Мими Лат
Адвокати и престъпници (45)

45

Чарлс и Франклин Манинг се разбраха да закусят заедно в кънтри клуба „Холмбай Хилс“. Чарлс изпълни молбата на президента да го запознае с хода на предварителното дело срещу Сандра, после загрижено го попита за здравето му.

— Чувствам се стар — въздъхна Франклин. — Не ти пожелавам да усетиш някога чувството за безпомощност, което ме обзема понякога…

— Съвсем не си стар — възрази Чарлс. — Хората продължават да те уважават като известен сенатор от Калифорния и търсят твоите съвети.

— Бивш сенатор — поправи го Франклин.

— Но ти сам пожела да се оттеглиш, нали?

— Имах чувството, че трябва да се върна в частния сектор и да възобновя юридическата си практика. Не желаех повече да работя за „Уолф, Скот & Грийн“, имах нужда от нещо, което да нарека свое.

Чарлс обаче знаеше истинските подбуди на Франклин. Беше основал „Манинг & Андерсън“ главно защото искаше да осигури бъдещето на Диксън.

— Това донесе късмет и на мен — усмихна се той. — Иначе никога нямаше да намеря работа в толкова добра фирма…

— Ти получи работа във фирмата благодарение на личните си качества, а не защото се ожени за дъщеря ми — погледна го през очилата си възрастният мъж.

Чарлс се усмихна и кимна с глава.

— Може да съм стар и болен, но това не означава, че съм и сляп — прокашля се Франклин. — Добре виждам, че вие с Диксън едва се понасяте… Каква е причината, Чарлс? Борбата за президентския пост?

— Не отричам, че и двамата го искаме… — подхвърли Чарлс и замълча.

— Но? — изгледа го Франклин. — Продължавай, ако обичаш.

— Не зная как да ти го съобщя с по-меки думи — въздъхна Чарлс, после тръсна глава. — Диксън провежда тайни срещи с един от собствениците на „Ливингстън & Кентър“…

Франклин сложи ръка на гърдите си и Чарлс разтревожено се приведе напред:

— Добре ли си?

— Да. Но изненадата ми е огромна… Не мога да повярвам, че ще бъда предаден от собствения си син!

— По тази причина се колебаех дали да ти кажа — кимна Чарлс. — Ан никога няма да ми прости, ако ти докарам нови тревоги… — Напълни една чаша с вода, изчака го да изпие хапчето си и поклати глава. — Не трябваше да те занимавам с това…

— Не си имал друг избор — въздъхна Франклин. — Такива неща не могат да останат скрити от мен… Но защо, за бога? Защо синът ми иска да разруши всичко, което съм създал в продължение на десетилетия?

Чарлс сви рамене и направи знак на келнера да донесе още минерална вода.

— Хайде, разказвай! — заповяда Франклин.

— Добре. Но преди това искам да ми обещаеш, че ще закриляш лицето, което ме уведоми. Защото… Защото Диксън й е отправил директни заплахи, знаеш…

— За жена ли става въпрос? — вдигна вежди Франклин Манинг. — За бога, Чарлс, разказвай!

— Добре — кимна Чарлс. — Снощи Кейт останала да работи до късно в кабинета си. Била сигурна, че е сама, тъй като навсякъде било тъмно. Влязла в заседателната зала да си подреди документите и заварила там Диксън, който провеждал тайно съвещание с Пол Кентър, Арнолд Миндъл, Нейтън Орнстейн и Харисън Емъри. Извинила се и излязла, но преди това успяла да види върху масата проектоплан за сливане на двете компании…

— Как смеят! — пребледня Франклин. — Тайно заседание в собствената ми фирма, буквално под носа ми! Аз съм човекът, който е създал „Манинг &Андерсън“! И аз съм този, който ще реши дали да допусне някакви натрапници, проституиращи за нови клиенти!

— Кейт ми се обади и аз веднага отидох да се срещна с Диксън — продължи Чарлс. — Предупредих го, че ще ти разкрия всичко, а в отговор той ме заплаши с всевъзможни клевети.

Президентът на фирмата безсилно се свлече в креслото.

— Нося ти копие от проекта им — добави Чарлс, извади папката от куфарчето си и я подаде на Франклин. — Сам ще решиш как да постъпиш, но ще те моля за едно: не позволявай на Диксън да си отмъсти на Кейт. Тя е добър юрист, чака я блестяща кариера.

— Зная качествата й, няма от какво да се безпокоиш — отвърна Франклин. — Ще се погрижа да стане така, че щетите да бъдат минимални.

— Благодаря ти — топло го погледна Чарлс. — И извинявай…

Възрастният мъж помълча, после тъжно поклати глава:

— Аз съм си виновен… Не трябваше да настоявам Диксън да завърши право.

— Не говори така…

Франклин се усмихна и поклати глава. После се извини и стана от масата. Когато се върна, беше далеч по-спокоен, с почти нормален цвят на лицето.

— Чарлс, аз зная какво трябва да направя и ще го направя — рече той и направи знак на келнера да допълни чашата му с минерална вода. — А сега ми кажи докъде стигна с подбирането на подходящи хора за управление на наследството на Д’Арси.

