Мими Лат
Адвокати и престъпници (21)

21

Лорин беше бясна. От случайно срещната приятелка научи, че Кейт е била на петъчния прием в „Сенчъри плаца“, откъдето си е тръгнала с красив рус мъж, чието описание отговаряше в детайли на описанието на Андрю Стюарт. Сграбчи от бюрото си кристалното преспапие „Бакара“ и го стисна между пръстите си. Значи Кейт се опитва да й отмъкне Андрю! Кучка, мръсна кучка! Само през трупа ми, скръцна със зъби Лорин.

А и онова копеле Андрю! Все нямал време, все бил зает! Ето с какво е зает! Гаден лъжец! Изпита чувството, че всеки момент ще запрати кристалното кълбо в стената.

После, разсъждавайки малко по-спокойно, тя стигна до заключението, че вината не е в Андрю. Нали самата Кейт каза, че бил разкошен, когато го видя за пръв път във фоайето на онзи хотел? Ох, не трябваше да ги запознавам! Мъжете са си мъже, те винаги търсят своето…

Остави преспапието на мястото му, но в главата й продължаваха да се мяркат представите за онова, което са вършили Андрю и Кейт. Гневът й се върна с нова сила. Скочи, излезе в коридора и се насочи към стълбите за горния етаж. Нахлу в кабинета на Кейт и я хвана на телефона.

— Затвори слушалката! — заповяда Лорин и затръшна вратата зад гърба си.

Кейт се подчини, на лицето й се изписа учудване.

— За каква се мислиш, да те вземат мътните? Как можеш да излизаш с приятеля ми?

— Твоят приятел? — пребледня Кейт.

— Не се прави на глупачка! Зная, че в петък вечер си напуснала „Сенчъри плаца“ в компанията на Андрю!

— Ходихме да тичаме на брега — обясни Кейт. — Андрю каза, че между вас няма нищо сериозно и…

— Не ти вярвам! — прекъсна я Лорин. — Опитваш се да оправдаеш гадното си поведение!

— Нищо подобно — троснато отвърна Кейт. — Той дойде при мен и подхвана разговор. Покани ме на вечеря, а аз го попитах дали не се вижда с теб.

— Много благородно! — изгледа я иронично Лорин.

— Нямаше да приема, ако знаех, че продължавате да се виждате! — отсече Кейт.

— А защо не попита мен? — остро попита Лорин. — Защо изобщо не ми каза, че ще ходиш на този коктейл? Аз също бих желала да бъда там.

— До последния момент не бях сигурна, че изобщо ще отида.

— Позната история!

— Но е вярна. — Кейт направи жест към отрупаното с документи бюро. — Затънала съм в работа и дори се обадих да откажа. Но председателката на женското дружество настоя да отида. Каза, че разчитала на мен…

— Не ти вярвам! Искала си да останеш насаме с него!

— Дори не знаех, че и той ще е там. Никога не съм го виждала на подобни коктейли.

— Той е мой, Кейт Александър! — извика Лорин. — Предупреждавам те да го оставиш на мира! — Излетя от кабинета и затръшна вратата зад гърба си. „О, ти ще ми платиш, закани се тя. Ще намеря начин да те проваля! Няма да видиш нито място в управителния съвет, нито политическа кариера! Ще се проклинаш, че изобщо си погледнала този мъж!“

Побесняла от гняв, тя почти се сблъска с Чарлс Римън, който вървеше по коридора срещу нея.

— Извинявам се — промърмори, заобиколи го и хукна надолу по стълбите.

 

 

Миг след като Лорин излетя от кабинета, на прага се изправи Чарлс.

— Какво беше това? — попита с недоумение той и затвори вратата зад гърба си.

— Малки недоразумения между приятелки — отвърна хладно Кейт. „Значи се върна, а, запита се безгласно тя. И сигурно ще се държиш така, сякаш онзи телефонен разговор изобщо не се е провеждал…“

— Липсваше ми — промълви той. В тъмните му очи проблесна желанието.

Кейт замръзна от изненада. Как смее да се държи така, сякаш нищо не се е случило? Господи, каква глупачка съм била!

— Моля те, без повече лъжи! — изгледа го с хладно презрение тя.

— Какво? — вдигна вежди той.

— Всичко между нас е приключено, Чарлс! — гневно извика Кейт.

— За какво говориш, по дяволите?

— Спести ми драматичните отклонения, ако обичаш! Казах, че всичко свърши!

