Мими Лат
Адвокати и престъпници (27)

27

Андрю нервно крачеше напред-назад в стаичката за свиждане. Очакваше да доведат Томи, но умът му беше зает изцяло с Кейт. Нима притежава такова самообладание, питаше се той. Нима не успях да зърна нищо в очите й, когато я попитах дали подготвя споразумение? Поклати глава и с горчивина установи, че изобщо не познава тази жена.

В нощта, която прекараха заедно, тя беше страстна, но едновременно с това и някак беззащитна. После неочаквано отказа да се вижда с него, използвайки за претекст Лорин. Но дали действително е така? Дали не се отдръпна, защото има какво да крие?

Прехвърли в главата си разговора, който проведоха по време на онзи злощастен обяд. И стигна до заключението, че ако Кейт действително подготвя споразумение, трябва да е най-добрата актриса на света.

От друга страна, Лорин беше ясна като прочетен вестник. В главата й се въртеше една-единствена мисъл: за секс. Никога не беше имал връзка с жена като нея — готова буквално на всичко, за да си получи своето в леглото. Но дали може да се вярва на твърденията й? Няма причини да лъже, това се потвърждава и от факта, че рискува службата си в „Манинг & Андерсън“, за да му достави поверителна информация. Не, тя с положителност казва истината…

Наложи си да мисли за непосредствените проблеми. Трябва да се вземе решение за Томи, при това бързо. Ако Сандра действително възнамерява да свидетелства срещу него, нещата стават безнадеждни. Прибавени към уликите на полицията, нейните показания ще изиграят ролята на смъртна присъда. И никой не може да го измъкне, дори тук да се съберат най-блестящите адвокати в тази страна…

Безпокойството му се усилваше и от факта, че майката на Томи не се обаждаше. Андрю не знаеше докъде е стигнала с втората ипотека на къщата си — акт, от който пряко зависеха и неговите доходи. Напомни си да й позвъни веднага след като се върне в офиса. Същевременно се колебаеше по един основен въпрос: дали не е време да избегне евентуалната загуба на процеса, като накара Томи да се признае за виновен. И без това беше убеден, че клиентът му е виновен. По време на кариерата си беше усвоил едно важно правило: понякога е по-добре защитникът да не знае истината. Така му е по-лесно да пледира за клиента си, просто защото съзнанието му не е обременено с понятия като вина и невинност… Основната цел на защитника е да принуди обвинението да докаже тезата си без следа от съмнение. Не успее ли — неговият клиент се измъква. Просто и ясно.

Вратата се отвори и в стаята се появи Томи. Изглеждаше леко напълнял, лицето му беше бледо и подпухнало. Така става, когато човек е принуден да употребява мазната храна по затворите, помисли си Андрю.

— Сядай — рече той. — Искам да ти съобщя нещо важно.

— Добро ли е? — погледна го с надежда Томи.

— Съжалявам, но не е — мрачно отвърна Андрю.

— Хей, човече, какво става? — попита страхливо Томи и лицето му се разкриви.

— Твоята приятелка има намерение да разкаже на ченгетата как точно си очистил мъжа й. — Андрю внимателно следеше реакцията на младежа. Ако само се прави на шокиран, значи е гениален артист, рече си той.

— Тя не може да стори подобно нещо! — извика Томи и бръкна за цигари в джобчето на ризата си.

— Не се заблуждавай — поднесе му огънче Андрю. — Когато корабът потъва, всеки се спасява поединично…

— Но какво би я накарало да излъже?

Господи, с досада въздъхна Андрю. Все същото! Още преди години се беше заклел, че ще ходи на църква всеки ден, ако някой клиент признае вината си пред силата на натрупаните улики.

— Кой знае? — рече на глас той.

— Но аз не съм го убил! — възкликна Томи. — Мислех, че си ми повярвал!

— Няма значение на какво съм повярвал аз, Томи — рече с въздишка Андрю. — В момента съм длъжен да ти кажа, че ако Сандра даде показания срещу теб, положението ти ще стане изключително тежко!

— Как разбра, че има такива намерения? — попита младежът.

