Мими Лат
Адвокати и престъпници (52)

52

В събота следобед Боуър и Доналдсън бяха преполовили пътя до Орегон. Намираха се в околностите на Лейк Шаста, на около три часа път северно от Сакраменто. Боуър отби от пътя и спря пред нещо, което приличаше на рибарски магазин.

— Тук май продават стръв и кукички — промърмори той и на лицето му се появи усмивка. — Не е зле да се запасим, особено ако са ни пратили за зелен хайвер.

— Да бе, как не — ухили се Доналдсън. — Само дето не си спомням кога за последен път си излизал в отпуска.

Влязоха в магазина и Боуър показа снимката на Марти на човека зад тезгяха.

— Познавам го — кимна онзи. — Взел е лодка под наем и всеки ден излиза за риба. — После извика едно момче да им покаже пътя до пристана.

Момчето ги поведе към брега и стъпи на кея. Извървяха го почти докрай, после водачът им спря и посочи с пръст:

— Ето я там.

Боуър внимателно огледа плавателния съд. Беше моторна яхта с дължина около десет метра, с покрита кабина и широка задна част за пускане на мрежи. Доста поизносена от употреба.

— Познаваш ли наемателя? — попита Боуър.

— Познавам го — кимна момчето. — Видях го да си тръгва преди около час!

— Знаеш ли къде е отишъл?

— Не.

— Каква кола кара?

— Зелен мустанг, последен модел.

— Благодаря. Пак ще се видим.

Боуър направи маневра и пое по обратния път.

— Ще ни трябва помощ от местните — поясни той.

Два часа по-късно, снабдили се със заповед за обиск от градския съдия, който никак не беше щастлив от нарушаването на почивката му, двамата детективи се върнаха на пристана в компанията на няколко униформени.

— Отворете, полиция — извика Боуър и почука по покрива на кабината. Отговор нямаше. Той се прехвърли на борда и опита вратата. Беше заключена. Обиколи отвън и видя един отворен илюминатор. Пердето леко се поклащаше от лекия ветрец. Върна се на пристана.

— Можем да опитаме през един люк — промърмори той.

— Предполагам, че това ще сторя аз — усмихна се Доналдсън. — Ти просто няма начин да се намъкнеш!

Няколко минути по-късно младият полицай вече отваряше вратата на кабината отвътре. Четиримата униформени се заловиха за работа. Двама влязоха в кабината, другите започнаха да оглеждат палубата.

Боуър и Доналдсън оставиха за себе си капитанската рубка. Изследваха я сантиметър по сантиметър, не пропуснаха нищо. Вътре миришеше на водорасли и мухъл, влагата беше осезаема.

— Ти отзад, аз — отпред — промърмори Боуър и се навря под командното табло. Издърпа някакво малко чекмедже и сбърчи нос от острата миризма на развалена риба. — Насам! — извика в следващата секунда той. — Мисля, че открих нещо!… — Подхвана внимателно пистолета с два пръста и се върна в главната кабина. — Я вижте какво си намерих, приятелчета! — На устните му грееше доволна усмивка. — Полуавтоматичен „Ругер“, 22-ри калибър!

— Имам серийния номер! — извика Доналдсън и хукна към палубата, където беше оставил якето си. След минута се върна, двамата с Боуър сведоха глави над тефтерчето.

— Бинго! — извика Доналдсън. — Пистолетът на Сандра д’Арси! Някой иска ли да се обзаложи с мен, че това е оръжието на престъплението?

Полицаят, когото бяха оставили на пост пред магазина, им даде да разберат, че към пристана се приближава зелена кола.

Групата напусна яхтата и пое нагоре. Човекът от колата бавно вървеше към магазина. Вратата се отвори, появи се хлапето, което преди малко им беше водач. Каза нещо на мъжа, той се обърна и огледа полицаите. После се извърна към зелената кола, прецени, че е твърде далеч, и хукна да бяга в обратна посока.

Но Боуър беше предвидил подобен развой на събитията и предварително разстави няколко цивилни агенти наблизо. Един от тях, очевидно спринтьор, бързо настигна беглеца и му щракна белезниците.

