Мими Лат
Адвокати и престъпници (7)

7

Чарлс и Ан Римън пристигнаха в имението в Бел Ер, където родителите на Ан ги бяха поканили на официална вечеря по повод рождения ден на Чарлс. Там се разделиха. Ан завърза разговор с майка си, а Чарлс се насочи към кабинета на Франклин Манинг.

В коридора обаче се натъкна на Диксън.

— Баща ми задряма — съобщи той. — Мисля, че е по-добре да не го будиш.

— Няма, разбира се — кимна Чарлс, изгледа зет си и подхвърли: — Днес чух интересни неща за теб…

— Така ли?

— Обади ми се Ричард Уедърспун — съобщи Чарлс и зачака реакцията.

— Как е младежът Ричи? — усмихна се спокойно Диксън.

— Добре е. Казва, че си имал контакти с няколко фирми от Ню Йорк.

— Редовно разговарям с партньори от Ню Йорк — сви рамене Диксън. — Нима има нещо лошо в желанието да бъдеш информиран?

— Ричард е чул друго — поклати глава Чарлс. — Според него си направил директна оферта за сливане на нашата фирма с „Ливингстън & Кентър“.

— Нещо се е объркал — намигна Диксън. — Ти допускаш ли, че ще бъда толкова глупав?

Чарлс почувства как търпението му се изчерпва. Разчиташе на изненадата, за да разкрие задкулисните игри на зет си, но Диксън отказа да захапе въдицата.

— Независимо от това, ти трябва да преосмислиш позицията си — продължи невъзмутимо другият. — За нас едно такова обединение би означавало не само засилено присъствие в страната, но обслужване на клиенти с глобален бизнес.

— Практикуването на правото няма нищо общо с търговията на едро — язвително рече Чарлс. — Гигантоманията едва ли е най-доброто решение в сферата на услугите.

— Като фирма с ограничена дейност ние нямаме опит във всички дейности — предупредително го изгледа Диксън. — А големите клиенти предпочитат една фирма да се занимава с цялата им разностранна дейност.

— Дори да е така, има други клиенти, които искат точно обратното — махна с ръка Чарлс. — Да не говорим, че администрирането на големи корпорации е истински кошмар. При тях забравяш за приятелство и адвокатска етика, повечето им юристи дори не се познават помежду си.

— На кого му пука за социалната среда, когато се правят големи пари! — гневно повиши тон Диксън.

— Мисля, че Франклин ще бъде на друго мнение — поклати глава Чарлс.

— Остави го баща ми! Не мислиш ли, че вече е твърде стар, за да се осланяш на него?

— Знаеш ли какво ще ти кажа, Диксън — повиши тон Чарлс, въпреки решението си да запази хладнокръвие. — Ти си един голям задник!

— Също като теб, уважавания ми зет! — не му остана длъжен Диксън.

— Диксън, Чарлс! — разнесе се един глас зад вратата.

— Май го събудихме — въздъхна Чарлс, натисна бравата и пристъпи във вътрешността на уютния кабинет с букова ламперия, който обичаше много.

Като младеж Чарлс беше много впечатлен от Франклин Манинг. Произхождащ от старо и богато семейство, за него той беше образец на юрист-джентълмен. Няколко души от фамилията бяха направили блестяща политическа кариера, кредото им беше да служат на обществото. Бащата на Франклин е бил сенатор, мандат на Капитолийския хълм беше имал и самият Франклин. По стените на кабинета бяха окачени много снимки, които напомняха за това време.

Логическата стъпка, след като достига тавана на политическата си кариера, Франклин предприема в областта на правото. Използвайки широките си връзки на щатско и федерално ниво, той създава солидна юридическа фирма. Върши го колкото под натиска на обстоятелствата, толкова и заради сина си Диксън, който не проявява особени амбиции нито в образованието, нито в кариерата си.

