Мими Лат
Адвокати и престъпници (29)

29

Мадлин с мъка успя да скрие възбудата си, когато Андрю Стюарт се обади и даде зелена светлина за процедурата по свидетелските показания на Томи. Първата й работа беше да си уреди среща с Абигейл, Тео и Виктория д’Арси, след което прие поканата на Абигейл и потегли за имението.

Въоръженият пазач на входа провери документите й, порталът плавно се отвори и колата бавно пое по сенчестата алея. Господи, неволно въздъхна тя. Винаги съм знаела, че има богати хора, но това тук прилича на истински замък!

Родителите на бившия й съпруг бяха заможни хора, но пред очите й се разкриваше гледка, която беше далеч над понятието „заможен“. Пасторалната красота на зелените поляни внушаваше величието на английско колониално владение, трудно й беше да си представи, че се намира само на няколко минути път от Уестууд Вилидж.

Масивната врата се отвори и невъзмутим като сфинкс иконом я поведе към горния етаж. Скоро се изправи пред жена с благородна осанка, която познаваше от вестниците. Абигейл д’Арси. На дивана до инвалидната й количка седеше болезнено слаба, но все пак привлекателна жена. Някъде около четиридесетте, но прекалено опънатата кожа на лицето й не отговаряше на ръцете и точната й възраст трудно можеше да се установи.

До един от широките прозорци с полуспуснати щори се беше изправил Тео д’Арси, когото Мадлин вече беше срещала. Той беше единственият, който се усмихна и пристъпи да стисне ръката й.

— Благодаря, че дойдохте — любезно каза той. — Така улеснихте мама.

— Моля.

Абигейл д’Арси протегна ръка, но лицето й остана сдържано. Виктория д’Арси Мандевил само кимна с глава и й отправи хладен поглед.

— Моля, седнете — каза Абигейл и посочи дивана, поставен срещу този, върху който се беше настанила Виктория.

Мадлин се подчини, чувствайки се леко скована от безцеремонния оглед, на който я подложиха Тео и сестра му. Беше доволна, че е облякла най-хубавото си костюмче, особено след като видя официалния тоалет на Абигейл. А и Виктория беше готова за камерата на всяко модно списание. Единствено Тео изглеждаше малко неглиже, облечен в широк панталон и копринена риза.

Мадлин тръсна глава и сбито ги информира за развоя на събитията. Томи е готов да свидетелства срещу Сандра, в замяна на което ще получи доживотна присъда.

— С право на помилване? — попита Тео.

— Възможно е, но едва след като излежи шестнадесет години — отвърна Мадлин. — Нашите затвори са доста претъпкани…

— Разбирам — кимна Тео.

— Естествено, всичко ще зависи от решението на Апелативния съд — уточни Мадлин. — Срещу това по-леко наказание Томи ще бъде главен свидетел на процеса на Сандра, която ще бъде обвинена в предумишлено убийство.

Настъпи тежка тишина, която беше нарушена от острия глас на Виктория.

— А тя ще стигне ли до газовата камера?

— Няма да искаме най-тежкото наказание — поясни Мадлин. — Не би било справедливо да дадем доживотен затвор на физическия убиец и едновременно с това да искаме смъртно наказание за съучастницата му, която все пак не е натиснала спусъка… Ако Сандра бъде призната за виновна, вероятно също ще получи доживотен затвор.

— Разбирам — промълви Абигейл.

— Въпросното споразумение не възниква, защото нямаме достатъчно улики срещу Томи Бартоломю — поясни Мадлин. — На практика е точно обратното — можем да го осъдим без никакво колебание. Инициативата за споразумение дойде от адвоката на Томи, а областният прокурор пожела да ви информирам и да чуя вашето мнение.

Клепачите на Абигейл бавно се повдигнаха.

— Ще ни позволите ли да обсъдим това за няколко минути, скъпа?

— Разбира се — кимна Мадлин и стана.

Тео я отведе ведно от съседните помещения. Вратата се затвори зад гърба му и тя се насочи към насрещната стена, отрупана с книги. Издърпа напосоки една от тях и бавно осъзна, че държи рядко и отлично запазено първо издание на „Брулени хълмове“. Но беше твърде развълнувана, за да оцени по достойнство този факт. Мислите й бяха насочени към това, което ставаше в съседната стая.