Боуър спокойно чакаше на пристана. Когато мъжът беше изправен пред него, той вдигна глава и каза:

— Марти Винсънт, арестуван сте по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси!

— Вие сте луди! — облещи се Марти. — Нали някакво хлапе в Лос Анджелис вече си призна за убийството?

— Налага се да отговаряте на куп важни въпроси — рече Боуър. — Например как се е озовал у вас този пистолет, който е притежание на госпожа Сандра д’Арси.

— Аз съм частен детектив и имам официално разрешително за него. Купих го от някакъв тип на разменни начала.

— Това трябва да се провери — промърмори Боуър и започна да обикаля около Марти. После вдигна глава и се обърна към един от полицаите. — Я свалете за малко тези белезници.

Полицаят се подчини. Боуър се пресегна и рязко дръпна лявата ръка на арестанта. Ловко измъкна часовника му и кимна с глава.

— Окей, сега го закопчайте отново.

На лицето му изплува подигравателна усмивка, солидната златна вещ проблесна в дланта му.

— Не можа да устоиш, а?

— Какво е това? — попита един от полицаите.

— Предполагам, че е ролексът на Джеймс д’Арси, изчезнал в нощта на убийството. Ето тук са инициалите, виждаш ли? Д. А. — Пусна часовника в пликче за веществени доказателства и въздъхна: — Окей, сега му прочетете правата…

Натовариха се в колите и потеглиха към градското полицейско управление.

— Чака те газовата камера, приятелче — промърмори Боуър и хвърли мрачен поглед към арестувания.

Още преди да стигнат Лос Анджелис, Марти започна да говори за компромисно споразумение. Нищо ново под небето, въздъхна Боуър. На даден етап всеки гледа да отърве кожата…

 

 

Чарлс Римън се събуди късно, с тежък махмурлук. От студентските си години не беше поглъщал такова количество алкохол. Спомни си как два часа беше висял в апартамента на Кейт, напразно очаквайки я да се прибере. Съблече се, взе душ, после си сипа поредното питие. Когато тя звънна да съобщи, че няма да се прибира, тъкмо беше задрямал… Но главата му се беше прояснила достатъчно, за да си даде сметка каква грешка допусна, като я уведоми за финансовите си машинации с парите на фондацията. Дано да разбира, че не съм имал друг избор, въздъхна той. Това беше единственият начин да осигури спокойно бъдеще и на двамата…

После, след още няколко питиета, той се облече, слезе в колата и подкара към дома си. Легна си, без да обръща внимание на въпросите, с които го засипа Ан.

Стана и влезе в банята. Главата му се пръскаше от болка. Взе душ, обръсна се и слезе в дневната. Ан направи опит да започне разговор, но той заби нос във вестника и мълчаливо се залови с кафето и сандвичите.

Дявол да я вземе тази вещица, намръщено въздъхна той. За двадесет години брак не направи нищо, за да му помогне във финансово отношение. Държеше средствата си под пълен контрол, единственото нещо, което му позволяваше, беше да инвестира лихвите от огромните си влогове. Никога не предложи да прехвърли нещо на негово име, колкото и дребно да е то. Дори тази къща е на нейно име, да не говорим за ролс-ройса, който уж му подари за рождения ден. Какъв подарък, за бога? Броени дни след празника Чарлс откри, че Ан го беше купила с общи пари, но не беше забравила да го регистрира на свое име. Ако се стигне до съд, той ще трябва да докаже, че покупката е била с цел подарък. Трудна работа, особено след като знаеше какъв майстор на документалната сигурност е жена му. Вероятно си въобразява, че по този начин ще ме задържи в ръцете си завинаги. Не, момичето ми, въздъхна той. Скоро ще разбереш, че Чарлс Римън не се купува с подобни методи!

Стана от масата, взе си ракетата за тенис и тръгна да излиза. Ан го попита къде отива и кога ще се върне, но той не й обърна внимание.

Петнадесет минути по-късно беше в Санта Моника. Стори му се, че някаква кола го следи. Не, едва ли… Просто още съм махмурлия… Колата на Кейт не беше в гаража. Къде, по дяволите, изчезна това момиче? Вероятно ми е оставила послание, реши той. Качи се в апартамента и пусна телефонния секретар. Две приятелки и Франк. Постоя в нерешителност пред машината, после пусна посланието на Франк.