Франклин влиза в съдружие със Стантън Андерсън — юрист като него, също от стара и богата фамилия. Страстен поклонник на киноиндустрията, Стантън привлича за клиенти на кантората много от най-известните личности на Холивуд. Днес, въпреки смъртта му, болшинството от тези хора продължаваха да ползват услугите на фирмата. Дори нещо повече — привличаха за нейни клиенти личности от сателитния бизнес — видео, телевизия и звукозаписни студия.

Чарлс прекоси стаята и се насочи към човека, който седеше край пламтящия огън в камината. Стори му се още по-слаб от преди. Миналата година беше получил сърдечен удар и от тогава насам бавно се топеше. Което обаче изобщо не се отразяваше на силата на характера му.

— Мислехме, че си почиваш — докосна го по рамото той.

Франклин вдигна глава и го дари с приятелска усмивка.

— Здравей, татко — прокашля се Диксън. — Как си днес?

— Как може да се чувства човек, който е принуден да спи следобед като двегодишно бебе? — сви рамене Франклин, в гласа му се появи леко раздразнение. От известно време насам трудно понасяше сина си, присъствието му неизбежно го нервираше.

— Не ти е леко — обади се съчувствено Чарлс.

— Никак — кимна Франклин и отново погледна този приятен и възпитан мъж, когото обичаше повече от син.

На практика хората често вземаха за негов син именно Чарлс, а не Диксън. В продължение на много години Франклин се беше опитвал да открие онази област от живота, в която синът му би показал по-добри качества от Чарлс, но така и не успя.

Двамата се бяха запознали в колежа, Чарлс помагаше на Диксън в усвояването на по-сложните уроци. Скоро станаха неразделни. Франклин тактично предупреждаваше сина си да търси приятелства в собствената си среда, но Диксън упорито водеше Чарлс в дома им. Връзката им продължи и след колежа, по време на следването в юридическия факултет. Франклин беше убеден, че Диксън се е залепил за Чарлс не толкова от приятелски чувства, колкото, за да го дразни.

В края на първата година от следването им Чарлс беше сред отличниците в курса, докато Диксън се влачеше на опашката. Тогава дойде моментът, в който Франклин започна да изпитва уважение към приятеля на сина си, въпреки че дълго време не желаеше да го излага на показ. Любимият му похват беше да задава хипотетични въпроси на двамата младежи и да изслушва с внимание разсъжденията им.

В началото Диксън се забавляваше, беше му интересно да наблюдава как Чарлс избягва капаните, които му поставяше главата на семейството, и на свой ред му предлага интересни хипотези. После обаче забавлението отстъпи място на ревността.

На всичкото отгоре Ан се влюби в приятеля му и Диксън с ужас разбра, че Чарлс има всички шансове да стане член на семейството. За всеобща изненада Франклин подкрепи чувствата на дъщеря си, тъй като вече беше оценил качествата на Чарлс.

— За какво се карахте вие двамата? — намусено попита той.

— Не сме се карали — усмихна се Чарлс. — Просто имаме различни мнения по някои въпроси…

— Точно така — кимна Диксън.

Франклин беше сигурен, че и двамата крият истината. От сърдечната му криза насам всички в семейството постъпваха така. Третираха го като инвалид…

 

 

Докато мъжете разговаряха по делови въпроси на първия етаж, Ан Манинг Римън се намираше горе, в някогашната си спалня. Изправена пред огледалото, тя оправи пухкавата си коса и провери грима около красиво издължените си очи. Не изглеждам зле за жена на 42 години, рече си тя и се обърна в профил да огледа тънката си фигура. Мъжете все още проявяват желание да флиртуват с мен.

Очите й пробягаха по просторното помещение, в средата на което доминираше широко легло с четири масивни колони. Мама е много мила, че поддържа стаята ми такава, каквато беше някога, помисли си тя. Само дето сега е по-чиста и подредена… Мама винаги е проявявала разбиране, независимо какво съм й поднасяла. По лицето й пробяга усмивка, като си спомни как майка й се беше противопоставила на брака с Чарлс.

