Мими Лат
Адвокати и престъпници (41)

41

Озовала се в просторното фоайе на Криминалния съд, Кейт се насочи към асансьора за петия етаж. Там работеше съдебният състав, който щеше да гледа предварителното дело на Сандра. Квесторът в безупречно изгладена униформа пред вратата на залата й беше познат.

— Каква е тази тълпа днес? — усмихнато попита тя.

— Трябваше да видите опашката долу, събрала се далеч преди началото на работния ден — отвърна човекът и хвърли поглед към стенния часовник. — Скоро залата ще се напълни с късметлии.

— Не очаквах толкова много публика на едно предварително заседание.

— Когато става въпрос за богати и известни хора като тези от семейство Д’Арси, народът умира от любопитство за подробности — усмихна се човекът. — По-интересно е от кино.

— И по-евтино — отбеляза Сандра. — Ще се видим по-късно. — Махна с ръка, приглади тъмносиньото си костюмче и влезе в залата.

Насочи се към банката на обвиняемите и се усмихна на Сандра, облечена в черна вълнена пола и сив пуловер. Русата коса падаше свободно върху раменете й.

— Здравей, как се чувстваш?

— Като шибаната английска кралица! — промърмори с напрегнат глас Сандра.

Вероятно е уплашена, но не би го признала дори пред себе си, съобрази Кейт.

— В началото всички сме нервни — прошепна успокоително тя и докосна ръката й.

Сандра рязко се отдръпна. Това напомни на Кейт, че отношенията им все още бяха далеч от нормалните, въпреки очевидния напредък. Особено след разговора с доктор Келси, въздъхна в себе си тя, твърдо решена да помогне на младата жена.

— След няколко дни ще свикнеш, тук всичко се подчинява на определени правила.

— Никога няма да свикна! — поклати глава Сандра. Очите й бяха зачервени — факт, който доказваше не само поредната безсънна нощ, но и доста сълзи. Кейт отбеляза, че клиентката й кашля, а носът й тече. Нормално. В състояние на стрес защитните реакции на организма рязко се понижават. Погледна часовника си и направи знак на Сандра да се изправи зад банката.

— Извинявай за момент, веднага се връщам.

Не й се искаше да оставя момичето само, но нямаше друг начин. Като арестант Сандра нямаше право да напуска съдебната зала, дори до тоалетната можеше да отиде само в присъствието на охраната.

В просторния вестибюл се монтираха прожекторите на телевизионните екипи. Медийният цирк беше готов за работа. Кейт набра номера на офиса си, проведе кратък разговор и се върна в залата. Мадлин вече беше там и подреждаше книжата си върху прокурорската банка.

Мадлин вдигна глава от документите и хвърли кратък поглед към обвиняемата. Репортерите бяха полудели по нея, но в тази черна пола и сив пуловер Сандра д’Арси едва ли приличаше на фаталната жена. Сякаш прочела мислите й, обвиняемата вдигна глава, очите й за миг пробягаха по лицето на Мадлин и бързо се отместиха встрани. Правилно, момичето ми, рече си Мадлин. Не е лесно да гледаш прокурора в очите.

Кейт седеше редом с подзащитната си. Припомнила си хъса и умението, с което приятелката й често разбиваше на пух и прах показанията на прокурорските свидетели, Мадлин изпита неволно възхищение от нея. Съвсем не й попречи фактът, че изходът от предстоящото дело вероятно ще бъде решителен както за нейната кариера, така и за тази на Кейт.

В залата влезе един представителен мъж и се насочи към мястото зад обвиняемата и защитничката й. Това беше Чарлс Римън — един от главните съдружници на адвокатската кантора „Манинг & Андерсън“, който щеше да даде показания относно завещанието на Джеймс д’Арси. Доколкото беше осведомена, той е бил един от най-близките приятели на убития. Какво ли е отношението му към обвиняемата, запита се Мадлин.

— Моля, станете — обади се с авторитетен глас съдебният пристав. — Влиза председателят на съда, Негова Светлост Хенри Джексън.

Всички присъстващи в залата се изправиха на крака, докато съдията Джексън се насочваше към тежкото кресло. Беше висок и едър мъж с мургава кожа и интелигентно лице. Мадлин се радваше, че той ще гледа делото, тъй като беше твърд и решителен човек, който не обичаше да слуша глупости. Просторното помещение се изпълни със скрито напрежение, публиката нетърпеливо очакваше началото на процеса, който обещаваше да е по-вълнуващ дори от най-нашумелия холивудски сериал.

Процесът „Щатът срещу Д’Арси“ беше официално открит, а Мадлин се запита дали хладнокръвното убийство на Джеймс д’Арси ще бъде възмездено. Имаше намерение да положи всички усилия в тази посока.