— Имам си източници — отвърна Андрю. — Бих казал, поверителни… — После очите му се заковаха върху лицето на Томи. — Единственият ти шанс е да предложиш споразумение с прокуратурата. Още сега, за да изпревариш хода на събитията.

— Не искам никакви споразумения! Аз не съм го убил!

Понякога не мога да ги понасям, с досада въздъхна Андрю.

— Слушай ме внимателно — рече той и вдигна разперените си пръсти пред лицето на младежа. — Ще ти изброя голите факти: на местопрестъплението е открит отпечатък от ботушите ти, нямаш алиби, влюбен си в нея, обсъждали сте убийството на мъжа й. Всичко това е записано от ченгетата, плюс подробностите от предварителния разпит… Да не говорим, че ти е давала и пари.

— На заем — подхвърли Томи.

— Това е без значение. По всяка вероятност Д’Арси е бил убит с нейния пистолет, а тя ще каже, че ти го е дала… В нощта на убийството колата ти е била засечена в квартала… — Веждите му гневно се извиха. — Имаш ли представа на кого ще повярват, ако Сандра застане зад банката на свидетелите и заяви, че заедно сте планирали убийството?

— Тя никога не може да каже подобно нещо! — тръсна глава Томи.

— Хайде да престанем с глупостите, искаш ли? — ядоса се Андрю. — Трябва да мислиш от гледната точка на съдебните заседатели. Сандра д’Арси е богата мадама, член на известна и уважавана фамилия. Има хиляди начини да я принудят да свидетелства срещу теб. И тогава…

— Но нали ще обвини и себе си, ако каже, че аз съм го направил? — попита Томи.

— Това съвсем не е задължително — поклати глава Андрю. — Може да признае, че е говорила с теб за убийството на съпруга си, показала ти е пистолета, предложила ти е пари… — Раменете му леко се присвиха. — Но после се е отказала и е решила да не се вижда повече с теб… Мога да ти гарантирам, че докато разказва това в съда, непрекъснато ще бъде обляна в сълзи… И в крайна сметка ще излезе така, че тя те е използвала да премахнеш съпруга й, но вината ще падне единствено върху теб… — Помълча, за да му остави време да попие всичко това, после подхвърли: — Чиста работа, нали? След това се признава за виновна в непредумишлено съучастие и нещата приключват.

— Какво ще рече това?

— Казано най-общо, вината й ще бъде сведена до подстрекателство към престъпление. Присъдата по този текст на закона предвижда от две до шест години затвор. Мога да ти гарантирам, че ще излезе още на втората… — Погледът му натежа. — А дотогава ти отдавна ще си минал през газовата камера…

Томи пребледня, ръцете му видимо започнаха да треперят.

— Няма начин! Аз не съм го убил!

— Ако съдебните заседатели повярват, че си виновен, с теб е свършено, момчето ми — въздъхна Андрю и многозначително прокара длан през гърлото си.

Очите на Томи се насълзиха, пръстите му измъкнаха нова цигара и с мъка улучиха огънчето на фаса, който догаряше в другата му ръка.

— Какво да правя? — безпомощно попита той.

— Искаш ли да ти дам разумен съвет?

— Да.

— Добре — кимна Андрю и се приведе напред. — Ще кажеш на ченгетата, че автор на убийството е Сандра. Като предварително поискаш по-лека присъда за себе си.

Томи смукна от цигарата, очите му тревожно пробягаха по лицето на Андрю, но устата му остана затворена.

