Мими Лат
Адвокати и престъпници (42)

42

На следващата сутрин Кейт караше към центъра на града и слушаше новините по радиото. Челно място сред тях заемаше предварителното съдебно дирене. С убедителен и нетърпящ възражение глас говорителят обяви, че показанията на патолога, експерта по балистика и собственика на оръжейния магазин са обвинили Сандра в съучастие в убийството на съпруга й. Господи, въздъхна Кейт. Странно е как успяват да свържат всичко в един общ пакет, вързан с панделка и готов за консумация!

Предварителните дела й бяха неприятни. На тях беше лишена от възможността за истинска защита, принудена да изчаква. Човъркането в показанията на прокурорските свидетели обикновено не даваше почти никакъв резултат. Въпросът беше друг: каква ще е тази нейна истинска защита? Дали ще получи достатъчно доказателства, за да пледира самозащита? Франк мълчеше. Нима все още не е успял да открие Мария?

Днес съдът изглеждаше по-претъпкан от вчера. Хората изпълваха чакалните и дори коридорите. Дали ще се появят и родителите на Сандра, запита се Кейт. Беше им се обадила да съобщи времето и мястото на делото, но не беше сигурна дали ще дойдат.

Мадлин вече беше в залата и усмихнато разговаряше с няколко полицейски служители, очевидно призовани като свидетели. Лицето й беше весело. За момента нещата се развиват както иска тя, въздъхна Кейт. Защо да не бъде доволна?

Насочи се към клиентката си. Лицето на Сандра изглеждаше по-сиво от вчера, кашлицата — по-остра. Свита на стола, тя седеше и чакаше. Днес беше облечена в проста бежова пола и бял пуловер, косата й беше стегната на тила.

Първият свидетел беше съседът, видял бялата кола последен модел в нощта на убийството. Той разказа как забелязал тялото и кръвта, след което хукнал към имението и повикал Сандра. Тя видяла тялото на мъжа си и изпаднала в истерия. Човекът потвърди, че не знаел дали Джеймс е жив или мъртъв, тъй като изобщо не го докоснал. Посъветвал Сандра да повика полиция от телефона в колата на Джеймс и тя се подчинила. След което побягнала нагоре към къщата, а той останал да чака патрулната кола.

— Обвиняемата провери ли дали съпругът й е жив? — попита Мадлин.

— Не.

— Благодаря.

Пред банката на свидетелите се изправи Кейт. Зададе няколко уточняващи въпроса, след което попита:

— Господин Уинтър, в показанията ви пише, че през онази нощ е било доста тъмно. Така ли е?

— Да.

— Но вие сте сигурен, че зад волана на забелязаната от вас бяла кола е седял мъж?

— Да.

— Бял, светлокос?

— Да.

— Твърдите, че в колата е пътувал само той, нали?

— Да.

— Носите ли очила, господин Уинтър?

— Да, понякога.

— По-точно, господин Уинтър?

— Ами… Обикновено когато шофирам.

— Вярно ли е, че в шофьорската ви книжка е упоменато да шофирате само с очила?

— Да.

— А при разходката си във въпросната вечер носехте ли очила?

Върху лицето на човека се появи смущение.

— Страхувам се, че не помня — промърмори той.

— Не помните дали във въпросната вечер сте бил с очила или не, така ли?

Господин Уинтър се замисли, после тръсна глава.

— Трябва да съм бил… Иначе нямаше да видя част от регистрационния номер на колата.

— Но не сте сигурен?

— Трябва да съм бил с очила — повтори свидетелят.

— Господин Уинтър — изгледа го настойчиво Кейт. — Можете ли категорично да заявите, че в нощта, в която сте видял въпросната бяла кола да напуска района, вие сте бил с очила? Да или не?

— Ами, би трябвало да…

— Ваша чест, моля да изискате от свидетеля ясен отговор извърна се към съдията Кейт.

