Мими Лат
Адвокати и престъпници (49)

49

Кейт набра вътрешния номер на Чарлс и каза, че иска да го види. Завари го зад бюрото, с вдигнати на ръба крака и чаша питие в ръка.

— Кейт! — Той свали краката си и стана да я посрещне. — Разтревожих се. Не е в стила ти да спиш по време на работа.

— Посещението при Сандра се оказа доста изтощително.

— Ще ми разкажеш ли?

— Не сега, ако нямаш нищо против.

Той сложи ръце върху раменете й, но тя внимателно се отдръпна и махна по посока на дивана.

— Нека седнем…

— Разбира се. Искаш ли едно питие?

— Не, благодаря.

Той се отпусна срещу нея, на челото му се появиха недоумяващи бръчки.

— Пак ли ще говорим за Ан? Ядосана си, защото снощи, по време на приема, нямах вид на отчаян от живота? За бога, Кейт, как другояче бих могъл да се държа? Вече сме съвсем близо до това, което искаме… Не можеш ли да проявиш още мъничко търпение?

— Нямах намерение да засягам този въпрос — тихо отвърна тя. — Исках да си поговорим за истината. Кажи ми предварително, ако не си в състояние на подобно нещо. Но не желая да ме лъжеш.

— Окей, давай.

— Защо не ми каза, че две седмици преди смъртта на Джеймс сте спорили относно завещанието му?

— Откъде знаеш?

— Предупредих те, че няма да търпя номера, Чарлс. Или ще ми отговориш честно, или отивам при областния прокурор!

— Шегуваш се!

— Опитай и ще видиш!

Той се изправи, наля в чашата си два пръста скоч и добави нова бучка лед. Гласът му долетя до Кейт тих, но някак напрегнат.

— Това не променя нищо…

— Не е ли по-добре аз да преценя това?

— Откога реши да се превъплъщаваш в ролята на съдия?

— Аз съм защитник на една жена, обвинена в предумишлено убийство! — погледна го с негодувание тя. — И като такъв имам право да науча всички обстоятелства по делото, особено когато те са притежание на колега от фирмата!

— Вече ги научи, нали? — остро отвърна той. — С Джеймс спорихме по някои клаузи на завещанието, отнасящи се до правата на Тео. Той беше склонен да го посочи за главен изпълнител, но после се отметна. Нима човек не може да спори с най-близкия си приятел?

— Може, разбира се. Но защо тогава не сподели с никого за това? Особено след като стана ясно, че завещанието ще бъде оспорено в съда… Това ме тревожи, Чарлс!

— Кейт, моля те да разсъждаваш разумно! Най-добрият ми приятел стана жертва на брутално убийство! Животът ми се превърна в ад! Принуден съм да управлявам компанията и фондацията на Джеймс д’Арси, да защитавам валидността на завещанието му в съда, да се боря с онзи задник Диксън и братчето Тео относно някакви въображаеми промени в последната воля на Джеймс! — Разклати чашата си, кубчетата лед звъннаха в стените й. — Едновременно с това се боря да получа ръководния пост в кантората, тъй като Диксън е твърдо решен да я продаде на акулите от Ню Йорк и Франклин разчита единствено на мен да го спра. При това, без да наранявам шибаните му чувства! Не мислиш ли, че всичко това е предостатъчно?

Кейт се приведе напред и примирително промълви:

— Отчитам го, Чарлс. И затова ти прощавам много неща. Оставих личните си чувства настрана, тъй като съзнавам пред колко тежки проблеми си изправен. Но не мога да приема факта, че не си споделил с мен една толкова важна подробност за делото, което водя…

— Господи, какво общо с делото ти има някакъв мой спор с Джеймс? — погледна я раздразнено Чарлс.

— Как какво? — изви вежди Кейт. — Нима не съзнаваш, че след подобен спор ти автоматически се включваш в списъка на заподозрените?

— Станах и убиец, така ли? — мрачно я изгледа той.

— Не — въздъхна тя. — Но заподозрян, за когото полицията не знае нищо.

— Само защото сме спорили?! — не можа да повярва на ушите си Чарлс.

— Не — поклати глава тя. — По-скоро, защото си спестил на властите жизненоважна информация.