„Здрасти, най-сетне се прибрах. Доведох Мария и я настаних на безопасно място. Тя прие да даде показания. По пътя ми призна истинската причина за страховете си. Обади се веднага, искам да помислим върху стратегията на предстоящата битка.“

Чарлс пренави лентата. Така Кейт няма да разбере, че е прослушал съобщенията. После тикна юмруци в джобовете на панталонките за тенис и закрачи напред-назад. Мускулите на дългите му загорели бедра играеха като живи. Накрая решението беше взето. Разтвори щорите и надникна навън. Нима наистина ме следят? Реши да не рискува. Повика такси, като даде адреса на съседния жилищен блок. После се спусна по стълбите и излезе през задния вход. Онези, които биха ме следили, вероятно ще останат да пазят колата ми, зарязана пред дома на Кейт, помисли си той.

 

 

— Не мога цял живот да стоя тук! — ядосано промърмори Кейт. — Трябва да отскоча до вкъщи, поне за да се преоблека!

— Обещахме на Боуър да му дадем двадесет и четири часа — напомни й Мадлин.

И двете подскочиха от резкия звън на телефона.

— Да? — вдигна слушалката Мадлин. — Кога? Ясно… Какво каза той? — Лицето й стана загрижено.

В корема на Кейт се появи огромна буца. Кой се обажда, по дяволите?!

Мадлин затвори и вдигна глава.

— Разполагаш ли със снимка на Чарлс?

— Разбира се. Защо?

— Полицията я иска.

— Какво се е случило?

— Открили са Марти. На лодката му намерили пистолета на Сандра. Убедени са, че именно с него е бил застрелян Джеймс. На всичкото отгоре онзи глупак носел на китката си ролекса на убития.

Кейт безсилно се отпусна в стола, сърцето й заблъска като чук. Възможно ли е Сандра да е разбрала, че Марти я следи и да го е убедила да ликвидира Джеймс? Или пък го е надушил Томи и двамата заедно са свършили работата? Къде е мястото на Чарлс в тази плетеница?

— Проговорил ли е Марти? — нервно попита тя. — Какво е казал?

— Иска сделка.

— Каква по-точно?

Мадлин пренебрегна въпроса й и вдигна глава:

— Виж какво, трябва да се видя с един от хората на Боуър. У теб ли е споменатата снимка?

— Сега ще я донеса.

Кейт стана и се насочи към антрето. Болеше я цялото тяло, болеше я душата. Моля те, Господи! Нека стане така, че Чарлс и Сандра да останат чисти! Върна се в дневната и подаде снимката на приятелката си. Мадлин я пое, разгледа я внимателно, после обърна гърба й.

Кейт отлично знаеше какво пише там. „На скъпата Кейт, която обичам с цялото си сърце!“

Кейт решително отказа да остане сама. Това беше просто немислимо, особено в сегашното й състояние. Продължаваше да мисли за начините, по които я беше манипулирал Чарлс. Нима всичко е било лъжа, господи?! Всяка негова дума, големите му обещания?

Колата спря пред един магазин за алкохол на булевард „Санта Моника“. Мадлин и полицаят слязоха, Кейт ги последва. Стомахът й беше стегнат като камък, имаше чувството, че всеки миг ще й прилошее.

Собственикът на магазина повтори показанията си относно човека, който беше купил бутилката „Дом Периньон“, открита по-късно в колата на Джеймс д’Арси. Мадлин му зададе няколко насочващи въпроса и човекът си спомни, че покупката всъщност е била направена не вечерта, а доста по-рано.

Полицаят извади тесте снимки и ги пръсна на тезгяха. Предупреди го да не бърза и да помисли добре, преди да отговори.

После подреди снимките така, че в едната купчина да попадне образът на Марти, а в другата — Чарлс.

Собственикът свали очилата си и се наведе над фотографиите. После ги сложи отново и пак погледна.

— Този! — категорично рече той и заби пръст в една снимка.

— Сигурен ли сте? — попита полицаят.