— Ще ти кажа какво се е случило според мен — смени тактиката адвокатът. — А после ти ще посочиш прав ли съм, или греша…

Тишината се проточи. Решил, че е изчакал достатъчно, Андрю започна:

— Ти си лудо влюбен в тази красива жена, едновременно с това си го закъсал сериозно. Идеята за убийството дава Сандра. Започва да те обработва ден и нощ, в крайна сметка ти вече не си в състояние да разсъждаваш трезво. Изпитваш ужас при мисълта, че ще я загубиш, и в крайна сметка отстъпваш… — Помълча малко, после продължи: — Тя планира всичко. Дава ти собствения си пистолет, казва ти кога ще се прибере мъжът й. Нейна е идеята да сложиш бутилка шампанско в колата му — все едно, че някой го е проследил с цел обир. Тя поставя детското велосипедче пред портала, така ще бъдете сигурни, че Джеймс ще спре и ще слезе от колата. Ти го издебваш изотзад, убиваш го, после захвърляш пистолета. Толкоз, не помниш нищо повече… Осъзнаваш се едва в спалнята си, болен, с температура…

— Господи! — изхлипа Томи и скри лице в дланите си. В очите му се четеше истински ужас.

— Всъщност ти спомняш ли си изобщо какво стана в онази нощ? — попита Андрю.

Младежът само поклати глава.

— Значи не можеш да се закълнеш, че наистина не си го направил…

Лицето на младежа пребледня и се покри с едри капки пот. Всеки миг щеше да припадне.

— Наведи се и сложи глава между коленете си — заповяда Андрю и стана да му помогне. — Така кръвта отново ще ороси мозъка ти.

Томи се подчини, а Андрю търпеливо зачака. След няколко минути тръпките стихнаха и главата му зае нормално положение.

— И сега какво? — Гласът му беше едва доловим шепот.

— Ще се признаеш за виновен. Ченгетата ще арестуват Сандра и ще я изправят пред съда. Ти ще свидетелстваш срещу нея и в замяна ще получиш по-лека присъда, вероятно двадесет години…

— Двадесет години! — зяпна Томи и очите му се изблещиха.

— По-добре двадесет години, отколкото газова камера — напомни му Андрю. — Оттам връщане няма… Освен това при добро поведение със сигурност ще излезеш след осем, най-много десет години. И все още ще си млад…

— Не зная…

— Не забравяй, че докато ти се колебаеш, Сандра може да сключи сделката. Тогава на областната прокуратура никак няма да й пука за теб. Те правят споразумение само с един от заподозрените. В случая с теб или със Сандра. Който стигне пръв, той получава наградата. Другият умира. Затова решавай бързо. Колкото повече протакаш, толкова по-малки са шансовете ти.

— Не искам да й утежнявам положението — промърмори Томи.

— Господи Исусе! — избухна Андрю. — Кучката всеки миг ще заяви, че си дръпнал спусъка, а ти не искаш да й утежняваш положението! Какъв си ти, бе човече? Луд ли си, мазохист ли си?!

Томи запази мрачно мълчание.

 

 

Заместник главният прокурор Филип Уайт вдигна глава и видя Мадлин на прага.

— Имаш ли една минутка? — попита тя.

— Разбира се, влизай — усмихна се той.

Тя затвори вратата зад гърба си и седна на един стол.

— Какво има?

— Току-що разговарях по телефона с Андрю Стюарт.

— Е, и? — В очите на Филип се появи любопитство.

— Поиска среща за четири следобед. Предполагам, че е готов за споразумение.

— Тъй, тъй… — проточи Филип и се облегна назад.

— Какво ще кажеш?

Празната лула отново се появи между устните му.

— Все още ми е трудно да приема споразумение с убиец…

— На мен също — въздъхна Мадлин. — Опасявам се обаче, че без показанията на Томи никога няма да я пипнем. И една убийца ще остане ненаказана… — Стана, направи няколко крачки напред-назад, после се изправи пред бюрото му. — А ако ние не успеем да осигурим възмездието, кой друг би могъл?

Той помълча, очите му не слизаха от лицето й. После леко се приведе напред.

— Да попитаме Рон. Не е зле да имаме мнението му по въпроса… Сега ще проверя дали може да ни приеме.

Вдигна слушалката, размени няколко думи с главния прокурор и затвори:

— Ще ни приеме веднага.

 

 

Областният прокурор Рон Милър седеше зад бюрото на просторния и добре обзаведен кабинет. Филип и Мадлин заеха свободните столове пред него и тя сбито изложи последните новости по делото Д’Арси.

— Какво мислите вие за евентуално споразумение? — попита Милър, обхващайки с лек жест и двамата.