— За което съжалявам, дявол да го вземе! — извика той, сграбчи телефонната слушалка и я тикна в ръцете й. — Ето, позвъни на детектив Боуър, на Мадлин Гулд и на който още се сетиш! Разкажи им каквото искаш!

— Успокой се — вдигна ръка Кейт. — Опитвам се да проведа един разумен разговор, но ти подскачаш като опарен!

— Разумен разговор? — присви очи той. — Заявяваш, че съм заподозрян в убийството на най-близкия си приятел и наричаш това „разумен разговор“?!

— Вече не си заподозрян, тъй като Томи се призна за виновен.

— И това трябва да ме успокои, така ли? — Той затръшна слушалката, седна на дивана до нея и хвана ръката й. — Това е лудост, Кейт!

Тя усети как кожата й леко настръхва от докосването му и внимателно се отдръпна.

— Моля те, нека запазим деловия тон на разговора.

— Окей, госпожице адвокат — въздъхна той и се премести на отсрещния стол. — В интерес на истината, за която толкова настояваш, ще добавя, че през въпросната вечер Джеймс обмисляше и някои промени в предбрачния си договор. Искаше да завещае на Сандра повече средства от благодарност, че го е дарила със син. Това съвсем не беше в стила му. Аз обаче го посъветвах да не предприема нищо, преди да съм проверил някои неща.

— Защо?

— Вече бях чул слуховете, че Сандра си има любовник.

Кейт не успя да прикрие изненадата си.

— И му го каза?!

— Само му загатнах…

— Как е възможно да кажеш подобно нещо на най-добрия си приятел?!

— Никой не можеше да нарани Джеймс. Той беше известен с дебелата си кожа. — Чашата отново се поклати в ръката му, изражението на лицето му остана непроницаемо.

Кейт си спомни разговорите със Сандра и Тео. Те потвърждаваха по безспорен начин, че Джеймс е бил жесток човек.

— Склонна съм да приема това определение — промълви тя. — Особено след всичко, което научих от Сандра.

— Какво по-точно ти е казала тя?

— Че Джеймс я смазвал от бой, стягал е примка около шията й, дори я принуждавал да правят секс с нож в ръка.

Той я погледна с истинско смайване.

— Знаех, че има избухлив характер, но никога не съм допускал, че може да е толкова гадно копеле. Сигурна ли си, че Сандра ти е казала истината?

— Да — кимна Кейт. — Освен това открихме Мария…

— Къде?

— В Мексико.

— Франк е заминал, въпреки отказа на Диксън да отпусне средства?

— А ти нима си допускал, че ще се откажа да търся истината заради няколко хиляди долара? — присви очи тя.

— Това вече прилича на моето момиче! — промълви с уважение той и на устните му се появи подобие на усмивка.

— Как реагира Джеймс, когато му подхвърли за изневярата на Сандра?

— Каза да наема частен детектив и да я поставя под наблюдение.

— Ти стори ли го?

— Да.

— Кого нае?

— Помниш ли Марти?

— Но нали сам казваше, че работи по някаква задача извън града?

— Това беше, преди да замине…

— Той прие ли задачата?

— Знаеш ли, не съм много сигурен.

— Искам телефона и адреса му — отсече Кейт.

Чарлс й хвърли един продължителен поглед, после бавно кимна с глава.

— Добре.

— Сега, ако обичаш.

Той стана, отиде до бюрото си и надраска нещо върху лист хартия.

Кейт се облегна назад и замислено забарабани по кожената седалка на дивана.

— Що за човек беше всъщност Джеймс? — тихо попита тя.

— Човек на крайностите — размаха чашата Чарлс. — В един момент кипи от сърдечност и е душата на компанията. Топъл, щедър, любезен — образец на добър приятел. В следващия обаче става съвсем различен: жесток, зъл, отмъстителен.

— Май не ти е било лесно с него… — подхвърли Кейт.

— Бях му свикнал — сви рамене Чарлс. — Действително не беше лесно, но и двамата намерихме начин да търпим особеностите на характерите си, без това да се отразява на добрите ни отношения.

— Какъв беше този начин?