— Кейт — пристъпи към нея той, — аз те обичам… Не се шегувай с такива неща!

Тя вдигна ръка да го спре.

— Никога не съм била по-сериозна! — В гласа й се появи ледено презрение. — Нима винаги си ме мислил за глупачка?

— Глупачка ли? — погледна я с недоумение той. — Нямам представа за какво говориш, Кейт. Моля те да ми обясниш…

— Нима наистина си мислеше, че няма да разбера за интимния ти уикенд с Ан? — Лицето й беше смръщено, а думите излетяха от устата й като камшици. Но сърцето лудо блъскаше в гърдите й.

— Кейт, ще ти обясня всичко…

Събрала цялото си достойнство, тя поклати глава и посочи вратата:

— Моля те, напусни. Не желая никакви обяснения.

Чарлс нервно прокара длан по косата си.

— Вече ти казах защо все още не мога да я напусна… А колкото до Ню Йорк… Ан имаше някаква работа там и просто пътувахме заедно…

— За да отседнете в апартамента за младоженци в „Плаца“, нали? — гневно блеснаха очите на Кейт.

Кръвта се оттегли от лицето му.

— Кейт, моля те, не прави това… Аз те обичам! — Протегна ръце да я прегърне, но тя гневно го отблъсна.

— Проклет да си, Чарлс!

Той възобнови опитите си да я достигне.

— Моля те, зная, че все още ме обичаш…

Кейт изтегли ръката си, отстъпи крачка назад и с всичка сила го зашлеви през лицето.

Той се закова на място, докосна бузата си и бавно поклати глава.

— Правиш огромна грешка…

Тъмните му очи гледаха умолително, тя усети как решителността й започва да се топи. Върху бузата му се появиха червени отпечатъци от шамара.

— Мога да ти обясня… Нещата не са такива, каквито изглеждат.

Дали наистина би могъл, неволно се запита тя.

— Изслушай ме, моля те! — Гласът му прозвуча умолително. — Това беше единственият свободен апартамент…

Гневът й изведнъж се превърна в леден бяс.

— Продължаваш да лъжеш, Чарлс!

— Кейт…

— Не можеш да се измъкнеш с никакви лъжи. На всичкото отгоре Уорън Торнтън беше тук, а не в Ню Йорк… Лично се видях с него.

— Това стана така, защото…

— Не желая да слушам повече проклетите ти лъжи! — прекъсна го с хладно презрение тя. — Върви при жена си! — В гласа й се появи мрачна ирония: — Аз нямам какво повече да ти кажа…

Той се втренчи в нея, на лицето му се изписа колебание. После се обърна и излезе.

Кейт остана на мястото си. Ясно съзнаваше, че гневът й скоро ще отмине и на негово място ще се появи болката. Още утре ще трябва да реши как да протичат служебните им отношения. Не възнамеряваше да напуска, нито пък да позволи да я изхвърлят. Същото се отнасяше и за намеренията й да получи мястото в управителния съвет. Но сега е твърде рано, тези проблеми могат да почакат. Раздялата е като развода, човек трябва постепенно да свиква с нея…

Напълни дробовете си с въздух и си припомни, че е силна, че е от хората, които винаги оцеляват. Макар че понякога правя погрешни преценки за характера на околните, добави в себе си тя, сетила се за конфронтацията с Лорин. Тръсна глава и си напомни, че има страшно много работа. Концентрира вниманието си върху проблемите на Сандра д’Арси и започна да прави списък на нещата, които двамата с Франк Джоунс ще трябва да проверят лично.

 

 

Вратата на общинския затвор на Лос Анджелис се затръшна зад гърба на Андрю Стюарт.

— Адвокатката на Сандра съобщи пред медиите, че клиентката й сътрудничи на полицията — извърна се с лице към Томи Бартоломю той. — Имаш ли представа за какво?

Томи втренчено го изгледа, после започна да хапе устните си.

— Не… Само че…

— Какво?

— Дължа пари на едни хора и Сандра обеща да ми помогне…

— Не искам да ме лъжеш, Томи! — намръщено го изгледа Андрю. — На кого дължиш пари и за какво?

— Изгубих на надбягванията — промърмори Томи и сведе очи към обувките си. — Там се срещнах с тези момчета, не са лоши… Но им дължа малко пари…

— Сега проблемите ти са по-сериозни — въздъхна с отвращение Андрю. — Какво ще стане, ако областната прокуратура предложи на Сандра отказ от наказателно преследване в замяна на показанията й срещу теб?

