Мими Лат
Адвокати и престъпници (32)

32

Сандра действително се разстрои много, след като Кейт й съобщи неприятната новина.

— Трябва да ме измъкнеш оттук! — проплака тя.

— Не съм се отказала и ще направя всичко възможно — увери я Кейт. — Ако по някакво чудо съдията приеме да обсъди въпроса с гаранцията, още утре, веднага след официалното предявяване на обвинението, аз ще подам молба.

— И кога ще се гледа тя? — попита Сандра. Върху лицето й се изписа обичайното мрачно изражение.

— Зависи — въздъхна Кейт, сложи куфарчето си на масата и щракна ключалките. — А сега да се залавяме за работа. — В ръцете й се появи бележник. — Първо, обвинението… Трябва да очакваме обвинение в предумишлено убийство, което…

— Аз не съм убийца! — нервно я прекъсна Сандра.

— Ще ме оставиш ли да изложа фактите? — хладно я погледна Кейт.

Младата жена стисна устни и замълча.

— По това обвинение можеш да получиш двадесет и пет години или доживотен затвор.

— Това е лудост! — пребледня Сандра.

— Ако към обвинението не се прибавят утежняващи вината обстоятелства, прокуратурата няма да настоява за смъртно наказание.

Сандра с нищо не показа, че й става по-леко от този факт. Челото й се набръчка, устните й се присвиха.

— Нямам никаква представа какво означава това…

— Според действащите закони в Калифорния, наличието на утежняващи вината обстоятелства изисква от прокуратурата задължително да търси най-тежкото наказание.

Сандра продължаваше да я гледа объркано и Кейт се почувства длъжна да поясни:

— Това означава газовата камера, Сандра…

Лицето на клиентката й стана бяло като платно.

— Съществува възможност да ти бъде отправено и друго обвинение — продължи Кейт. — В заговор за предумишлено убийство. Наказанията за него са същите. — Видяла озадаченото изражение на Сандра, тя побърза да добави: — На обикновен език това означава, че когато някой заговорничи за убийството на предварително определена жертва с трето лице, той е третиран така, сякаш сам е натиснал спусъка…

Ударът попадна точно в целта. Лицето на Сандра се разкриви, коремните й мускули видимо се стегнаха.

— Значи могат да ме осъдят за нещо, в което Томи вече се е признал за виновен?!

— Точно така — кимна Кейт. — Сега да започваме… Първо, основните правила на поведение. Застанеш ли зад банката на свидетелите или обвиняемите, ти ще трябва да се закълнеш, че ще говориш само истината. Ако бъдеш уличена в лъжа, попадаш под ударите на закона.

— Това го знам!

— Много добре — изгледа я Кейт. — Но когато лъжеш адвоката си, наказание няма… Затова предлагам да бъдеш откровена с мен, защото в противен случай е твърде вероятно да останеш в затвора до края на дните си…

— Какво искаш да кажеш?

— Само едно — ако не ми кажеш истината, аз няма да мога да те защитавам както трябва. Необходимо ми е да зная всичко, за да се справя с обвинителния акт.

— Откъде да съм сигурна, че мога да ти се доверя? — присви очи Сандра.

— Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Това е задължително в отношенията между адвокат и обвиняем. Нямам право да споделям нищо без твоето предварително съгласие. Абсолютно нищо!

— Окей, разбрах — кимна Сандра. — Но пак ще ти кажа, че съм невинна. Аз не съм убила съпруга си.

— Но си споделила с Томи, че искаш да се отървеш от него, нали?

— Да — сви рамене вдовицата. — И какво от това?

— Искам всички подробности от този разговор.

— Вече не го помня — смръщи лице Сандра.

— Помниш го, разбира се! — повиши тон Кейт. — Пак ти повтарям: не мога да ти помогна, ако не бъдеш откровена с мен! — Замълча, от гърдите й се изтръгна лека въздишка. Когато проговори отново, гласът й беше значително по-мек: — Наистина искам да ти помогна, Сандра. Това ми е работата. Освен това… — На устните й се появи лека усмивка. — Освен това не обичам да губя… Трябва да ми повярваш. Искам да зная всичко за теб… Разбираш ли? Всичко!

— А какво ще стане, ако поискам друг адвокат?

Кейт замръзна. Мислеше, че този въпрос е решен веднъж завинаги, но очевидно се беше заблуждавала. Опитвайки се да скрие раздразнението си, тя вдигна глава.

— Сандра, ти си арестувана по обвинение в убийство. Имаш пълното право да откажеш моите услуги и да поискаш адвокат по свой избор…

— Как мога да направя това?