— Аз вършех цялата практическа работа, а той все намираше за какво да се заяде. Тогава просто му казвах да върви на майната си и нещата се оправяха.

Тя се засмя, въпреки волята си. На неговото лице също се появи подобие на усмивка.

— Искам да кажа, че скандалите помежду ни бяха нещо обикновено — добави той. — Мисля, че освен мен, едва ли някой друг смееше да се кара с него по подобен начин. Хората предпочитаха да отстъпват пред избухливия му нрав. Ако се поровиш достатъчно дълбоко, с положителност ще откриеш това.

Забележката му я жегна. Беше достатъчно честна, за да признае правотата й. Нима сама не беше се уверила в избухливостта на Джеймс през онази последна вечер?

— Как стигнахте до скандал относно завещанието? — попита на глас тя.

— За всичко е виновен Диксън, който постоянно пускаше мухи на Тео. Много държеше Тео да получи повече власт, особено по отношение на фондацията. Това беше основната причина да настояват за промяна в завещанието. Естествено, Тео както винаги вършеше това, което иска Диксън, а Джеймс побесняваше…

— Но какво общо си имал ти с всичко това?

— Сложно е за обяснение — въздъхна Чарлс и се облегна назад.

— Опитай, все пак…

— Нещата, които ще чуеш, вероятно няма да ти харесат — мрачно се усмихна той.

— Не съм дете. Зная, че не си съвършен.

— Наистина ли, Кейт? — погледна я в очите той. — Нима не те привличат моите връзки и влияние?

— Това не е честно!

— Но е истина, нали?

Тя тръсна глава и се върна върху темата на разговора:

— Защо си бил против Тео?

— Не ми се искаше да споделям властта — въздъхна Чарлс. — Бях свикнал да се разпореждам с компанията и фондацията както намеря за добре. Джеймс ми беше прехвърлил абсолютно цялата отговорност. Ласкаех се от мисълта, че е сторил това, защото цени деловите ми качества. — Усмивката му разкри два реда бели и равни зъби. — Но колкото повече се товарех с работа, толкова повече Джеймс се забавляваше за моя сметка. Макар аз да си въобразявах, че е обратното, че го правя все по-зависим от себе си. Трябваше да минат години, за да разбера, че по отношение на мен той просто прилага древната система с моркова и тоягата. Предложи ми моркова чрез неограничената власт над огромната му империя, а после, когато вече свикнах с тази власт, размаха тоягата и заплаши да ми я отнеме, ако не изпълнявам желанията му.

Кейт бавно поклати глава.

— Май между вас наистина е съществувало взаимно уважение, а?

— След като държах да ме третира по достоен начин в обществото, аз трябваше да му позволя и обратното: да ми крещи и да ме унижава, когато сме насаме. Такава беше цената на сделката.

— И ти беше съгласен да я платиш?

— Да.

— Разбирам… А по това време Тео имаше ли думата относно делата на фондацията?

— Не.

— Защо?

Чарлс поясни, че Джеймс винаги е обичал да прави сечено на Тео и да го лишава именно от онова, на което държи. Тези думи съвпадаха напълно с разказа на Тео и в душата на Кейт се промъкна облекчение.

— Но защо Уилям е дал толкова много власт в ръцете на единия си син за сметка на другия? — попита тя.

— О, старият Уилям! — светнаха очите на Чарлс. — Най-страхотният интригант, когото познавам! Той съвсем не искаше да даде толкова голяма свобода на Джеймс, но стана така, че един ден първородният му син просто си я взе! А изправен срещу тези двамата, Тео действително нямаше никакъв шанс…

Кейт замълча, умът й напрегнато работеше.

— Коя е причината да се опасяваш от Тео? — попита най-сетне тя.

— Парите — кратко отвърна той.

— Не те разбирам…

Той се поколеба за миг, после вдигна глава.

— Кейт, основната част от парите, с които оперирам, принадлежи на Ан…

— Но като юрист ти печелиш поне един милион долара годишно!

