Мими Лат
Адвокати и престъпници (40)

40

На вратата се почука и Мери въведе психиатърката.

— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Келси — изправи се да я посрещне Кейт. — Чака ни нелека задача…

— Ще се радвам да помогна — усмихна се лекарката.

Посивяла, с благодушно лице и внушаваща доверие усмивка, доктор Келси приличаше повече на добричка баба, отколкото на специалист по психически проблеми. Ще изглежда много добре на банката на свидетелите, прецени Кейт, докато я канеше да седне на дивана.

— Моля, настанявайте се…

— Нещо за пиене, докторе? — попита от прага Мери.

— О, да, благодаря. Бих приела чаша чай, ако това не ви затруднява…

Очите на Мери се преместиха въпросително върху Кейт.

— За мен както винаги — кимна тя.

Размениха си няколко любезни фрази, после Мери се появи с чая на доктор Келси и кафето на Кейт.

— Бих искала да запиша нашия разговор — започна тя. — Ще ми бъде от помощ впоследствие…

— Нямам нищо против.

Кейт включи магнетофона и зададе първия си въпрос:

— Доктор Келси, бихте ли споделили общите си впечатления от Сандра?

— Наричайте ме Бренда, моля…

— Окей, аз съм Кейт.

— Отлично — кимна лекарката. — Да се върнем към Сандра. Според мен тя е човек с изключително развити защитни реакции. Наранена в детството си, тя рано открива, че светът не става по-добър с течение на годините. Тази болка оказва силно влияние върху характера й.

— И аз имах същите подозрения — подхвърли Кейт.

— Мога да разбера защо ви е толкова трудно да работите със Сандра — продължи доктор Келси. — Тя си е изградила дебела защитна черупка, да се проникне през нея е почти невъзможно. Дори за мен, въпреки дългогодишния ми опит с пациенти от подобен тип. Естествено, аз се надявам на успех, с ваше разрешение, разбира се. Но за това ще е необходимо време…

— По телефона вече ви споменах, че всички я мислят за изпечен лъжец — рече Кейт. — Родителите, учителите, осиновителката… Излишно е да добавям, че това прави задачата ми още по-трудна. За нещастие полицията и прокуратурата също са я уличили в лъжи. Дребни и глупави, но все пак лъжи… На тази база се гради и обвинението. Ако съдебните заседатели бъдат убедени, че Сандра е лъжкиня, шансовете да я осъдят стават значителни…

— За съжаление Сандра се бори с несправедливостите на живота именно чрез лъжите — въздъхна доктор Келси. — В крайна сметка моралните догми, които се установяват на семейната вечеря са били безцеремонно нарушавани в спалнята и банята, нали? Нещата стават още по-лоши от факта, че майката знае всичко, но остава безучастна. В повечето случаи на сексуално насилие вътре в семейството момичетата мразят майките си повече дори от бащите насилници.

— Разбирам — кимна Кейт, прочела същото в специализираната литература. — Може би ще е най-добре да ми кажете дали открихте нещо ново в миналото на Сандра. А след това заедно ще преценим дали това минало влияе на настоящето и как бих могла да го използвам в изграждането на защитата си.

— Добра идея — кимна лекарката. — Едно от нещата, които открих, е наличието на особени фобии у нея, очевидно доказващи физическото, психическото и сексуалното насилие, на които е била подложена като дете. Като пример ще посоча факта, че тя и до днес изпитва ужас от вземането на един обикновен душ. — Бренда Келси протегна ръка и бавно разбърка чая си. — Страхът й е толкова силен, че тя трябва да прибегне до усилие на волята, за да се изкъпе. В процеса на разговорите ни установих, че баща й е осъществявал полов акт, като я принуждавал да се навежда над тоалетната чиния или ваната.

В душата на Кейт помръдна чувство на негодувание.

— Друг многозначителен фактор е страхът й да стои на тъмно — продължи специалистката. — Избягва и редица други неща. Например трудностите, които изпитва при сприятеляване, макар че те не могат да бъдат пряко свързани с насилието в детството й. Изпитва трудност и при достигане на оргазъм. Предполагам, че е успявала единствено с Томи, който, между другото, е единственият човек, на когото е позволила някаква близост. Поведението й продължава да е затворено, на моменти дори враждебно. Не е нужно да ви обяснявам колко трудно се говори с нея.

— По-трудно от ваденето на зъб — въздъхна Кейт.

— Съществува и проблемът с контрола върху гнева — добави Бренда Келси. — Сандра се намира в хроническо състояние на гняв.

— За това мога да се подпиша — тъжно се усмихна Кейт. — Много често съм на прага на пълно прекъсване на контактите.

— Напълно разбираемо — кимна със симпатия лекарката. — С нея се общува изключително трудно. А отношението й към вас е смесено… Каза, че не ви е приела, тъй като сте й била натрапена от майката на Джеймс. Сандра искрено ненавижда тази жена и изглежда има основателни причини за това.

— Съвсем основателни — кимна Кейт.

