Мими Лат
Адвокати и престъпници (23)

23

Лорин затвори телефона. Баща й щеше да долети в Лос Анджелис след две седмици. Обеща да се срещне с Мадлин. Дано се получи, въздъхна тя. Майлс Кънингам обичаше да има влияние там, където върши бизнеса си. Най-много държеше хората да са му задължени. Каза, че ако одобри позицията на Мадлин и тя приеме да води кампанията си по неговите указания, няма нищо против да й отпусне една значителна сума. С нея Мадлин ще може да наеме професионален екип за първичните избори за съдебна власт.

Следваща точка в програмата на Лорин беше Кейт. Трябва да се прекрати благоприятният ефект на внезапната й популярност във връзка със случая Д’Арси, но най-вече трябва да я принуди да се откаже от Андрю. Набра личния му номер с надеждата, че този път връзката ще се получи. И наистина стана така. Чула плътния му баритон, тя закачливо попита:

— Интересуваш ли се от вчерашния разговор на Кейт Александър в полицията?

— Отлично знаеш, че да — отвърна със загрижен тон той.

— Тогава довечера в осем ела в новия ресторант на последния етаж на Уилямс билдинг в Санта Моника.

 

 

Андрю слезе от асансьора и се насочи към входа. Заведението беше открито съвсем наскоро и той за пръв път идваше тук. Лорин го чакаше на една маса до прозореца. Беше облечена в бледожълт тоалет, който й стоеше като изваян.

— Изглеждаш умопомрачаващо — похвали я той.

— Благодаря, Андрю — изгука тя и вдигна ръка.

Той галантно я целуна и седна на свободния стол. В душата му тлееше тревога. Само да не вземе да прави скандали за Кейт!

Лорин поръча бутилка шампанско и вдигна глава.

— Ти си лошо момче!

— Но аз само…

— Не искам никакви обяснения — прекъсна го тя. — Реших да ти простя, защото… — Изигра леко колебание и добави: — Защото си мъж… А мъжете са си мъже, нали?

Андрю беше изненадан. Очакваше съвсем друго поведение, особено след като Кейт му разказа за скандала в службата.

— Мама казваше, че мъжете имат нужда от подобни… хм… неща, но това не означава, че са престанали да ни обичат…

Келнерът извади шампанското от кофичката с лед и го показа на Андрю.

— Да — разсеяно кимна той, питайки се накъде тръгва разговорът.

Човекът измъкна тапата, напълни чашите с пенлива течност, остави бутилката в сребърната кофичка и дискретно се оттегли.

— Да пием за нашето бъдеще — вдигна чашата си Лорин. — И за успеха ти в делото Д’Арси.

Той изви глава, в очите му проблесна насмешка.

— Виж ти, виж ти. — Чукна се с нея, отпи няколко глътки и каза: — Сега да чуем за какво е ходила Кейт в полицията…

— Не бързай толкова, Андрю — потъмняха очите на Лорин. — Ще ти кажа, като му дойде времето…

Пръстите му нетърпеливо почукваха по масата. Наистина имаше нужда от тази информация. Случаят Д’Арси се очертаваше като шумен скандал, а на всичкото отгоре и Томи се държеше доста подозрително. Трябва ми всичко, което успея да докопам, помисли си той и очите му пробягаха по фигурата на Лорин. Разкошна мадама, при това с определено сексуално излъчване. По дяволите, какво пък толкова ще изгубя? Облегна се назад, отпи нова глътка шампанско и я остави да определя темпото.

Вечеряха, бутилката се изпразни. Тя се приведе над масата и дрезгаво прошепна:

— Да се поразходим…

Той поиска сметката и направи опит да не издава изумлението си от астрономическата цифра. Лорин беше поръчала шампанско за сто долара. Плати с кредитната си карта, надявайки се, че информацията й ще си струва тази сума. И в двата случая обаче възнамеряваше да я представи като служебен разход.

Излязоха във вестибюла. Лорин подмина асансьорите и се насочи към врата, на която пишеше „изход“.

Изкачиха няколко стъпала и се озоваха на покрива. Съседната жилищна сграда беше по-висока, зад прозорците се виждаха синкавите екрани на включени телевизори. Но повечето от стаите бяха тъмни.

— Да поседнем — предложи Лорин и тръгна към няколко плетени стола, пръснати небрежно в средата на площадката.

Андрю избра една лежанка, Лорин се настани на стола до нея.

