Мими Лат
Адвокати и престъпници (38)

38

— Благодаря, че дойде — каза Тео и затвори вратата след Диксън.

— Не ми хареса гласът ти по телефона.

Влязоха в хола и Тео започна да крачи напред-назад. Забелязал напрежението му, Диксън направи опит да го успокои.

— Виж какво, по-добре изплюй камъчето. Тук съм, за да ти помогна.

— Имам нужда от съвет — прочисти гърлото си Тео.

— Слушам те.

— Ще започна по-отдалеч — въздъхна домакинът. — Кейт Александър твърди, че Джеймс е упражнявал физическо насилие над Сандра.

Очите на Диксън се разшириха от учудване.

— Наистина ли?

Тео кимна с глава.

— Да, но много те моля това да си остане между нас.

— Няма проблеми.

— Благодаря… Както вероятно си представяш, майка ми е дълбоко разстроена…

— О, да — ухили се Диксън. — Бедничката Абигейл! Но интересното е откъде й е хрумнала на Кейт тази налудничава идея?

— Твърди, че Сандра не й е казала нищо от тоя сорт — погледна го Тео. — И мама е склонна да й повярва. Според нея Сандра не би посмяла да изрече такава гнусна лъжа…

— Имаш ли идея кой би посмял тогава?

— Не.

Диксън кръстоса крака.

— И вероятно искаш аз да разбера, така ли?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

— Да речем, че… — Тео замълча, преглътна объркано и добави: — Да речем, че аз зная за подобно насилие… Само хипотетично, разбира се…

— Значи Джеймс действително се е отнасял грубо със Сандра? — приведе се напред Диксън.

— Точно така.

— И ти можеш да го потвърдиш?

— Да оставим това в сферата на предположенията — тихо отвърна Тео.

— Добре, въпросът е хипотетичен. И какво?

— Ами… — По лицето на Тео се изписа притеснение. — Ще наруша ли закона, ако адвокатката на Сандра ме попита за подобно нещо в съда и аз отрека?

Диксън се облегна назад, напълно объркан. Не можеше да разбере какво става.

— Само ако си под клетва — поклати глава той. — В такъв случай, ако защитата докаже, че си излъгал, попадаш под ударите на закона.

— Разбирам…

— Но аз не разбирам! — повиши тон Диксън. — Какво всъщност искаш да знаеш, Тео?

— Искам да знам дали съм длъжен да кажа истината… Хипотетично, разбира се…

— Само ако това е наложително.

— А как ще разбера дали е наложително, или не?

— Да допуснем, че Джеймс действително е проявявал насилие спрямо Сандра — въздъхна Диксън. — Повтарям — само да допуснем… Какво следва от това?

— Ами… Може би повод за убийството…

— Няма такова нещо — усмихна се Диксън. — Не са открити следи от борба, освен това имаме човек, който признава, че е натиснал спусъка… Помниш Томи, нали?

— Да, но…

— Слушай сега… Ако Джеймс е проявявал грубост към жена си, тя би трябвало да се оплаче в полицията. А не да наеме някой да го очисти…

— Ами ако се е страхувала да се оплаче?

Диксън смени позата на краката си и внимателно изглади гънката на панталона си.

— Ако искаш честното ми мнение… — проточи той.

— Искам го, Диксън. Ти нямаш представа какъв мръсник можеше да бъде понякога Джеймс.

— Мисля, че имам — поклати глава адвокатът. — Но не в това е работата… — Придърпа ръкавите си и внимателно продължи: — Моят съвет е да мълчиш. Да не казваш доброволно дори дума.

— Но какво ще стане, ако този въпрос ми бъде зададен под клетва?

— Нека първо стигнем дотам, пък тогава ще мислим.

 

 

— Благодаря, че ме приехте — рече Виктория.

— За нищо — усмихна се Мадлин. — Ние имаме практиката да държим в течение семейството на жертвата. Затова искам да ви кажа какво очакваме да чуем от Сандра на предварителното съдебно заседание.

— Не съм дошла за това — прекъсна я Виктория. — Искам да ми направите една услуга.

По лицето на Мадлин пробяга сянка, очите й изпитателно огледаха сестрата на Джеймс д’Арси.

— Услуга?

— Нека преди това ви обясня позицията на нашето семейство — усмихна се сладко Виктория.

— Добре, слушам ви — кимна загрижено Мадлин.

— Мислим преди всичко за моя племенник… Мама и аз сме убедени, че колкото по-дълго се проточи това дело, толкова по-зле ще се отрази то върху детето… Ако не сега, то в бъдеще…

— Убедена съм, че това е вярно, но…

— Не съм свършила! — остро рече Виктория, после веднага се осъзна. — Моля да ме извините… — Ръката й докосна гърдите. — Много съм разстроена…

— Разбирам.