— Само ми кажи и аз ще го уредя.

— На Абигейл няма да й хареса… — В гласа й прозвуча горчивина.

— Вече няма значение какво ще хареса на Абигейл! — отвърна малко по-рязко от необходимото Кейт.

В очите на Сандра се появи изненада.

— И ти ли не я обичаш?

— Ще ти отговоря само ако обещаеш това да си остане между нас — приведе се напред Кейт.

Устните на младата жена се разтегнаха в подобие на усмивка.

— Обещавам.

— Не мога да понасям тази стара вещица!

По лицето на Сандра се разля усмивка. Кейт си даде сметка, че войната с клиентката й едва ли е приключила, но споделената неприязън към главата на семейство Д’Арси все пак беше повече от нищо.

— Сега сериозно — тръсна глава тя. — Много е важно да имаш адвокат, на когото можеш да се довериш. Затова предлагам да си помислиш до утре сутринта, а след това да ми съобщиш избора си.

Сандра замислено прехапа устни. Бледото й лице стана напрегнато. Първата нощ в затвора едва ли е била от най-приятните, помисли си Кейт. Стана и започна да събира нещата си.

— Ще ти дам нужното време…

Ръката на Сандра я спря:

— Няма нужда.

— Означава ли това, че искаш аз да остана твой защитник?

— Да — прошепна Сандра, после прочисти гърлото си и добави: — Но при едно условие: да повярваш в невинността ми.

— Няма значение в какво вярвам аз…

— За мен има!

— Аз съм на твоя страна, Сандра. Независимо дали си виновна, или не. Но истината не се изчерпва с понятията невинна или виновна… Искам да чуя цялата история на живота ти, още от самото раждане… Само по този начин мога да ти помогна да се измъкнеш от сериозните неприятности…

— Историята на живота ми?

— Да. Дали ще можеш да ми я разкажеш честно, без пропуски и самосъжаление?

— Предполагам…

— Това е всичко, което искам — кимна Кейт, седна обратно на мястото си и извади бележника. — Можеш да започнеш оттам, откъдето решиш…

Сандра зачопли ноктите си, на лицето й се изписа нерешителност.

— Ще направиш ли нещо за мен?

— Всичко, което е по силите ми — отвърна Кейт, изненадана от колебанието в гласа й.

— Позвъних у Абигейл, исках да чуя сина си — поясни Сандра, после в гласа й се появи раздразнение: — Но Абигейл слушаше на другия апарат и накара Джими да затвори!

— Ще поговоря с нея — обеща Кейт.

— Много ти благодаря — въздъхна с облекчение Сандра.

— Окей. Сега да започваме…

 

 

Мадлин изчака Кейт да си тръгне, после хвана писалката и записа нещо в бележника си. Свали очилата, облегна се назад и се замисли. Фактът, че Кейт я обвини в липса на достатъчно основания, определено й беше неприятен. Дори само защото беше дълбоко убедена, че ако получи шанс, Сандра веднага ще напусне страната… Членовете на семейство Д’Арси не бива да ползват привилегии само защото са богати и известни. Точно в това се състои и работата на прокурора — да бъде твърд, да осигурява равенството на всички пред закона.

Чувстваше се неудобно главно защото не уведоми Кейт за ареста на клиентката й. Но не можеше да пренебрегне изричната заповед на главния прокурор в този смисъл. Това би било чисто политическо самоубийство.

Тръсна глава и прогони мислите за делото Д’Арси. Направи опит да извика в паметта си спомена за обяда с Филип. Ясно съзнаваше, че сподели само една част от проблемите си, свързани главно с Джуд. Другата част запази в себе си, просто защото бяха свързани с Гари. Все още не беше решила какви трябва да бъдат отношенията им в бъдеще.

Снощи, веднага след работа, видя как Гари кани в колата си една секретарка от шестнадесетия етаж. И не само я кани, но я поздравява с лека целувка… Остана незабелязана, с неприятното чувство, че Гари твърде бързо е започнал да я забравя…

— Майната му! — процеди гласно тя. — След като може да постъпва така, сигурно не трябва да се ядосвам!

Беше повярвала на думите му, че иска да имат общо бъдеще. Но дали трябва да повярва и на другите — че Филип е влюбен в нея? Не, това беше казано от ревност. Просто търсеше начин да оправдае гадното си поведение. Освен това Гари нямаше и понятие за отношенията между Филип и нея. Филип я уважава, проявява загриженост, интересува се от децата. На практика той беше единственият от колегите, когото Мадлин приемаше като приятел. Защо трябва да дава ухо на глупостите, които дрънка един очевиден двуличник?