 

 

Видимо разстроен, Тео се върна в дневната и се насочи към телефона.

— Ще се обадя на Диксън.

— Много добре — съгласи се Абигейл.

Разговорът беше кратък.

— Диксън казва, че не бива да се противопоставяме на сделката — поясни с пребледняло лице Тео и остави слушалката. — Според него ще си направим лоша реклама, ако продължаваме да пазим Сандра от правосъдието. Щяло да изглежда така, сякаш богатите се откупват с парите си…

— Много съм разтревожена от шума около нас — поклати глава Абигейл. — Не зная кое е по-лошо — да я съдят или не.

— На мен пък изобщо не ми пука какво ще стане с тази уличница! — гневно процеди Виктория.

— Грубостта няма да ни помогне — погледна я Абигейл. — Нека се опитаме да мислим рационално. Все пак трябва да не забравяме и за бъдещето на Джеймс-младши… — Ръката й приглади безупречно оформената фризура. — Разбира се, аз ще бъда тази, която ще се грижи за него…

— Не виждам как ще хвърлим Сандра на вълците — въздъхна Тео и с изненада установи, че е на различно мнение от това на Диксън.

— Това се нарича правосъдие — отсече Виктория. — Защо кучката трябва да си мисли, че е над закона?

— Май ще е най-добре да поговоря с Чарлс — въздъхна Абигейл, набра номера и сбито разказа за хода на събитията.

Чарлс помълча, после предпазливо подхвърли:

— Първо трябва да сме сигурни, че прокуратурата няма да поиска смъртно наказание за Сандра.

— Вече получихме уверенията на госпожица Гулд.

— Бих искал да поговоря с нея лично — отвърна Чарлс.

— Разбира се — рече Абигейл и натисна бутона за вътрешна връзка с библиотеката. Обясни на Мадлин, че Чарлс Римън желае да говори с нея и се изключи.

След няколко минути лампичката замига и тя отново вдигна слушалката.

— Те са убедени във вината на Сандра, но няма да искат най-тежкото наказание — рече Чарлс. — Съветът ми е да кажете на госпожица Гулд, че нямате нищо против евентуален процес.

— Благодаря, Чарлс — отвърна Абигейл, прекъсна разговора и направи знак на Тео да повика Мадлин. Очите й бавно огледаха фигурата на младата жена, появила се на прага. — Няма да се противопоставим на споразумението — съобщи тя. — Но искам да ви уведомя още отсега, че снаха ми ще получи най-добрата възможна юридическа защита и вие ще трябва да докажете вината й.

— Разбира се — кимна Мадлин. — Благодаря за желанието ви да сътрудничите. Ще ви държа в течение.

— Защитата на Сандра е поверена на „Манинг & Андерсън“, контактувайте с тях.

Мадлин подкара бързо към центъра. Мислено прехвърляше делата, от които трябваше да се освободи, за да получи необходимото време за изготвяне на обвинението срещу Сандра. Но първо трябваше да изпълни формалностите по сделката с Томи Бартоломю, просто за да е сигурна, че младата вдовица няма да й се изплъзне…

 

 

В коридора се натъкна на Гари. Говореше с някакъв колега и тя понечи да отмине, без да го поздрави. След разговора с Филип в душата й цареше пълно объркване. Предишната вечер изобщо не успя да заспи. Все още не можеше да разбере как е възможно да постъпи по този начин, как изобщо е посмял да занимава Филип с подобни неща…

— Мадлин — повика я Гари. — Точно ти ми трябваш… — Извини се на колегата и пристъпи към нея с широка усмивка на уста.

— Извинявай, но нямам време — хладно го погледна тя. — Закъснявам за една среща…

— Е, стига де! — посегна към ръката й той. — Все можеш да ми отделиш една минутка!

— Не ме докосвай! — рязко се отдръпна тя.

— Хей, какво ти става? — На лицето му се появи учудено изражение.

Тя нервно се огледа, после тръсна глава:

— Наистина нямам време за разговори!

