Мими Лат
Адвокати и престъпници (37)

37

Асансьорът потегли към двадесет и шестия етаж, а Лорин доволно завъртя новия пръстен с брилянт на ръката си. Не беше толкова голям, колкото би й се искало, но Андрю все още беше новак в отношенията с човек от нейното потекло и вкусове. Нищо, ще се научи, въздъхна тя. Или, по-скоро, ще го науча аз. На първата годишнина той ще бъде истински майстор в изкуството да задоволява прищевките й. Спомни си как се любиха снощи и по тялото й пробяга неволна тръпка. В тази област нямаше на какво да го учи, той вече си беше майстор…

Слезе на етажа на „Манинг & Андерсън“ и развълнувано си пое дъх. Предстоеше най-приятната част — да съобщи на всички добрата новина. Години наред беше посрещала с изкуствена усмивка предбрачните вълнения на секретарките и помощния персонал. На тридесет и три вече започваше да се чувства като стара мома. Правеше всичко възможно да покаже, че така й харесва, но дълбоко в душата й се таеше страх и несигурност.

Сега обаче нещата най-сетне поеха в благоприятна посока. Възнамеряваше да изчака избора си за старши съдружник и веднага след това да вземе продължителен отпуск. Трябваха й поне шест месеца, за да планира спокойно екстравагантната сватба, която беше решила да направи. Баща й беше обещал неограничени средства и тя възнамеряваше да ги използва добре.

Един час по-късно почти цялата кантора се изреди да я поздрави и да хвърли поглед на 5-каратовия брилянт, който блестеше на пръста й. Дори онези, които не си направиха труда да се отбият лично, вече знаеха за какво е този шум. Защото Лорин просто отваряше вратите на кабинетите им и съобщаваше за щастливото събитие.

Накрая остана само един човек, който не беше осведомен. Хвърлила нервен поглед към часовника си, Лорин се запита как е възможно Кейт да провежда среща с клиент именно в момент като този. Умирам да й видя физиономията, когато й съобщя, че скоро ще бъда госпожа Андрю Стюарт, злорадо се усмихна тя. После скочи на крака и влетя при секретарката й.

— Я звънни да попиташ още колко време ще се бави! — безцеремонно нареди на момичето тя.

— Съжалявам, госпожице Кънингам — отвърна Мери. — Госпожица Александър не иска да бъде обезпокоявана.

Лорин нетърпеливо въздъхна и се обърна към вратата. После рязко се завъртя и натисна бутона за вътрешна връзка върху бюрото на Мери.

— Да? — обади се Кейт, очевидно недоволна от прекъсването.

— Тук е Лорин. Зная, че имаш клиент, но трябва да те видя за минутка. Би ли излязла в коридора, много е важно!

— Скоро ще… — започна колебливо Кейт.

— Моля те! — нетърпеливо я прекъсна Лорин.

— Добре…

Минута по-късно Кейт се появи в коридора, раздразнението й беше очевидно.

— Какъв е неотложният ти въпрос? — рязко попита тя.

— Ето го! — извика Лорин и тържествуващо тикна пръстена под носа й.

— О! — изненадано промълви Кейт.

— Годежен пръстен от Андрю! — уточни със самодоволна усмивка Лорин. — Ще се женим!

— Моите поздравления — промърмори Кейт.

А Лорин забеляза погледа й, насочен към секретарката. Отровната стрела беше попаднала право в целта!

— Сега ще ме извиниш, но наистина трябва да се връщам…

Кейт се обърна и бързо се отдалечи.

Добре стана, въздъхна доволно Лорин. Сега тази кучка ще си знае мястото!

 

 

Кейт изпрати клиента си и застана до прозореца. Чувстваше се глупаво, надяваше се Андрю да прояви достатъчно такт и да не запознае Лорин с малката им авантюра.

— Кейт?

На вратата се беше изправил Чарлс.

— Изглеждаш доста умислена — отбеляза той.

— Мисля си за колелото на живота, което никога не спира — отвърна с лека въздишка тя.

— Аха — кимна той. — Вероятно си разстроена от годежа на нашата южняшка красавица…

— Може би — леко поруменя тя, после зелените й очи изпитателно пробягаха по лицето му. — Нямаш представа по какъв начин дойде да ми съобщи за щастливото събитие! — Още преди да е свършила, осъзна, че допуска грешка. Не би трябвало да показва вълнение, особено пък пред Чарлс. Ще вземе да си помисли, че между Андрю и нея наистина е имало нещо сериозно.

