Мими Лат
Адвокати и престъпници (43)

43

На следващия ден Сандра изглеждаше още по-зле.

— Имаш ли температура? — загрижено попита Кейт, забелязала посивялото й лице.

— Нищо ми няма!

— Видът ти е ужасен — поклати глава Кейт и механично постави длан върху челото й. Младата жена рязко се дръпна навътре в килията за временно задържане на обвиняемите, но Кейт усети топлината. — Имаш треска, ще уведомя прокурорката.

— Недей, по дяволите! — спря я Сандра. — Малко съм настинала, нищо повече. Колкото по-скоро приключи тази гадост, толкова по-бързо ще се върна у дома! — Брадичката й се вирна. — Нали каза, че в края на предварителното следствие пак ще поискаш да ме пуснат под гаранция?

— Да, и все още възнамерявам да го сторя.

— Тогава не искам нищо да пречи! — остро я погледна Сандра.

— Все пак…

— Плащам ти да ме слушаш!

— Но един ден повече не означава нищо, за бога! — възрази Кейт.

— Днес Томи ще дава показания, нали?

— Възможно е — призна Кейт. — Именно по тази причина ти трябва да бъдеш във форма както във физическо, така и в емоционално отношение. Ще ти бъде много трудно!

— Добре съм — тръсна глава Сандра. — Да вървим.

Кейт се предаде. На път за съдебната зала тя ясно долови тежката въздишка на клиентката си. Като на човек, който се готви за потапяне във враждебна среда.

 

 

Мадлин стана веднага след появата на съдията Джексън, от устата й излетяха думите, които всички присъстващи очакваха с нетърпение в продължение на дни:

— Съдът призовава Томи Бартоломю.

Кейт усети как тялото на клиентката й се стяга. Сега Сандра щеше да види Томи за пръв път след злополучната им среща на паркинга.

Започна да я наблюдава с крайчеца на окото си, докато в залата влизаше Томи, съпровождан от двама униформени полицаи. Младата жена затаи дъх, тялото й потръпна. Сякаш със силата на волята си искаше да принуди Томи да я погледне. Но той държеше очите си сведени надолу.

Беше облечен в син блейзър, сив панталон и вратовръзка на червено-сини райета. Изглеждаше наедрял и някак подпухнал. Кейт си даваше сметка, че Андрю също трябва да е някъде в залата, но не пожела да се обърне. Усети очите му върху кожата на тила си.

— На колко години сте, господин Бартоломю? — попита Мадлин.

— Двадесет и четири.

— Къде е местожителството ви в момента?

— Общинският затвор на Лос Анджелис.

— Господин Бартоломю, вие сте обвинен в предумишлено убийство на Джеймс д’Арси с утежняващи вината обстоятелства, нали така?

— Да.

— Аз предложих ли ви споразумение за пледиране на вина по това обвинение?

— Да.

— Според условията на това споразумение вие приехте ли да се признаете за виновен в убийство срещу доживотна присъда с право на помилване, като в замяна дадете пред съда искрени показания за съучастницата си Сандра д’Арси?

— Да.

Залата зашумя.

— Вие имахте ли желание да свидетелствате срещу Сандра д’Арси?

— Не.

— Искате ли обвиняемата да бъде осъдена?

Очите на Томи за пръв път се вдигнаха по посока на Сандра, Кейт ясно долови мъката в тях.

— Не.

Мадлин се зае да го разпитва за началото на връзката му със Сандра и подробностите по нея.

Томи отговаряше едносрично или с кратки изречения. Мадлин изпитваше очевидни затруднения с разпита, беше ясно, че младежът няма желание да отговаря. Кейт слушаше версията му за първоначалната хладина на Сандра.

— Отначало я мислех за сноб, но постепенно разбрах, че просто се срамува. И станахме приятели.

— Знаехте ли, че обвиняемата е омъжена?

— Да. — В кафявите му очи се промъкна влага. — Каза ми го веднага.

— Достатъчно е да отговаряте кратко на въпросите — предупреди го Мадлин, очевидно разтревожена.

Кейт се усмихна. Мадлин не искаше никакви пояснения, особено ако те хвърляха благоприятна светлина върху обвиняемата.