— Всички преживяваме тежко този ужасен инцидент! — изхлипа посетителката и Мадлин побърза да й предложи салфетка. — Искам да ви попитам нещо… Вие вярвате, че Сандра е виновна, нали, госпожице Гулд?

— Да, разбира се. Затова съм повдигнала обвинение срещу нея.

Виктория избърса носа си.

— Искам да ви уверя, че ние… Нашето семейство е твърдо убедено във вината на Сандра…

— Да се надяваме, че на това мнение ще бъдат и съдебните заседатели.

— Точно тук е проблемът… Ние не искаме вината на тази жена да се определя от съдебни заседатели!

— Страхувам се, че това не зависи от мен — усмихна се съчувствено Мадлин. — Всеки обвиняем има право на съдебни заседатели.

— Исках да кажа, че не желаем да се стига до процес.

— Не ви разбирам! — сключиха се веждите на Мадлин.

— Искаме Сандра да се признае за виновна.

— Това също не зависи от мен — обясни Мадлин.

— Но вие бихте могли да направите на Сандра изгодно от нейна гледна точка предложение, нали? — оживи се лицето на Виктория д’Арси.

— Аз…

— Направете го, госпожице Гулд! — извика Виктория и размаха салфетката срещу лицето й. — Предложете й каквото намерите за добре, но тя трябва да се признае за виновна. Искаме да остане в затвора поне десет години!

— Не мога…

— Можете, разбира се.

Мадлин започна да се ядосва. Жената насреща й не позволяваше дори да отвори уста.

— Научих, че възнамерявате да се кандидатирате за областен прокурор на предстоящите избори — подхвърли Виктория и устните й се разкривиха в хладна усмивка.

— Имам подобни намерения — кимна Мадлин.

— Моето семейство може да ви окаже огромна помощ…

Исусе, едва не хлъцна Мадлин. Тази жена откровено й предлага подкуп! Може би е твърде разстроена и не може да преценява поведението си.

— Сигурна съм, че не искахте думите ви да прозвучат по този начин — предупредително рече тя. — Ще ви обясня как стават нещата от юридическа гледна точка. След като получи заключенията на полицейското дознание, прокуратурата преценява дали да повдигне обвинение, или не. В случай на положително решение, ние трябва да обмислим какво точно трябва да бъде обвинението според наказателния закон. Това включва и въпроса с пледирането на обвиняемия. Независимо дали се признава за виновен или не, ние съобщаваме неговото решение на семейството на жертвата. Винаги сме проявявали разбиране към чувствата, които изпитват хора във вашето положение, но решението за съд вземаме единствено ние!

— Ясно — кимна Виктория.

Мадлин стана, за да я подсети, че срещата е приключила.

— Надявам се, че отговорих на всички ваши въпроси.

— Само още нещо — изправи се и Виктория. — Ние сме категорично против Сандра да бъде пусната под гаранция.

— Аз също се противопоставих на това искане — кимна Мадлин. — Но адвокатката на Сандра ще го внесе в съда и решението ще бъде взето от съдията.

— Е, добре — сладко се усмихна Виктория. — Много съм ви благодарна, че ме приехте и изслушахте тревогите на нашето семейство.

Мадлин я изпрати до вратата. В душата й цареше объркване. Дали тази жена й предложи подкуп, или всичко беше плод на въображението й?

 

 

Кейт се втурна в кабинета на Чарлс.

— Обади се Франк. Открил е следите на Мария — жената, която е работила като домашна помощница на Сандра.

Той вдигна глава.

— А къде се намира самият Франк?

— В Сан Диего. Последвал Мария там, но тя вече се прехвърлила в Мексико. Сигурен е, че ще я настигне оттатък границата.

— Това може да ни донесе нови усложнения — намръщи се Чарлс.

— Зная — кимна Кейт. — Но Франк говори езика достатъчно добре и ще се справи.

— Мексиканската полиция не обича да се нарушават определени процедури…

— Това не е работа на полицията — забързано рече тя. — Просто издирване на важен свидетел.

Красивото му лице стана замислено, после на устните му изгря усмивка.

— Ако пуснем официална призовка, Франк със сигурност ще получи известна помощ там…

— Не искам това, Чарлс — поклати глава тя. — Положително ще я подплашим. Уверена съм, че е пребивавала тук нелегално и се страхува от полицията.

— Едва ли — поклати глава Чарлс. — Джеймс никога не би наел нелегални емигранти.

— Сандра не му е казала. Тя е държала именно Мария да бъде около нея.

— Все пак…

— Зная какво правя, Чарлс. Дойдох да попитам дали си съгласен да изпратим нужните средства на Франк по пощата. — Размаха в ръката си някакъв документ. — Рита каза, че за подобно нещо е нужен подписът на някой от старшите партньори.

— От известно време насам в кантората действат нови разпореждания — намръщи се Чарлс. — С оглед да ме освободи от странични неща и да ми помогне да се концентрирам върху проблемите на семейство Д’Арси, Франклин възложи всички финансови въпроси на онзи задник Диксън!