— Какво означава това?

— Означава, че ако показанията на Сандра помогнат на прокуратурата да ти лепне тежко обвинение, тя може да предложи сделка: отказ от обвинение или обвинение в нещо леко…

Момчешкото лице на Томи се разкриви от страх.

— Не разбирам…

— Сандра може да те закове — поясни Андрю. — Трябва да прецениш какво знае и с какво може да ти навреди…

— Слушай, човече, аз съм невинен! Непрекъснато ти повтарям това, но ти не ми вярваш!

— Всички това повтарят — поклати глава Андрю. — Защо го направи? Заради парите, които дължиш?

— Аз не съм убил нейния старец! — държеше на своето Томи.

Андрю хладно го изгледа.

— Ще трябва доста да се потрудиш, за да убедиш в това и прокуратурата!

— По дяволите!

— Сядай — махна към стола Андрю. — Ще ти обясня какви улики имат срещу теб, после ще искам точни отговори на няколко въпроса…

 

 

Детектив Боуър крачеше напред-назад из тясната канцелария на Мадлин в очакване на завръщането й. Харесваше дреболиите, които придаваха известен уют на безличната стая.

Снимки на децата й, саксии с цветя. Вчера във вазата имаше дори току-що купен букет. Повечето жени в прокуратурата се стремят да изглеждат твърди, сякаш напълно лишени от женственост. Боуър познаваше много такива, но Мадлин решително не беше от тях. Тя си беше жена от главата до петите…

Мислите му бяха прекъснати от влизането на Мадлин. Захвърли куфарчето си на стола и се обърна да го поздрави.

— Разбрах, че онова хлапе Бартоломю си е наел страхотен адвокат — промърмори Боуър.

— По-скоро адвокатът е намерил него — отвърна Мадлин. — Такива дела ги привличат като мухи…

— Съмнявам се, че хлапето ще може да му плати — поклати глава полицаят.

— И двамата знаем, че тук играят не само парите, нали?

— О, забравих! — щракна с пръсти Боуър. — Патриотизъм, почит към Конституцията, стремеж към справедливост и всички останали боклуци…

Разсмяха се едновременно.

— Стюарт не си оставя магарето в калта — подхвърли Мадлин. — Няма да се изненадам, ако открие роднините на Бартоломю и ги накара да платят…

— Като нищо — кимна Боуър и се почеса по главата. — Отбих се да ви запозная с последните новини…

— Слушам.

— Проверихме дали жертвата не е замесена в мръсни сделки или хазарт… Не очаквах да открия нещо особено, защото този човек е разполагал с купища съвсем законни пари…

— И?

— Излязох прав — тръсна глава Боуър. — Джеймс д’Арси е бил абсолютно чист, единствената му отрицателна черта очевидно е била избухливият характер…

— Значи да изключим версията за самоубийство, така ли?

Боуър отново се разсмя. Тази жена действително му харесваше.

— Да — рече. — Д’Арси не се е самоубил.

Мадлин замислено попипа обицата си.

— Значи го е убил Бартоломю…

— Съгласен съм. Но едва ли е действал сам…

— Тъкмо това е големият въпрос: кой му е помогнал?

— Не зная…

— Аз съм убедена, че към това го е подтикнала Сандра.

— Възможно е.

— Нещо ново за откраднатите пръстен и часовник?

— Нищо.

— Оръжието на престъплението?

— Липсва. Нямахме късмет да го открием.

— По дяволите!

— Много ми се искаше да ви донеса по-добри новини.

— И на мен! Как мина разпитът?

Боуър извади една касетка от джоба си и я постави на бюрото.

— Всичко е тук. В общи линии госпожа Д’Арси повтори нещата, които вече знаем. Историята й продължава да се различава от тази на хлапето. Твърди, че му е дала петстотин долара на заем, а той казва две хиляди. Тя отрича да му е давала още пари, но той призна за още една хилядарка. Тя се закле, че за последен път го е видяла пет дни преди убийството на мъжа й, но той призна за последната им среща пред супермаркета, която ние документирахме със съответните снимки… — В погледа му се появи надежда. — А вие? Ще успеете ли да изтръгнете от Томи името на съучастниците му?

— Днес следобед ще се срещна с адвоката му. До този момент отрича да има нещо общо с убийството.

— Ще ви стискам палци — усмихна се Боуър и попипа възела на вратовръзката си.

