Мими Лат
Адвокати и престъпници (20)

20

— Познай какво имам! — Кафявите очи на Мадлин възбудено блестяха.

— Какво? — попита Филип.

— Снимки на Томи и Сандра, направени от ченгетата един ден преди да го арестуват!

— Как се сети? — попита той и веждите му цинично се повдигнаха.

— Заслугата е на Боуър. Бил убеден, че ще се срещнат и наредил да ги следят.

Филип разгледа снимките и й ги върна.

— Оказал се е прав…

— Сандра го уверявала, че е престанала да се среща с Томи пет дни преди убийството на мъжа й и оттогава насам изобщо не го е виждала. Сега Боуър възнамерява да я повика на официален разпит, който ще бъде записан на лента. Много се надявам пак да излъже! — На лицето й се появи усмивка. — Гласът на Сандра с лъжливите показания ще убеди съдебните заседатели доста по-бързо от всяко признание, което би направил Томи! А снимките ще го подкрепят.

— Вие с Боуър трябва да действате много внимателно — посъветва я Филип.

— Какво искаш да кажеш? — изненада се тя.

— Семейство Д’Арси има връзки навсякъде. Преди да запише показанията й, Боуър ще трябва да й прочете правата. А тя положително ще се появи с адвокат, който несъмнено ще разбере, че към нея съществуват определени подозрения. Да не се окаже така, че изиграваш козовете си прекалено рано…

— Вече си има адвокат — кимна Мадлин. — Казва се Кейт Александър и се появи на официалното обвинение на Томи… — Прехапа устни и замислено продължи: — Логично е да се допусне, че Сандра и Томи са съучастници. Младежът просто не е достатъчно умен, за да организира всичко сам… Според мен именно Сандра е водещата личност, която го е убедила да убият Д’Арси.

— Твърде възможно е да е станало точно така. Но аз не бих изключил и намесата на трети човек… И в двата случая ще ти трябват доказателства. Кой още има облага от смъртта на Д’Арси?

— Брат му и сестра му. И двамата са доста богати, но далеч по-малко от Джеймс. Бащата завещал контролния пакет акции на „Д’Арси къмпани“ на Джеймс, той пък направил същото и го завещал на сина си.

— Неравното разпределение на наследството изнервя наследниците — предупреди Филип.

— Има и друго. Прекалено много хора твърдят, че Тео д’Арси е изпитвал неприязън към брат си, тъй като той отказвал да му повери ръководството на фамилната фондация.

— Братът има ли алиби за фаталната нощ?

— Слаба работа. Твърди, че си е бил у дома, сам…

— Интересно. Някаква връзка между Бартоломю и Тео д’Арси?

— Не. Продължаваме да разследваме.

— И тук трябва да действаш с изключителна предпазливост, защото семейството има добри политически връзки.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би ще хвърлят Сандра на вълците в момента, в който това им се стори наложително. Тя не е от тяхната кръв. Но при Тео нещата стоят различно. Ако бъде обвинен и арестуван, семейството ще се бие със зъби и нокти за него.

— Аха. Значи едно правосъдие за нея и съвсем друго за него, така ли?

— Точно така — кимна Филип и спря поглед върху лицето й: — Виж, аз просто искам да ти очертая действителното положение… — Помълча, после попита: — Между другото, братът оспорва ли завещанието?

— Да.

— На каква база?

— Тео д’Арси заявил на Боуър, че брат му е променил завещанието в негова полза малко преди смъртта си. Боуър разговарял с Чарлс Римън, личен адвокат на жертвата. Той обаче отрекъл да съществува подобен документ.

— Получава ли нещо този адвокат? — подозрително я изгледа Филип.

— Само допълнителни отговорности — поклати глава Мадлин. — В завещанието липсват финансови облаги за него, ако не броим хонорарите за определена дейност, свързана с управлението на наследството. Естествено, те не са малко, тъй като говорим за състояние, надхвърлящо един милиард долара. Но Боуър е проверил и това. Според вътрешния правилник на фирмата, всички хонорари на сътрудниците отиват в общата й сметка. Не мога да допусна, че една цяла юридическа кантора ще планира убийство, за да увеличи доходите си…

— Аз пък мога — усмихна й се Филип.