— Съдът призовава доктор Нийл Бърнард — обяви тя и започна да задава въпросите си на дребничкия патолог в общинската болница. Той отговаряше кратко и ясно, без да се впуска в подробности.

Макар да съзнаваше, че отнема част от най-напрегнатото му време в болницата, Мадлин го засипа с въпроси, засягащи професионалната му квалификация. Очакваше прекъсване от страна на Кейт, която би трябвало да стане и да обяви, че защитата приема доктор Бърнард за експерт по съдебна медицина. Но кой знае защо тя се бавеше.

— Ваша чест, ние приемаме квалификацията на доктора — изправи се най-сетне Кейт.

Мадлин я стрелна с недоволен поглед. Какво те забави толкова, по дяволите, се четеше в него.

Съдията нареди постигнатото съгласие да бъде записано в протокола и Мадлин получи възможност да продължи. След като уточни, че доктор Бърнард лично е направил аутопсията на Джеймс д’Арси и е изпратил съответните органи и тъкани за изследване, тя поиска да чуе заключенията му относно причините за смъртта.

— Джеймс д’Арси е починал от огнестрелна рана в главата — кратко отвърна патологът. Вероятният час на смъртта беше фиксиран между 5,45 и 6,30 следобед на 25 февруари. После докторът посочи причините за това свое заключение: съдържание на стомаха, степен на вкочаняване и съсирване на кръвта около главата на жертвата.

В отговор на следващия въпрос на Мадлин той се зае да описва как е извадил куршума от мозъка на жертвата и го е предал за балистична експертиза.

Контравъпросите на Кейт отнеха по-малко от две минути.

Следващият свидетел беше патрулният полицай, получил нареждане от диспечера да се насочи към местопрестъплението. Появата му там беше фиксирана за 18,20 часа на въпросния ден. Човекът посочи, че е пристигнал на местопрестъплението няколко минути преди медицинския екип. Посрещнал го е един от съседите, но Сандра не е била там. Проверил пулса на Джеймс д’Арси, уверил се, че е мъртъв и се обадил в отдел „Убийства“. След това влязъл в имението и потърсил Сандра д’Арси.

След него пред съда се изправиха и всички останали полицаи, събирали улики на местопрестъплението. Действията им бяха свързани с верига от логична последователност.

Дойде ред на Кейт. Тя стана на крака и направи всичко възможно да открие пропуските в работата на полицейското дознание. Но те бяха малко и тя очевидно не можеше да разчита на успех. Този път полицията наистина си беше свършила работата както трябва.

Забеляза добре изражението на Мадлин, когато зад банката се изправи Джефри Кимбъл, собственик на магазина за спортни стоки „Кимбъл“. Прокурорката се зае да го разпитва и скоро стана ясно, че човекът е запознат отлично с оръжията, които се продават в магазина му. Включително с пистолета, с който вероятно е бил застрелян Джеймс д’Арси.

— Виждали ли сте обвиняемата Сандра д’Арси, господин Кимбъл? — зададе следващия си въпрос Мадлин.

Собственикът на магазина кимна с глава.

— Господин Кимбъл, моля да отговаряте с „да“ или „не“ — обади се съдията Джексън. — Съдебният стенограф не може да регистрира кимане с глава.

— Извинявам се — промърмори очевидно притесненият свидетел.

Мадлин повтори въпроса си.

— Да, виждал съм я — отговори той.

— Къде, господин Кимбъл?

— Дойде в магазина и си купи пистолет.

— Сигурен ли сте, че именно обвиняемата е купила пистолет от вас?

— Да, това беше жената, която седи там — пръстът му се насочи към банката.

— Моля да бъде отбелязано в протокола — обърна се към стенографите Мадлин. — Свидетелят разпозна обвиняемата като клиентката, която е закупила оръжие от неговия магазин.

— Да бъде отбелязано — разреши съдията Джексън.

Мадлин продължи:

— Бихте ли ни казали кога видяхте за пръв път обвиняемата? — попита свидетеля тя.

— През първата седмица на януари тази година.

— Помогнахте ли й?

— Да.

— Тя поиска ли нещо специално?

— Поиска пистолет, който да държи нощно време край леглото си.

— Тя купи ли такъв пистолет от вас, господин Кимбъл?

— Да.

— Бихте ли посочили марката и калибъра?

— Полуавтоматичен „Ругер“, калибър 22.

— Продадохте ли на обвиняемата амуниции за закупеното оръжие?

— Да. Една кутия патрони 22-ри калибър.

Кейт напрегнато записваше. Не искаше да пропусне нито един от въпросите на Мадлин, тъй като й предстоеше кръстосан разпит.

— Попита ли ви още нещо обвиняемата? — продължаваше Мадлин.

— Да.

— Какво по-точно, моля?

— Помоли да й покажа как се зарежда оръжието, къде е предпазителят.

— Изпълнихте ли молбата й, господин Кимбъл?

— Да.