— Повече от милион — поправи я той. — Но това са парите от заплатата ми. От тях плащам данъци, с тях издържам и семейството си. Ако ти кажа колко отиват за таксите на двете ми деца в колежа „Айви Лийг“, веднага ще разбереш, че не ми остава почти нищо. Домът ми струва осем милиона долара, но парите за покупката дойдоха от личната сметка на Ан. Горе-долу такова е положението и с всичко останало: вила, яхта, разточителни приеми… Тя плаща за това. Парите на семейство Манинг са стари, отлежали пари. Когато се ожених за Ан, тя притежаваше милиони долари в акции и ценни книжа. Развъртях ги, направих всичко възможно да ги умножа и мисля, че успях. Но те продължават да са на Ан, а не мои… В случай на развод ще получа трохи.

— Но защо изобщо мислиш за развод, след като парите са толкова важни за теб?

— Защото те обичам — усмихна се той. — И ти прекрасно го знаеш. Но преди това искам да осигуря нещичко за съвместното ни бъдеще.

— Аз също печеля добре — подхвърли тя и изпитателно го погледна.

— За съжаление обаче аз вече свикнах на големите пари — поклати глава той. — Не мога да си представя, че цял живот ще се претрепвам от работа. Иска ми се двамата с теб да пътуваме по света, да имаме хубав дом и една-две вили в красиви местности. Яхта, частен самолет, скъпи коли… Не забравям и политиката — другата голяма любов на живота ми. За да бъдеш играч на високо ниво, са необходими не само връзки и влияние, но и много пари… А аз мога да разполагам с тях, само докато съм шеф на компанията и фондацията „Д’Арси“.

— Бихме могли да живеем в моето жилище — сякаш не го чу тя.

— Наистина бихме могли — отвърна той и очите му потъмняха. — Но ако ме попиташ дали ще бъда щастлив, несъмнено ще получиш отрицателен отговор.

— Нямах представа, че мислиш така…

— Защото добре се грижа за себе си…

— Как?

— Използвам част от парите на фондацията за финансиране на някои лични сделки…

Тя почти изхълца от смайване.

— Парите ще бъдат върнати до последния цент — увери я той. — Но междувременно съвсем не ми се иска Тео да си пъха носа в тези неща.

— Искаш да кажеш, че си откраднал пари от фондацията?!

— Предпочитам думата „заем“.

— Как можеш да постъпваш така?!

— Мога и още как — присви очи той. — Преди всичко, защото нямам чувството, че постъпката ми е лоша. Ще ти разкажа една малка история. Преди няколко години, по време на кризата в бизнеса с недвижими имоти, Джеймс беше изпаднал в дълбоко отчаяние. Беше закупил доста имоти в Южна Калифорния, но цените стремглаво падаха. Загубите му бяха огромни. Слушах го как търси изход и подхвърля разни цифри за продажба на едро. Всичките имоти накуп. Започнах да се замислям и скоро открих решението на задачата… Един ден небрежно го попитах дали ще даде два процента от общата стойност на човек, който би се наел да продаде имотите на цена, по-висока от пазарната. „Веднага“, погледна ме в очите той. „Дори ако този човек съм аз?“ — попитах. Джеймс прекрасно знаеше, че искам да бъда независим от парите на Ан. „Естествено“, отвърна той.

Очите на Кейт се заковаха върху лицето му.

— Залових се за работа — продължи с въздишка Чарлс. — Зарязах всички ангажименти и тръгнах да обикалям страната. В продължение на два месеца търсих клиенти, разговарях с какви ли не типове. Хрумна ми идеята за първоначално финансиране на строителството на всеки, който закупи имот. Нелоша идея, тъй като „Д’Арси къмпани“ получаваше възможност за бъдещи дивиденти, при това доста солидни.

Кейт беше дълбоко впечатлена. За пръв път чуваше, че далновидната маркетингова стратегия на „Д’Арси къмпани“ е била реализирана по идея на Чарлс.

— Какво стана след това? — любопитно го погледна тя.

— Джеймс прие идеята ми с възторг и даде зелена светлина пред нея. По-късно го попитах за процентите и той каза, че няма проблеми… — Красивото лице на Чарлс помръкна още повече. — Така и не видях тези пари. На настояванията ми Джеймс само се усмихваше.

— Той разбра ли за машинациите ти? — попита със свито сърце Кейт.

— Не. Дори не подозираше.

— Как тогава го разубеди по отношение на Тео?