Очите му едва доловимо се присвиха.

— Скоро и ти ще получиш годежен пръстен, това мога да ти го обещая! — промълви някак мрачно той.

— Да — кимна тя и започна да рови документите на бюрото с единствената цел да скрие насълзените си очи. — Това е една статия от Бренда Келси, доктор по психиатрия, която ще помоля да прегледа Сандра. Тя е сред водещите специалисти по проблемите на малтретираните съпруги. Може би и ти ще пожелаеш да се срещнеш с нея…

— Не слагаш ли каруцата пред коня? От последния ни разговор останах с впечатлението, че Сандра все още не е признала за някакво насилие от страна на Джеймс…

— Това е само въпрос на време, Чарлс — погледна го тежко тя. — Повярвай ми, усещам истината. Готова съм да заложа живота си, че не бъркам. Затова искам да бъда подготвена за момента, в който Сандра най-сетне ще признае за насилието в живота й с Джеймс… Трябва да докажа на съдебните заседатели, че е била в капан, уплашена, безсилна…

— Синдромът на „пребитата съпруга“?

— Ако се наложи — въздъхна Кейт. — Би ли желал да присъстваш на разговора?

— Не мога, претрупан съм с работа — поклати глава Чарлс. — Но имам пълно доверие в преценката ти и зная, че ще се справиш добре. — Очите му пробягаха по часовника. — Трябва да тръгвам, вече закъснявам за срещата си с директора на музея. Ще разговаряме за даренията на фондация „Д’Арси“.

— Ще те изпратя, и без това трябва да оставя едни документи на пропуска.

Влязоха в рецепцията, миг по-късно Нанси, секретарката на Чарлс, го повика на телефона. Вратата на асансьора се отвори и Андрю Стюарт почти се сблъска с Кейт. Висок, рус, красив…

— Кейт, как си? — светнаха очите му.

— Добре съм — хладно отвърна тя. Надяваше се, че няма да се стигне до разговор.

— Няма ли да ме поздравиш? — остана пред нея той. Главата му се наклони, на устните му цъфна усмивка.

— Честито — погледна го в очите тя и изведнъж добави: — Как стана така, че стигна до годеж с жената, с която уж си нямал нищо общо?

Веждите му се извиха, в усмивката му се появи нещо покровителствено.

— В онзи момент наистина беше така… — Гласът му се понижи и стана по-интимен: — Ти знаеш, че би могла да предотвратиш всичко това, нали?

— Моля те, пощади ме! — намръщи се тя, смаяна от нахалството му. — Не беше трудно да отгатна, че само ме използваш…

Обърна се, но ръката му я спря.

— Това не е истина! — почти извика Андрю. — Нещата с Лорин се задълбочиха, след като ти отказа да се срещаш с мен! Нима не бихме могли да си останем приятели?

Кейт дръпна ръката си в мига, в който Чарлс се изправи до нея.

— Нещо не е в ред? — попита смръщено той.

— Не… всъщност… — Думите замряха в гърлото й. Не го чу да излиза от кабинета си, но сега видя, че е готов да я защитава като лъв своята женска.

— Запознайте се — овладя се тя. — Чарлс Римън, Андрю Стюарт. — Главата й се вдигна към лицето на Чарлс. — Това е щастливецът, за когото се сгоди Лорин.

— Радвам се — процеди през стиснати зъби Чарлс.

— Ето те и теб! — извика Лорин, появила се в дъното на коридора. Изтича към тях и хвана Андрю подръка с вид на ревнива собственица.

Кейт осъзна, че би се разсмяла, ако не беше така разстроена. Сцената беше толкова гротескна! Чарлс, наежен да защитава честта й, а Лорин бърза да измъкне собствеността си от полесражението!

— Моите поздравления — обади се Чарлс. — Надявам се да бъдете щастливи.

— Много мило от твоя страна, Чарлс! — изчурулика Лорин, а Андрю само се усмихна. — Сега трябва да ни извините, защото татко ни чака за обяд.

Вратата на асансьора се плъзна зад тях, а Кейт се обърна, усетила погледа на Чарлс. Знаеше, че много му се иска да разбере какво стана между нея и Андрю, но нямаше как да попита. Това беше част от споразумението им. Лицето Андрю Стюарт е тема табу.

— Добре ли си? — попита със свъсени вежди той.

— Разбира се.