— Познавахте ли Джеймс д’Арси?

— Не.

— А споделяше ли с вас обвиняемата подробности от личния си живот?

— Да.

— Казвала ли е, че се радва на щастлив семеен живот? — Мадлин зачака отговора с лице, извърнато към публиката.

— Не. Казваше, че не е щастлив.

Залата зашумя.

— Тишина! — обади се съдията Джексън и чукчето му се стовари върху гонга.

— Какво по-точно споделяше обвиняемата за брачния си живот?

— Каза, че съпругът й е много по-възрастен от нея. Богат и известен, но с недобро отношение към нея.

— Ясно — кимна Мадлин и спря пред банката на свидетелите. — Господин Бартоломю, някога да сте говорили с обвиняемата за ликвидирането на съпруга й?

В залата настъпи напрегната тишина, Сандра шумно си пое дъх.

Томи забави отговора си.

— Да — призна най-сетне той.

— Веднъж или няколко пъти?

— Няколко пъти.

— Колко по-точно, господин Бартоломю?

— Пет или шест…

— Това не е истина! — прошепна Сандра. — Говорили сме как да се освободим от него, но не и как да го убием!

Кейт кимна с глава към бележника с жълти листа на банката и й направи знак да пише. После сама отбеляза няколко думи в бележника си. Сандра направи опит да протестира още, но тя я спря с пръст върху устните си.

— Обвиняемата казвала ли е колко ще бъдете щастливи, ако Джеймс д’Арси е мъртъв? — продължи Мадлин.

Томи отметна кичур коса от очите си, погледна Сандра и кимна с глава:

— Да.

— Бихте ли повторили думите й, моля?

— Тя каза, че ако той умре, ние двамата и малкият Джими ще бъдем щастливи завинаги.

Кейт усети как тялото на клиентката й се раздвижва върху стола.

— Каза ли ви и нещо друго, по-специално в последните две седмици преди смъртта на съпруга й?

— Казваше, че е много нещастна. И че не може да се разведе с него, защото ще изгуби всичко.

— А спомена ли как възнамерява да се отърве от съпруга си?

— Да.

Мадлин започна да крачи напред-назад пред банката на свидетеля.

— По-точно?

— Всичко — въздъхна Томи. — Каза, че е готова на всичко, за да се отърве от съпруга си.

— Не съм имала предвид това! — промълви Сандра, но думите й потънаха в шума на публиката. После започна да кашля.

— Тишина! — извика съдията и хвърли мрачен поглед към залата.

Мадлин прочисти гърлото си, изчака за момент, после попита:

— Обвиняемата показвала ли ви е пистолета си?

— Да.

— Какъв тип беше той?

— Полуавтоматичен „Ругер“, 22-ри калибър.

Кейт забеляза, че Сандра забива нокти в кожата на ръцете си и под тях остават червени следи.

— В крайна сметка отстъпихте ли пред настойчивите молби на обвиняемата за помощ от ваша страна? — попита Мадлин.

Томи с мъка преглътна.

— Да.

— Междувременно получихте ли от нея някакви пари?

— Да — кимна той, после добави: — Но ми ги даде на заем.

— Отговаряйте кратко, моля — намръщи се Мадлин. Кейт се усмихна в себе си и отбеляза в бележника да поразпита свидетеля малко по-подробно за тези „заеми“.

— Поиска ли да върнете тези заеми или част от тях? — зададе следващия си въпрос Мадлин в очевиден опит да възвърне част от загубеното.

— Не, никога.

В залата се разнесе смях.

— Възнамерявахте ли да се ожените за обвиняемата, след като съпругът й изчезне от сцената?

— Да, исках това.

Сандра грабна писалката, написа нещо с едри печатни букви в бележника и го тикна под носа на Кейт. Текстът гласеше: „Никога не съм казвала, че ще се омъжа за него!“.

Прокурорката пристъпи към масата, върху която лежаха веществените доказателства.

— Господин Бартоломю, ще ви покажа чифт ботуши, които са приложени като веществено доказателство по делото. Ваши ли са те?

Томи преглътна и смутено отвърна:

— Да.