— Как не — засмя се тя. — Всички знаят какви чувства изпитваш към големите юридически кантори. Ти си убеден, че всеки, който работи за частна фирма, задължително е покварен…

— Не чак всеки, но от това, което чета напоследък, бих казал — почти всеки… Нали знаеш защо адвокатът не се страхува от акулите?

— Между тях съществува колегиалност — засмя се Мадлин.

— Значи си го чула — усмихна се сдържано Филип. — А какви са шансовете цялата история да се окаже обикновен грабеж, завършил с убийство?

— Според Боуър — съвсем нищожни — отвърна тя и предаде накратко съображенията на полицая. — И аз съм на същото мнение.

— Ами онзи тип, когото Д’Арси разорил?

— Проверките не дадоха резултат. Всичко сочи, че престъпникът е близък до семейството или е негов член… Готова съм да си заложа заплатата, че това ще се окаже вдовицата!

— Въпреки клаузите на завещанието, според които тя получава същите облаги и при развод?

— Да. Според мен Сандра се е страхувала, че Джеймс ще направи развода им невъзможен… А може би е била притискана и от Томи… — Усмихна се, тъй като осъзна, че застава на позицията, към която той самият се беше придържал при предишния им разговор.

— Значи се връщаме на влюбената двойка. Какво ли не прави любовта с хората, а?

— Любовта ли? — намръщи се тя. — Мога да разбера защо той се е лепнал за нея, но не и защо тя е рискувала завидното си положение за човек като него…

— Може да е бил страхотен в леглото — подхвърли Филип и тя изненадано го погледна. Подобни забележки съвсем не бяха в неговия стил. — Казвам може би — усмихна се невинно той. — Стават и такива работи…

— Аз самата приемам подобно нещо като предварително условие — усмихна се тя. — Не виждам как иначе такава връзка ще се проточи повече от шест месеца… Само не мога да проумея защо тя се е захванала с хлапак като него.

— Може би се е чувствала самотна и той се е появил точно навреме…

В погледа на Мадлин отново се появи недоумение. Филип притежава много положителни качества, държи се мило и възпитано. Но когато работи, особено по време на кръстосан разпит, той се превръща в истинска баракуда. Любимият му похват е да приспи свидетеля с фалшиво чувство за сигурност, след което го стиска за гърлото…

Какъв ли е в леглото, запита се изведнъж тя. Възможно ли е да се окаже добър колкото Гари? Извърна се с лице към прозореца, засрамена от мислите си.

— Все още искам да разбера какво у Томи е привлякло толкова силно Сандра — глухо подхвърли тя.

— Някои хора просто обичат опасностите — отвърна Филип. — Те ги карат да живеят пълноценно…

Мадлин се обърна рязко и улови особения му поглед. Думите му прозвучаха странно. Нима усеща вълнението и чувството за опасна възбуда, което изпитвам в отношенията си с Гари?

— Може би — промълви след проточилата се пауза тя.

На вратата се почука и в процепа се появи главата на секретарката.

— Моля за извинение, господин Уайт. Тук се появиха репортери и господин областният прокурор моли вас и госпожица Гулд да отскочите до кабинета му.

— Да, добре — отвърна Филип, изчака затварянето на вратата и добави: — Циркът започва, по-добре е да побързаш.

— Ти няма ли да дойдеш? — изненадано го погледна тя.

— Не — усмихна се той. — Твой ред е да блеснеш…

— Но и ти трябва да си в светлината на прожекторите…

— Друг път.

— Защо?

Той само сви рамене.

— Но Рон скоро ще премине на друга работа и ти си най-вероятният му заместник! — настоя тя, усещайки правдивостта на думите си. — Няма да е излишно да спечелиш малко повече популярност, нали? Затова не изтиквай на преден план единствено мен…

— Предпочитам така — отвърна той. — Чувствам се по-удобно, когато съм в сянка…

— Аз пък мисля, че ще бъдеш чудесен и на ярка светлина.