Съдията се приведе напред и даде съответните инструкции.

— Сега ще повторя въпроса си, господин Уинтър — продължи Кейт. — Напомням ви, че давате показания под клетва. Бяхте ли с очила вечерта на двадесет и пети февруари, докато разхождахте кучето си?

— Не си спомням.

— Благодаря. Чувал ли сте изстрели преди въпросната вечер, господин Уинтър?

— Не.

— В показанията си твърдите, че сте изтичал нагоре към къщата на обвиняемата и сте я повикал да излезе на улицата. Каква беше нейната реакция, когато зърна тялото на мъжа си?

— Сложи ръка пред устата си. Очите й бяха широко разтворени, сякаш не можеше да повярва на това, което вижда. После се извърна към мен. Останах с впечатлението, че е в шок. Затова й казах да заобиколи колата, да отвори дясната врата и да вземе телефона.

— Тя подчини ли се?

— Да.

— Вече заявихте пред съда, че след като е повикала полицията, обвиняемата е изтичала обратно към къщата си…

— Така беше.

— Каза ли нещо преди това?

— Да. Нещо от сорта, че синът й може да се събуди…

— Случвало ли се е да видите хора, изпаднали в паника? Да речем при катастрофа…

— Не, не си спомням. Но от поведението й можеше да се заключи, че е изпаднала в шок…

Мадлин се изправи и поиска втората част от отговора да бъде изключена от протокола. Съдията отхвърли искането й и направи знак на Кейт да продължи.

— Господин Уинтър, изхождайки от личния си опит, можете ли да заявите категорично, че обвиняемата е изпаднала в паника при гледката на съпруга си?

— Възразявам — изправи се отново Мадлин. — Въпросът е необоснован. От свидетеля се иска мнение, за което не притежава необходимата квалификация.

— Ваша чест, аз търся единствено личните впечатления на свидетеля — каза Кейт.

— Въпросът е валиден — постанови съдията.

Господин Уинтър се размърда в стола си.

— Не — каза след минутно колебание той. — Не мога да преценя дали госпожа Д’Арси е била в паника или не…

— Нямам повече въпроси — оттегли се Кейт. Беше доволна от доводите си, макар че Томи без съмнение щеше да потвърди присъствието си на местопрестъплението. Но тук борбата се водеше с прокуратурата, всяко разколебаване у нейните свидетели беше от полза на защитата.

Мадлин призова детектив Боуър, който седна на свидетелския стол наконтен в най-хубавия си костюм. Въпросите й бързо го насочиха към това, което беше открил на местопроизшествието.

— Тялото лежеше по очи, около него имаше кръв — рече Боуър.

Мадлин продължи със серия специфични въпроси около местопрестъплението и полицаят извади копие от рапорта си за справка. След това потвърди, че почвата, където е бил открит отпечатъкът на Томи Бартоломю, е била влажна. Приложи показанията на градинаря, според които там е било поливано същия следобед.

Мадлин започна да задава въпроси за анонимното телефонно обаждане в полицията, уличаващо Томи Бартоломю като любовник на Сандра д’Арси и убиец на съпруга й. Стори го ловко, със забележително професионално умение. Боуър отговори подробно, след това обясни за справката в пътната полиция, доказваща идентичността на запомнените от съседа цифри с тези върху регистрационните номера на колата на Томи Бартоломю. После се зае да описва как заедно с Доналдсън са разпитали обвиняемата, а след това са поискали среща и с Томи Бартоломю. Не пропусна да изтъкне, че младият мъж е подписал формуляр за доброволен обиск в жилището си. Според показанията на Томи, през последните три-четири месеца той се е виждал с обвиняемата почти всеки ден, признавайки интимния характер на тези срещи. Мадлин попита за бележката, открита в апартамента на Томи.

— Детектив, призна ли пред вас Томи Бартоломю, че обвиняемата му е заела пари, а бележката, която сте открили, потвърждава това?