Ан обожаваше брат си и неговия приятел, въпреки че Диксън я третираше като недорасло пубертетче, а Чарлс изобщо не я поглеждаше. С годините стигна до заключението, че всички момчета, които майка й наричаше „достойни“, са пълна нула в сравнение с Чарлс, който беше различен, който я вълнуваше по несравним начин… Интересуваше се от живота му, не можеше да си представи как се чувства младеж, който живее в малка къща и двамата му родители работят от сутрин до вечер. Това нямаше нищо общо със собствения й живот — богат, удобен, сред множество близки и роднини, подсладен от безкраен поток почтителни гости…

Все пак уважих едно от желанията на мама, въздъхна Ан. Никакъв секс под покрива на този дом… В съзнанието й изплува споменът за първата нощ, в която съблазни Чарлс. Стана в колата му. Родителите й бяха заминали за уикенда, икономката получи почивен ден, тъй като Ан изтръгна разрешение да нощува у една от приятелките си. Същевременно Диксън беше заминал на лов и Чарлс си беше у дома. Тя вдигна телефона и го помоли да я вземе от къщата на приятелката и да я закара у дома. Естествено, той прие. Беше доста изненадан, когато тя пожела да минат през най-високата част на Мълхоланд драйв — там, където се отбиваха влюбените. „Просто го направи — беше настояла Ан. — Имам проблем, искам да идем някъде, където няма да ни безпокоят…“ Бедничкият Чарлс! Горе, на паркинга, тя игриво съобщи, че той е нейният проблем… Отначало се дърпаше, но в крайна сметка отстъпи. Постигнала първата си победа, Ан нямаше никакво намерение да изпуска фронта. От тогава насам, чак до днес, победите й следваха една подир друга…

Може би вече е крайно време да се наруши желязното правило на мама, рече си с усмивка тя. Защо пък да не се прави секс под покрива на този дом? Идеята й хареса. По време на двадесетгодишния си брак с Чарлс беше имала няколко дискретни връзки, но в общи линии Чарлс я възбуждаше така, както някога, още преди да се родят децата. Особено сега, когато имаше реална опасност да го изгуби…

Никак не й харесаха погледите, които си разменяха Чарлс и Кейт Александър на погребението на Джеймс д’Арси. Женската интуиция й подсказа, че между тях става нещо. Красива, свободна, с ярко изявени политически амбиции, Кейт без съмнение беше от жените, които могат да привлекат мъж като Чарлс. И заради които той без колебание би напуснал жена си… Както и да е, тръсна глава Ан. Независимо каква е връзката между тях, тя беше твърдо решена да я прекрати. Вдигна слушалката на вътрешния телефон и пожела да я свържат с Чарлс.

— Един момент, госпожо — отвърна икономът.

Чу приглушения му глас, няколко секунди по-късно Чарлс пое слушалката.

— Да?

— Имам нужда от помощта ти — прошепна Ан. — Горе съм, в някогашната си спалня…

— Идвам веднага — отвърна Чарлс, извини се и тръгна нагоре по стълбите.

Какво ли й е хрумнало, запита се той. Отвори вратата, в ноздрите го лъхна натрапчивата миризма на парфюма й. В следващия миг, още преди да се осъзнае какво става, ръцете й се увиха около кръста му, ключалката зад гърба му меко щракна.

— Здрасти — промърмори гальовно Ан и пръстите й се насочиха към слабините му. — Реших тук да ти поднеса подаръка за рождения ден…

Чарлс беше леко изненадан от страстта, с която твърдото й тяло се притискаше в неговото. Някога водеха активен полов живот, но през последните години го вършеха рядко, Ан все си намираше извинения. Това беше удобно за него, особено след като се влюби в Кейт…

Той отмести ръката й и се обърна да я погледне.

— В къщата на родителите ти?! — На лицето му се появи палава усмивка.

— Защо не?

— Изглежда някак… — Остави изречението си недовършено, раменете му се повдигнаха.