— Не обичам да живея с чувството, че плувам в аквариум, пък бил той и политически…

— Нима подобна възможност изобщо не те възбужда?

— Не — усмихна се той. — Но възбужда теб и това е главното. За шефския пост тук имаме нужда точно от етичен човек като теб. Затова действай. Малко реклама няма да ти навреди.

— Мислиш ме за луда, така ли?

— Не, само за амбициозна — засмя се той. — И двамата знаем какво привлича вниманието на медиите — светският блясък, парите и сексът… Основните съставни части на успеха. Затова тръгвай, Мадлин! — Пристъпи напред и игриво я побутна към вратата.

— Благодаря ти, Филип — погледна го развълнувано тя.

— Късмет! — усмихна се той и затвори вратата зад гърба й.

 

 

Гласът на Мери, секретарката на Кейт, съобщи по интеркома, че на телефона е Сандра д’Арси.

— Да? — натисна бутона за външна линия Кейт.

— Току-що се обади детектив Боуър — съобщи без предисловия Сандра. — Вика ме в полицията да дам някакви показания. Казах, че в един ще съм там.

— Нали ви предупредих да не разговаряте с никого в мое отсъствие? — ядоса се не на шега Кейт.

— А за какво според вас се обаждам? — сопна се Сандра. — Елате там, ако желаете!

— Казах ви изобщо да не разговаряте с полицията! Достатъчно е било да им кажете, че ви представя адвокат, да им предадете името и телефона ми и да затворите!

— Исусе! Откъде да знам това?!

— От моите думи! — отсече Кейт. — Едва вчера ги чухте от устата ми!

— Такива думи изобщо не съм чула! Вие, какво, за глупачка ли ме вземате? Нищо подобно не съм разбрала от нашия шибан разговор!

Кейт си напомни да преброи до десет, преди да отговори на новата си клиентка. Не успее ли да го стори, край на всякакви отношения…

— Окей — въздъхна тя. — Да започнем отначало. Не е необходимо да давате каквито и да било показания.

Сандра помълча, после в гласа й се появи колебание:

— Но нали ще си помислят, че крия нещо?

— Не е ваша грижа какво ще си помислят.

— Но аз нямам какво да крия! Ще им повторя своята история и те най-сетне ще ме оставят на мира!

— Няма гаранции.

— Ще дойдете ли там, или не?

Кейт помълча, после внимателно рече:

— Ако настоявате да дадете тези показания, обадете се да отложите срещата. Така ще имаме време да поговорим.

— Не, отивам в уречения час! — отсече Сандра.

— Добре — въздъхна Кейт. — В дванадесет и половина ще ви чакам пред Паркър Сентър. Бъдете точна и помнете какво ви казах… — След което се зае да й обяснява основните линии на поведение пред полицията.

— Добре де! — прекъсна я нетърпеливо Сандра. — Това вече го чухме! — Линията прекъсна.

Кейт разтърка слепоочията си. Отношенията й със Сандра д’Арси очевидно се развиваха в нежелана посока.

 

 

Сандра затвори телефона и забързано започна да се облича. След петнадесет минути трябваше да бъде в дома на Абигейл.

Половин час по-късно вече седеше в дневната на свекърва си. Там беше и Виктория, която й хвърляше кръвнишки погледи.

— Не искам да навлизам в подробности — хладно започна Абигейл и спря върху нея ясните си очи. — За тях сме ти наели адвокат. Но все пак искам да ти напомня някои неща… — На бледите й устни се появи подобие на усмивка.

Сандра не се остави да бъде заблудена. Прекрасно знаеше, че майката на Джеймс я мрази.

— На първо място това е честта, с която те удостои Джеймс, като ти даде името Д’Арси — продължи Абигейл. — А това, за добро или лошо, засяга всички нас… По тази причина очаквам да се държиш така, както подобава на една Д’Арси. Което означава при всички обстоятелства главата ти да е вдигната високо.

— Ще се опитам.

— Опитай се, но добре! — изгледа я възрастната дама. — Освен това очаквам от теб да не разкриваш нищо, което би опетнило името Д’Арси. Пред никого, включително пред адвокатката… Ясно ли се изразих?

