Мими Лат
Адвокати и престъпници (31)

31

Телефонът събуди Кейт още в шест сутринта. Цяла нощ се беше въртяла в леглото, заспа едва на разсъмване. Ръката й се протегна към слушалката и за малко не събори апарата на пода.

— Ало…

Гласът й беше сънлив.

— Обажда се Ленърд Еймс от „Лос Анджелис уърлд“…

Затръшна слушалката и скръцна със зъби от гняв. Как бяха открили телефона й от този таблоид?! Нали не беше в указателя? Включи секретаря и направи опит отново да заспи.

След малко обаче отново се позвъни. Машината регистрира гласа на друг репортер. Разсъни се, в главата й нахлуха всички задачи на настъпващия ден. Въздъхна и стана. Подът около леглото беше засипан с документи. Явно беше заспала над тях. Спомни си нещастната физиономия на Чарлс, който си тръгна обиден от отказа й да се любят. Тя се извини с умора, което беше вярно, но имаше и нещо друго. Какво? Все още нямаше отговор на този въпрос.

Разтърка схванатия си врат и въздъхна. Разкритието, че Сандра е напуснала дома си на шестнадесет, я беше разтревожило повече от необходимото. Вероятно защото събуди доста неприятни спомени за собствената й младост.

Малко бягане ще ми се отрази добре, реши тя. Със сигурност ще премахне напрежението. Навлече екипа, излезе и се насочи към плажа. Дъждът беше спрял, но пясъкът беше мокър. Налагаше се да тича по асфалта. Започна с бавно темпо, давайки на тялото си необходимото време за загрявка.

 

 

Лорин въртеше педалите на велоергометъра си, едновременно с това гледаше сутрешните новини по телевизията. Днес треньорът беше зает, затова се налагаше да прави гимнастиката си сама.

Арестуването на Сандра д’Арси беше една от водещите новини, на лицето й се изписа доволна усмивка. Всичко вървеше по план. Беше абсолютно убедена, че двамата любовници са убили Джеймс д’Арси. А нейните действия просто допринесоха за ускоряването на тромавите юридически процедури.

На екрана се появи Мадлин, заобиколена от репортери. Един от тях попита кога според прокуратурата ще започне процесът срещу Сандра д’Арси.

— Надяваме се, след няколко месеца — отвърна тя.

Няма начин, поклати глава Лорин. По нейните изчисления Кейт твърде скоро ще разбере, че няма избор и също ще трябва да потърси споразумение. Нима има друг начин да се измъкне от обвиненията на Томи? Много хора си въобразяват, че прокуратурата сключва сделка само с един от обвиняемите, но на практика съвсем не беше така. При процеси като този е много по-разумно да се постигне споразумение с всички обвиняеми, вместо да се точат скъпи и продължителни дела.

А когато всичко свърши, герои на деня ще бъдат Андрю и Мадлин. Той — защото е пратил на кладата невярната съпруга, Мадлин — защото е осъдила двама престъпници, без да харчи излишни пари на данъкоплатците. А за Кейт никой няма да си спомня…

Лорин съжаляваше само за едно — че няма как да обясни на Мадлин кой е внушил на Андрю да потърси споразумение за клиента си. Приятелката й без съмнение ще бъде доволна от крайния резултат, но въпреки това едва ли ще одобри пътищата за неговото постигане. Най-добре е някои неща да си останат неизказани. Ще бъда възнаградена в отвъдния живот, шеговито си рече тя.

На екрана се появи Кейт, насочила се към портала на „Сибил Бранд“. В сърцето на Лорин помръдна завист. По дяволите! Тази кучка няма нужда от реклама!

Започна да върти педалите по-бързо, по челото й избиха ситни капчици пот. В главата й се появи неприятна мисъл. Ами ако Кейт настоява за процес? Не, това би било напълно безсмислено. Сандра несъмнено ще бъде осъдена и тогава Кейт ще трябва да преглътне един доста болезнен провал, при това публичен…

 

 

Кейт пристигна в службата си и веднага набра номера на Мадлин.

— Надявах се, че ще ми позволиш да предам клиентката си доброволно! — обвинително рече тя. — Или поне да ми позвъниш за евентуалния час на ареста.

— Извинявай — въздъхна Мадлин.

Бързата й капитулация изненада Кейт.