— Да. Той каза, че Сандра д’Арси му е заела две хиляди долара, за да си плати наема. Изпратила му ги по куриер, в плика била и въпросната бележка.

— Попитахте ли обвиняемата за този заем в последвалия разговор между вас?

— Да, попитах я дали е дала заем на Томи Бартоломю и бил ли е придружен той с бележка.

— Какъв беше отговорът на обвиняемата?

— Тя каза, че му е заела петстотин долара.

Следейки внимателно поведението на Мадлин, Кейт неволно изпита уважение към професионалния й подход. Въпросите й бяха кратки и ясни, изискваха ясни отговори и безпогрешно водеха разпита към особено важните за прокуратурата пунктове. А работата на самата Кейт беше да наруши този ритъм. Съзнаваше, че това няма да е лесно със свидетел като Боуър, който имаше голям опит в съда.

— Попитахте ли обвиняемата кога за последен път се е видяла с Томи Бартоломю? — продължи Мадлин.

— Да — кимна с глава Боуър.

— Какъв беше отговорът?

— Че за последен път го е видяла пет дни преди смъртта на съпруга си.

— Имахте ли основания да се съмнявате в това изявление?

— Да. Разполагах с фотоматериал от наш сътрудник, доказващ, че обвиняемата се е срещнала с Томи Бартоломю на един паркинг няколко дни след смъртта на Джеймс д’Арси.

— Призна ли за тази среща самият Томи Бартоломю?

— Да.

Господи, мрачно въздъхна Кейт. Лъжите на това момиче ще го погубят! Имаше предвид Сандра, разбира се.

— Каза ли ви той каква е била целта на срещата? — продължи Мадлин.

— Да.

— Каква?

— Да получи от обвиняемата още хиляда долара.

— Обсъждали ли са други въпроси според Бартоломю?

— Да. Обвиняемата му съобщила, че за известно време няма да се виждат.

— Не беше така! — гневно прошепна Сандра в ухото на Кейт.

Тя си отбеляза нещо в бележника и отново насочи вниманието си към Боуър.

Мадлин извади разпечатка от телефонното подслушване и я показа на детектива.

— Господин Боуър, имахте ли съдебно разрешение да подслушвате телефона на обвиняемата?

— Да.

— Това разрешение включваше ли и проверка на регистрираните разговори от жилището на обвиняемата пет дни преди смъртта на съпруга й?

— Да.

— Бихте ли запознали съда с резултатите от тази проверка?

— От нея личи, че от резиденцията на обвиняемата в Бел Ер до апартамента на Томи Бартоломю в Нортридж са били регистрирани няколко разговора.

Публиката развълнувано зашумя.

— Детектив Боуър, проверката включваше ли вечерта, в която беше убит Джеймс д’Арси?

— Да.

— Моля, обяснете по-подробно.

— На двадесет и пети февруари от жилището на обвиняемата в Бел Ер е бил набран номерът на Томи Бартоломю в Нортридж. Точният час е 18,22.

На лицето на Мадлин се появи лека усмивка.

— А след този час?

— Регистрирани са още няколко избирания на същия номер.

— Звъних и на Чарлс — прошепна Сандра, привела се към Кейт.

— Разговорите в рамките на една и съща централа не се регистрират — поясни в отговор тя.

Мадлин попита Боуър за точния час на пристигането му в резиденцията на Д’Арси, както и за отпътуването му оттам. По този начин установи, че Сандра е звъняла на Томи преди разговора си с полицията и веднага след това.

Разпитът продължи с подробностите около ареста на Бартоломю, а Кейт скрито наблюдаваше лицето на клиентката си. То пребледняваше при всяка реакция от страна на залата, тялото й се гушеше в стола.