Чувство на безпомощност се появи в гърдите на Сандра. Понечи да каже нещо, но я спря царственият жест на Абигейл.

— Няма какво да обсъждаме. Вярвам, че успях да изразя нашата позиция.

Устата на Виктория се разтегли в злобна усмивка, която превърна лицето й в гротескна маска. Сандра си спомни думите на Джеймс, според които сестра му шест пъти се е подлагала на пластични операции, променяйки изцяло скулите и брадичката си. С единствената цел да изглежда млада в очите на отегчения си съпруг и да привлича нови любовници, чиято възраст, по думите на Джеймс, намалявала с всяка изминала година.

— Съветвам те да запомниш това, което ти казва мама — просъска Виктория. — Иначе дълбоко ще съжаляваш!

Ето я пак, въздъхна Сандра. Неизречената заплаха. Имаше нужда от съвет. Трябваше да разбере дали тези хора действително са в състояние да й отнемат детето. Но към кого да се обърне? Едва ли към Кейт, която със сигурност веднага ще докладва на Абигейл…

Кимна с глава и остана безмълвна.

— Ние ще бъдем зад теб, докато спазваш правилата, Сандра — предупреди я Абигейл. — Престанеш ли…

Не беше необходимо да довършва. Сандра прекрасно знаеше какво има предвид.

 

 

Франклин Манинг обърна гръб на широкия прозорец и спря поглед върху лицето на дъщеря си.

— Добре ли прекарахте в Ню Йорк?

— Да — кимна Ан, без да среща погледа му. — А ти как си, татко?

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Мислех, че това пътуване е нещо като второ сватбено пътешествие…

— Чарлс беше доста зает… — Въпреки усмивката, лицето й запази мрачното си изражение. Очите й се насочиха към градината зад оцветеното стъкло.

— Успяхте ли да изгладите недоразуменията си?

— Да.

— Радвам се…

— Всъщност нямаше никакви недоразумения — побърза да добави тя. — Чарлс просто е преуморен от работа. Вече едва издържа…

— Зная това, Ан.

— Не можеш ли да направиш нещо за разтоварването му?

Франклин въздъхна, фигурата му се прегърби.

— Много неща се случиха едновременно… Смъртта на Джеймс, тези сделки около „Съни“… А нали знаеш, че и аз не съм съвсем здрав? — На лицето му се появи мрачна загриженост.

— Нямах предвид да товариш себе си — погледна го със загриженост тя. — Но брат ми би могъл да помогне на Чарлс, нали?

— Страхувам се, че Чарлс трябва да се оправя сам с делата на семейство Д’Арси — поклати глава Франклин. — Същото се отнася и за „Съни индъстриз“ по простата причина, че Уорън Торнтън вярва само на него… Зная, че е страшно претоварен, но не мога да му помогна. Ще трябва да му дадем малко време…

— Татко, след като разчиташ на Чарлс повече, отколкото на Диксън, той трябва да получи и съответното възнаграждение…

— А то е президентският пост, така ли? — присви умните си очи Франклин.

— Точно така.

— Исках да съм сигурен, че между вас двамата всичко е наред…

— Не би могло да бъде по-добре — увери го Ан.

— Дано — въздъхна той и й хвърли замислен поглед, в който се долавяше съмнение.

 

 

Въпреки предупреждението на Кейт, Сандра се появи на срещата в предизвикателна къса рокличка от бяла вълна. Трябваше да ида да я взема, укори се адвокатката. Тогава бих могла да я накарам да се облече по-консервативно. Но сега вече беше късно. Плътно прилепналата дреха подчертаваше всяка извивка от тялото на Сандра, Кейт ясно усещаше погледите на мъжете, с които се разминаваха в коридора на полицейското управление.

Същото се получи и в стаята за разпити, където ги посрещнаха Боуър и Доналдсън. Очите на по-младия полицай не слизаха от фигурата на Сандра. Това не е хубаво, намръщи се Кейт. Вдовицата се държеше умишлено предизвикателно. Като сексуален обект, а не като заподозряна в тежко престъпление.