— Какво стана? — попита тя.

— Нямаше начин да ти се обадя — отвърна прокурорката. — Повярвай ми, наистина беше така… Само това мога да ти кажа засега.

— Много е малко! — тръсна глава Кейт и се завъртя заедно със стола си. — Вероятно решението да не бъда уведомена е било взето от по-високо място?

— Не мога да ти отговоря — отвърна след леко колебание Мадлин.

— Ясно — въздъхна Кейт. — Днес искам да се срещна с теб.

— В три и половина удобно ли ти е?

— Напълно.

Кейт остави слушалката и се замисли. Бившите прокурори винаги разчитат на дребни услуги от настоящите, но това очевидно не важеше в случая с Мадлин.

 

 

— Да идем да хапнем нещо вкусно — предложи Филип Уайт.

— Откога нашето барче е изпаднало в немилост? — шеговито изви вежди Мадлин.

— От вчера — засмя се той. — Искаш ли да пробваме „Малкото Токио“?

— Звучи добре — кимна тя. — Отдавна не съм ходила там.

Тръгнаха рамо до рамо по тротоара. Днес Мадлин е необичайно умислена, отбеляза Филип, хвърляйки бегъл поглед към профила й. И много красива…

— Давам долар да разбера за какво мислиш — подхвърли той.

— За нищо конкретно — сви рамене тя.

Насочиха се към входа на ресторанта. Неволно, както много пъти досега, той се запита какво ли би било, ако двамата излязат заедно след официална, предварително определена среща. Без маскировката на деловите разговори. Погледна я още веднъж, леко разтревожен от унесеното изражение на лицето й.

— Какво те тревожи?

— Нищо особено — погледна го разсеяно тя. — Много неща…

— По-добре започни отначало — предложи той.

Тя се пресегна и потупа ръката му.

— Винаги усещаш настроенията ми и винаги си на моя страна, нали, Филип? Искам да знаеш, че ценя това…

Зная, че го цениш, въздъхна в себе си той. Но вече не ми стига.

— Хайде, изплюй камъчето…

— Напоследък не отделям почти никакво време на децата си — виновно го погледна тя. — Не искам да ти се оплаквам, предварително знаех, че ще стане така…

— Няма друг начин, особено при големите процеси — отвърна той. — Случило ли се е нещо?

— Напоследък Джуд се усамотява — сви вежди тя. — Вече не споделя с мен. По цял ден лежи и слуша музика. Пуска уредбата докрай, направо ще ме подлуди…

— Навлиза в пубертета, Мадлин. Вероятно вече мисли за момичета. И аз бях същият на неговата възраст…

— Може би си прав — въздъхна тя. — Но защо не споделя с мен?

— По отношение на някои неща момчетата са свенливи — отвърна той и на лицето му се появи закачлива усмивка. — Тях биха споделили само с мъж…

— Какъв късмет… За съжаление Сам никога няма време за него. Не съжалявам за развода си, но когато нещата опрат до момчетата, често започвам да се питам дали не трябваше да обърна главата си на другата страна и да запазя този брак…

— Този проблем е вечен — въздъхна той. — Запазваш брака си в името на децата, но те знаят това и страдат. Разрушаваш го — те пак страдат…

— Безнадеждна история — кимна тя. — Понякога ми се иска да бях имала брат. Сигурно щеше да намери общ език с Джуд…

— Не бих ли могъл да го заместя аз? — попита Филип, макар чувствата му да бяха доста далеч от братските.

Очите й светнаха.

— Много мило от твоя страна! — възкликна тя, замисли се и добави: — След последното ни съвместно посещение на някакъв мач Джуд каза, че си хладен… В неговия речник това е най-високата възможна оценка и означава, че определено те е харесал… Как мислиш, дали ще прояви желание да сподели проблемите си с теб?

— Предлагам да проверим на практика. Какво ще кажеш за една вечеря този уикенд?

Тя се поколеба, а той изпита желанието да се ритне в задника. Вероятно все още се вижда с Гари. Надяваше се да не е така, но не смееше да попита.

На лицето й изплува широка усмивка.

— Защо просто не дойдеш у дома в събота вечер?

— Чудесно! — не можа да повярва на ушите си той. Изведнъж отново се почувства хлапак.