Въпреки това обаче, Кейт беше сигурна, че на самия процес ще намери по-невинни причини за тези телефонни обаждания. Мадлин се надяваше, че те ще се окажат доказателства за вината на Сандра, докато Кейт възнамеряваше да ги обърне на сто и осемдесет градуса, за да докаже, че клиентката й изобщо не е допускала вероятността Томи да се окаже убиецът на съпруга й. В противен случай не би го търсила у дома, тъй като би трябвало да знае, че в момента е на местопрестъплението. Поводът за обажданията ставаше абсолютно прозрачен — просто е искала да потърси утехата на Томи след ужасното събитие.

Вниманието й отново се насочи към показанията на Боуър.

— Според магнетофонния запис от официалния разпит на Томи Бартоломю ние разполагаме със следните думи на госпожа Д’Арси: „Бих дала всичко на света, за да се отърва от Джеймс“. След което е показала пистолета си на Томи.

— Това е лъжа! — промърмори Сандра и се задави в поредния пристъп на кашлица.

Може би, въздъхна Кейт. Но съдебните заседатели никак няма да харесат тези думи.

Съдията прекъсна заседанието и обяви петнадесет минути почивка.

После разпитът на Боуър продължи. Той каза, че в нощта на убийството пред портала на имението е бил открит детски велосипед с три колела. Колата на жертвата е спряла пред него, моторът продължавал да работи. На предната седалка е била намерена бутилка шампанско „Дом Периньон“, а по-късно в килера на жертвата са били открити много бутилки от същата марка и същата реколта.

Кейт изправи рамене, спомнила си с лека ирония колко много беше разчитала и самата тя на полицейските показания. Но тогава беше прокурор, а сега е адвокат. Ченгетата автоматически се оказваха в лагера на противника. Въздъхна и пое свидетеля.

Попита дали Боуър е открил касова бележка заедно със споменатата бутилка шампанско. Той потвърди. Тя му показа копие и го помоли да го идентифицира. Стана и това.

— Открихте ли магазина, откъдето е било закупено виното?

— Да.

— И човека, който е продал въпросната бутилка?

— Да.

— Кой беше той?

— Собственикът.

— Разпитахте ли го за клиента, купил виното?

— Да.

— Показахте ли му задължителните няколко снимки, една от които е била на Томи Бартоломю?

— Да.

— Собственикът успя ли да идентифицира между тях клиента, купил бутилката шампанско на двадесет и пети февруари вечерта?

— Не — размърда се в стола си Боуър. — Не успя.

Дойде ред и Кейт да пусне една многозначителна усмивка, крачейки напред-назад върху пространството пред банката.

— Детектив, вярно ли е, че оръжието на престъплението е останало неразкрито? — зададе следващия си въпрос тя.

Боуър примигна и леко кимна с глава:

— Вярно е.

— Поискахте ли разрешение за обиск в дома на обвиняемата?

— Да.

— Бихте ли ни запознал с резултата от този обиск?

— Не открихме нито оръжие, нито други улики за извършеното престъпление.

— Това е всичко, детектив — приключи Кейт. — Благодаря ви.

Съдията даде обедна почивка.

 

 

Кейт и Чарлс излязоха в коридора и моментално бяха заслепени от светкавиците на репортерите, струпали се около тях.

— Ще изправите ли клиентката си на банката за свидетели? — попита един телевизионен журналист и тикна микрофона си под носа на Кейт.

— Засега не — отвърна Кейт. — Придържаме се към позицията, че прокуратурата няма достатъчно улики срещу Сандра д’Арси, за да я обвини в убийството на съпруга си.

— А ще свидетелства ли тя на самия процес?