— Като му посочих истината. Тео без съмнение щеше да вкара в семейния бизнес и Диксън. Което щеше да накара Джеймс дълбоко да съжалява. В крайна сметка той прие моите аргументи, но преди това едва не стигнахме до бой. — По лицето му пробяга усмивка. — Понякога много се разпалвахме… Онази нощ победител бях аз… Но още на другата сутрин той заяви, че продължава да се колебае… Помоли ме да помисля за най-добрия начин да включим и Тео в ръководството на семейната империя. Обещах да помисля, но после стана нещастието и всичко спря…

— Все още не си ми обяснил защо запази мълчание — напомни му Кейт.

— Защо ме притискаш? — ядоса се Чарлс. — Джеймс е мъртъв и това вече не е от значение! В документите промяна няма, а фактът, че е обмислял подобно нещо, няма никаква правна сила. Подобно признание би нанесло вреда единствено на мен самия. Освен това Джеймс очевидно възнамеряваше да ми свие поредния си жесток номер. Промяната на мнението му още на другия ден е ярко доказателство за това. Не разбирам на кого съм навредил, като съм запазил мълчание!

— Не би трябвало ти да решаваш това, Чарлс — напомни му Кейт.

— Добре де, сбъркал съм! — раздразнено отвърна той, скочи и тръгна към барчето. — Съжалявам!

— Не мислиш ли, че пи достатъчно?

— Браво! — извика извън себе си той. — Жената, която обичам, прави всичко възможно да ме изкара от кожата, а накрая иска да ми вземе и уискито! Добре, вземи го! — Кристалната чаша с трясък се разби в стената.

— Успокой се, Чарлс! — разтревожено се надигна Кейт.

Той пристъпи към нея и тежко се отпусна на дивана.

— Уморен съм, Кейт. Омръзна ми ролята на железния мъж, на когото разчитат всички. Писна ми да бъда непобедимият Чарлс Римън!

Тя успокоително потупа ръката му, после въздъхна.

— Не съм сигурна, че разбирам какво си извършил, но дори да беше обратното, пак щях да настоявам да кажеш истината от банката на свидетелите!

— Какво имаш предвид? — сбърчи вежди той.

— Нали каза, че не знаеш за съществуването на второ завещание?

— И това е шибаната истина! — гневно извика той. — Някой да ме е питал дали сме обсъждали с Джеймс ново завещание?

— Това са глупости, Чарлс! — изгуби търпение Кейт. — Лъжата си е лъжа!

— Грешиш. Никой не ме е питал дали Джеймс е имал намерение да прави ново завещание. Попитаха ме дали е променил старото и аз казах истината. — Хвана ръката й и я притегли до себе си. — Време е да престанеш, Кейт. В противен случай ще навредиш на нашите отношения. Това, което ти казах, няма нищо общо със смъртта на Джеймс. Тя е причинена от Томи и толкоз. Престани да се ровиш повече, защото ще разрушиш всичко, което сме създали с цената на толкова търпение.

Тя стана, пристъпи към стената и започна да събира късчетата стъкло.

— Ще се порежеш! — разтревожено извика той.

— Я не ми говори като на малко дете! — гневно отвърна тя.

Той стана и донесе кошчето за боклук. Отпусна се на колене върху килима и хвана ръцете й.

— Пожела да узнаеш истината и аз ти я казах… — Гласът му прозвуча уморено. — Не бива да ме наказваш заради това…

Тя потопи поглед в очите, които толкова много обичаше. В душата й цареше пълно объркване. Част от съзнанието й копнееше да се хвърли в прегръдките му, да каже, че го разбира. В крайна сметка Джеймс се беше отнесъл лошо с него, а твърдението му, че не е бил длъжен да споделя пред съда намеренията на богаташа за евентуална промяна на завещанието, беше доста логично.

— Не зная какво да мисля — откровено въздъхна тя и се изправи. — Получих прекалено голяма доза болка, трябва ми време да подредя мислите си.

— Позволи ми поне да те прегърна! — примоли се той.

Кейт мълчаливо пристъпи към него и се отпусна в обятията му. Само миг по-късно го отблъсна и тръгна към вратата.

— Ще поговорим по-късно…