— Не ми харесва начинът, по който бихме го примамили да говори — намръщи се Мадлин. — Мразя да сключвам сделки с хората, натиснали спусъка…

Боуър прекрасно я разбираше. Той също не обичаше да прави сделки с убийци.

— Надявам се, че предложенията ви ще бъдат минимално ангажиращи — рече той, изправи се и приглади панталона си. — Ще се почувствам зле, ако му дадат лека присъда… Сега трябва да вървя в съда. Обадете се да кажете какво мисли адвокатчето…

— Добре — усмихна се Мадлин и протегна ръка. — Благодаря, че се отбихте.

— Няма нищо — стисна дланта й той. — Ще се обадя, ако се появи нещо ново…

 

 

Андрю Стюарт пристъпи в офиса на Мадлин и се огледа. Стаичката беше доста малка, претрупана с папки, книги и периодични издания. В средата доминираше голямо писалище, срещу него бяха поставени две кожени кресла. Обзавеждането се изчерпваше с кантонерка за документи и няколко отрупани с книги лавици. Пръснати между тези вещи бяха нещата, които създават уют: минихладилник, кафемашина и снимки, много снимки… Всеки сантиметър от тапета беше зает от дипломи и сертификати в стъклени рамки, останалото място запълваха вестникарски изрезки — главно със статии за случаите, които са били възложени на Мадлин.

Изпита задоволство от решението си да избере частната практика. В подобна обстановка никога не би бил в състояние да работи. Мнозинството прокурори твърдяха, че да прочистваш обществото от престъпници е най-благородната професия на света, но Андрю нито им вярваше, нито ги разбираше. Как можеш да се чувстваш добре с една мизерна заплата, особено след като знаеш колко можеш да получаваш в отбора на противника?

Вдигна глава, очите му се заковаха в лицето й. Обичаше да започва разговорите агресивно.

— Възнамерявам да подам възражение срещу начина, по който са били иззети веществените доказателства от дома на клиента ми!

— На каква база?

— Обичайната — отвърна той и пусна в ход очарователната си усмивка.

Тя обаче не се поддаде на скритата покана за приятелски разговор.

— Вашият клиент е подписал декларация за доброволен обиск.

— Но очевидно не е разбирал какво точно подписва — махна с ръка той.

— Това е несъстоятелно и вие прекрасно го знаете. Било му е обяснено с всички подробности…

— Но ще трябва да го докажете, нали?

— Надявам се.

— Добре, ще видим… — Очите му пробягаха по лицето и фигурата на Мадлин. Безспорно хубава жена, но не е моят тип. Пъргава и гъвкава, но прекалено дребна за вкуса ми… Андрю обичаше дългокраките мадами.

— Клиентът ми твърди, че полицията го е принудила да подпише декларацията…

— Пощадете ме, адвокате! — нетърпеливо тръсна глава Мадлин. — Това е в устата на всички обвиняеми!

— Но в случая е истина! — стана сериозен той.

— Значи не познавате детектив Боуър — отсече тя. — Той е един от най-опитните в отдел „Убийства“ и не би ви оставил дупка, през която да се измъкнете. Убедена съм, че е свършил работата си безупречно!

— Дори и най-добрият полицай може да си изпусне нервите — поклати глава Андрю. — Но както и да е… След като премахна доказателствената сила на онези ботуши и бележката, вие ще изпитате остър недостиг от улики в подкрепа на обвинението си…

— Май пропускате нещо — подхвърли Мадлин. — Вашият клиент призна, че двамата със Сандра са обсъждали възможността да премахнат съпруга й.

— Той просто се е шегувал — сви рамене Андрю.

— Но това съвсем няма да му помогне да се измъкне, господин Стюарт — предупреди го тя. — Разполагаме с достатъчно улики срещу Томи Бартоломю, за да поискаме дори смъртно наказание!

— Но първо ще трябва да докажете наличието на особени обстоятелства, утежняващи вината му.

— Направих справка — въздъхна Мадлин. — Разполагам с прецеденти за обвинения, повдигнати в две посоки: „убийство с цел грабеж“ и „предварително планирано убийство“. И в двата случая е издадена смъртна присъда…

Андрю разбра, че така няма да я докарат доникъде. Тази дребна прокурорка излезе костелив орех и май трябваше да смени тактиката.

— Мисля, че искате да осъдите клиента ми на всяка цена, само защото жертвата е член на фамилията Д’Арси — подхвърли той.

— Не ставайте смешен! — повиши тон Мадлин.