— Все още не знаем дали ще има процес. Прокуратурата не разполага с достатъчно улики за виновността на моята клиентка. — На устните й изплува лека усмивка. — Уверена съм, че дори и да се стигне до процес, ние ще получим оправдателна присъда. Засега това е всичко, което мога да кажа. Благодаря ви…

— Госпожице Александър…

— Госпожице Александър, как Сандра д’Арси…

Кейт обърна гръб на тълпата и побърза да се отдалечи. Помогна й и Мадлин, която се появи в същия момент и репортерите се втурнаха към нея. Първите й думи долетяха ясно до слуха на Кейт:

— Очакваме съдът да приеме нашите улики за основателни и да отправи на госпожа Д’Арси официално обвинение в предумишлено убийство. На самия процес ще пледираме същото и ще поискаме от съдебните заседатели да съдят обвиняемата по текстовете на закона, предвидени за предумишлено убийство и заговор за убийство.

Чарлс използва почти цялото време на почивката за подробен анализ на чутите до този момент показания. Кейт мълчаливо си водеше бележки. Беше прекалено напрегната, за да мисли за храна. Най-накрая пусна молива и вдигна глава.

— Има прекалено много неща, които само Сандра може да обясни. Например защо е избягала в къщата, след като е набрала 911. Днес този факт звучи зле, но ако на показанията си по време на процеса заяви, че изобщо не е била на себе си, нещата положително ще се променят. Само дето тръпки ме побиват, като си я представя на банката за свидетели!

Той се намръщи, зъбите му продължаваха да работят над сандвича с пилешко.

— Страхуваш се от издънка, така ли?

— Много е нестабилна психически — въздъхна Кейт. — И най-малката спънка може да я изкара от релсите. Много неща зависят и от показанията на Томи… По всичко личи, че ключът за това дело е в неговите ръце…

— Тук си права.

— А ти готов ли си за показания? — попита тя.

— Напълно.

 

 

Не след дълго заседанието беше възобновено и Мадлин призова Чарлс Римън.

Той се легитимира като официален адвокат на Джеймс д’Арси и личен негов приятел. След като съдът се увери, че в негово притежание се намира официалното завещание на Джеймс, защитата и обвинението приеха заверено копие от него да бъде квалифицирано като доказателство по делото.

Първият въпрос на Мадлин беше какво печели Сандра от смъртта на Джеймс.

— В завещанието е посочено, че Джеймс д’Арси оставя сумата от пет милиона долара в разпореждане на съпругата си — отвърна Чарлс.

— Имате ли информация за друго завещание, различно от това, което сте отворили в присъствието на нотариус?

— Не, нямам.

— Но според непотвърдени официално сведения, прочетеното от вас завещание ще бъде атакувано. Има ли нещо вярно в това?

— Да, има.

— Бихте ли ни запознали с основанията на евентуалния протест?

— В съда е внесена жалба от Теодор д’Арси и личния му адвокат Диксън Манинг. В нея се твърди, че покойният Джеймс д’Арси е направил ново завещание в присъствието на двама свидетели. Но въпросният документ е изчезнал…

— Имало ли е променени клаузи в него?

— Да.

— Моля, разяснете на съда какви точно са били те, къде се разминават с клаузите на завещанието, което сте отворили пред нотариус.

Чарлс се подчини. След като описа детайлно предполагаемите промени в изчезналия документ, той подчерта, че те изобщо не засягат наследството на Сандра.

Мадлин пожела да чуе точните клаузи в двете завещания, отнасящи се до непълнолетния син на Джеймс д’Арси.

Чарлс обясни, че основната част от състоянието на Джеймс е оставена под попечителство, но е предназначена за Джими. А майка му има право на суми за издръжка на детето — поддържане на жилище, здраве, образование. И тези суми покриват всичко — от прислугата и колите до ваканциите, които биха прекарвали заедно.

Мадлин се усмихна.

— Отчитайки размера на наследството, което получава Джеймс д’Арси-младши, може да се каже, че тези суми ще бъдат значителни, нали?

— Думата „значително“ има различни тълкувания! — отвърна малко остро Чарлс.