— Бихте ли описали със свои думи какво стана след това?

— През онзи ден магазинът беше празен. Поверих го в ръцете на помощника си Боб Клей, а самият аз заведох госпожа Д’Арси отзад, на площадката за демонстрации. Там й показах как се зарежда пистолета и как да се прицелва.

— Използвахте ли бойни патрони по време на демонстрацията?

— О, не. При подобни демонстрации винаги използвам халосни патрони. Но в кутията, която й продадох, патроните бяха бойни.

— Разбирам.

Мадлин се върна към банката си и вдигна някакъв жълт формуляр. После помоли свидетеля да го идентифицира като задължителния регистрационен талон, който по-късно е бил изпратен в полицията.

— Дойде ли да си вземе оръжието госпожа Д’Арси след периода за регистрацията? — попита тя.

— Да.

— Кога?

— Точно две седмици след датата на покупката. Лично аз й предадох оръжието и мунициите.

— Благодаря — кимна Мадлин, хвърли бегъл поглед към Кейт и се обърна към съдията: — Нямам повече въпроси, Ваша чест.

Дойде ред на Кейт. След като зададе няколко въвеждащи въпроса, тя се изправи пред банката на свидетелите и попита:

— Спомена ли ви госпожа Д’Арси за какви цели й трябва пистолет?

— Да. Неотдавна домът й бил обект на обир, оръжието й било нужно за самозащита.

— Описа ли ви по-подробно този обир?

Свидетелят се замисли, после поклати глава:

— Не си спомням.

— Не ви ли спомена, че след обира съпругът й е настоявал да си купи оръжие, господин Кимбъл?

Собственикът на магазина изглеждаше объркан. Помълча малко, после отново поклати глава:

— Не съм сигурен…

— Това е много важно, господин Кимбъл — усмихна му се насърчително Кейт. — Опитайте се да си спомните… Нали обвиняемата ви се представи като съпруга на господин Джеймс д’Арси?

— Да — изпъна рамене свидетелят. — Спомних си. Наистина го направи.

— А не ви ли каза, че съпругът й вече е пазарувал от вас? — продължи Кейт. — Също пистолет с амуниции…

— Да, май че каза нещо такова — промърмори с нещастен вид Кимбъл.

Изпълнила задачата си да внесе елемент на несигурност в показанията на свидетеля, Кейт отстъпи крачка назад.

— Нямам повече въпроси.

Зад банката се изправи специалистът по криминалистика — нисък негър с посивяла брада.

Сандра неспокойно се размърда, когато човекът обясни, че отпечатъкът в калта край местопрестъплението отговаря напълно на ботушите, открити в жилището на Томи Бартоломю.

В допълнение експертът посочи, че съставът на почвата по подметките е идентичен с този в градината на семейство Д’Арси.

— Защо си губиш времето с Томи, след като вече е признал за престъплението? — попита шепнешком Сандра по време на петнадесетминутната почивка.

— Обвинението е длъжно да докаже всеки елемент от престъплението, а ние получаваме шанс да подложим на кръстосан разпит свидетелите, които дават показания срещу теб — търпеливо обясни Кейт. — Това е твое основно право като обвиняема, тук признанията на Томи не играят никаква роля.

Сандра се намръщи и захапа нокътя си.

Почивката свърши и Мадлин продължи с разпита на експерта по криминалистика. В отговор на един от въпросите й, той поясни:

— Куршумът е изстрелян от „Ругер“, 22-ри калибър. Гилзата е идентична с тези, които се продават в магазина, от който госпожа Д’Арси е закупила оръжието и боеприпасите.

— Възможно ли е престъплението да е било извършено именно с това оръжие? — попита Мадлин.

— Да.

— Нямам повече въпроси.

Разпитът на Кейт беше кратък.

— Получихте ли някакво оръжие за експертиза, господин Смит?

— Не.

— Значи не бихте могли да сте сигурен, че фаталният куршум е изстрелян именно от оръжието, закупено от госпожа Д’Арси?

Той леко се размърда в стола си.

— Не, не мога.

— Благодаря — кимна Кейт и се извърна към съдията: — Свърших със свидетеля, Ваша чест.

— Можете да се оттеглите — отвърна съдията Джексън.

Кейт се обърна, очите й механично пробягаха по местата, отредени за публиката. На един от предните редове забеляза Тео д’Арси. Лицето му беше мрачно, в поведението му личеше някаква скованост. До него седеше Виктория д’Арси Мандевил и я гледаше с открита враждебност.

Бас държа, че веднага след заседанието ще изтичаш при мама да я информираш за всичко, казано тук, рече си Кейт. А аз по всяка вероятност още довечера ще бъда потърсена от скъпата Абигейл, която ще ми обясни как точно да защитавам клиентката си. Нали така, Виктория? Очите й пробягаха с нескрито презрение по напудреното лице на жената срещу нея.