— Все пак трябва да отбележа, че в момента момичето ви уважава — продължи докторката, отпи глътка чай и остави чашата си на подноса. — Преди всичко, защото никога не сте я лъгали. Това е много важно. Тя започва да ви вярва. Бавно и неохотно, но процесът е факт.

— Радвам се да чуя това — въздъхна Кейт. — Защото нерядко имам чувството, че търпението ми се изчерпва.

В очите на Бренда Келси се появи топлота.

— Това е така, защото хората от типа на Сандра имат погрешен подход към това, което желаят да получат. Колкото повече искат обич, толкова по-отблъскващо става поведението им. Същото се отнася за разбирането и всичко останало.

— В това отношение не съм й помогнала кой знае колко.

— Излишно е да се обвинявате. Няма начин да узнаете дали наистина е така, освен това задачите ви са други.

Кейт погледна с уважение възрастната жена, пръстите й замислено забарабаниха по бюрото.

— Знаете ли, Бренда — промълви тя. — Миналото на Сандра наистина е ужасно, но аз не съм сигурна, че мога да го използвам като убедително доказателство в съда. Трябва да има някаква връзка с настоящето. Например, че малтретирането от страна на съпруга й е нанесло непоправими поражения на психиката й, вече травмирана от преживяното в детството. — Думите увиснаха във въздуха с някаква неизказаност и тя побърза да продължи: — Ето какво имам предвид… Да предположим, че когато Джеймс е прибегнал до физическо насилие, в душата на Сандра се е пробудил натрупаният през годините гняв срещу баща й и тя го е стоварила върху Джеймс.

Бренда Келси сплете ръце в скута си и поклати глава.

— Не успях да получа доказателства за физическо насилие от страна на съпруга й, въпреки че той в много отношения е бил грубиян. От това, което ми каза (а и от това, което премълча), аз стигнах до заключението, че сексуалните й контакти с Джеймс са били неприятни за нея, за да не употребявам по-силна дума. Тя просто го е търпяла и това е един твърде многозначителен факт. Освен това е изпитвала смъртен страх от заплахата да й отнемат детето. Комбинацията от тези две чувства е фатална за жена, която е била обект на насилие и преди брака си. Бих казала обаче, че не сте далеч от истината в предположенията си, че Сандра действително е била малтретирана от този човек.

Кейт кимна с глава и отбеляза нещо в бележника си.

— Тревожа се от изключително сложните механизми за контакт, които Сандра, подобно на болшинството жертви на принудително кръвосмешение, развива у себе си — въздъхна Бренда Келси. — Те са насочени главно към изключване на емоционалното състояние от това, което става в ежедневния живот.

— Бихте ли ми обяснили това с по-популярни термини?

— Ще се опитам. У Сандра се забелязва стремеж да отдели състоянието на духа от състоянието на тялото си. Освен това възприема реалността с цената на доста трудности. Това означава, че не може да прецени каква е действителността, нито пък намеренията на хората около себе си.

— То предполага хиляди нови възможности — промълви замислено Кейт.

— Моля ви, позволете да завърша мисълта си, след което можете да задавате въпроси.

— Добре — кимна Кейт.

— Сандра признава, че двамата с Томи са обсъждали идеята да отстранят съпруга й. Но тук трябва да се отбележи, че за нея подобно обсъждане положително е играело ролята на отдушник, на начин да се освободи от гнева, който е изпитвала към баща си и съпруга си. Твърде вероятно е да се окаже, че тя не прави разлика между желанията си и това, което се е случило в действителност.

Кейт подчерта няколко думи, записани в бележника.

— Това означава, че когато е обсъждала с Томи възможността да убият съпруга й, тя просто се е разтоварвала. Томи обаче приема думите й буквално, отива и стреля в главата на Джеймс. А тя дори не разбира, че той има намерение да го стори.

Кейт стана и започна да крачи из помещението.

— Вие говорите за твърде сложен случай на защита. Но в съда аз ще трябва да докажа, че тя не е планирала хладнокръвно убийството на съпруга си, просто защото състоянието й изключва възможността за трезва преценка. Едва тогава мога да оборя обвинението в предумишлено убийство. — Главата й се поклати в знак на съмнение. — Но не съм сигурна, че ще успеем, особено ако не получим нови, неоспорими доказателства за малтретирането й от страна на Джеймс. — Очите й замислено се спряха върху лицето на посетителката. — Имате ли причини да се съмнявате, че Сандра прави разлика между добро и зло?

— Не — поклати глава Бренда Келси. — В юридически смисъл тя прави разлика между тези понятия.

Кейт се върна на мястото си.

— А имате ли представа защо отказва да признае евентуално насилие от страна на Джеймс? В крайна сметка него вече го няма.

— Предполагам, че все още не се е освободила от страха.

— Но защо? Той вече не може да й стори нищо лошо.

— Според мен тук е замесено семейството на съпруга й. По някакъв начин са я принудили да си държи устата затворена.