— Ясно, нещо ти мърда под шапката — промърмори Гари и я побутна към вратата на кабинета й. — Ела да влезем за малко…

— Гари, казвам ти, че наистина не…

— Моля те, Мадлин!

Май ще се наложи още сега да си разчистим сметките, въздъхна Мадлин и кимна с глава:

— Добре, но само за минутка! И пусни ръката ми, ако обичаш!

Той се подчини, а тя усети болката в зачервената си китка.

Влязоха, Гари затвори вратата след себе си.

— Какво става, Мадлин? Държиш се така, сякаш съм прокажен!

— Научих нещо неприятно за теб — отвърна тя и заобиколи бюрото си, сякаш търсеше защита.

— Бъди така добра да ме осветлиш какво е то — направи опит да се усмихне Гари.

— Филип Уайт каза, че се съмняваш в моите способности във връзка с делото Д’Арси — погледна го в очите тя. — Изразил си мнение, че нямам достатъчно опит за подобни дела.

— Не е вярно — отвърна Гари и очите му останаха заковани в нейните.

— Значи Филип лъже, така ли?

— Не, той е прекалено умен, за да го стори. Просто е преиначил думите ми както му е угодно…

— Не отричаш, че си бил при него?

— Не.

— И не си му казал, че си по-квалифициран от мен?

— Не.

— Тогава защо Филип твърди обратното?

— Защото е влюбен в теб — отвърна Гари и чувствените му устни се разтеглиха в иронична усмивка.

— Това не е истина.

— Този човек те обича, Мадлин. Престани да се правиш на сляпа.

— Намирам, че ми е доста трудно да го повярвам. Освен това няма нищо общо със случая. Ще ми обясниш ли какво точно си му казал?

— Казах, че делото Д’Арси ще привлече вниманието на обществеността — рече Гари, наведе се напред и положи длани върху бюрото. — Казах, че ще бъде шумен процес и ние трябва да го възложим поне на двама прокурори. Обясних му, че вече съм водил подобни дела в Сан Франциско и изявих желание да бъда втори прокурор, в случай че се стигне до подобно решение…

Мадлин внимателно слушаше. Този сценарий действително нямаше нищо общо с това, което й каза Филип. Една част от нея отчаяно искаше да повярва на Гари. Възможно ли е Филип да го е разбрал погрешно?

Около зеленикавите очи на мъжа срещу нея се появи мрежа от ситни бръчици, едното му око шеговито намигна.

— Мислех, че ще ни бъде приятно да работим заедно…

Близостта му я смущаваше, пречеше на трезвата й преценка. Сексуалното напрежение между двамата беше толкова голямо, че сякаш можеше да се пипне с ръка.

— Все още съм объркана — прехапа устни тя. — Да идем при Филип и да изясним нещата, искаш ли? Имам чувството, че става въпрос за някакво недоразумение.

— Няма да се поставя в конфузно положение — поклати глава Гари и се отдръпна. — Този човек ще направи всичко възможно да ме злепостави в твоите очи.

— Не мислиш ли, че прекаляваш с параноята?

— Казах ти какво се случи — вирна брадичка той. — Вярваш ли ми, или не?

— Не се държиш честно!

— Не, Мадлин. Ти не се държиш честно. А аз си въобразявах, че ме обичаш и мислиш за съвместното ни бъдеще. — Лицето му помръкна. — Но очевидно съм бъркал…

— Наистина те обичам! — възкликна без да иска тя, усетила болезнена топка в стомаха си. — Но просто не зная какво да мисля!

— Оттеглям се от състезанието — обяви Гари и се насочи към вратата. — Обади ми се, когато си промениш мнението… — На прага се спря, изви вежди и подхвърли: — Сбогом, Мадлин. Все пак беше хубаво…

 

 

Сандра се втурна в кабинета на Кейт и се изправи пред бюрото.

— Какво е толкова важно, че трябваше да тичам чак дотук?

— Седни, ще ти обясня — меко отвърна Кейт.

Младата жена ядно се тръшна на стола срещу нея.

— Преди половин час Чарлс е разговарял с Мадлин Гулд. Тя е заместник областен прокурор и обвинител по делото на Томи. Май ще се окаже, че Томи иска да се признае за виновен…

— Но той не е убил Джеймс!