 

 

Кейт напусна съда, включи диктофона в колата си и започна да диктува проекта на молбата за пускане под гаранция. Не след дълго се прибра в офиса и първият човек, на когото се натъкна в коридора, беше Чарлс.

— Как мина обвинението? — спря се той.

— Както можеше да се очаква — направи гримаса тя. — Съдията прие мнението на прокуратурата и отказа пускане под гаранция.

— Така става при тежките дела — кимна съчувствено Чарлс. — Как се държи Сандра?

— Зле. Направо е луда, че трябва да остане в затвора.

— Представям си… Говори ли с нея за евентуално споразумение?

— За малко да ми откъсне главата! — въздъхна Кейт. — Кълне се, че е невинна и не желае никакви сделки и отлагания. Даде ми ясно да разбера, че не желае да прекара в затвора нито една минута повече от необходимото.

— Попаднала е на страхотен адвокат. Ти с положителност ще я измъкнеш…

— Ако преди това не пукна — мрачно се пошегува Кейт.

— Вероятно ще внесеш молба за пускане под гаранция в официално съдебно заседание, нали?

— Да.

— Добре. Дръж ме в течение.

Тя се обърна с намерението да си тръгне, но усети ръката му върху лакътя си.

— Бих искал довечера да намина — прошепна той, а очите му предпазливо огледаха пустия коридор.

— Към осем — кимна тя и тръгна към вратата на кабинета си, където вече я очакваше Франк.

— Успя ли да установиш контакт с родителите на Сандра? — попита, докато се насочваше към бюрото си.

— Три пъти ми затвориха — поклати глава Франк. — Не ми дадоха шанс да кажа дори една дума…

— Трябва да направим нещо — забарабани с пръсти Кейт. — Какво ще стане, ако им изпратим телеграма?

— Добра идея. Казвай какво да пише вътре…

— Представяш ни като адвокати на Сандра и искаш среща. — Ръката й прелисти настолния календар. — Утре сутринта в единадесет да ни чакат.

— Караш ме да се чувствам като гимназист! — ухили се Франк.

— Не е зле и да направиш резервации в някой хотел — добави тя. — Мисля, че ще се наложи да преспим в Бейкърсфийлд. Разговорът няма да е от леките, а и ще трябва да потърсим някой, който е познавал Сандра… — На лицето й се появи усмивка. — Можеш да избереш най-скъпия хотел…

— За сметка на фирмата?

— Естествено.

— Жалко, че там няма „Карлтън“ или „Риц“ — ухили се Франк.

— Като свършиш, върни се обратно тук… Искам да ти разкажа как протече вчерашната ми среща със Сандра.

Петнадесет минути по-късно Франк се просна на дивана, а Кейт започна да го информира, правейки чести справки с бележника си:

— Първо, Сандра ми разказа за нощта на убийството. Очаквала прибирането на Джеймс, планирала романтична вечеря на свещи… Тогава се появил съседът и с викове обяснил, че нещо е станало на портала. Излязла с него, видяла тялото на мъжа си и почти припаднала. Съседът настоял да повикат полиция от телефона в колата. Сандра се подчинила, без да мисли, после хукнала обратно към къщата.

— Проверила ли е дали мъжът й е все още жив?

— Не, и тъкмо там е работата — въздъхна Кейт. — Тя обаче твърди, че изобщо не е била в състояние да разсъждава. Ако се стигне до процес, аз ще трябва да посоча прецедента с Джаклин Кенеди… Тя също понечила да избяга от колата след изстрелите срещу съпруга си… Паническа реакция.

Помълча малко, после продължи:

— Следващото нещо, което помни, е полицията на прага. Съобщили й, че Джеймс е мъртъв… — Очите й се сведоха към записките. — Твърди, че не е чула изстрели. Това е твърде възможно, тъй като къщата е доста навътре в имението. Не знае нищо за бутилката шампанско в колата. Може би Джеймс е искал да я изненада…

— Полицията стига до версията за проследяване тъкмо заради бутилката, нали? — намеси се Франк.

— Точно така. Напоследък в района са станали доста подобни обири. Грабителите чакат около магазините за алкохол, набелязват жертвата си по облеклото и бижутата, после я проследяват… — Нова справка с бележника. — Сандра твърди, че Джеймс никога не би се отбил в подобен магазин. Ако не за друго, то поне защото килерът им е пълен с „Дом Периньон“…

— Вечерята е била нещо специално, така ли?