— Убедени сме, че Томи е натиснал спусъка и нямаме особена охота да сключваме сделка с убиец — отвърна Мадлин, помълча за момент, после добави: — Същевременно си даваме сметка, че Сандра не би могла да го направи без помощта на Томи…

Изчака евентуалната реакция на шефа си, не я получи и продължи:

— От друга страна, считаме, че Томи не би застрелял Д’Арси без обработка от страна на Сандра. Вероятно й е струвало доста усилия, за да изтръгне съгласието му.

Областният прокурор премести поглед към Филип и той леко кимна с глава.

— Добре, да видим дали съм разбрал нещата правилно — въздъхна Рон Милър. — Имате човека, който е натиснал спусъка, и сте убедени, че той заслужава смъртна присъда. Но на практика съвсем не сте сигурни, че можете да го осъдите. Най-лош ще бъде вариантът, при който откажете споразумение с Томи, а съдът го оправдае. Тогава той вече няма да има причина да натопи приятелката си и вие никога няма да пипнете жената, изиграла ролята на подбудител към престъпление. Това ли ви кара да клоните към споразумение с Томи?

— Точно така — кимна Мадлин.

Милър сплете пръсти, сложи ги зад тила си и се облегна назад.

— Аз също не обичам да правя сделки с убийци — промърмори той. — Същевременно обаче наистина няма да е справедливо, ако съпругата се измъкне… — Тялото му внезапно се приведе напред. — Но знаете какво изисква законът за свидетелските показания на съучастници… За обвинителна присъда са необходими и други, независими доказателства.

— Така е — кимна Мадлин.

— Обикновено оставям на прокурора да събере тези допълнителни доказателства. При всяко друго дело бих казал „окей, вършете си работата“. Но тук е замесено семейство Д’Арси и никак не ми се иска да стигнем до усложненията на обжалването и доразследването…

— Едва ли ще минем без това — поклати глава Мадлин.

— Има ли вероятност Стюарт да приеме доживотна присъда без право на помилване? — изгледа я продължително Милър.

— Съмнявам се.

— Окей. А какво ще стане, ако му предложим доживотна с право на помилване, а тя се измъкне въпреки показанията му?

— А това е риск, който не можем да избегнем — въздъхна Мадлин. — Не можем да гарантираме благоприятен изход…

— Ще имаме ли свобода на действие, в случай че Стюарт не може да ни предложи нищо повече от показанията на Томи? — обади се за пръв път Филип.

— А считате ли, че имате достатъчно улики да я осъдите?

Мадлин ги изброи една по една.

— Всички са косвени — поклати глава областният прокурор.

— Така е, но ще бъдат достатъчни, ако към тях прибавим показанията на Томи.

Милър сложи ръце върху коленете си и кимна с глава:

— Добре. Приемам доживотна присъда с право на помилване. Но прокурор по делото си ти, следователно окончателното решение ще бъде твое. Бих искал още веднъж да вземеш мнението на детективите от отдел „Убийства“, а след това и на семейството на жертвата.

— Необходимо ли е тяхното съгласие? — загрижено попита Мадлин.

— Това ще решиш сама. Но аз не искам да гледам по телевизията как семейство Д’Арси се жалва, че убиецът е отървал газовата камера. Затова трябва да бъдат информирани предварително и за всички подробности.

Мадлин нямаше избор. Добре знаеше какви политически усложнения могат да възникнат при подобни ситуации. Областният прокурор гледа напред, към наближаващите избори. Което означава, че не може да си позволи мекушавост по отношение на убийци, нито пък да превърне във врагове членове на фамилията Д’Арси. А компромисът, който предлага, е прозрачно ясен. Ако делото зацикли, вината за това няма да е на Рон Милър, а на самата Мадлин… Прекрасно!

 

 

Точно в четири часа Андрю Стюарт влезе в кабинета на Мадлин.

— Кафе? — предложи тя.

— Да, без мляко.

Тя напълни две чаши и му подаде едната.