— Казва, че го е убил…

— Това е глупост! — преплете пръсти Сандра. — Пълна безсмислица!

— Виж какво, Сандра — изгледа я внимателно Кейт. — Не зная какви са мотивите на Томи. Но той твърди, че и ти си замесена в убийството на Джеймс.

— Какво?! — смаяно я погледна младата жена.

— Доколкото разбирам, това е част от сделката му с прокуратурата. Томи се признава за виновен, посочва те като съучастник и по този начин отървава смъртната присъда.

— Това е някакъв майтап, нали? — попита Сандра, скочи на крака и започна да кръстосва кабинета.

— За съжаление, не е…

— Томи не би казал подобно нещо! Това е лъжа!

— Защо би искал да излъже?

— Не се ли сещаш?

— Сандра, нещата са сериозни — тръсна глава Кейт. — Моля те да ме слушаш внимателно…

— Откъде да зная, че ти казваш истината? — предизвикателно попита вдовицата и сложи ръце на кръста си.

— Нямам причини да те лъжа — отвърна Кейт.

— Но някой лъже! — извика Сандра и по лицето й изби червенина.

— Полицията и областната прокуратура…

— Всички полицаи са задници! — прекъсна я Сандра. — Защо трябва да им вярвам?

— Виждам, че си разстроена, но…

— Разстроена! Тая история е една лудост!

— Никой не възнамерява да…

— Заведи ме при него! Трябва да го видя и да си изясня нещата!

— Това е невъзможно.

— Трябва да го видя! — истерично изкрещя Сандра. — Трябва да разбера защо прави тези номера!

— Виж какво! — с мъка се сдържа Кейт. — Така само си губим времето! Помолих те да дойдеш, за да те подготвя за това, което те чака. Затова сядай и се успокой!

Сандра сковано се върна на стола срещу бюрото, в очите й се появи сарказъм:

— Хайде, почвай, умирам от нетърпение!

— Все още не съм се свързала с областната прокуратура — поясни търпеливо Кейт. — По тази причина не съм много сигурна в тактиката, до която трябва да прибегнем…

— Браво! Личи, че си опитен адвокат!

— Има две възможности — пренебрегна обидата Кейт. — Могат да те арестуват въз основа на подозрения, а могат и да изчакат оформянето на сделката с Томи, след което ще те арестуват като обвиняема. Бих искала да съм сигурна, че ще ме информират предварително, за да бъда с теб. Но не мога да ти го обещая. Прокуратурата има пълна свобода на действие и не е длъжна да го стори. Ето защо искам да те подготвя, просто за в случай, че се появят у вас със заповед за задържане…

— Но аз не съм длъжна да тръгна с тях, нали?

— Напротив, длъжна си — поклати глава Кейт. — Затова трябва да им кажеш, че искаш да се свържеш с адвоката си. Не могат да ти откажат, но вероятно ще те отведат в затвора и едва тогава ще ти предоставят телефон…

— В затвора?! Ти се шегуваш!

— Съвсем не се шегувам, Сандра — въздъхна Кейт. От изражението в очите на клиентката си разбра, че най-сетне е успяла да я разтърси.

Един час по-късно Сандра напусна кабинета й бяла като платно.

 

 

На следващата сутрин Мадлин се насочи към залата на съдията Харисън. Слабичкият мъж на средна възраст вече беше зад банката си, зает с подреждането на предстоящите дела. Изглеждаше уморен, лицето му с цвят на слонова кост видимо сивееше. Харисън беше един от любимите съдии на Мадлин. Говореше се, че жена му е тежко болна. Нищо чудно, че изглежда уморен, особено пък при тази претоварена програма, въздъхна в себе си тя. Чувстваше се неспокойна и нервна, конфронтацията с Гари очевидно я беше разтърсила.

Затвори вратата след себе си и отвърна на поздравите на хората, които познаваше. Боуър също беше тук.

— Добро утро, как сте? — усмихна му се тя.

— Нормално. А вие?

— Ще бъда добре само след като приключим с този въпрос — въздъхна Мадлин.

