Мими Лат
Адвокати и престъпници (30)

30

Пътуването към женския затвор „Сибил Бранд“ в Източен Лос Анджелис се оказа истински кошмар. Над платното на магистралата плющеше пороен дъжд, колите едва пъплеха. Кейт знаеше само това, което й съобщи по телефона Сандра: арестувана е по обвинение в предумишлено убийство. Направи опит да се свърже с Мадлин, но от прокуратурата съобщиха, че вече си е тръгнала.

Протегна ръка и включи радиото. Говорителят тъкмо описваше големите задръствания около града, в едно от които се намираше и тя. Скоро приключи и премина на последните новини:

„Арестувана е вдовицата на убития мултимилионер Джеймс д’Арси. Днес обвиненият в престъплението Томи Бартоломю официално промени показанията си и призна пред съда, че двамата с младата съпруга на Д’Арси са планирали убийството заедно. Според съобщение на Областната прокуратура, Бартоломю е приел да свидетелства срещу бившата си приятелка, в замяна на което щатските съдебни власти няма да искат смъртното му наказание.

Други новини: днес кметът на града прие делегация на…“

Колата на Кейт се плъзна покрай смачкани ламарини — резултат на тежка катастрофа, после пред нея най-сетне се появи свободно пространство. Няколко минути по-късно влезе в паркинга пред женския затвор и с яд установи, че не си носи чадър. Тикна куфарчето подмишница, вдигна яката на шлифера и изтича към входа.

Посрещнаха я репортерски светкавици, около нея се струпаха хора с чадъри и микрофони в ръце.

— Ще се признае ли за виновна Сандра д’Арси? — извика една висока млада жена.

— Съжалявам, нямам коментар — усмихна се Кейт и започна да си пробива път към вратата.

Сандра я посрещна сърдито:

— Защо се забави толкова?

Кейт понечи да обясни, после млъкна и поклати глава. Нямаше смисъл да заема отбранителна позиция пред клиентката си.

— Здравей, Сандра — хладно поздрави тя.

— Защо се озовах на това шибано място?

— Вчера ти обясних.

— Ти каза, че ще ме арестуват, но не знаех, че ще ме докарат на това шибано място!

— Тук е женският затвор — сдържано поясни Кейт.

— А ти съвсем не бързаше да се появиш, нали?

Усети как косъмчетата на врата й настръхват. Очевидно клиентката й нямаше намерение да се държи възпитано, в поведението й нямаше дори следа от уплаха.

— Сандра… — започна тя.

— Ще ме изкараш ли оттук?

— Не успях да се свържа с…

— Какво, по дяволите, си правила, докато аз седя да те чакам в тоя змиярник? Навън се беше събрала цяла тълпа фотографи, беше унизително! — Гласът на Сандра беше на ръба на истерията.

— Нищо не мога да направя, докато не се овладееш! — повиши тон Кейт, въпреки желанието си да запази спокойствие. — И нямам никакво намерение да търпя поведението ти! — Ноздрите й леко се разшириха, закопчалките на куфарчето рязко изщракаха.

— Ти си мой адвокат! — извика Сандра. — Не можеш да си тръгнеш просто ей така!

— Само гледай! — процеди Кейт и скочи на крака.

По лицето на Сандра пробяга страх. Видяла, че Кейт наистина се отправя към вратата и се готви да повика охраната, тя поклати глава и глухо промълви:

— Не си отивай!

Кейт продължително я изгледа, после се върна и остави куфарчето си върху масата.

— Добре. Сядай, трябва да поговорим.

— Не искам да говоря! Искам да ме измъкнеш оттук!

— Държиш ли се по този начин, аз няма да съм в състояние да те защитавам.

Сандра й хвърли кръвнишки поглед, но утихна.

— Помниш ли какво ти казах снощи? — започна Кейт. — Томи може би наистина е убил съпруга ти…

— Да — промърмори неохотно Сандра.

— Сега трябва да го приемем като факт и да се подготвим за предварителния разпит.

— Станала е някаква грешка! — извика Сандра и в очите й се върна предизвикателството.

Кейт си даде сметка, че едва ли ще постигне нещо, преди да я убеди, че се заблуждава по отношение на Томи.