— Абсолютно!

Кейт надникна зад рамото на цивилния агент, макар предварително да знаеше чия снимка ще види.

— Чарлс… — прошепна отчаяно тя.

Мадлин я прегърна през рамото и побърза да я изведе. В очите на приятелката й имаше горчиви сълзи.

— Господи, как е възможно да съм била толкова заслепена?

— Много го бива в лъжите, Кейт — успокоително рече Мадлин. — Измамил е страшно много хора!

 

 

Едва завърнал се в Лос Анджелис, Боуър получи съобщението, че Чарлс Римън се е измъкнал от преследвачите си. Връхлетя в общата канцелария на управлението и започна да дава заповеди с висок, гневен глас:

— Да се блокират всички летища! Да се проверяват пътниците на всяка авиокомпания! Поискайте подкрепа от ведомствената полиция, да се контролират всички полети, както вътрешни, така и международни. Същото важи за жп гарите и автобусните терминали. Не може да е далеч, няма го едва от два часа. Знаем кога е пристигнал в дома на Кейт Александър и вероятния час на измъкването му оттам. Жена му каза, че се е прибрал да вземе това-онова, тъй като му се налагало да замине по спешност. Взел е и паспорта си, което означава, че има намерение да напусне страната!

 

 

Насочиха се към летището. Зад волана се настани Доналдсън, а Боуър седна отзад при Мадлин и започна да докладва. Кейт ги следваше със своята кола, полицаят от време на време се извръщаше назад, сякаш да се увери, че е там.

— Франк Джоунс ни срещна с Мария. Тя призна, че Римън я заплашил. Накарал я да си събере багажа и казал, че ако някога посмее да стъпи тук, веднага ще се озове в затвора.

Две седмици преди убийството Мария чула страхотен скандал между Римън и Д’Арси и господин юристът очевидно искал да й затвори устата. Най-безопасен начин за това било да я изрита по-надалеч.

— Марти знае ли причината, поради която Римън е премахнал Джеймс?

— Д’Арси го измамил в някаква сделка. Римън бил убеден, че това ще е едно перфектно убийство. — Полицаят се разсмя. — Всички са убедени в това, но ето какво се получава… По всяка вероятност Марти е започнал да следи Сандра, точно според инструкциите на Римън. И бързо открил, че тя си има любовник, с когото си гукат в Нортридж. Там е апартаментът на Томи…

Боуър помълча за миг, после продължи:

— Марти призна, че Римън моментално оценил изгодната ситуация. Получили възможност да премахнат Д’Арси и да стоварят вината върху чужд гръб. Според Марти, намеренията им били това да бъде гърбът на Томи, но Сандра извършила куп глупости и сама се натикала в ръцете ни.

— Но защо Томи призна, че го е извършил?

— Това е най-интересната част. Марти го набарал в някаква кръчма, почерпил го няколко питиета, представяйки се за търсач на млади таланти за Холивуд. Хлапето отскочило до тоалетната и той пуснал нещо в чашата му. Изчакал да му се замае главата, после предложил да го откара у дома. Сложил го да си легне, после взел колата и ботушите му и тръгнал за Бел Ер.

Междувременно Римън, който очевидно е имал ключове за къщата на Д’Арси, вече бил отмъкнал пистолета на Сандра. Вероятно самият Джеймс му е казал за него. В деня на планираното убийство Римън купува бутилката шампанско. Марти трябва да я остави в колата на Джеймс и по този начин да създаде версията за проследяване с цел грабеж.

Марти носи със себе си и детското велосипедче, което трябва да принуди Джеймс да спре и да излезе от колата си.

— Друго велосипедче? Не са ли постъпили глупаво? Някой би могъл да се усъмни.

— Марти помислил за това. Но Римън го успокоил, като казал, че детето разполага с купища играчки и едва ли някой ще забележи нещо. — Боуър прочисти гърлото си и добави: — Дотук историята на Марти се потвърждава изцяло.