— Какво по-точно? — промърмори тя и впи устни в неговите. Ръцете й се увиха около врата му, тялото й страстно се притисна в неговото.

Минута по-късно той успя да се изтръгне от прегръдката й.

— Ан…

— Ела до прозореца — прекъсна го тя. — Искам да ти покажа подаръка…

Той се остави да бъде отведен до прозореца с полуспуснати завеси. Зад него се разкриваше красива гледка към терасираната градина, която плавно се спускаше към басейна с олимпийски размери и тенискорта до него. Осветлението на корта беше включено, до мрежата беше паркиран яркосин „Корниш“ със свален гюрук. Чарлс бавно изпусна въздуха от гърдите си. Този ролс-ройс беше наистина прекрасен.

— Много ти благодаря, Ан. — Погледна я в очите и веднага забеляза искриците на желанието в тях. — Но мисля, че…

— Сега ще ти покажа точно по какъв начин желая да ми благодариш! — прекъсна го с леко дрезгав глас тя. — Заключи вратата!

Чарлс се поколеба. Отдавна мечтаеше за тази играчка долу, която едва ли струваше по-малко от двеста хиляди долара… Но в последно време връзката му с Кейт се задълбочи и тя очевидно очакваше вярност от негова страна. А и той самият беше създал впечатлението, че няма никакви сексуални контакти с Ан…

Но сега, впил поглед в очите на тази елегантна и изтънчена жена, той откриваше в тях единствено страст, дива и необуздана. Дори след всичките тези години се възбуждаше от мисълта, че тя е Манинг, част от известната и богата фамилия. Въздъхна и се насочи към вратата. Кейт няма начин да разбере… Когато се обърна, Ан вече се освобождаваше от дрехите си.

Очите му с одобрение пробягаха по стройното й тяло, останало само по бельо и високи токчета. Ан седна на леглото, вдигна крак и направи опит да освободи закопчалката на жартиера си.

— Позволи ми да ти помогна — рече той, пристъпи към леглото и докосна с длан глезена й. Пръстите му се плъзнаха по гладката коприна на чорапите и меката кожа на скъпата обувка. В следващия миг тя отблъсна ръката му, решена както винаги да играе водеща роля. Поне в началото…

Той се отдръпна. Очите му се сведоха към ръцете й, които бавно смъкнаха единия чорап, после се прехвърлиха на другия. Обувките изтропаха на пода, слабините му започнаха да се стягат.

Чарлс не беше много сигурен на какво се дължи ерекцията му. Може би на блестящия ролс на корта, а може би на ревнивия Диксън, който се мотаеше на долния етаж… Той така и не прие, че съм достоен да стана член на фамилията Манинг, въздъхна доволно Чарлс. Тази приятна мисъл допълнително усили напрежението в слабините му. Когато Ан се освободи и от втория чорап, в главата му вече нямаше мисъл за Кейт…

Ръцете й се протегнаха и започнаха да разкопчават ризата му, опитните й пръсти погалиха космите по гърдите му. Миг по-късно коланът му беше разкопчан, панталонът се уви около глезените му. Мекият му член се озова в устата й.

— Не мисля, че родителите ти ще одобрят това — промърморя той.

— Тихо! — Ан извади члена му от устата си, стисна в шепи тестисите му, слезе от леглото и се отпусна на колене върху килима. — Ела тук!

Той коленичи зад нея и посегна към гърдите й, все още стегнати от тънък копринен сутиен. Пръстите му се справиха със закопчалката, главата му се наведе, устата му засмука щръкналото зърно.

— Ох! — възбудено простена Ан и забързано смъкна бикините си.

Задните й части направиха ловка маневра и членът му потъна дълбоко в пламналата й женственост. Стори го така добре, че от устата му излетя неволно стенание. Бедрата й започнаха да се въртят в бавни, сладостни кръгове. Ръцете му пробягаха по гърба й, устните му потърсиха нейните. Това стана едновременно с едно рязко завъртане, което му позволи да се озове върху нея.