Той кимна и започна без всякакви предисловия:

— Какво ще получим, ако моят клиент каже в съда, че Сандра е организатор на престъплението, а той е бил толкова безнадеждно влюбен, че не е бил в състояние да й откаже каквото и да било?

По гърба на Мадлин пробяга тръпка на вълнение, но лицето й остана безизразно.

— Зависи — започна тя, подбирайки внимателно думите си. — Трябва да съм убедена, че това е единственият начин да я изправя пред съда. Преди това ще трябва да взема мненията и на засегнатите страни, най-вече на полицията и семейство Д’Арси. — Отпи глътка кафе и очаквателно го погледна.

Очевидно не беше доволен. Може би е очаквал да се претърколя през глава и да го обсипя с благодарности, усмихна се в себе си Мадлин, а на глас попита:

— Готов ли е за подобно нещо клиентът ви?

— Колебае се — отвърна Андрю, също застанал нащрек. — Обещах му да опипам почвата и нищо повече…

— Означава ли това, че търсите сделка без твърдото съгласие на обвиняемия? — сви вежди тя. Нещата изведнъж й се сториха доста подозрителни.

— Опипвам почвата и нищо повече — повтори Андрю.

Мадлин направи опит да скрие раздразнението си.

— Всичко зависи от това, което клиентът ви ще ни предложи извън показанията си — тръсна глава тя. — Може би ще бъдем заинтригувани, но предварително ви предупреждавам, че няма да отстъпя от доживотна присъда!

— Не мислите ли, че сте доста категорична? — усмихна се Андрю.

— Това е моята официална позиция, господин адвокат.

Той се замисли, после леко сви рамене.

— С право на помилване?

Тя замълча.

— Без право на помилване клиентът ми няма да прояви интерес — твърдо добави Андрю.

Мадлин с неудоволствие въздъхна. Няма как, рече си тя. Ще трябва да отстъпя, иначе всичко отива по дяволите.

— Добре — рече. — С право на помилване.

— Ще поговоря с него.

— Отлично.

Стюарт излезе, а тя застана до прозореца и отправи поглед към оживеното улично движение. Никак не й беше приятно да сключва сделка с този арогантен адвокат. Беше убедена, че ще го размаже в съда — цялата прокуратура знаеше качествата й. С удоволствие би изтрила наглата усмивка от лицето на тоя хубавец. Но това едва ли ще стане, тъй като много й се искаше да изправи пред съда и Сандра.

Доста от служителите в прокуратурата се прехвърлят на частна практика, особено след като се уверят, че държавната служба не им носи нищо съществено. Стават адвокати по наказателни дела и печелят десетки пъти повече от това, което получават като прокурори. Но Мадлин съзнаваше, че не би могла да постъпи като тях. Преди време и Кейт Александър твърдеше същото, но после напусна. Може би е била права, докато аз продължавам да държа на идеалите, въздъхна Мадлин.

Беше дълбоко убедена, че главната цел на адвокатите по наказателни дела са парите. Те не се интересуват от правосъдие, за тях е важно само да измъкнат клиента си, независимо дали е виновен, или не.

Самата представа, че трябва да се бори за свободата на виновен в престъпление човек, я караше да се чувства зле. Макар и ясно да съзнаваше, че правото на юридическа защита е неразделна част от демократичното общество. Не, не бих могла да бъда като Андрю Стюарт, поклати глава тя. Такива хора просто не уважавам. Но това е правосъдието. Той е само едно колелце от голямата машина.

Набра номера на Боуър и го помоли да се отбие при нея. Той обеща да тръгне веднага и скоро беше в кабинета й.

Изслуша предложението, поклати глава и я погледна в очите.

— Вижте, ние нямаме нищо общо с бизнеса по отнемането на човешки живот… Ние сме от другата страна на оградата. Търсим и залавяме убийците, предаваме ги на правосъдието и очакваме те да бъдат изолирани от обществото. В конкретния случай става въпрос за двама убийци, нека не забравяме това.

Тя кимна с глава.