Няколко минути по-късно в залата се появи Андрю Стюарт, стиснал лакътя на Томи. Зад тях вървяха двама униформени полицаи. Мадлин пристъпи напред, към банката на адвокатите, пред която се бяха събрали няколко служебни лица. Боуър отстъпи към дъното и зачака. Не след дълго обявиха тяхното дело и Андрю побутна Томи към банката на Харисън.

— Ваша чест — пристъпи крачка напред Мадлин. — Постъпило е предложение за споразумение.

Андрю кимна с глава и се изправи до клиента си.

Съдията намести на носа си тежките очила с рогови рамки и огледа младия обвиняем. После леко се извърна към Мадлин:

— Продължавайте, госпожице прокурор.

Тя си сложи очилата и започна. Говореше бавно, за да даде възможност на съдебния секретар да записва думите й. Полуизвърната към Томи, тя тържествено попита дали е съгласен да се признае за виновен в предумишлено убийство, срещу обещанието на прокуратурата да му спести най-тежкото наказание. Младежът каза „да“. После го попита дали е убил Джеймс д’Арси.

Томи кимна с глава.

Съдията се намеси и обясни, че трябва да отговаря с „да“ или „не“.

— Да — тихо, но ясно рече Томи.

Мадлин попита дали двамата със Сандра са планирали предварително убийството на съпруга й.

— Да.

— Обещавате ли да свидетелствате честно и откровено от името на народа както пред следствието, така и на процеса срещу Сандра д’Арси?

— Да.

— Давате ли си сметка, че се признавате за виновен в предумишлено убийство, но в замяна на споменатите по-горе свидетелски показания ще бъдете наказан с доживотна присъда с право на помилване?

— Да.

После Мадлин попита дали обвиняемият е наясно, че присъдата му ще бъде определена от съдебни заседатели и дали разбира всички обстоятелства около бъдещия процес.

Отговорът и на двата въпроса беше положителен.

— Ваша чест — извърна се към съдията Мадлин. — Предвид особените обстоятелства по делото, обвинението е съгласно на така очертаното споразумение.

— Приема се — обяви Харисън, извърна се към Томи и попита дали се признава за виновен по всички точки на новосформираното обвинение.

Младежът видимо трепереше и Андрю дискретно го смушка в ребрата.

— Да, Ваша чест.

Съдията кимна, уточни подробностите във връзка с показанията и насрочи датата на първото заседание.

Томи преглътна сълзите си и тръгна към изхода, следван от униформените пазачи.

Мадлин поднесе на съдията писмените си обвинения срещу Сандра д’Арси и го помоли да подпише заповед за нейното арестуване. Изправена пред банката, тя мълчаливо чакаше решението на Харисън, задълбочен в документите.

След няколко минути всичко приключи. Получила подписаната заповед, тя тръгна към изхода. Във фоайето спря, стисна ръката на Андрю и каза:

— Благодаря, господин адвокат.

— Все още си мисля, че можех да измъкна клиента си при първоначално формулираното обвинение — престорено въздъхна той, а очите му цинично се плъзнаха по извивките на тялото й.

Тя пренебрегна предизвикателното му поведение, в очите й се появи хладно презрение.

— Защо тогава го посъветвахте да поиска споразумение?

— За да му спася живота — усмихна се той. — На подобни дела всичко се случва, нали знаете?

— Всеки има право на лична преценка — сви рамене Мадлин. — А сега моля да ме извините…

Боуър я настигна някъде в средата на коридора.

— Първокласна работа! — похвали я с усмивка той.

— Благодаря. Но нищо нямаше да стане, ако вие не бяхте си свършили своята работа, нали?

Влезе в кабинета си с чувството за добре свършена работа. Ето това е основното, към което се стремим… Възмездие за жертвата!

 

 

Някъде в ранния следобед Боуър и Доналдсън поеха към резиденцията на Сандра в Бел Ер. Валеше като из ведро, чистачките с мъка осигуряваха ограничена видимост.

— Много си мрачен — подхвърли Боуър.

— Какво да правя — въздъхна русият полицай, отпуснал се на седалката до него. — Мъчно ми е за нея… — Ръката му описа кратка окръжност. — Дори и небето плаче.