Кейт осъзна, че е дошло време за обиколни маневри от страна на обвинението. И Мадлин действително се върна на банката за кратка справка с бележките си. През това време тя се замисли за показанията на Чарлс. Самоуверената усмивка почти не слизаше от лицето му, но в поведението му се долавяше леко напрежение. Вероятно защото внимаваше във всяка своя дума, твърдо решен да не представя Сандра като алчна наследница. Не бива така, безмълвно го укори тя. Истината винаги е най-добрият отговор. От собствен опит обаче знаеше, че колкото по-интелигентен е свидетелят, толкова по-често изпада в подобно напрегнато състояние. Просто защото юристите действат безскрупулно и правят всичко възможно да надхитрят хората, които разпитват.

Мадлин взе бележника си в ръка и се изправи пред Чарлс.

— Господин Римън, наследството на господин Д’Арси възлиза на сума, която наближава един милиард долара, нали така?

— Да.

— И попечителите решават как да се разпределят средствата за издръжката на непълнолетния наследник?

— Да.

— В случая попечител сте вие, нали?

— Да, според клаузите на завещанието. Но не и в момента.

Мадлин го помоли да обясни това.

— Джеймс д’Арси ме е посочил за изпълнител на завещанието си до влизането му в законна сила, а след това и за попечител на собствеността му. Но Теодор д’Арси оспорва отделни клаузи от споменатото завещание и то не може да влезе в сила преди решението на съда. Междувременно съдът ме назначи за специален администратор на собствеността до решаването на спора.

— Разбирам — рече Мадлин. — А като специален администратор имате ли право да действате в полза на малолетния наследник?

— Да.

— Възражението на господин Теодор д’Арси засяга ли промяна върху това право?

— Не. Засяга единствено личността на попечителя.

— От какъв характер би била евентуалната промяна?

— Ако възражението се приеме и съдът признае съществуването на ново завещание, попечител ще бъда не аз, а Теодор д’Арси.

— Това според вас ще окаже ли практическо влияние?

Кейт възрази, но Мадлин изтъкна, че мнението на Чарлс има отношение към делото. Съдията прие въпроса за валиден.

— По мое мнение, отговорът е не. Размерът на сумата за издръжка на непълнолетния наследник няма да претърпи промяна от факта, че попечител ще бъде господин Д’Арси, а не аз.

— Благодаря, господин Римън — усмихна се Мадлин. — Нямам повече въпроси.

Кейт се изправи и изпита леко напрежение. Струваше й се много необичайно, че ще разпитва Чарлс. Предстоеше й да разсее въпроса с мотива. Той невинаги е от значение за хода на дадено дело, но обвинението винаги предпочита да изтъкне наличието на мотив. Особено когато делото се води със съдебни заседатели. Мадлин свърши добра работа, изтъквайки парите като сериозен мотив.

Започна с няколко общи въпроса, после хвърли поглед на бележника си и пристъпи към банката.

— Господин Римън, какви са клаузите на завещанието в случай на развод между съпрузите Д’Арси?

— Тя пак получава своите пет милиона долара под попечителство — твърдо отвърна Чарлс.

— А има ли промяна в тези клаузи според новото завещание, за чието съществуване твърди господин Теодор д’Арси?

— Не.

— Как мислите, ако обвиняемата се беше развела с Джеймс д’Арси, тя щеше ли да има право на сумите за издръжка на детето си, извън споменатите пет милиона долара?

— Категорично да. Тези пет милиона са пряко наследство на обвиняемата и са свързани с някои допълнителни клаузи като поддръжка на жилище и случай на повторен брак. Издръжката на детето няма нищо общо с тях.

— Как мислите, господин Римън, дали обвиняемата би получила повече облаги, ако убие съпруга си, вместо да се разведе с него? Моля за професионалното ви мнение…

— Възразявам — изправи се Мадлин.