— Вече наех двама души, отлични специалисти.

— Това е добре. А какво става с Тео?

— Изпълних това, което пожелахте вие с Абигейл. Вече проведох две срещи с Тео. По всичко личи, че наистина обича фондацията. Но нещата се объркват от оспорването на завещанието, за което настоява Диксън. Да не говорим, че то е пречка и за практическата реализация на волята на Джеймс.

— Това не ми харесва — въздъхна Франклин. — Наредих на Диксън да изтегли жалбата веднага, но за съжаление той отказа да се подчини. — Свали очилата и разтърка клепачите си. — Колко дълго според теб ще продължи делото на Сандра?

Чарлс беше изненадан от смяната на темата.

— Самият процес по всяка вероятност ще трае около месец — отвърна той. — Всичко зависи от избора на Кейт относно защитата.

— А ти допускаш ли, че Сандра наистина е виновна?

— Честно казано, не зная — въздъхна Чарлс. — Било е глупаво от нейна страна да говори с Томи за някои неща… Особено за желанието си да се отърве от Джеймс… Но да поиска от него убийство? — Главата му се поклати. — Според мен това е изключено… Може би момчето е действало изцяло на своя глава.

— И аз имам подобно впечатление. Дано наистина да е така. Ако не за друго, то поне заради детето. — Франклин отпи глътка вода и допря салфетката до устните си. — Чух за синините, но не мога да повярвам, че Джеймс се е държал по такъв начин. За съжаление той вече не е сред нас и не може да се защити.

— Характерът му не беше от лесните — подхвърли Чарлс.

— Но да бие жена си!? — изви вежди Франклин. — С Уилям д’Арси бяхме близки приятели в течение на десетилетия. Беше изключително фин човек, а Джеймс вървеше по стъпките му… — Замълча за момент, после тихо промълви: — Чарлс, мисля да изляза в пенсия веднага след края на този процес.

По-младият мъж не отговори, но в очите му проблесна неподправен интерес.

— Но преди да сторя това, ще трябва да се погрижа за бъдещето на фирмата — продължи след кратка пауза Франклин. — В тази насока не възнамерявам да подкрепя открито нито теб, нито Диксън.

Чарлс чакаше, умът му светкавично преценяваше ситуацията.

— Но зад кулисите ще подкрепям теб — продължи възрастният мъж. — От сега ти обещавам, че ако не бъдеш избран при първото гласуване, аз открито ще застана на твоя страна.

— Няма да съжаляваш за това — простичко отвърна Чарлс, опитвайки се да прикрие вълнението си. Радваше се, че Диксън беше погребал окончателно своите шансове да стане президент с онази тайна среща. Какъв глупак, господи!

— Междувременно не казвай на никого за този разговор, дори на Ан — предупреди го Франклин Манинг. — Няма смисъл да причиняваме допълнителни страдания на Диксън, той все пак ми е син.

— Разбира се.

— Никак няма да му е лесно — въздъхна Франклин и отправи поглед към прозореца. Лицето му беше тъжно. — Нали няма да се държиш зле с него, след като всичко приключи, Чарлс?

— Познаваш ме — отвърна Чарлс. — Можеш да разчиташ на мен.

 

 

Зърнала болната Сандра в лечебницата, Кейт потръпна от чувство на състрадание. Затворът съвсем не е мястото да си болен и сам. Извади едно плюшено мече в златист цвят и го постави до възглавницата.

— Реших, че имаш нужда от малко компания — усмихна се ободрително тя.

Сандра само кимна с глава, очевидно твърде слаба за друга реакция.

— Сестрата каза, че имаш бронхит, но треската ти вече е преминала.

— Аха… — Гласът на младата жена беше толкова слаб, че Кейт се приведе над леглото.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Да — изграчи Сандра. — Да се махна, по дяволите, от това шибано място!

— Ругаеш, значи си по-добре — усмихна се Кейт, видя каната от другата страна на леглото и се изправи. — Искаш ли малко вода?

Сандра поклати глава, очите й тъжно проблеснаха.

— Имаш ли някакви въпроси относно хода на делото вчера?

Младата жена леко се надигна и гърбът й легна върху възглавницата.

— Ще пострада ли Томи заради това, което каза?

— Имаш предвид синините, които си получила от Джеймс?

— Аха…

— Не — отвърна Кейт. — Изявлението му обърка прокурорката, но последици за него няма да има.

Сандра облекчено се отпусна назад, а Кейт я погледна с ново уважение. Не й се случваше често да среща клиент, който е загрижен за обвинителя си.

— Да разбирам ли, че не се сърдиш на Томи за съгласието му да свидетелства срещу теб? — попита с любопитство тя.

— Сигурно съм луда — въздъхна намръщено Сандра. — Но той положително е бил подплашен…

— Имала си време да обмислиш нещата на спокойствие — подхвърли меко Кейт. — Как мислиш, възможно ли е Томи да е убил съпруга ти с мисълта, че ти върши услуга?