— Вече на няколко пъти имах възможността да кажа, че вие — младите ченгета, мислите само с оная си работа! — изръмжа Боуър.

Отвори им прислужницата. Помоли ги да почакат и отиде да повика Сандра.

— Какво има? — изправи се домакинята пред тях. Лицето й беше мрачно.

Боуър бръкна във вътрешния си джоб, разгърна лист хартия и официално рече:

— Сандра д’Арси, арестувам ви по обвинение в убийство и заговор за убийство!

Лицето на младата жена пребледня, тялото й се олюля и отстъпи крачка назад.

— Моля, вземете личните си вещи и ни последвайте.

— Сега? — объркано попита тя.

— Да, госпожо, веднага! — Боуър се извърна към Доналдсън: — Моля, прочетете правата на госпожа Д’Арси.

Младият полицай избягваше да гледа очите на Сандра, докато устните му мърмореха познатите до втръсване думи:

— Имате право да мълчите, имате право да…

Когато свърши, Сандра вече беше успяла да възвърне част от самообладанието си. Сложи ръце на кръста си и предизвикателно ги изгледа:

— Не мога да тръгна веднага!

— Нямате избор — промърмори Боуър.

— Няма да говоря без присъствието на адвоката си! — отсече тя и му хвърли кръвнишки поглед.

— Госпожо, вече ви прочетохме правата. Не е нужно да говорите с нас, но сте длъжна да ни последвате. При това незабавно! — В гласа му се появи лека острота, ръката му многозначително докосна кобура на пистолета. — Ще се свържете с адвоката си от затвора!

Извърна се към Доналдсън и му заповяда да я придружи до гардероба за някаква връхна дреха.

Пет минути по-късно намръщената Сандра зае мястото си на задната седалка на полицейската кола, в компанията на Доналдсън. Боуър седна зад волана и обърна колата. Последното нещо, което видя, беше уплашеното лице на прислужницата, изправена на прага.

 

 

Пейджърът на Кейт зажужа и тя вдигна глава. Намираше се на заседание в кабинета на Чарлс. Извини се и пристъпи към телефона:

— Ало? Да, Кейт Александър слуша… Сандра? Кога?… Тръгвам веднага! Няма да отговаряш на никакви въпроси, преди да дойда, нали помниш? — остави слушалката и отчаяно прошепна: — Арестувана е!

— Копелета! — свъси вежди Чарлс. — Можеха да ти предоставят шанс да я заведеш доброволно или поне да те уведомят за намеренията си!

— Да, ама не стана така — въздъхна Кейт и се изправи. — Най-добре е да тръгвам… — Чувстваше се обидена. Мадлин все пак би могла да я уведоми…

— Обади се веднага след като разбереш какво става.

— Добре.

Гласът му я спря на крачка от вратата:

— Трябва да държа в течение Абигейл д’Арси — прозвуча като заповед, а не като молба.

— Бих искала да не правиш това, но…

— Първата ми работа е да преместя Джими при нея — прекъсна я той.

— Нямаме друг избор, особено при създалите се обстоятелства — неохотно кимна Кейт. В душата й помръдна негодувание. Не обичаше жени като Абигейл, които безцеремонно се разпореждат с чуждите съдби.

— С какво друго мога да ти помогна?

— Изпрати ми Франк. В момента вероятно ще го откриеш в градската архива. Кажи му да ме потърси на телефона в колата.

— Веднага.

Чарлс набра номера на Абигейл и я информира за ареста на Сандра.

— Къде е внукът ми?

— У дома, с Мария.

— Искам веднага да го доведеш тук.

— Вече се обадих на Мария да го приготви — отвърна Чарлс. — Ще ти го доведа лично.

— Чакам.

— Ще взема и Мария.

— Не. Вече е крайно време да сменим средата, в която живее внукът ми.

— Само за няколко дни — настоя Чарлс. — Така детето по-лесно ще свикне с промяната.

— Казах не, Чарлс! — ледено отвърна Абигейл. — На първо време ще наема старата гувернантка на Тео, после ще търсим по-подходяща жена. От този момент нататък аз лично ще се грижа за внука си. Само по този начин ще съм сигурна, че детето ще израсне като истински Д’Арси.