— Искам да чуя професионалното мнение на свидетеля, Ваша чест — обърна се към съдията Кейт. — Той е бил не само адвокат на Джеймс д’Арси, но и изпълнител на завещанието му и автор на предбрачния договор между съпрузите. — Главата й се завъртя по посока на Мадлин. — Преди малко вие самата се позовахте на този факт, госпожице Гулд.

— Разрешавам въпроса — отсече съдията Джексън.

Кейт го повтори с надеждата, че Чарлс ще даде очаквания отговор.

— Не — отвърна Чарлс и по лицето му пробяга лека усмивка. — По мое мнение, ако обвиняемата убиеше съпруга си, вместо да се разведе с него, тя не печели нищо повече.

— Благодаря — усмихна се доволно Кейт. — Нямам повече въпроси.

Мадлин призова Теодор д’Арси. Неговите показания не добавиха нищо ново към това, което беше обяснил Чарлс.

— Господин Д’Арси — погледна го Мадлин. — Вие как мислите, дали обвиняемата печели повече от убийството на съпруга си, в сравнение с евентуален развод?

— Възражение — изправи се Кейт. — Господин Д’Арси не е юрист и не разполага с професионален опит за квалифицирано мнение.

— Възражението се приема — обяви съдията.

— Нямам повече въпроси — оттегли се Мадлин.

Тео беше сред свидетелите, които Кейт не искаше да разпитва преди процеса. Възнамеряваше да подчертае враждебното отношение между братята едва там, към него щеше да прибави желанието на Тео да стане попечител на фамилното състояние и по този начин да внуши подозрение към намеренията му в душите на съдебните заседатели.

 

 

Телефонът в офиса й иззвъня късно вечерта.

— Франк! — почти извика тя. — Вече започнах да се тревожа!

Гласът на Франк беше накъсан от пропукването на статичното електричество по линията.

— Съжалявам, но това е Мексико. Опитвах се да позвъня само в час, в който ще те намеря. Мери ме предупреди, че никой не трябва да знае откъде се обаждам.

— За съжаление това е истината, но не ме питай защо — усмихна се мрачно тя. — Натъкнах се на един камък, който се казва Диксън Манинг. Не пожела да одобри разходите по престоя ти в Мексико.

— Но откъде тогава дойдоха парите?

— От личната ми сметка.

— Това е лудост!

— Ще си ги възстановя, не се безпокой… — В гласа й се появи надежда. — Имаше ли късмет?

— Открих едно място, което Мария е напуснала преди два дни — глухо отвърна той.

— Франк, трябва да я намерим!

— Правя всичко възможно…

— Зная, не исках да кажа, че…

— Всичко е наред. Лошото е, че ще ми трябват още доларчета. Това проблем ли е?

— Не. Още утре ще накарам Мери да ти преведе. Накъде мислиш да се насочиш?

— Гуадалахара.

— Окей. Потърси парите си в тамошния клон на „Банко де Мехико“.

— Как върви предварителното дело?

— Върви. При всички случаи ни чака процес…

— Сандра призна ли най-сетне, че Джеймс се е държал грубо с нея?

— Не — въздъхна Кейт. — Понякога имам чувството, че започва да ми се доверява, после нещата изведнъж удрят на камък… Прас! Точно между очите! Много съм изнервена…

— По дяволите!

— Психоаналитичката разговаря вече с нея и мисли, че сме прави… Почти е сигурна, че Джеймс е малтретирал Сандра. Надявам се, че ще успее да проникне през черупката й… Старата дама подхвърли и няколко интересни теории, които бихме могли да използваме при защитата.

— Много добре.

— Ще ти разкажа всичко, когато се върнеш. Сега важното е да откриеш Мария… Освен нейните показания имам нужда и от рамото ти, за да си поплача…

— Благодаря ти, Кейт. Това е най-милото нещо, което съм чул от теб…

— Сутринта ти пращам парите.

— Добре.

— Късмет…

— Ще я открия, дори да пукна след това! — засмя се Франк.