— По дяволите! — извика Кейт и в зелените й очи пробяга гневна светкавица. — Чарлс, аз не мога да работя без средства! Същото се отнася и за целия ми отдел!

— Ще видя какво мога да направя — въздъхна Чарлс. — Колко пари са необходими на Франк?

Тя започна да изброява:

— Мотели, кола под наем…

— Подкупи — добави той.

— Ти го каза! — направи гримаса тя. — Предполагам, че три хиляди ще бъдат достатъчни като начало…

— Попълни искането и ми го донеси. Ще гледам да го пробутам…

— Благодаря, Чарлс — въздъхна с облекчение тя. — Спасяваш живота ми! — Наведе се, целуна го по бузата и се втурна навън.

 

 

Заета с подготовката за предварителното съдебно заседание срещу Сандра, Кейт не забеляза кога Диксън се е появил в кабинета й. Той пристъпи напред и размаха някаква хартия:

— Май си мислиш, че лежим върху мангизи, а?

Тя направи безуспешен опит да скрие раздразнението си.

— За какво става въпрос?

— За това! — изръмжа той и закова с длан формуляра върху бюрото й. — Искаш три хиляди долара за командировка на нашия частен детектив в Мексико!

Сърцето й се сви. Очевидно Чарлс не е успял да пробута искането.

— Разследването е от изключително значение! — твърдо рече тя.

— Това не го решаваш ти!

В душата й се появи болезненото предчувствие, че тоя тип очаква да го моли. Е, добре, ще го получи… Франк чака.

— Защо не седнеш да го обсъдим? — попита тя и махна към свободния стол. — Трябват ми показанията на латиноамериканката, която е помагала при отглеждането на детето на Сандра. Процесът наближава…

— Искаш да кажеш, че искаш тези показания за предварителното дело следващата седмица? — присви очи той.

— Не — призна тя. — Би било твърде рано. На това дело възнамерявам да подложа на кръстосан разпит свидетелите на обвинението…

— Разумно ли е?

— Мисля, че да. Би било неразумно, ако изиграя козовете си на предварителното заседание. Възнамерявам да ги запазя за самия процес. По този начин прокуратурата няма да изкара един куп експерти, които ще оспорват показанията на моите свидетели…

— А каква тактика възнамеряваш да използваш на самия процес?

Кейт въздъхна. Диксън беше последният човек, с когото би обсъждала своята тактика. Не можеше да му вярва, особено след посещението на Виктория и Тео д’Арси в кабинета й. Същевременно обаче не можеше да си позволи да го дразни.

— Чакам — нетърпеливо подхвърли той.

Тя внимателно огледа лицето му, после с въздишка каза:

— Самозащита е една от възможните позиции… Според мен Джеймс е малтретирал Сандра…

— Това е според теб — присви очи Диксън. — Но няма нищо общо с истината.

— Ценя мнението ти, но ще защитавам клиентката си по начин, който считам за подходящ! — отсече Кейт. — А тези пари ми трябват!

— Моето мнение е друго — поклати глава той. — Но ако настояваш, ще повдигна въпроса на следващото заседание по финансови въпроси.

— И кога ще се проведе то? — подозрително го изгледа Кейт.

— След няколко седмици — самодоволно се усмихна той.

— Не ме устройва — поклати глава тя. — Франк е напипал гореща следа. Тази жена може да изчезне за часове, а не за седмици!

— Много жалко — престорено въздъхна Диксън и стана да си върви.

Кейт беше на прага на нервното избухване.

— Това е преднамерена намеса в наказателно производство, Диксън! — почти извика тя. — Ще ида при баща ти и ще му се оплача!

— А аз ще кажа, че лъжеш! — хладно я изгледа той. — После лично ще се погрижа да бъдеш изритана от фирмата! — Спокойно се насочи към вратата, спря и размаха хартията в ръката си: — Все още ли настояваш да повдигна това искане на заседанието?

— Категорично да! — процеди през стиснати зъби тя.

Вратата се затвори зад гърба му. Кейт беше толкова бясна, че й трябваха няколко минути, за да възвърне трезвото си мислене. Грабна телефона, понечи да набере номера на Чарлс, после се отказа. И без това е претрупан, няма смисъл да го безпокои. Ще му разкаже за инцидента по-късно, в удобно и за двамата време. Защо Диксън се държи така? Нима иска да навреди на Чарлс или има и други причини? Натисна бутона на секретарката си.

— Мери, искам да изпратиш на Франк три хиляди долара от личната ми кредитна карта. Той е в Сан Диего, запиши си адреса…

— Разбира се — кимна Мери, пое картата и тръгна да излиза.

— И още нещо, Мери…

— Да? — спря се момичето.

— Не искам да казваш за това на никого. Включително и на старши партньорите. Ясно ли е?

— Можеш да ми се довериш, шефке — усмихна се Мери. — Онемявам още сега!