Размениха си поздрави, после Боуър изрази желание разговорът да бъде записан. Кейт не възрази. Доналдсън старателно прочете правата на Сандра.

Значи наистина я подозират, отбеляза в себе си Кейт. Докато Боуър задаваше първите рутинни въпроси, очите на клиентката й бяха насочени надолу. Лошо…

— Какви бяха отношенията ви с покойния? — попита Боуър.

— Бях негова съпруга.

— Познавате ли Томи Бартоломю, обвинен в убийството на съпруга ви?

— Да.

— Разкажете ни как се запознахте и какви са били отношенията ви.

— Защо пак ми задавате този въпрос? Вече ви обясних всичко!

Веждите на Боуър леко се извиха, очите му се насочиха към Кейт.

— Ще ми разрешите ли една минутка? — попита тя.

Детективът кимна с глава.

— Сандра, след като сте приела да бъдете разпитана, трябва да забравите за предишните си разговори с полицията — наведе се към клиентката си тя. — Вече ви казах, че ще ви предупредя, ако има въпроси, на които не бих искала да отговаряте…

— Гледа ме сякаш съм виновна в нещо! — прошепна през стиснати зъби Сандра.

— Забравете за това! Гледайте през него и се старайте да отговаряте на въпросите кратко и ясно.

Сандра въздъхна и започна да разказва как е срещнала Томи в курса по аеробика и как с течение на времето връзката им станала интимна.

Кейт внимателно слушаше. За нещастие думите на клиентката й очертаваха една вулгарна и доста банална любовна афера. Което обаче съвсем не я правеше заподозряна в убийство…

Боуър извади лист хартия и помоли Сандра да го идентифицира.

— Това е бележката, която написах на Томи — кимна младата жена. — Заех му малко пари за наема…

— Колко?

— Петстотин долара.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— Съществува ли вероятност да сте забравила точния размер на сумата?

— Не.

— Разбирам. Под каква форма беше въпросната сума? Чек или в брой?

— В брой.

— Помните ли в какви банкноти?

— Пет банкноти по сто долара.

— Сигурна ли сте?

— Вече ви казах…

Така няма да стигнем доникъде, въздъхна Кейт.

— Момент — намеси се тя и докосна ръката на клиентката си. — Сандра, по-добре е да кажете, че не помните.

— Но аз помня! — настоя младата жена.

Боуър пожела да чуе повече подробности за пистолета. Как го е купила, кога го е показала на Томи. Кейт слушаше с напрегнато внимание за обира, станал през лятото, за причините, накарали младата жена да се сдобие с оръжие, цели шест месеца по-късно… Поклати глава и с въздишка на съжаление си представи как съдебният състав би приел всичко това.

Изтекоха четиридесет минути, но Боуър продължаваше с въпросите. Докъде иска да стигне, зачуди се Кейт, кръстоса крака и се настани по-удобно върху твърдия стол.

Сякаш в отговор на въпроса й, полицаят започна да събира листовете, пръснати върху бюрото. После вдигна глава и небрежно подхвърли:

— Сигурна ли сте, че не сте се виждала с Бартоломю след смъртта на съпруга си?

— Да, вече ви казах това.

Върху лицето на Боуър изплува тържествуваща усмивка и в сърцето на Кейт помръдна тревога. Ръката й докосна рамото на Сандра.

— Ако не сте сигурна, просто го кажете… В това няма нищо лошо.

— Вие глуха ли сте? — сопна се Сандра и полицаите ги погледнаха с нескрит интерес. — За последен път видях Томи пет дни преди смъртта на Джеймс!

По дяволите, въздъхна Кейт. Изобщо не желае да слуша. Думите ми влизат през едното й ухо и излизат през другото!

— Да продължим нататък — предложи Боуър. — Томи получавал ли е други пари от вас извън споменатите петстотин долара?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Ама на вас какво ви става? — избухна Сандра. — След като казвам не, значи не!

— Много добре — кимна доволно Боуър и сведе очи към бележника си. — Госпожо Д’Арси, имало ли е случай да обсъждате с Томи възможността да се отървете от съпруга си?

— Клиентката ми няма да отговори на този въпрос — намеси се Кейт. — В него се съдържа елемент на самообвинение.