— С тях ли бяхте в нощта на убийството на Джеймс д’Арси?

— Не си спомням.

Кейт си записа нещо в бележника и го подчерта с червено. Зад гърба й се разнесе шепот. Веднага усети, че Мадлин няма друг избор и вероятно ще смени темата.

— Подписахте ли формуляр за доброволен обиск на апартамента ви от полицията? — попита прокурорката.

— Да.

Кейт вдигна глава, усетила лекото раздразнение в гласа на Мадлин.

— Откри ли полицията тези ботуши там?

— Да — сведе глава Томи. Отговорът му прозвуча толкова тихо, че Мадлин вероятно не го чу.

— Да, ли казахте?

— Да.

Мадлин отново пристъпи към масата, взе някаква хартия и се върна пред Томи.

— Показвам ви една написана на ръка бележка, която е прономерована като доказателство по делото. Позната ли ви е тя?

— Да.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Сандра я оставила при домоуправителя. Беше в плик заедно с две хиляди долара в брой.

— За какво бяха предназначени тези пари?

— За наема и някои други неща…

— Колко наем плащахте?

— Петстотин.

Сандра надраска още нещо в бележника си и го показа на Кейт: „Беше заем!“.

Мадлин скръсти ръце и се приближи към банката.

— Сега да преминем в отрязъка от време непосредствено след смъртта на Джеймс д’Арси — започна тя. — Господин Бартоломю, срещнахте ли се с обвиняемата на паркинга пред супермаркет „Бел Ер Хилс“ на двадесет и осми февруари тази година?

— Да.

— Бихте ли ни обяснили причината за тази среща?

— Звъних й няколко пъти, исках да я видя. Накрая тя се съгласи. Трябваше да се срещнем някъде по-далеч от нейното и моето жилище. Тя каза да чакам на паркинга и да вляза в колата й, когато пристигне.

— Можете ли да обясните какво се случи по време на тази среща?

— Тя каза, че няма да се виждаме за известно време, защото хората са станали подозрителни. Особено полицията. Каза, че телефонът й положително се подслушва и затова не бива да я търся.

— Това за полицията не съм го казвала! — прошепна Сандра, а Кейт само поклати глава.

— Случи ли се още нещо по време на тази среща? — попита Мадлин.

— Сандра ми даде още хиляда долара — сведе очи Томи.

Кейт не хареса тона на думите му и си отбеляза, че трябва да го промени. В смисъл, че това е бил нов заем и нищо повече.

Мадлин огледа препълнената зала, помълча малко, после продължи:

— Обвиняемата споменавала ли е пред вас, че иска да се разведе?

— Да.

— А споменавала ли е, че на практика е поискала развод от съпруга си?

— Да.

— Какво според нея е отговорил съпругът й на това?

— Че може да получи развод, когато пожелае, но не и детето.

В залата се разнесе смаян шепот, репортерите задраскаха в бележниците си. Съдията отново вдигна чукчето, а Кейт неволно се запита как ли се чувстват Виктория и Тео след подобен отговор.

— А вие повярвахте ли й? — попита Мадлин и пристъпи към банката.

— Да.

Прокурорката започна да се извръща към съдията, когато Томи внезапно добави:

— Повярвах й, защото когато ми го каза, беше цялата в синини…

Сандра замръзна на стола си, после избухна в продължителна кашлица.

В залата настъпи ад. За миг Кейт изпита чувството, че сърцето ще изхвръкне от гърдите й.

— Тишина! — изрева съдията Джексън и удари с чукчето по масата. — Тишина или ще опразня залата!

Кейт не можеше да повярва на ушите си. Седмици наред си блъска главата как да принуди Сандра към откровение, а сега тук, по време на открито съдебно заседание, истината прозвуча от устата не на друг, а на самия Томи! Няма начин, въпросът с малтретирането ще трябва да бъде обсъден, рече си тя.

Съзнаваше, че Мадлин няма избор и ще трябва да го повдигне. Не го ли стори, всички ще разберат, че прави опит за потулване на истината.

— Обвиняемата призна ли пред вас, че синините са дело на съпруга й?

— Не съвсем.

— Какво точно каза?

— Не си спомням. Но бях сигурен, че са от него.