— Чукай ме! — дрезгаво простена тя. Краката й се разтвориха широко и се вдигнаха нагоре, пръстите й се вкопчиха в гъстата му коса. — Чукай ме зверски!

Тазът му направи могъщ тласък, членът му проникна докрай.

— Чукай ме здраво! — изкрещя тя. — Вкарай го чак до дъното!

Контрастът между хамалския речник на Ан и маниерите на изтънчена дама винаги го възбуждаше до полуда. В този акт не се съдържаше нищо от нежността, която съпътстваше отношенията му с Кейт. Дивата чувственост на Ан пробуждаше животинските му инстинкти, тялото й се превръщаше в мека топка, покорна и топла под могъщите му тласъци.

От устата й излитаха разпокъсани стенания, по челото й избиха ситни капчици пот, тазът й полудя. Скоро мускулите й се стегнаха, тялото й замръзна в предчувствие на най-хубавото.

— О, да! О, да!…

Секунди по-късно се отпусна, тялото й изведнъж заприлича на спукан балон. Въздухът излиташе на пресекулки от гърдите й. Едва тогава Чарлс охлаби железния си контрол. Членът му потъна дълбоко в нея, оргазмът му беше могъщ като приливна вълна. Остана учуден от неговата пълнота и интензивност.

 

 

Диксън хвърли поглед към жена си, седнала до него. Пухкава и закръглена, с мише личице, раздърпана кестенява коса и безцветни сиви очи, Алейна приличаше на безлична гувернантка. Как съм могъл да изпитвам някакво влечение към нея, неволно се учуди той.

После прехвърли погледа си на Ирен Манинг, седнала срещу него. Русата й коса, вече силно прошарена, беше стегната на строг кок. Кожата й беше изпъстрена със сини венички, гънките на шията й вече трудно можеха да се преброят. Дали и Ан ще остарее като мама, запита се Диксън. Приликата й с Ирен Манинг беше голяма.

Мислите му бяха прекъснати от появата на Чарлс и Ан, които изглеждаха леко възбудени.

— Извинявам се, но Ан пожела да ми покаже подаръка — рече с усмивка Чарлс.

Диксън заби изпитателен поглед в лицето на сестра си, но тя го отбегна. За сметка на това Чарлс го дари с леко подигравателна усмивка. И Диксън веднага разбра какво е станало. Очите му пробягаха по лицата на останалите членове от семейството, сякаш искаше да провери дали и те са забелязали нещо.

В душата му потръпна гняв. Майка му гледаше все още зачервената и възбудена двойка с патрицианска, но благосклонна усмивка, а баща му — с открито одобрение. Чарлс и Ан, винаги те, помисли с възмущение той. А аз вечно ще си бъда на втори план! Грабна чашата си от масата и я пресуши на един дъх.

Франклин изчака иконома, който пристъпи да допълни чашите с вино и ледена вода, после вдигна глава:

— Какво мислите за обединението на „Банинг & Банинг“ със „Спенсър, Дайър & Фремънт“, което стана миналата седмица?

— Мъдър ход! — отсече с категоричен тон Диксън. — Бъдещето е на големите компании, дребните адвокатски фирми като нашата не могат да ги конкурират и са обречени!

— Прекалено голямата фирма губи прекия контакт с клиентите си — отбеляза Чарлс. — Лично аз бих предпочел да прехвърлям на други юридически фирми делата, по които не сме достатъчно компетентни…

— Отживелици! — тръсна глава Диксън. — Фирми с подобна политика ще бъдат изместени от пазара.

— Момент, Диксън! — вдигна ръка Франклин. — Аз споделям изцяло мнението на Чарлс и съвсем не се чувствам старомоден.

— Което не означава, че си в крак с времето! — контрира Диксън. — Защо трябва да се отстъпват сделки другиму, когато можеш да правиш пари от всичко? — Направи опит да прикрие резкия си тон с усмивка. Вбесяваше се от факта, че баща му винаги взема страната на Чарлс.