Боуър я изгледа, после премести очи върху лицето на Сандра.

— Томи Бартоломю твърди, че двамата сте се шегували по този въпрос…

Сандра видимо пребледня.

— Отново препоръчвам на клиентката си да не отговаря! — повиши тон Кейт.

— Мислила ли сте някога за смъртта на съпруга си?

— Нямаме отговор! — твърдо рече Кейт. — Предлагам да смените темата!

Боуър разтърка брадичката си, помълча и въздъхна:

— Окей.

Нещо в поведението му по време на последните въпроси разтревожи Кейт. Особено когато спомена за признанието на Томи… Но Сандра положително не усети нищо.

Най-лошото беше, че ако се стигне до обвинение, Сандра ще трябва да опровергае твърденията на Томи в съда. А Кейт съвсем не беше убедена, че там младата жена ще следва инструкциите й и ще се държи както трябва. Изпита мрачното предчувствие, че само за две минути ще настрои срещу себе си всички — прокурор, съдия, съдебни заседатели… А дори и самата нея, в ролята на защитничка.

— Засега спираме дотук — затвори бележника си Боуър, изправи се и отправи една усмивка към Сандра. — Благодаря, госпожо Д’Арси. — После се обърна към Кейт и добави: — Искам да поговоря с вас…

— Добре — кимна Кейт.

Няколко минути по-късно двете жени се насочиха към асансьорите.

— Вижте, Сандра — започна Кейт. — Зная, че сте разстроена. Господ ми е свидетел, че на ваше място и аз бих се чувствала така. Но трябва да прекратите пренебрежителното си отношение към полицията. По мое мнение вие не осъзнавате сериозността на нещата…

Сандра я погледна с открита враждебност.

— Мнението ви е далеч от истината!

Вратите на асансьора се разтвориха, но Кейт направи крачка встрани.

— Елате, ще изпием по едно кафе…

Вратите се затвориха.

— Не мога! — поклати глава Сандра. — Трябва да ида на едно място… — Отметна непокорен кичур от челото си и натисна бутона за повикване.

В душата на Кейт отново помръдна гняв.

— Само едно ще ви кажа, Сандра — въоръжи се с търпение тя. — В момента, в който вратата се затвори зад гърба ни, детектив Боуър е набрал телефона на областната прокуратура. Искам да кажа, че срещу вас се подготвя съдебен процес!

— Да подготвят каквото щат! — тръсна глава вдовицата.

Как да не зашлевиш такава глупачка, кипна Кейт. Помълча няколко секунди докато се овладее, после каза:

— Искам ви утре в кабинета си, точно в девет сутринта! И се пригответе за работа!

— Няма проблеми — кимна Сандра, изчака отварянето на вратите и влезе в полупълната кабина.

Кейт неохотно я последва. Не си спомняше да е имала подобни затруднения с клиент. Сандра приличаше на бомба със закъснител, никой не знаеше какъв може да бъде следващият й ход…

Асансьорът ги свали до партера, насреща им проблеснаха светкавици. Миг по-късно младата вдовица беше обсадена с микрофони.

— За какво ви повикаха в полицията, госпожо Д’Арси? — попита репортерка с тъмна коса.

Кейт протегна ръка, отмести микрофона и хвърли предупредителен поглед към Сандра.

— Госпожа Д’Арси трябваше да отговори на няколко въпроса — пое инициативата тя.

— Какви по-точно бяха тези въпроси, госпожице Александър?

— За това ще трябва да попитате полицията — усмихна се Кейт. — Ние просто се постарахме да помогнем…

— Очаквате ли клиентката ви да бъде обвинена в убийството на съпруга си?

— Нямам отговор на този въпрос.

— Тя ще направи ли опит да види приятеля си? — запита друг репортер.

— Без коментар.

— Предложиха ли на госпожа Д’Арси имунитет в замяна на нейните показания?

— Без коментар.

Тълпата репортери се увеличаваше и Кейт неспокойно се огледа. С въздишка на облекчение зърна Франк Джоунс, чернокожия частен детектив, който работеше по съвместителство с фирмата. Метър и деветдесет, здрав като скала, той с положителност можеше да се справи с тълпата.