Той се поколеба само за миг.

— Добре, аз тръгвам. Ще те видя ли довечера?

— Позвъни ми тук. Ще работя до късно.

Кейт го изчака да излезе и пристъпи към прозореца. Продължаваше да мисли, че Андрю се беше възползвал от нея. Но нима има смисъл да съжалява сега? Беше бясна от предателството на Чарлс и сама се набута в леглото с Андрю. Това беше факт, независимо дали желае да го признае, или не.

Припомни си разсъбличащия поглед на Андрю преди броени минути и почти съжали Лорин. Този мъж никога няма да се откаже от кръшкането. Няма да го спрат нито Лорин, нито парите й…

Всъщност нещата между тях вероятно са уравновесени, въздъхна тя, припомнила си многобройните мъже в живота на Лорин. Може би все пак ще успеем да спасим остатъците от приятелството си… Не, едва ли, тъжно поклати глава тя.

 

 

На вратата се почука и Мери въведе в кабинета Тео и Виктория д’Арси. Кейт вдигна глава от бюрото и с жест ги покани да седнат на фотьойлите за клиенти.

— Дойдохме да си поговорим за Сандра — пое инициативата Виктория.

Кейт мълчаливо кимна и огледа лицата на посетителите си. Виктория беше нервна и раздразнителна както винаги, докато Тео изглеждаше уморен.

— Първо трябва да ни обещаете, че всичко, казано тук, ще си остане между нас — изгледа я враждебно Виктория.

— Не мога да сторя това — отвърна Кейт. — Не вие, а Сандра е моята клиентка.

Виктория гневно разкърши рамене, а по лицето на Тео се изписа смущение.

— Стигнахме до заключението, че ще е най-добре, ако Сандра се признае за виновна! — отсече Виктория.

— Най-добре за кого? — не успя да скрие изненадата си Кейт.

— За всички. Един продължителен процес ще навреди на имиджа на семейство Д’Арси. А и онзи безработен актьор… — В жеста й пролича презрение. — Как му беше името?

— Томи Бартоломю.

— Да. Той вече призна, че е убил Джеймс. Не е нужно да си гений, за да разбереш, че не го е извършил сам.

Кога тези Д’Арси ще престанат да манипулират всички около себе си, гневно въздъхна Кейт, овладя се и кимна с глава.

— Ще предам вашата загриженост на клиентката си. Но решението ще бъде нейно.

— Помислете и за племенника ми! — настоя Виктория. — Как ще му се отрази тази лоша популярност.

— Зле — призна Кейт. — Но би спечелил много повече, ако майка му бъде оправдана.

— Това едва ли ще стане — поклати глава Виктория. — Помислете добре. В нашето предложение има много изгодни моменти…

Кейт ясно долови предупреждението.

— Страхувам се, че казах всичко, което имам да кажа — приведе се леко напред тя.

Тънките устни на дамата срещу нея се извиха в презрителна усмивка.

— Само една дума от майка ми и кариерата ви ще рухне! — предупредително щракна с пръсти тя.

— Виктория! — обади се уплашено Тео, после извърна към Кейт почервенялото си от смущение лице. — Моля, простете й. Много е изнервена… Както и всички ние.

Кейт кимна, доволна да чуе, че Тео не одобрява поведението на сестра си. Каква наглост, господи. Никой не беше я заплашвал по този начин.

Но Виктория изобщо не се впечатли от намесата на Тео.

— Мама ни осведоми за отвратителните ви обвинения срещу Джеймс! — извика тя. — Направо е потресена!

— Съжалявам — отвърна Кейт. — Зададох този въпрос, тъй като се чувствам длъжна пред клиентката си.

— Джеймс никога не се е държал грубо — натъртено рече Виктория. — Това е гнусна инсинуация!

— Имам доказателства за противното — подхвърли Кейт.

— Кой ви ги даде?

— Страхувам се, че не мога да ви кажа.

— Лъжци! — прогърмя Виктория с блеснали от ярост очи. — Всички са лъжци!

— Имате ли да кажете нещо по този въпрос, господин Д’Арси? — попита Кейт и се извърна към Тео. — Присъствали ли сте на семейни скандали?

Младият мъж избегна погледа й, пръстите му притеснено заопипваха верижката на часовника.

— Не, разбира се! — отвърна вместо него Виктория и показалецът й застрашително се размаха пред лицето на Кейт. — Ще ви дадем под съд за клевета, само ако се чуе една дума, че Джеймс е малтретирал жена си!