— Негов отпечатък е открит в близост до местопрестъплението — напомни й тя. — Калта по ботушите му съвпада с почвата в градината ви. Това означава, че наистина е бил там…

— Но предната вечер той дойде да ме види — възрази Сандра. — Откъде са толкова сигурни, че става въпрос именно за нощта на убийството?

Кейт въздъхна и се въоръжи с търпение. Налагаше се отново да обяснява всичко.

— Това не доказва нищо! — едва я изчака да свърши Сандра.

— Доказва, че е бил на местопрестъплението в указаното време. Освен това съседите са чули изстрел и са видели колата му.

— В Лос Анджелис е пълно с бели коли!

— Но не и с номера на Томи! Стига вече, Сандра, време е да мислиш разумно. Ние трябва да се подготвим за реалностите — такива, каквито са. Ако мислиш, че те притискам твърде много, чакай да видиш как ще действа прокурорът!

— Нима ще ме разпитват?

— Да, в случай, че се стигне до официално обвинение. — Гласът на Кейт леко се понижи: — Възможно ли е да не виждаш истината, защото го обичаш?

Сандра я погледна с открита враждебност.

— Може би наистина го е извършил — продължи да я притиска Кейт. — След като го признава…

— Не вярвам! — поклати глава младата жена и очите й се напълниха със сълзи.

Кейт се стегна, не искаше състраданието да попречи на работата й.

— Сега трябва да се концентрираме върху твоето положение, Сандра. А Томи ще го оставим настрана…

— Аз не съм убила мъжа си!

Кейт не беше сигурна, че й вярва. Какво друго би могла да каже? Убих го! Не, такъв шанс просто не съществува.

— Тогава трябва да разберем защо Томи лъже — механично отвърна тя. — Може би някой му е внушил, че само по този начин ще си спаси кожата.

Сандра скочи на крака и започна да кръстосва помещението.

— Трябва да ме измъкнеш оттук! — отчаяно извика тя. — Джими има нужда от мен!

— Джими е добре — направи опит да я успокои Кейт. — Чарлс го заведе при Абигейл.

— Не! Не искам детето ми да живее при тази вещица!

— Нямахме друг избор — поклати глава Кейт. — Не можехме да го оставим в къщата ти с човек, който дори не умее да шофира. Ами ако възникне нещо спешно?

— Нямаш право да вършиш такива неща! — викна Сандра. — На чия страна си ти, да те вземат мътните?

Обвинителният блясък в очите й принуди Кейт да въздъхне. Тя също беше против детето да бъде преместено в имението на Абигейл. За съжаление, в момента нямаше никакъв друг избор.

— Може би ще променим нещата по-късно — въздъхна тя. — Имаш ли семейство?

— Не съвсем…

— Живи ли са родителите ти?

— Да — кимна Сандра, избягвайки погледа й. — Живеят на север…

— Може би ще ги убедим да дойдат и да останат при детето. — Кейт извади писалка и бележник. — Дай ми телефона, ще им се обадя веднага.

— Няма да си мръднат пръста за мен — горчиво промълви Сандра.

Ето я първата пукнатина в бронята, въздъхна едва чуто Кейт, после вдигна глава.

— Никога не можем да знаем какво ще направят хората за нас, преди да сме ги помолили за това… Защо да не им позвъня?

— Седем години не сме се чували. Никога не им е пукало за мен, защо биха се променили сега?

Нещо помръдна в гърдите на Кейт. Отчуждението на Сандра от близките й беше нещо, което самата тя беше изживяла.

— Да опитам, все пак?

— Добре де, опитай! — отново повиши глас Сандра. — Но нищо няма да излезе. Нора и Ед Дентън, живеят в Бейкърсфийлд. Телефонът им го има в указателя.

— Добре — кимна Кейт и си записа информацията. — А сега, след като Областната прокуратура те е арестувала по официално обвинение, утре или вдругиден ще бъдеш изправена пред съда да го чуеш. Помниш ли какво ти обясних във връзка с тази процедура?

— Горе-долу…

— Ще бъдеш изправена пред съдия, който ще прочете мотивите за ареста и ти ще се превърнеш в обвиняема.