— Няма да отговаряме на повече въпроси — повиши тон Кейт и направи знак на Франк. — Моля да ни извините…

Франк Джоунс разблъска репортерите, хвана ръцете на двете жени и ги поведе към изхода.

 

 

Гари затвори вратата зад гърба си, пристъпи към Мадлин и я прегърна.

— Липсваше ми! — промърмори в ухото й той.

— Много ли? — закачливо попита тя, усетила с удоволствие натиска на твърдото му тяло.

— Страшно много! А аз липсвах ли ти?

— Разбира се…

— Ще се видим ли този уикенд?

— Още не зная — отвърна тя, отдръпна се и го погледна в очите. — Не съм сигурна дали Сам ще вземе децата…

— Защо да не ги вземе?

— Споменал, че може би ще пътува извън града…

— Пак ли? — присви очи той. — Какъв му е проблемът на този човек?

В гласа му се долови неприкрито раздразнение.

— До довечера ще ми каже — успокоително отвърна Мадлин.

— А ние трябва да седим и да чакаме със затаен дъх, така ли? — изръмжа Гари. — Само за да разберем дали един тип ще пожелае да прави компания на собствените си деца! — По шията му избиха червеникави петна.

— За теб нещата сигурно изглеждат точно така, но…

— Защо бившият ти съпруг има право на избор, а за нас — каквото остане? — попита раздразнено той. — Това е глупост!

В душата й потрепна огорчението. Това беше първата й сериозна връзка от години, но Сам очевидно ще успее да я провали…

— Съгласно клаузите на бракоразводното дело, той трябва да взема децата през седмица…

— Зная — въздъхна Мадлин. — В началото дори настояваше да ги взема всяка седмица.

— Значи го прави нарочно!

— Какво искаш да кажеш?

— Казала си на копелето, че нещата между нас са сериозни и сега той ти върти номера! — вирна брадичка Гари.

Дали наистина е така, запита се с въздишка Мадлин. Бившият й съпруг така и не се примири с желанието й да има своя собствена кариера, особено след като неговата беше отлична… Направи живота й ад, при това от деня на постъпването й в юридическия факултет чак до момента, в който тя му каза да напусне дома. Но въпреки това я молеше горещо да оттегли молбата си за развод. Нима все още я обича?

— Ако твоят бивш съпруг беше на банката на обвиняемите, ти със сигурност щеше да му поискаш смъртната присъда! — изръмжа Гари и стовари юмрук върху бюрото.

— Гари! — подскочи Мадлин.

Той натика ръце в джобовете си, очите му гледаха мрачно.

— Какво ти става, за бога? — остро попита тя.

Той помълча, после сведе глава.

— Извинявай…

— Приемаш нещата твърде навътре — меко промълви тя.

— Просто не искам да те деля с никого — отвърна той и на лицето му изплува усмивката, която Мадлин обожаваше. Ръцете му отново се обвиха около кръста й. — Не би трябвало да ме виниш за това, нали?

— Не, разбира се. — Харесваше й да бъде в прегръдката му, но гневният му изблик продължаваше да я тревожи. — Мислех, че харесваш децата ми…

— Наистина ги харесвам. Просто не обичам да си тръгвам на разсъмване, нито пък ти да скачаш от моето легло, когато часовникът удари един… — Дланите му се плъзнаха по гърба й. — Става ми много самотно…

Тя се поколеба. Един неразбран мъж е последното нещо, което би желала в живота си. Същевременно й беше приятно от силата на чувствата му. Защото именно тази сила я тласкаше да прави в леглото с него неща, които със Сам никога не беше правила…

— Не ми се сърди — прошепна той и целуна тила й. Приятни тръпки пробягаха по цялото й тяло.

Отдръпна се с видима неохота, погледна часовника си и въздъхна:

— Добре, ще позвъня на Сам… Имам малко време, преди да вляза в поредното заседание. — Взе куфарчето си и тръгна към вратата. — С теб ще се видим по-късно.

— Дръж се твърдо с него! — извика след нея Гари.