Кейт стана, заобиколи стола си и застана зад него.

— Мисля, че нямаме какво повече да обсъждаме — твърдо рече тя.

— Ще съжалявате! — просъска Виктория и скочи на крака. — Да си вървим, Тео!

Очите на младежа се местеха от сестра му върху Кейт и обратно, по лицето му се изписа колебание.

— Съжалявам — промърмори най-сетне той и протегна ръка да се сбогува.

— Идваш ли? — подвикна от вратата Виктория.

— Предайте на Сандра моите поздрави — добави дрезгаво той, поколеба се, после тромаво добави: — А вие направете това, което считате, че е най-доброто за нея.

— Благодаря — стисна ръката му Кейт.

По лицето му пробяга бледа усмивка, в следващия миг вече вървеше след сестра си.

 

 

— Какъв брат си ти?! — разфуча се Виктория на път за дома.

— Ти нямаш право да я заплашваш — тръсна глава Тео. — Кейт си върши работата. Нали каза, че искаш заедно да обсъдим възможността Сандра да се признае за виновна? Нямаше да дойда, ако знаех, че ще се нахвърлиш със заплахи срещу адвоката й!

— Тая кучка мисли само за рекламата си! — продължаваше да кипи Виктория. — Името й е във вестниците всеки ден, докато нашето го тъпчат в калта!

— Това не зависи от нея — защити я Тео. — Кейт просто си върши работата.

— Ако питаш мен, можеше да мине и без проклетите си интервюта! Не би трябвало изобщо да разговаря с репортери! Сега отивам при заместник областната прокурорка. Ще дойдеш ли с мен?

— В никакъв случай! — отсече Тео. — Не искам втори път да присъствам на това, което се случи преди малко!

Виктория му отправи гневен поглед.

— Винаги си оставял мръсната работа на мен! Предпочиташ да си седиш на топло и да клатиш глава, нали?

Тео потръпна под погледа й, в главата му се появи тревожна мисъл. Господи, с всеки изминал ден тя се държи с мен по начина, по който го правеше Джеймс! А той наследи това поведение от баща ни… Спомни си дългите години, преминали в безплодни опити да задоволи изискванията на семейството си, от устата му излетя тежка въздишка. Така и не успя да разбере защо никога не бяха доволни от него и вечно го навикваха… Изглежда не ценяха нито създадената от него галерия за модерно изкуство, нито растящата му репутация в интелектуалните среди.

Когато в живота им се появи Сандра, той с лека изненада откри, че я харесва. Може би защото приличаше на него. Извън семейството го разбираше единствено Диксън. Вероятно защото и той не беше заслужил одобрението на баща си. Това ги свързваше, по това си приличаха.

 

 

Кейт остана в кабинета си дълбоко замислена. Дали семейство Д’Арси наистина се убеден във вината на Сандра, или просто не искат публичен процес? А може би има и нещо друго, например страх… В общи линии нещата се свеждаха до продължителното отстраняване на Сандра, вероятно в името на внука. Абигейл даде ясно да се разбере, че Сандра не е достойна да възпитава единствения наследник на династията Д’Арси.

Виктория беше пресметлива и безцеремонна, също като Абигейл. Вероятно и като Джеймс, за когото обаче Кейт все още не беше в състояние да си състави окончателно мнение. В последната нощ от живота му го беше видяла в коренно различна светлина, не успя да прецени каква е истинската му същност. Докато Тео очевидно беше друг тип, доста интересен при това. Според Сандра само той се е отнасял любезно с нея. Днес Кейт видя нещо в очите му, но не можеше да го определи…

Забарабани с пръсти по бюрото и отново извика в съзнанието си скандала между Джеймс и Тео, на който се оказа неволен свидетел. Може би хладните отношения между братята не бяха тайна за никого. Това го знаеше и Чарлс. Но защо тогава Тео е убеден, че брат му е променил завещанието си? Не, нещата определено не съвпадаха… Въпреки това остана с убеждението, че Тео крие нещо.

Ръцете й изведнъж започнаха да ровят из пръснатите по бюрото документи. Трябваше й един от полицейските рапорти, които беше получила чрез прокуратурата. А, ето го… Очите й пробягаха по списъка на имената. „Теодор Д’Арси, брат на убития. Господин Д’Арси заяви, че в нощта на убийството си е бил у дома. Свидетели на това твърдение няма.“