— Естествено — промърмори Кейт. — Би трябвало да се досетя и сама…

— На ваше място не бих се обвинявала — погледна я със симпатия възрастната жена. — Сандра никак не е лесна…

— Вярно е. Но аз имах доста трудности и с Абигейл… — Кейт тръсна глава. — Каквото станало — станало. Има ли начин да помогнем на Сандра да преодолее страховете си и да ни каже истината?

— Ще ми трябва повече време, за да отговоря на този въпрос.

— За съжаление точно времето ни е малко — въздъхна Кейт. — Но предполагам, че нямаме друг избор. Нека ви задам още няколко въпроса… Сандра каза ли ви за какво е купила пистолета?

— Да. За самозащита след онази кражба.

— Обясни ли защо е чакала шест месеца?

— Не. Просто не й останало време.

— Как мислите, дали го е купила, без да мисли, че някога ще го използва срещу Джеймс?

— Абсолютно.

— И намеренията й са били съвсем невинни, когато го е показала на Томи?

— Да.

— Сега ще ви кажа пред какво съм изправена. Томи заявява, че е убил Джеймс. Приемаме го като факт, въпреки твърденията на Сандра, че това не е истина. И сме изправени пред следните варианти… — Кейт се намести по-удобно в стола и продължи: — Или убийството е замислено изцяло от Сандра, която купува пистолета и плаща на Томи за извършването му, или тя само купува пистолета, говори с Томи за премахването на Джеймс, след което забравя или променя намеренията си, но Томи решава да го извърши. Има и трети вариант: купува оръжието и забравя за него, двамата с Томи обсъждат премахването на Джеймс, но тя няма никаква представа, че Томи ще го приеме сериозно и наистина ще убие съпруга й.

— Разбирам добре пред какво сте изправена — усмихна се Бренда Келси. — Очевидно всичко зависи от това, което ще каже Сандра, но…

— Но тя е лъжкиня. Как бих могла да докажа нещо?

— Трудно.

— Става въпрос за изключително сложна защита, дори ако клиентката ми не лъже. Може би нямам друг избор, освен ако… — Кейт нерешително замълча. — Освен ако не успея да убедя прокуратурата да смекчи обвиненията си, базирайки се на вашите изследвания.

— Възможно ли е това?

— Всичко е възможно. Въпросът е дали е вероятно… И отговорът е не… — Кейт помълча малко, после с въздишка продължи: — Предварителното дело е насрочено за утре. Сандра не пожела да го отложим. Страхувам се, че трябва да рискуваме. Може би ще успеете да я пречупите и тя ще ни каже истината. Едва тогава бих могла да включа в защитата си варианта за самозащита.

— Ще направя каквото мога — обеща Бренда Келси.

Кейт хвърли бегъл поглед на часовника си. Чакаше я много работа. Но нещо продължаваше да я човърка.

— Само още един въпрос, докторе — вдигна глава тя. — После се залавяме за работа… Как мислите, дали детството на Сандра е причина да търси по-възрастен съпруг, нещо като заместител на баща си?

— О, Кейт — въздъхна възрастната жена. — Това е много повече от един въпрос. Нека отложим отговора за бъдещето. Бих казала обаче, че жертвите на насилие като деца често изпадат в подобни ситуации и като възрастни хора. Насилвайки дъщеря си, бащата на Сандра на практика я предава. Вероятността да си потърси нов баща наистина е доста голяма.

— Последен въпрос — вдигна ръка Кейт. — Може ли да се счита, че предателството е равносилно на изоставяне?

— Да, много често става именно така.

— Ясно — кимна Кейт и изключи магнетофона. — Разговорът беше изключително полезен за мен. Дано с ваша помощ разберем какво в действителност е станало в онази красива резиденция в Бел Ер.

— Ще направя всичко възможно — обеща Бренда Келси.

Аз също, рече си Кейт, докато я изпращаше на вратата.

Посетителката си отиде, а тя седна на дивана и потъна в размисъл. Дали наученото днес ще бъде от полза за клиентката й? Голяма част от наблюденията на доктор Келси нямаше отношение към предварителното дело, което трябваше да мине, за да се разбере дали Сандра ще бъде съдена в действителност. От друга страна, ако психиатърката действително докаже насилие от страна на Джеймс, Мадлин може би ще бъде убедена да промени обвинението срещу Сандра. Разбира се, тя ще възрази, тъй като Сандра не е пряк извършител. А това означава, че насилието не е повлияло директно на мотивите й.

Все пак… Ако се докаже, че именно то е в основата на замисленото престъпление, вероятността за споразумение става далеч по-голяма…

В кабинета бавно се здрачаваше, но Кейт не помръдна от мястото си. Тревожеше се от един доста особен въпрос. Дали ранната смърт на баща й не беше й повлияла по начина, по който бащиното насилие беше повлияло на Сандра? Смъртта също е един вид изоставяне… Дали и аз не търся заместник на баща си в един по-възрастен мъж? Не, поклати глава тя. Сандра е двадесет и пет години по-млада от Джеймс, докато Чарлс е по-възрастен от мен само тринадесет. Разликата е чувствителна… Но дали наистина е така?