— А после идва ред на предварителния разпит, нали така?

— Точно така. След като прочете обвинението срещу теб, съдията ще назначи датата за предварителния разпит. По закон тя трябва да е до десет дни след обвинението, но ти имаш право на удължаване.

— За нищо на света!

— Нека да довърша. Снощи не ти обясних цялата процедура на предварителния разпит. По време на това заседание обвинението предоставя на съда своите улики, събрани по време на предварителното следствие. Включително показания и веществени доказателства. Съдията преценява дали те са достатъчни за завеждане на съдебно дело.

— Чудесно. Сега ми кажи кога ще изляза оттук!

— Не съм много сигурна — отвърна Кейт и започна да прибира нещата си.

— Къде отиваш?

— Да събера още малко информация. Утре пак ще дойда и тогава ще говорим.

— Искаш да кажеш, че трябва да нощувам тук?

— Страхувам се, че е точно така. В момента нямаш право на пускане под гаранция.

Сандра я гледаше така, сякаш не можеше да повярва.

— Съжалявам — усмихна се тъжно Кейт и почука за охраната. — Ще се видим утре.

 

 

Излезе през тежкия портал, сложи сгънат вестник над главата си и затича към колата. Дъждът беше понамалил силата си, но въпреки това шлиферът й потъмня от влага. Единственото хубаво нещо беше, че репортерите се бяха разкарали. Запали мотора, взе мобифона и набра номера на Франк Джоунс. Помоли го да се срещнат в бара на хотел „Уестин Бонавентур“.

Във фоайето на хотела откри телефонен автомат и потърси Чарлс. Разбраха се за среща в по-късен час. Разтревожен от уморения й глас, той предложи да вземе нещо за хапване. Стана й хубаво. Жените адвокати като нея често се шегуваха, че единственото нещо, което им трябва, е една добра съпруга…

Влезе в бара, поръча си доматен сок и отново се замисли за Сандра. Реши да се свърже с родителите й още тази вечер, просто за да разбере дали ще проявят желание да вземат Джими. Дъщеря им може да е боклук, но всички възрастни хора проявяват грижа към внуците си.

Мислите й бяха нарушени от Франк, който безшумно се плъзна на съседния стол. В тъмната му коса проблясваха сребърни капчици.

— Извинявай, че се забавих.

— Няма нищо.

— Сандра сигурно е ужасена, че в пандиза не предлагат копринени чаршафи, а?

— Стана й лошо, като разбра, че не може да излезе под гаранция — поклати глава Кейт, замисли се и добави: — Всеки ден да ходя в „Сибил Бранд“, пак няма да забравя кошмара на единствената нощ, която прекарах в затвора…

— Ти? — учудено вдигна вежди Франк.

Тя кимна с глава.

— Хайде, разказвай — рече едрият мъж и си поръча бира.

— Още бях в колежа — въздъхна Кейт. — Включихме се в някаква демонстрация за граждански права, блокирахме един изход… Повикаха ченгетата и ни прибраха. Право в пандиза…

— Шок, нали?

— При това какъв! — кимна тя. — Затвориха ни заедно с проститутките и пияниците… На другата сутрин бях пълен парцал. Слава богу, че нито ни регистрираха, нито ни отправиха някакви обвинения…

— Обикновено трябва смелост, за да отстояваш убежденията си — погледна я Франк.

— Бях млада — сви рамене Кейт и на устните й се появи усмивка. — По-късно, вече в юридическия факултет, бях ужасена от мисълта, че този инцидент спокойно би ми попречил да стана практикуващ юрист.

— Разпитваха ви за предишни арести, нали?

— Естествено. Като видях този въпрос във формуляра, направо се подмокрих!

— И какво направи?

— Постъпих честно. Написах за случая в специално определеното за това място. Деканът ни беше предупредил да не крием нищо от миналото си.

— Какво стана след това?

— Получих писмо, в което искаха допълнителна информация. С това нещата приключиха. Предполагам са преценили, че инцидентът е прекалено незначителен и засяга повече морални, отколкото юридически категории… — Усмивката й се разшири. — Затова сега съм тук, дипломиран юрист с един куп проблеми.

Той отпи глътка бира и поклати глава.