— Диксън е убеден, че и ние се нуждаем от обединение — въздъхна Чарлс. — И вече действа в тази посока. Доколкото разбирам, той е провел предварителни разговори с нюйоркската адвокатска кантора „Ливингстън & Кентър“.

— Какво?! — Челото на Франклин беше прорязано от две дълбоки хоризонтални бръчки, очите му се впиха в лицето на Диксън.

Прямотата на Чарлс беше изненада за Диксън. Първата му реакция беше да свали напрежението.

— Не аз бях инициатор на тези разговори, татко — тръсна глава той. — Потърси ме Пол Кентър, един от собствениците на споменатата фирма. Запознах се с него миналата година, по време на някакъв семинар. Проявява голям интерес от едно евентуално обединение с нас…

— Не изпитвам уважение към юристите в Ню Йорк — поклати глава Франклин. — Всички имат лошия навик да си крадат клиентите, поведението им е позор за цялата професия.

— Това едва ли се нарича „кражба на клиенти“ — възрази Диксън. — Пазарните условия са такива. Фирма, която не е в състояние да задържи клиентите си, заслужава да ги изгуби…

— Някога нашата професия се упражняваше само от джентълмени — въздъхна Франклин. — Имахме си уважението, дадената дума беше закон. Това, което става днес, изобщо не ми харесва… — Отпи глътка вода с лед и вдигна глава: — Ти как мислиш, Чарлс?

— Съгласен съм с това, което казваш. Предпочитам личния контакт с клиента… — На лицето му изплува усмивка. — Освен това при обединението на фирмите винаги става така, че партньорите затъват в дългове… Знаеш ли как се наричат петстотин адвокати, устремили се към дъното на океана?

— Не — поклати глава Франклин.

— Едно добро начало!

Франклин избухна в гръмогласен смях, а Диксън направи кисела гримаса.

— Мисля, че трябва да приемеш поне една среща, татко — обади се той. — Няма да загубим нищо, ако изслушаме предложенията им.

— Нямам интерес! — отсече Франклин. — Решението ми е твърдо и не искам повече да се занимавам с подобни идеи.

Диксън с мъка прикри обзелото го раздразнение. Ще се наложи да го обработвам още дълго, въздъхна в себе си той. А ако не успея, ще мина на другия вариант…

— Предстои ни избор на нов съдружник — смени темата Франклин. — Очертават се четири кандидатури, всяка със своите достойнства…

— Жалко, че свободното място е само едно — вметна Чарлс.

— Ти кого би предпочел? — погледна го с интерес Франклин.

— Кейт Александър — отвърна без колебание Чарлс.

— В никакъв случай! — избухна Диксън. — Кейт е прекалено агресивна! Нашият първи съдружник от нежния пол трябва да притежава качества на истинска дама…

— Не би нарекъл агресивен някой мъж, нали? — изгледа го Чарлс. — А Кейт е превъзходен адвокат!

— Ти кого искаш? — попита Франклин и се извърна към Диксън.

— Аз бих предпочел мъж и това е Оуън Форест. Изключително способен човек.

— Ако и този път не допуснем жена в управителния съвет на компанията, репутацията ни ще пострада сериозно — предупреди Чарлс.

— Съмнявам се — тръсна глава Диксън. — Оуън трябва да издържа жена и три деца. Докато Кейт и Лорин дори още не са омъжени…

— Това не е никакъв довод! — ядоса се Чарлс.

— Съгласен съм — добави Франклин.

Пак се обединиха срещу мен, въздъхна в себе си Диксън. Очите му се преместиха върху Ан с тайната надежда, че ще получи някаква подкрепа от нея. До този момент сестра му проявяваше несвойствена сдържаност и не беше казала нито дума. Лицето й беше мрачно. Какво ли я тревожи, запита се Диксън.

— Да оставим фирмената политика за след вечеря — предложи главата на фамилията. — Нека не забравяме, че днес Чарлс има рожден ден… — Набучи на вилицата си парченце пушена сьомга, избърса устни с ленената салфетка и добави: — Ще дойдете в Палм Спрингс през уикенда, нали?