Сандра се закашля, обърна се към стената и неволно притисна плюшеното мече към гърдите си. Отговорът й прозвуча с доста голямо закъснение:

— Може би…

— Ти не му даде пистолета, нали, Сандра?

Видя енергичното поклащане на главата й и добави:

— Но Томи е видял къде го държиш…

Сандра кимна и се сви още повече.

Кейт почувства странно раздвоение. Като адвокат беше длъжна да се възползва от слабостта на клиентката си и да изтръгне истината от нея. Това беше единственият начин да й помогне.

Но като жена се чувстваше съвсем различно. Сърцето й се късаше при вида на болното момиче, малтретирано през целия си живот. Първо от баща си, след това от Джеймс… Не беше трудно да усети какво бреме е легнало върху крехките му рамене.

После се появява един младеж, който най-сетне пробива защитната обвивка на това нещастно създание. Прави го толкова успешно, че Сандра му признава за кръвосмешението с баща си. А Томи реагира инстинктивно, но правилно. Веднага разбира, че грешката не е у нея. И заявява, че такъв баща не заслужава дори въздуха, който диша.

Кой би могъл да каже, че Томи не се е опитал да помогне на любимата жена по единствения начин, който му е познат? В душата на Кейт се надигна негодувание срещу Андрю. Като адвокат на младежа той би трябвало да се зарови по-надълбоко, да потърси истинските мотиви в душата му. А едва след това да търси споразумение с прокуратурата. Очевидно Томи е искал да попречи на Джеймс да малтретира Сандра и да й отнеме детето. За убийството няма оправдание. Но какво друго остава на беден хлапак като Томи, изправил се срещу богатството и влиянието на Джеймс?

В душата й потръпна състрадание към детето на Сандра. Как ли страда горкото момченце в онази студена къща в компанията на Абигейл? Дори само заради него трябва да измъкна Сандра, рече си тя. Достатъчно е страдало, трябва да бъде при майка си. Сандра може да е всякаква, но чувствата й към детето не подлежаха на никакво съмнение.

Кейт отлично знаеше как се чувства едно самотно и уплашено дете, оставено на милостта на чужд човек — могъщ, но студен като бучка лед. Защото го беше изпитала на гърба си едва осемгодишна, веднага след смъртта на баща си. От гърдите й се откъсна тежка въздишка. Животът често се превръща в непоносимо бреме, особено за децата.

Откъм леглото се разнасяше остро, но равномерно дишане. Надигна се и пристъпи към възглавницата. Сандра спеше дълбоко, с леко отворена уста. Докосна с длан челото й. Беше лепкаво и горещо. Този път момичето не се отдръпна, вероятно защото спеше. Кейт замислено приглади златистата й коса. После взе решение и скочи на крака.

— Ще се видим по-късно — прошепна тя, обърна се и напусна килията.

 

 

Мадлин се изправи пред огледалото и започна да изследва драскотините по тялото си. Снощи все пак успя да се измъкне през прозорчето в банята на Гари, въпреки че това й струваше доста болезнени одрасквания по ръцете и краката. Добра се до колата си трепереща от страх. Имаше чувството, че той ще изскочи от къщата и насила ще я върне обратно. Подкара към дома, лицето й беше обляно в сълзи. Същевременно беше доволна, че децата няма да видят състоянието й.

Сутринта позвъни в службата и каза, че е болна. Правеше това само в краен случай. Слава богу, че и Сандра д’Арси се разболя, рече си тя. Просто не можеше да си представи, че може да се появи в съда в подобен вид.

Последното нещо, което помнеше, преди да потъне в дълбок сън, бяха сълзите. Плака дълго и горчиво… Събуди се с болки навсякъде, изключи телефона и отново заспа.

Беше твърдо убедена, че не иска да има нищо общо с Гари. Но как може да е сигурна, че той ще я остави на мира? Господи, защо се забърках с такъв човек, погледна се в огледалото тя.

Влезе под душа и завъртя докрай крана на топлата вода. След това започна да се търка, сякаш искаше да свали кожата си. Чувстваше се употребена, мръсна и захвърлена. Съвсем по начина, който описваха жертвите на изнасилване в съда. Но дали я бяха изнасилили? Може ли да бъде изнасилен човек, който доброволно се е съгласил на полов акт? По дяволите, въздъхна тя. Не само се съгласих, но и го молих за това! Изпита остро чувство на срам от своята невъздържаност.

Не, нещата не стоят точно така, рече си след известно време тя. Казах „не“ и той би трябвало да спре. Точно тук лежи границата между приятното съгласие за любовна игра и грубия акт на насилие.

При мисълта, че може да съди Гари за сексуално насилие, изведнъж й стана по-добре. Но това беше свързано с излагане пред всички колеги в прокуратурата. Ще научат много пикантни подробности, ще се подсмиват зад гърба й… Ами Филип? В главата й изведнъж изплува приятното му лице. Не, той никога не трябва да научи за нейното падение! Неволно започна да мисли като прокурор и веднага си даде сметка, че жалба в този случай не може да има.