— Много ми се иска и семейството на жертвата да мисли като вас. За съжаление обаче, това е малко вероятно…

— Кой знае? — промърмори Боуър и с несъзнателен жест придърпа панталона си. — Ако бъдат убедени, че Сандра е поръчала убийството на съпруга си, може би ще поискат възмездие и за нея…

 

 

Кейт почука на вратата и влезе в кабинета на Диксън. Беше дълбоко разстроена. Чарлс направи опит да я убеди, че може да оправи бъркотията по мъжки, но тя предпочете да се справи сама. Сега изведнъж се запита дали е постъпила правилно.

Усмивката на Диксън беше хладна и насмешлива.

— Какво става, Кейт? — подхвърли той. — Вие с моя зет май сте си доста… хм… близки?

Изведнъж й се прииска да изкрещи в лицето му, че не са „близки“, а се обичат и възнамеряват да свържат живота си завинаги. Овладя се бързо, съзнавайки, че това е пълна лудост. Предпочете да се държи така, сякаш нищо особено не се е случило.

— Страхувам се, че правиш погрешни заключения — изгледа го хладно тя. — Просто бях разстроена, имам си лични неприятности… А Чарлс направи опит да ме успокои.

— За глупак ли ме вземаш, Кейт?

— Не, разбира се.

— Защо тогава ме баламосваш по толкова елементарен начин?

— Не съм сигурна, че те разбирам — започна да се нервира тя.

— Много добре зная, че между теб и Чарлс съществува връзка, при това от доста време насам!

Стомахът й се сви. Откъде е научил, по дяволите? Въздъхна и замълча, решила да изчака развоя на събитията.

— Няма ли да отричаш? — изгледа я с леко учудване той.

— Казах, каквото имам да казвам — спокойно отвърна тя. — Всичко останало е плод на въображението ти.

— Аз не мисля така — изръмжа Диксън, заобиколи бюрото и се надвеси над нея. — При създалите се обстоятелства май ще е най-добре да си подадеш оставката!

Кейт го изгледа с недоверие. Нима наистина си въобразява, че ще си подам оставката просто ей така? След толкова години упорита работа!

— Нямам подобни намерения! — отсече тя. — Това, което видя, беше приятелска прегръдка и нищо повече. Чарлс ще потвърди думите ми.

— Може би не знаеш, че моят зет има репутация на голям любовник — подхвърли Диксън. — Едва ли някой ще повярва на невинната ви лъжа. Освен това при създалата се ситуация има и други начини за принуда…

— Защо си толкова враждебен към мен?

— Имам си причини — отвърна Диксън и придърпа ръкавите си.

— Зная, че не ме обичаш, но защо трябва да стигаме чак дотам? — попита тя.

Той се намръщи, после на лицето му се разля усмивка.

— Ех, Кейт… Имахме малки търкания, когато ти действаше като мой адвокат, но нима забрави, че това се оказа привилегия за теб?

Мръсник, въздъхна тя. Мисли, че може да ме изнудва, докато приема собственото си погребение! Е, сега ще разбере, че нещата не стоят точно така! Изправи рамене и го погледна право в очите.

— Предлагам да преспим и после да поговорим. В прекия смисъл на думата, разбира се. Утре може би ще стигнем до заключението, че и за двама ни ще е по-добре да забравим за случая…

— Заплашваш ли ме?

— Не. Ти си по заплахите.

Очите му се присвиха.

— Ако проговориш, това би означавало грубо нарушение на професионалната етика.

— И през ум не би ми минало да го направя — изгледа го тежко тя. — Но както сам казваш, малките търкания могат да се изгладят…

Той се втренчи в нея, после пристъпи към прозореца и насочи поглед навън. Минута по-късно се обърна към нея, челюстите му бяха здраво стиснати.

— Играеш опасна игра, момиченце! Внимавай, защото ще се опариш. И не забравяй, че когато поема президентския пост, Чарлс вече няма да е в състояние да те закриля!

— Закъснявам за една среща — погледна часовника си тя. — Желая ти приятна вечер, Диксън.

Излезе с високо вдигната глава, но коленете й трепереха. Не беше сигурна, че го е убедила да мълчи. Имаше неприятното чувство, че прекали със заплахите.