— Дали наистина ставам смешен? — усмихна се иронично той. — Делото е в центъра на вниманието на пресата, прокуратурата е притисната и бърза да осъди убиеца… — Пръстите му звучно щракнаха. — Хоп, и готово! Справедливостта тържествува, всички могат да продължат живота си спокойно. С изключение на моя клиент.

— Това не отговаря на истината. Разследването продължава, при това в посока, която сигурно ще ви изненада: ние сме убедени, че Бартоломю е имал съучастници…

— Сигурно, как не — подигравателно се усмихна Андрю.

— Това не е тайна — продължи Мадлин. — Не пропускаме нищо и сме убедени, че рано или късно ще открием този човек, или хора…

— Значи сте убедени в наличието на заговор…

— Не съм казала това.

— Ясно — потърка брадичката си той.

— Но сме убедени в едно — изгледа го мрачно Мадлин. — Вашият клиент е убиецът на Д’Арси.

— А ако в хода на разследването се окаже, че Томи е бил подведен?

— Не пропускаме нито една възможност.

— Стига тя да не засяга името Д’Арси, нали?

В очите й се появи раздразнение.

— Ако имате да ми кажете нещо, вече е време да изплюете камъчето!

— Добре, ще ви кажа! — повиши тон Андрю. — Аз мисля, че семейство Д’Арси оказва натиск върху вашия шеф! Те искат клиентът ми да бъде осъден по бързата процедура, за да не се търкаля в калта скъпоценното им име.

— Господин Стюарт! — присви очи Мадлин. — Да разбирам ли, че отправяте официално обвинение срещу прокуратурата?

— Семейство Д’Арси има приятели навсякъде — усмихна й се покровителствено той. — Нека кажем, че определени лица поставят личната си кариера над правосъдието…

— Ако имате да кажете нещо конкретно, аз съм готова да ви изслушам — отсече Мадлин. — В противен случай ще игнорирам вашите инсинуации.

Андрю съзна, че интригите и внушенията няма да минат. Може би беше прехвърлил границата, може би тази мадама насреща просто е прекалено упорита. Значи е време да смени тактиката и да направи опит да очертае някакви алтернативи за клиента си.

Помълча малко, отмести някаква невидима прашинка от ревера си и едва тогава зададе най-важния въпрос:

— Имате ли някакво предложение за клиента ми, разбира се, ако прояви интерес?

Мадлин се замисли, после вдигна глава.

— Зависи дали той ще бъде склонен да я замеси, или не.

— Имате предвид съпругата?

— Да. Имам предвид Сандра д’Арси.

— Да речем, че ще е склонен… После?

— Какво ще кажете за доживотна присъда без право на помилване?

— Вие май се шегувате! — не можа да скрие изумлението си Андрю и лицето му се разкриви. — Подобно нещо изобщо няма да обсъждаме!

— Но тук става въпрос за живота на вашия клиент! — вирна брадичка Мадлин.

Господи, понякога тази игра наистина не е лесна, въздъхна Андрю, после вдигна глава и с леко нетърпение каза:

— Ще поговоря с клиента си. Но по моето скромно мнение предложението ви е съвсем незадоволително…

— Съмнявам се, че у вас има нещо скромно — не му остана длъжна тя и на лицето й се появи иронична усмивка.

 

 

Няколко минути по-късно Мадлин налетя на Филип в шумния коридор.

— Току-що проведох един вбесяващ разговор с арогантния адвокат на Томи Бартоломю — оплака му се тя, а в очите й проблесна възмущение.

Филип се усмихна, смукна от празната лула и попита:

— Какво стана?

Тя сбито му преразказа съдържанието на разговора, той я изчака да свърши и се разсмя:

— Тоя е готов на всичко, ти просто не трябва да му позволяваш да те ядосва.

— Луда ставам, когато някой се усъмнява в нашето безпристрастие! — почти извика тя. — Подобна тактика направо не мога да понасям!

— Част от играта, скъпа. Нищо повече.

 

 

Обляна в пот и задъхана, Кейт бавно се насочи към входа на къщата си. Тичането по брега беше отнело всичките й сили. Някой я извика по име и тя изненадано вдигна глава. Насреща й се клатушкаше внушителната фигура на Франк Джоунс.

— Писна ми да слушам телефонния секретар и реших, че си тук — изравни крачка с нея той.

Отначало Кейт не беше особено доволна, че се налага да работи с Франк, тъй като предпочиташе далеч по-опитния Марти. Онзи, за когото Чарлс обяви, че е вън от бизнеса, но се оказа, че просто е в продължителна командировка. Бързо забрави за него, тъй като Франк се оказа изключително съобразителен и ловък детектив.