— Много е красиво тук — промърмори той.

— Да — усмихна се тя и ръката й се плъзна към вътрешната част на бедрото му.

— Тук ли? — ухили се той.

— Защо не?

Той сви рамене и се огледа. Мисълта, че тя го докосва насред открития покрив, пред очите на всеки, който се приближи до прозореца, го накара да потръпне от възбуда. Тази жена наистина е от особено тесто!

Лорин се приведе напред, реверите на жакета й се разтвориха. Ръката й масажираше члена му през тънката материя на панталона. Готов за броени секунди, той се пресегна и погали гърдите й под блузката.

Тя простена, пръстите й дръпнаха ципа и ловко смъкнаха гащетата му. Бедрата му неволно потръпнаха от хладния нощен въздух. Членът му потъна в топлата й влажна уста. Той простена, тялото му се изви като дъга. Въпреки това очите му пробягаха наоколо. Надяваше се, че никой не ги гледа. Същевременно, при мисълта, че някой може да ги види, възбудата му стана толкова голяма, че беше на крачка от изпразването.

Устните й се движеха нагоре-надолу с влудяваща чувственост, засмукваха го нежно, после го пускаха. Членът му пулсираше, напрегнат до пръсване. Скоро престана да се владее, пръстите му се забиха в косата й и притиснаха главата й надолу. Експлодира вътре в нея, дълбоко в гърлото й.

— Господи, боже мой! — викът му се сля с мекото захлопване на вратата, от която бяха дошли.

Беше благодарен, че полите на жакета й скриваха голите му гениталии от очите на човека, който се приближаваше. Прибра члена си с бързо движение, пръстите му трескаво се заловиха за ципа. Лорин вдигна глава и на лицето й се появи усмивка.

Човекът беше от охраната.

— Всичко ли е наред? — попита той.

— Да, офицер — отвърна Лорин. — Просто се наслаждаваме на гледката… — Ръцете й придърпаха реверите на жакета.

— Получих съобщение, че тук стават неприлични неща.

— Неприлични ли? — засмя се Лорин. — Вероятно някой от отсрещната сграда е решил, че една целувка под луната е нещо неприлично…

— Има ги всякакви — сви рамене човекът.

Андрю най-сетне си възвърна дар слово и скочи на крака.

— Вече си тръгвахме…

— Всичко е наред — отвърна пазачът. — Не бързайте…

— Да вървим у дома — сладко се усмихна Лорин. — Имаме още малко работа…

 

 

На вратата се позвъни и Кейт отиде да отвори. На прага стоеше Чарлс.

— Какво искаш? — присви очи тя.

— Да поговорим.

— Не, благодаря. Наслушах се на лъжи!

— Кейт, мисля, че след всичко, което преживяхме заедно, ти все пак трябва да ме изслушаш.

— Не съм длъжна да го сторя — хладно отвърна тя и понечи да затръшне вратата под носа му.

Но той я изпревари и стисна китката й.

— По дяволите, Кейт! Аз те обичам, но ти явно си решила да забравиш всичките ни планове!

Тя поклати глава и издърпа ръката си.

— Не, Чарлс. Просто тези планове са твои и устройват единствено теб!

— Не е така — въздъхна той.

Красивото му лице беше тъжно и уморено, върху него беше запечатано изражение, което Кейт не беше виждала досега. Нима това е болка? Сърцето й лудо блъскаше и тя мрачно поклати глава. Защо ми влияе по този начин, господи?

— Никога в живота си не съм се извинявал, Кейт — промърмори той. — Винаги съм бил принуден да водя битки, също като теб… И затова те разбирам… — Тъмните му очи пробягаха по лицето й. — Но сега ще го направя, дано това те накара да се почувстваш по-добре… Извинявай, Кейт.

Пресвети боже, замаяно си помисли тя. Всемогъщият и непобедим Чарлс Римън май наистина се извинява! След ужасната сцена с плесника в кабинета й тя беше убедена, че няма да го види повече, да не говорим за някакви извинения. Отстъпи крачка назад да го пропусне в антрето, но остана там. Даде му да разбере, че няма никакво намерение да го пусне по-навътре.

— Трябваше да ти кажа истината — мрачно промълви той. — Но се страхувах да не те нараня…

— Да не ме нараниш, значи — смръщи вежди тя.

По врата му избиха червени петна.