— Ако те бяха регистрирали, никога нямаше да завършиш право…

— Точно така — въздъхна тя и смени темата: — Откри ли нещо ново?

— Вече си чула от новините, че Томи е сключил сделка. Това означава, че ще даде показания срещу нея.

— Разполагат ли с нещо ново?

— Да. Уличили са я в няколко лъжи…

— Какви по-точно?

— Сандра е дала показания, според които за последен път се е видяла с Томи пет дни преди убийството. Точка. На въпроса дали си спомня добре, отговаря утвърдително. — В очите на Франк се появи мрачен блясък. — Но полицията разполага със снимки от срещата й с Томи на паркинга на някакъв супермаркет. На по-късна дата, малко преди да го арестуват.

— Дявол да я вземе! — избухна Кейт. — Изобщо не слуша какво й говоря! Още от изражението на Боуър по време на разпита разбрах, че има нещо срещу нея. Какво ли още ми е спестила?

— Лоша работа — въздъхна Франк, погледна я в очите и зададе въпроса, който самата Кейт отбягваше от доста време насам: — Да не излезе, че тя го е направила, а?

— Твърди, че е невинна.

— Всички това твърдят — поклати глава той. — Бих се изненадал от обратното…

— Така е — въздъхна Кейт и се запита докъде се простират лъжите на Сандра. — Все още е рано да се ориентирам…

— Чувам, че е доста трудна клиентка — подхвърли съчувствено Франк.

— Ужасна!

Той се усмихна.

— Казвай сега какво още ще искаш от мен…

Тя му разказа за родителите на Сандра.

— Седем години не е разговаряла с тях. Искам лично да ги видя, вероятно ще е най-добре заедно да отскочим до Бейкърсфийлд…

— Няма проблеми — размърда се на стола той. — Друго?

— Трябва да научим с какво разполага прокуратурата. И ще действаме според него…

— Нужна ли ти е моята помощ? — попита той и хвърли шепа ядки в устата си.

— Не, тук ще потърся помощта на кантората. И без това ние с теб имаме доста задачи… — Пръстите й забарабаниха по плота. — Ще възложа тази работа на сътрудниците си, а ние започваме да събираме мозайката…

 

 

Докато караше към дома си, Кейт мислеше само за един горещ и продължителен душ. После вече ще може да похапне от това, което е донесъл Чарлс. Имаше чувството, че от седмици не е слагала нищо в уста.

Вечеряха, после тя взе чашата с вино и седна на дивана срещу пламтящия огън в камината. Дъждът продължаваше да барабани по покрива.

— Сосът беше доста лют, но ми хареса…

— Опитах някакъв нов тайландски ресторант — поясни Чарлс.

Очите й замислено се отправиха към пламъците.

— Чувал ли си нещо за родителите на Сандра?

Чарлс се замисли, после вдигна глава.

— Джеймс веднъж спомена, че е избягала от къщи и известно време е била в поправителен дом за малолетни…

— В поправителен дом? — приведе се напред тя. — Или в дом за безпризорни деца?

— Не си спомням. Била е някъде около шестнадесетгодишна…

Ръцете на Кейт изведнъж станаха лепкави. Прекрасно помнеше как се почувства, когато се наложи да напусне родния дом на седемнадесет, при това без планове, без да знае къде ще отиде… Това беше един от най-трудните моменти в живота й. Усети как я обхваща паника и инстинктивно си пое дъх.

— Джеймс имал ли е понятие какъв е бил проблемът между Сандра и родителите й?

— Доколкото си спомням, не… Защо питаш?

Не искаше да споделя с него. Беше безсмислено да повдига въпроса за настойничеството над Джими, преди да разполага с разумна алтернатива.

— Просто така — сви рамене тя. — Опитвам се да открия всичко за клиента си. Когато я попитах за родителите й, тя отвърна, че на тях изобщо не им пука за нея…

— Може би преиграва.

— Не. Обикновено децата са напълно безпомощни в подобни ситуации.

Ръката му се плъзна по коляното й.

— Да идем в другата стая, искаш ли?

— Не, тази вечер не — отказа тя.

Чувстваше се странно развълнувана, но не знаеше защо…