— Естествено — отвърна синът му.

— Съжалявам, Франклин, но аз няма да мога — поклати глава Чарлс. — Имам проблеми с продажбата на „Съни индъстриз“. Правителството завежда дело по закона срещу монополизма…

Франклин го погледна с леко неодобрение.

— Проблемите могат да почакат — рече той. — Напоследък се претоварваш с работа…

— Помниш ли какво ме предупреди, когато постъпвах във фирмата? — усмихна се Чарлс. — Че работата на юриста не е от девет до пет…

Близач на задници, възмути се Диксън. Нима никога не изключва?

 

 

Седнал зад волана на новия ролс, Чарлс бавно караше към дома. Би трябвало да се чувства доволен от твърдостта, с която Франклин отряза мераците на Диксън за обединение, но на практика не изпитваше нищо. Не пропусна да отбележи необичайната въздържаност на съпругата си, която мълча през цялата вечер. Дали е регистрирала колата на мое име, запита се той, после поклати глава. Едва ли. Ан не обичаше да приписва на негово име каквото и да било.

— Благодаря ти за чудесната кола, Ан — промълви той.

— Моля.

Краткият отговор беше пропит от хладина. Кос поглед към профила й беше достатъчен. Жена му беше ядосана.

— Нещо не е наред?

— Може би.

— Имаш ли желание да го обсъдиш с мен?

— Никакво — тръсна глава тя, после съвсем по женски стори точно обратното: — Чарлс, напразно се опитваш да ме заблуждаваш! Ти имаш връзка с Кейт Александър! Не, няма смисъл да отричаш. Едно ще ти кажа: ако не я прекратиш незабавно, това ще означава край на брака ни!

Изненадан от прямотата на Ан, той беше доволен, че тъмнината в купето скрива изражението на лицето му. Значи Кейт се оказа права: Ан действително знае. Или може би само предполага? Част от съзнанието му изпита облекчение от факта, че всичко е разкрито и ясно, но дълбоко в душата му звъннаха предупредителни камбанки. Коремните му мускули неволно се свиха от страх.

— Откъде ти хрумнаха подобни глупости? — попита на глас той.

— Не ме лъжи повече! — извика тя, извърна се и впи пламтящ поглед в лицето му. — Изразих се достатъчно ясно! Търпяла съм невинните ти забежки през годините, защото съм усещала, че няма нищо сериозно. Но този път нещата са различни. Няма да позволя амбициите на тази жена да разрушат живота ми!

Чарлс осъзна, че е права. Този път наистина е различно, този път той е влюбен…

— Ставаш смешна, Ан — промърмори с мрачен глас той. После направи няколко безуспешни опита да я успокои и се отказа. Тя му отвръщаше с хладна, но непримирима ярост. Умът му бясно препускаше. Кой би могъл да я информира?

— Колкото повече лъжеш, толкова повече затъваш! — предупреди го с хладен глас Ан.

— Бъди разумна, ако обичаш! — повиши тон Чарлс, после побърза да се овладее, на лицето му изплува шеговита усмивка. — Толкова зле ли се представих там, под покрива на родителите ти?

— Искам отговор, Чарлс!

По дяволите! Никак не му се искаше да бъде притиснат от развод, преди да е готов за него. Пресегна се и успокоително потупа ръцете на Ан, свити на юмруци в скута й.

— Интересът ми към Кейт се изчерпва в професионалната област — меко, но убедително промълви той. — Тя е добър юрист, с изгодни за фирмата политически и професионални амбиции. Съмненията ти са напълно безпочвени…

Спря колата и направи опит да я прегърне, но Ан се отдръпна в ъгъла на седалката и придърпа яката на коженото палто върху раменете си.

— В събота заминавам за Палм Спрингс с родителите си — хладно го уведоми тя. — Ще остана там през седмицата, а когато се върна, искам да получа отговора ти!