— Ан ни е засякла на Каталина и вдигна ужасен скандал.

— Защо не ми каза? — изненадано го погледна тя.

— Реших, че ако я замъкна някъде през уикенда, нещата ще се уталожат…

— Май наистина се мислиш за изключителен мъж, а? — усмихна се иронично тя.

Той явно не разбра какво има предвид.

— Сбърках… Уикендът беше ужасен. Непрекъснато набирах номера ти, но ми отговаряше проклетият телефонен секретар… — В очите му се появи подозрение. — Между другото, къде беше изчезнала?

Тя прокара пръсти през късата си черна коса.

— Това не те засяга.

По лицето му за миг пробяга гняв, после мрачното изражение се завърна. Кейт никога не беше го виждала разкаян. Продължаваше да е твърдо убедена, че не биваше да я лъже, но неволно се постави на негово място. И не успя да си представи какво точно би направила.

Той моментално усети колебанието й, думите излетяха от устата му припряно, с неясна надежда:

— Кейт, толкова сме близо до това, което искаме! — Пръстите му леко се разпериха. — Нима не желаеш да бъдеш следващият старши партньор в „Манинг & Андерсън“?

Тялото й замръзна от изненада.

— Очаквам това да стане при всички обстоятелства — ледено процеди тя. — И мисля, че то няма нищо общо с личните ни отношения.

Той отвори уста да каже нещо, после въздъхна и само кимна с глава:

— Да, разбира се…

— Възползвам се от случая да добавя, че не очаквам някаква промяна в служебните ни отношения — изгледа го продължително тя, тръсна глава и добави: — Клиентите ни не са виновни за нищо!

— Съгласен съм — меко отвърна той. — Сега ще ми позволиш ли да вляза?

— Не.

— Кейт…

— Не ме предизвиквай! — предупреди го тя.

В тъмните му очи се появи недоумение.

— Добре — вдигна длан той. — Печелиш… засега. — Обърна се към вратата и подхвърли: — Лека нощ, Кейт.

— Лека нощ — отвърна с пресилено спокойствие тя, затвори след него и сложи резето. Пое си въздух с пълни гърди едва когато чу тихото мъркане на колата му, бързо замряло в далечината. Неволно се запита дали нещата между тях ще бъдат същите, в случай че успее да му прости? Главата й мрачно се поклати. Болката все още беше тук…

 

 

Диксън остана зад волана на колата си. Отдавна беше решил да проследи Чарлс, но го стори едва тази вечер. Просто беше убеден, че зет му поддържа дискретна връзка с друга жена и вече беше крайно време да установи това. Само малко кал върху безупречната репутация на Чарлс би му дала шансове при оспорването на завещанието.

Видя фигурата на Чарлс, насочила се с бързи крачки към колата, и сърцето му ускори ритъма си. Нима ще си тръгне толкова бързо, ако действително е бил при любовницата си? Престоят му в къщата беше по-кратък от петнадесет минути.

Изчака колата на Чарлс да потегли, после слезе и се насочи към сградата. Вратата беше заключена, но имената на живущите бяха изписани върху пощенските кутии. Едно от тях моментално привлече вниманието на Диксън: „К. Александър“. Блъсна вратата, просто за проверка. Наистина беше заключена. Дали Чарлс е имал ключ, или Кейт му е отворила отгоре? По дяволите! От мястото, където беше паркирал колата си, това не можеше да се установи.

Разбира се, има шанс Чарлс просто да се е отбил да й остави някакъв служебен материал. Но Диксън добре видя, че ръцете му бяха празни. Освен това за тази работа си има куриери… Съмняваше се, че Чарлс ще се отбие от обичайния си маршрут и ще пътува допълнителни двадесет и пет минути дотук за нещо служебно… Но това съвсем не е достатъчно, въздъхна в себе си Диксън. Ще трябва да ги наблюдавам по-отблизо. Нещата биха станали доста интересни, ако наистина се окаже, че между Чарлс и Кейт съществува нещо по-така…

 

 

Андрю се събуди с помътена глава. Намираше се в плюшената спалня на Лорин след тежка нощ на пиене и секс. Сега единственото му желание беше да чуе новините, които обеща Лорин.

Откри я изправена до леглото в белия си пеньоар. Красива е дори без грим и с разрошена коса, помисли си той. Но твърдостта в погледа й го направи неспокоен.

— Кейт работи по споразумение с областната прокуратура — съобщи му без предисловия тя.