— Все още не разбирам защо Томи не отхвърли обвиненията…

— Спал е цели два дни — поклати глава Боуър. — Събудил се е замаян. Стаята му била наопаки, нямал спомени… По мое мнение е започнал да се съмнява още в момента, в който аз и Доналдсън го подложихме на разпит. Отпечатъкът му в градината на Д’Арси е решителен. Младежът наистина допуска, че може да е извършил убийството…

— А и адвокатът му не си е направил труда да вникне по-дълбоко — отбеляза Мадлин. — Вероятно именно той го е убедил да се признае за виновен, вместо да търси истината.

— Аз също не вярвах в невинността на Томи — изтъкна Боуър.

— Направихме каквото можахме — въздъхна Мадлин. — Но всички улики бяха срещу него.

 

 

Кейт караше след колата на двамата полицаи и Мадлин. Беше й лошо, в стомаха й тежеше олово. Имаше чувството, че Чарлс — мъжът, когото беше обичала, никога не е съществувал. Той ме е лъгал и манипулирал за всичко, вероятно и за чувствата си… Но защо не го усетих? Защо позволих да бъда водена за носа?

Шофираше механично, следвайки маневрите на полицейската кола сред оживеното улично движение. В съзнанието й се мерна лицето на Чарлс в момента, в който Боуър му съобщава за смъртта на приятеля му, после и в моргата… Изглеждаше съсипан, точно както трябва да изглежда човек, внезапно изгубил най-близкия си приятел. Какъв актьор, да го вземат дяволите! Как е възможно да идентифицираш трупа на приятеля, когото сам си убил?!

Винаги се беше гордяла с усета си към лъжата. Но сега не беше сигурна дали вярва дори на самата себе си. В главата й се въртеше филмовата лента на отминалите събития, придружена от един и същ натрапчив въпрос: Къде са фактите, които би трябвало да ме направят подозрителна? Какво пропуснах?

Спомни си думите на Мадлин. Чарлс действително беше успял да заблуди много хора. Но от това не й стана по-леко, продължаваше да се чувства глупачка.

Помисли за инцидента в къщата на Мадлин и горчиво поклати глава. И тя е като мен… Нима е възможно две умни и опитни в професията жени като нас да изпаднат в подобно положение? Да свържат живота си с такива гадни престъпници? Едната с насилник, другата с убиец… Браво, сигурно ще получим наградата за най-наивна жена в щата Калифорния!

В далечината изплува огромната, ярко осветена сграда на летището. Сърцето заблъска в гърдите й, стомахът й се сви. Никак не й се искаше да чуе това, което щеше да каже Чарлс.

 

 

Доналдсън паркира на забранено, махна на Кейт да спре зад него и показа значката си на полицая, който забърза към тях.

Боуър влезе пръв в терминала, зад него вървеше Доналдсън. Хванати за ръце, Мадлин и Кейт забързаха след тях. Мадлин хвърли бегъл поглед към посивялото лице на приятелката си и съчувствено въздъхна. Само преди няколко месеца бъдещето на Кейт изглеждаше блестящо, непоклатимо, сигурно като скала. А сега?

Вървяха към залата за заминаващи пътници. Интензивните проверки дадоха резултат и Чарлс беше засечен в списъка на един полет за чужбина. Задържаният самолет стоеше на площадката, към стълбичката вървеше група униформени полицаи.

 

 

Боуър показа значката си и ги поведе към горния етаж на терминала, където се намираше транзитната зала за международните полети. Кейт пристъпи към широкия прозорец и насочи поглед към пистата. Двама работници в сини комбинезони чакаха край стълбичката, готови всеки миг да я отместят от огромното туловище на сребристия джъмбо джет. На най-долното стъпало стояха двама униформени полицаи с ръце на кобурите.

Стори й се, че всичко това е сън, изведнъж й се прииска да се ощипе. Но в следващия миг в рамката на отворената врата на самолета се появи Чарлс. Сърцето й пропусна един такт. Плътно зад него се мярна фигурата на едър мъж, очевидно полицейски служител.

Чарлс пристъпи крачка напред, огледа се и някак уморено заслиза. Двамата долу застанаха от двете му страни, щракнаха белезниците около китките му и го поведоха към терминала.

Видя я на вратата, погледът му я прониза като нож. Тя вирна брадичка, твърдо решена да не покаже на никого, че преживява най-трудния миг в живота си.