— Да. Сутринта се скарали за нещо дребно, което тя дори не си спомня… Решила да изглади нещата… — Кейт помълча, после премина на следващия въпрос: — Разказа ми някои неща и за детството си…

— Чакай — прекъсна я Франк. — Това ли беше всичко за нощта на убийството?

Кейт кимна и продължи:

— Каза, че мрази родителите си. Били груби и безкомпромисни. Не й позволявали да се вижда с приятели, да се гримира… Ей такива неща. Не обичала и училището. Харесвала една-единствена преподавателка, но не й помни името… Ще трябва да я открием. Избягала от дома си на шестнадесет. От тогава насам се обадила само веднъж, просто да им каже, че е жива и здрава, но няма да се върне. Многозначителен е фактът, че не спомена нито дума за престоя си в дом за непълнолетни…

— Няма начин да не открием нещо в Бейкърсфийлд — тръсна глава Франк. — Тогава ще е принудена да ни разкаже повече…

— Точно така — кимна Кейт. — После ми разказа какво е работила след бягството от дома. Обикновени, краткосрочни и зле платени длъжности, главно в заведения за обществено хранене… — Зае се да изброява имената на ресторантите и неволно си спомни за собствените си патила в подобни заведения. — Не е имала квалификация, затова не е било възможно да си намери добра работа. Сприятелила се с момичета като себе си, взела апартамент под наем с още две колежки. После се запознала с някакъв тип, който я уредил като келнерка в коктейлбар. Именно там срещнала Джеймс.

Той й наел апартамент и започнал да се грижи за нея. Бил дълбоко смаян от новината, че е бременна. Това не му се било случвало за двадесет години съвместен живот с бившата му съпруга. Нищо не споменал за аборт. Обещал да се грижи за нея и детето. Но тя отказала. Нямала намерение да ражда, без да е омъжена…

Очите й се спряха върху лицето на Франк.

— Времето течало, решение трябвало да бъде взето… И Джеймс го взел. Уредил бърз развод в Мексико и се оженил за Сандра… — Помълча, после добави: — Не каза почти нищо за брака си, за отношението на Джеймс. Не мога да бъда сигурна, но имам чувството, че крие доста неща…

— Предчувствията понякога са най-верният ни пътеводител — кимна Франк.

— Така е — усмихна се Кейт. — Сандра не скри своята неприязън към семейство Д’Арси като цяло. Оплака се, че поведението на Абигейл е хладно, а това на Виктория — открито враждебно. Само Тео се е отнасял човешки с нея.

— А какво каза за Томи?

— Само това, което вече знаем. Не пожела да навлиза в подробности.

— Призна ли за срещата си с него на онзи паркинг?

— Сторила го въпреки моите предупреждения. Искала да му обясни защо няма да се виждат за известно време… Но когато полицията я попитала за тази среща, тя се уплашила и излъгала.

— Всички са от един дол дренки — въздъхна Франк. — Лъжат адвокатите си, после се чудят защо таванът се сгромолясва върху главите им… Ти имаше ли чувството, че е откровена с теб?

— Не — колебливо отвърна Кейт, след като се замисли.

— Това означава, че ще ти е доста трудно да изградиш защитата си…

— Да — въздъхна тя и неволно се прозя. — Снощи не успях да мигна…

— Защо не се прибереш?

— Точно това мисля да направя — призна тя. — Дано молбата за гаранцията да е готова. Искам да й хвърля едно око и отивам да спя…

— Искаш ли да я проверя аз?

— Не, ще почакам.

 

 

Мадлин продължаваше да мисли за Гари. Решението бавно назряваше в главата й. Стана от стола и се насочи към вратата. Ще вляза при него и ще му заявя, че всичко е свършено, тръсна глава тя. Освен това няма да се лиша от удоволствието да му кажа някои неща право в очите!

 

 

По-късно вечерта Франк реши да вземе готовата молба от канцеларията и да я остави у Кейт, на път за дома си. Така щеше да й предостави възможността да нанесе евентуални корекции и сутринта, още преди да са тръгнали за Бейкърсфийлд, да я изпрати в службата по куриер. Даде мигач и спря до тротоара. Понечи да отвори вратата, но в същия миг забеляза фигурата на Чарлс Римън на входа. Наближаваше полунощ, посещението му едва ли е свързано с работата, съобрази Франк.

Изчака го да подкара, после се насочи към входа. Пусна плика в кутията и тръгна обратно. Стана му мъчно за Кейт. Връзката с женен мъж можеше да й донесе единствено неприятности.