— Споразумение? — попита той и тръсна глава, сякаш да се разсъни.

— Точно така. Имунитет за Сандра срещу показанията й в съда, които ще заковат Томи.

— Не — поклати глава той и в очите му се появи недоверие. — Би ми казала, ако има подобни намерения…

— Не бъди глупав! — изгледа го хладно Лорин. — Кейт Александър се грижи единствено за добрия си имидж, когато я показват по телевизията!

Той прехапа устни, в главата му нахлуха безброй въпроси.

— Каква е версията на Сандра?

— Не знам нищо повече — сви рамене Лорин. — Ще трябва да се понапънеш… — Пеньоарът се разтвори, отдолу се показаха твърдите й гърди. Но умът му беше другаде.

— Стига вече, Лорин — въздъхна той. — Не можеш да ме оставиш в неведение. След като си стигнала до тази информация, значи знаеш и нещо повече…

— Това е всичко, повярвай ми.

— Но аз трябва да зная какво…

— А даваш ли си сметка, че рискувам мястото си заради теб? — хладно го прекъсна Лорин и сложи ръце на кръста си. — Ако някой в „Манинг & Андерсън“ надуши какво върша, ще ме уволнят на минутата!

— Никога няма да призная откъде съм се сдобил с информацията.

— Гледай да не забравиш — погледна го неспокойно Лорин. — Мислиш ли да се конфронтираш с Кейт?

— Разбира се.

— На твое място не бих постъпила така. Познавам я добре, лъже с лекотата, с която диша. Положително ще отрече всичко.

— Защо? — свъси вежди той.

Тя избягна прекия отговор, поклати глава и се усмихна:

— Не ти ли се е случвало да работиш с коварни хора?

— Ами…

— Мисля, че си лапнал по нея до ушите! — гневно извика тя и червеникавата й коса се разтърси. — Но аз я познавам далеч по-добре от теб! Нашата малка госпожица Александър има амбиции, огромни амбиции! И няма да позволи на някакъв хубавец като теб да им попречи!

Андрю замълча, умът му напрегнато работеше. Само преди дни беше направил опит да сплаши Томи, като му подхвърли версията с показанията на Сандра. Сега изведнъж излиза, че това може да се окаже истина. Дали по тази причина го избягва Кейт? Защо се отдръпна толкова рязко? След онази нощ в жилището й той беше убеден, че тя сама ще го потърси. Ходът на мислите му беше прекъснат от гласа на Лорин.

— Ако имаш акъл, ще я изпревариш — подхвърли тя. — И ще направиш опит да сключиш споразумение за Томи.

Господи! Нима е възможно Кейт да ме е използвала като източник на информация, почти подскочи в леглото Андрю. Познаваше добре практиката на прокуратурата. Обикновено те стигат до споразумение с обвиняемите, които им сътрудничат. Това често става за сметка на всички останали. Трябва да разбера какво става, тръсна глава Андрю.

— Имам нужда от бръснене и душ — промърмори на глас той и разтърка брадичката си. — Ще си вървя…

— Защо бързаш толкова? — попита Лорин и съблазнително изпъчи красивите си гърди. — В банята за гости ще намериш всичко, което ти трябва.

— Благодаря, но се налага да си сменя и дрехите, нали?

— Ще се видим ли днес? — Гласът й беше кадифен.

— Лорин! — изтощено въздъхна той. — Прекарахме цялата нощ заедно, не сме мигнали! Но трябва и да се работи… — Забеляза ревнивия блясък в очите й и си даде сметка, че тази жена е готова да го пресуши до дъно. На лицето му се появи пресилена усмивка. — Тази вечер си отивам у дома да се наспя. — Устните му докоснаха бузата й. — Ти направо ми взе здравето!

— Добре де, тръгвай си — нацупено отвърна тя.

Той стана и се насочи към банята. Забави се само минута.

— Ще ти се обадя — промърмори и свали сакото си от облегалката на стола. — Благодаря за информацията. Няма да е зле, ако научиш и нещо повече…

— И какво ще стане, ако науча? — предизвикателно разтърси гривата си тя.

— Ще получиш огромната ми благодарност — промърмори той, взе ръката й и започна да целува пръстите един по един.

— Огромна?

— Точно така.

— Е, тогава ще видя какво мога да направя — усмихна се тя.

— Чудесно — рече той и се насочи към вратата.