— Закусвал ли си? — попита го тя.

— Зависи какво наричаш закуска. Аз непрекъснато ям…

— Ще изпържа малко яйца — засмя се тя. — А през това време ти ще ми разкажеш какво си открил.

Влязоха в кухнята, Кейт постави чаша портокалов сок пред едрия мъж и се зае с приготвянето на закуската. Той се настани пред високия барплот и вдигна глава:

— Томи Бартоломю има присъда.

— Шегуваш се! — ахна Кейт и се завъртя към него с бъркалка в ръце.

— Хич — поклати глава чернокожият детектив. — Измамил някаква богата мадама и й задигнал куп пари.

Зае се с подробностите, а през това време Кейт извади препечените филийки от тостера и направи кафе. Скоро и яйцата бяха готови. Тя ги изсипа в чинията му и се прозя.

— Отегчавам ли те? — засмя се Франк.

— Не. Просто спах зле… — Косата й беше влажна от бягането. — Цяла нощ се въртях в леглото.

— Май това дело не ти дава покой, а?

— Не. Имам си лични причини.

Той понечи да каже още нещо, после се отказа и взе вилицата.

— Страхотни яйца!

— Благодаря — усмихна се тя. — Не ме бива да готвя, но яйцата горе-долу ги докарвам…

— Жена ми е същата.

— Имаш ли деца?

— Да. Боби е на десет години, а Лита — на шест. Ти била ли си омъжена?

— Да, преди години. Беше кратък брак, приключи, като влязох в юридическия факултет… — Видя любопитното изражение на лицето му и кимна с глава: — Да, той беше моят преподавател по обществени науки…

— От онези, дето се правят на гуру?

— Точно — въздъхна тя. — Красноречив, убедителен, с авангардни идеи…

— И какво стана?

— Ами това, което обикновено става… Моят мислител искаше вечерята да го чака на масата и ризите му да са изгладени. Освен това трябваше да търпя забежките му с други студентки… Били част от тяхното осъзнаване. — „Защо разказвам всичко това, учуди се Кейт. У този Франк очевидно има нещо много предразполагащо към откровение…“

— Май си е бил стопроцентов мръсник, а? — ухили се Франк.

— Аха…

— Искаш ли да имаш деца? — попита той, измъкна снимките от портфейла си и й ги подаде.

— Аз ли? Не! — засмя се тя, погледна снимките и кимна с глава. — Много са сладки. Обичам децата, но имам толкова други идеи, че не би било честно да раждам… — Отпи глътка кафе и се върна към делото. — Откри ли нещо друго?

— Нали знаеш, че като напуснах полицията, си отмъкнах и информаторите? — намигна той и започна да разказва за уликите срещу Томи Бартоломю, включително отпечатъците в храстите. — Но по отношение на Сандра всички си траят…

Пръстите й замислено забарабаниха по плота.

— Искам да разбера дали Томи е склонен да я замеси…

— В това отношение всички мълчат — поклати глава Франк. — Останах с чувството, че страшно им се иска да я пипнат и затова крият козовете си…

— По дяволите — промърмори Кейт. Знаеше, че ако Сандра бъде официално обвинена в убийството на съпруга си, прокуратурата ще бъде длъжна да й предостави всички улики срещу нея. Но сега тя е само заподозряна и ченгетата ще мълчат, Мадлин също…

 

 

Лицето на Томи стана бяло като вар, когато Андрю му предаде на какъв компромис е готова прокуратурата.

— Не могат да ме осъдят за нещо, което не съм извършил! — извика с треперещ глас той.

— Разполагат с шибания ти отпечатък, Томи — въздъхна Андрю. — От него личи, че си бил там, след като градинарят е приключил с поливането.

— Не е вярно.

— Значи кракът ти е бил там без теб…

— Ти каза, че ще измъкнеш всичките им улики срещу мен — унило поклати глава Томи.

— Казах, че ще се опитам. Но прокурорката, госпожица Гулд, излезе упорит задник… — Очите на Андрю пробягаха по лицето на клиента му. — Сигурен ли си, че не си пропуснал да ми кажеш нещо важно?

— Казах ти всичко!

— Смъртта е завинаги, Томи — предупреди го Андрю. — Затова не се прави на герой, като прикриваш Сандра. Бъди сигурен, че ще пропее като канарче, ако ножът опре до кокала… Всички го правят…