Влязоха в едно от предварително опразнените помещения и Боуър тактично й даде пет минути за разговор с Чарлс.

Кейт беше доволна от жеста на възрастния полицай. Макар че колегите му не ги изпускаха от очи, двамата получиха възможност да седнат доста встрани от останалите и да говорят, без да се опасяват, че ще бъдат чути. Очите й пробягаха по лицето на Чарлс, в тях блесна първо гняв, а след това и съжаление.

— Хванаха Марти — тихо му съобщи тя.

Той кимна с глава.

— Само едно ще те попитам: защо провали всичко?!

Очите му се плъзнаха по белезниците, после бавно се заковаха върху лицето й.

— Защо ли? Защото исках всичко да е наред. За мен и теб, за нас! Да живеем наистина добър живот!

— Някога да съм имала материални претенции?

— Взех си моето! Джеймс обеща да ми плати, но после се отметна. — В очите му се появи възмущение. — Ти нямаш представа що за човек беше той! Видя го в ролята на любезен и очарователен домакин, но това съвсем не беше истинският Джеймс д’Арси. Той беше лош човек, Кейт. Лош и зъл!

— Дори да е така, ти нямаш правото да го лишаваш от живот! Бихме могли да заминем някъде, да се заловим с нещо друго… — Очите й се насълзиха. — Бихме могли да живеем щастливо!

Той сякаш не я чу, лицето му се разкриви в мрачна гримаса.

— Трябваше да видиш изражението му, когато ми съобщи, че възнамерява да повери ръководството на компанията и фондацията на Тео! „Как ще ти хареса това, Чарлс — започна да имитира той. — Да те командват невръстното ми братче и онзи педераст Диксън? Картинката със сигурност ще е много интересна!“

В тъмните му очи се появи гневен блясък.

— Молих го да не върши глупости. Предупредих го, че това ще е една огромна грешка. Но той ми се изсмя в лицето и заяви, че животът започвал да става скучен. Досадна била дори младата му и красива съпруга, от която също възнамерявал да се отърве…

Кейт го гледаше с широко отворени очи. Все още не можеше да повярва, че всичко това става в действителност. Какъв кошмар, господи!

— Джеймс призна, че по-добър управител на състоянието си от мен едва ли ще намери — продължи Чарлс. — Но решил, че е време да разклати тенджерата, просто ей така за кеф. Беше луд, истинска отрова!

Замълча за момент, очите му отново се впиха в лицето й.

— Бъди мъдра, Кейт. Ние все още имаме своите шансове. Никой не може да ме обвини само по показанията на Марти!

— Разпозна те и собственикът на магазина за алкохол — поклати глава тя. — Показанията му потвърждават версията на Марти.

— Ти обаче ще измислиш нещо, нали? Ще им предложиш споразумение. Зная, че те бива в тая работа.

Тя се сви, сякаш думите му я шибнаха като камшици.

— Как смееш да искаш това от мен?! — Гласът й пресекна, задавен от гняв.

— Моля те, Кейт. Сигурен съм, че ще се измъкна от тази бъркотия, ако ти си на моя страна. Покупката на бутилка шампанско не означава обвинение в убийство! Цялата работа свърши Марти, а аз…

— Млъкни, Чарлс! — неволно повиши тон Кейт. — Не мога да бъда твой адвокат. Ти ме лъга, използва и манипулира! Освен това уби най-близкия си приятел и спокойно изпрати на смърт невинни хора! Отвращаваш ме, Чарлс!

— Аз пък те обичам — отвърна той.

— Не употребявай тази дума! — ледено го погледна тя. — Просто защото не знаеш какво означава. Ти предаде всички — най-близкия си приятел, партньорите си, семейството си! — Замълча за миг, пое си дъх и добави: — Предаде и мен, Чарлс! Въпреки че те обичах повече от всичко на света!

С мрачно злорадство видя, че сега беше негов ред да се свие под тежките думи. Скочи на крака, направи знак на Боуър и започна да се отдалечава.

— Кейт!…

Долови молбата в гласа му, усети и мъката. Въпреки това напусна залата с твърда крачка, без да се обръща назад…