 

 

Кейт пристигна пред сградата на Криминалния съд и паркира колата си отзад, точно срещу канцелариите на прокуратурата. Пред входа се беше образувала внушителна опашка, сърцето й се сви. На тази опашка чакаха всички — обвиняеми с призовки за дело, членове на съдебните състави, адвокати и зяпачи… Изключение се правеше единствено за полицията и служителите от прокуратурата. Те влизаха през отделен вход, след показване на документи за самоличност. Едно време и аз имах пропуск, помисли си тя, докато се придвижваше към края на опашката.

Хвърли поглед на часовника си и изруга. Положително ще закъснее. Какъв свят, господи! Дори в съда не може да се влезе без обстойна проверка за оръжие и експлозиви.

Най-сетне се изправи пред гишето. Пусна ключовете и няколко дребни монети върху специалната табличка, а чантата и куфарчето поеха по малка конвейерна лента. Премина през детектора без проблеми, събра нещата си и хукна към асансьорите. На осемнадесетия етаж напусна препълнената кабина и се отправи към кабинета на Мадлин. Четири години от живота ми преминаха тук, помисли си тя, докато въртеше глава. Бяха добри години. Обичаше службата си на заместник областен прокурор, напусна я само защото беше убедена, че частната практика ще донесе стабилна финансова подкрепа на политическите й амбиции. Въпреки това понякога съжаляваше за решението си.

— Заповядай.

Кейт вдигна глава и срещна погледа на Мадлин, която се усмихна и я поведе из преплетените като катакомба коридори.

— Имаш друг кабинет — рече тя, когато най-сетне влязоха в тясното помещение. Огледа се и остави куфарчето на едно от кожените кресла.

— Да — кимна с усмивка Мадлин. — Най-сетне започнах да се придвижвам нагоре… — Очевидно имаше предвид високия етаж на сградата. Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката. Сложи длан върху мембраната и подхвърли: — Извинявай, очаквам този разговор. Ето там има кафе, сипи си…

Кейт пристъпи към кантонерката в ъгъла, отсипа една лъжичка нескафе в чиста чаша и я напълни с гореща вода от машината. Неволно си спомни за елегантната кафетерия в „Манинг & Андерсън“, която нямаше нищо общо с този скромен кабинет.

Приближи се до прозореца и хвърли поглед към панорамата на Лос Анджелис. Трудно беше да се повярва, че този град е издигнат в центъра на силно земетръсна област. Високите кули на небостъргачите в центъра пронизваха небето и изглеждаха още по-внушително на фона на околните квартали, застроени предимно с едноетажни и двуетажни къщи.

Мадлин приключи разговора си и без предисловия премина върху делото, което ги беше събрало тук. Даде да се разбере, че не е склонна на пускане под гаранция, тъй като обвиненията срещу Сандра са тежки.

— Но тя няма да изчезне! — изрази протеста си Кейт. — Ако не за друго, то заради четиригодишното си момченце, което има нужда от нея.

— Може би си права — кимна Мадлин. — Но по мое мнение тя ще напусне страната в мига, в който получи възможност да го стори.

— Виж какво, ще приемем сумата, която ти определиш…

— За семейство Д’Арси парите не са проблем. Окото им няма да мигне, дори ако съдията определи пет милиона гаранция. И няма да съжаляват за загубата им, ако Сандра вземе, че изчезне…

— Тя действително наследява известни средства, но не може да се разпорежда свободно с тях — побърза да каже Кейт. — Мъжът й е оставил специален фонд за нея и детето. Но според клаузите на завещанието тя не може да тегли суми, които биха й позволили да живее постоянно в чужбина.

— Нямаш представа колко изобретателни стават, когато са изправени пред доживотна присъда — поклати глава Мадлин.

Кейт започна да се нервира от упорството на приятелката си.

— Ще внеса молба за пускане под гаранция! — отсече тя.

— Имаш това право — сви рамене Мадлин и завъртя молива между пръстите си. — А аз имам правото да възразя срещу нея.

— Нямаш достатъчно основания!

— Съжалявам.

Разбрала, че Мадлин няма да отстъпи, Кейт прекрати разговора и си тръгна. Стана й неприятно, тъй като се налагаше да обясни на клиентката си, че срещата с прокурорката по делото се е оказала напълно безплодна.