— Моля, отговаряйте само на това, което ви питам! — леко повиши тон Мадлин, а Кейт си отбеляза нещо в бележника. — Как реагирахте, когато видяхте синините на обвиняемата?

— Избухнах в ругатни. После я помолих да го напусне. Казах, че я обичам и ще се грижа за нея…

— Какво отговори обвиняемата?

— Че не може да го напусне.

— Вие попитахте ли защо?

— Да.

— Какъв беше отговорът?

— Той заплашил, че ще й отнеме детето.

— Как реагирахте вие на това?

— Казах, че… — Томи се поколеба за момент, после тръсна глава: — Казах, че ще убия това мръсно копеле!

Залата застина в мъртва тишина. Очите на всички присъстващи бяха насочени към Томи и главата на Сандра, която продължаваше да се дави в болезнена кашлица.

Свършено е с нея, освен ако не успея да разбия показанията му на пух и прах, въздъхна в себе си Кейт. Вече нямаше никакво съмнение, че Сандра ще бъде съдена за убийството на съпруга си.

Сандра продължаваше да кашля и съдията най-сетне попита Кейт дали подзащитната й се нуждае от прекъсване.

— Да, Ваша чест, благодаря ви — погледна го признателно Кейт.

Придружи Сандра до килията и помоли пазача за чаша вода. Младата жена трудно си поемаше дъх. Кейт направи опит да я успокои, но мислите й бяха другаде. По закон Мадлин не е длъжна да търси мотив за престъплението, но всички прокурори предпочитат да разполагат с такъв. Просто защото с мотив съдебните заседатели възприемат по-лесно вината на обвиняемите.

Сандра направи опит да каже нещо, но кашлицата се задълбочи.

— Не говори — посъветва я Кейт. — Изчакай отминаването на пристъпа.

Пазачът се върна с чаша вода, Кейт я пое от ръката му и я подаде на Сандра.

— Хайде, изпий това.

Сандра отпи няколко глътки, после се сви на стола с ръце върху лицето си.

— Лудост е да продължаваме — поклати глава Кейт. — По всичко личи, че си се разболяла сериозно.

— Не искам отлагане, или както там го наричате — изхълца Сандра и отново се разкашля. — Искам да приключа с тази гадост и да бъда освободена под гаранция!

— Става въпрос за ден-два — продължи да настоява Кейт. — Видът ти е такъв, сякаш всеки момент ще припаднеш!

Отговори й нов пристъп на кашлица.

— Не мога да искам отлагане без твоето разрешение — поясни Кейт. — В качеството си на обвиняема ти имаш право на такова отлагане, но трябва да го обявиш сама. Нима не съзнаваш, че няма да издържиш повече?

— Прави каквото си решила, да те вземат мътните! — предаде се Сандра. — И без това през цялото време го правиш!

— Искам съгласието ти.

— Добре де, имаш го! Само млъкни!

Кейт отвори вратата на килията и помоли пазача да повика съдебния стенограф. Заедно с него пристигна и Мадлин.

— Клиентката ми е твърде болна, за да продължи. Искаме официално отлагане на делото.

Стенографът се отправи към съдийската стая, а Кейт и Сандра се върнаха в залата.

Не след дълго и съдията Джексън зае мястото си.

— Като обвиняема вие имате право на отлагане на предварителното дело — обърна се към Сандра той. — Разбирате ли това?

— Да.

— Желаете ли да се възползвате от това право и да отложите делото?

— Да.

Отговорът на Сандра прозвуча толкова тихо, че почти потъна в скърцането на репортерските писалки.

Съдията Джексън направи справка с календара си.

— Днес е сряда, а в петък съдът не заседава. Защитата, удобно ли е за вас да продължим в понеделник, осем и тридесет сутринта?

— Да, Ваша чест — отвърна Кейт.

Мадлин също се съгласи.

— Много добре — изправи се съдията Джексън. — Делото се отлага до понеделник, петнадесети април, в осем и тридесет сутринта, в тази зала.

Кейт придружи клиентката си до килията. Униформеният пазач я увери, че веднага след завръщането им в затвора „Сибил Бранд“ Сандра ще бъде прегледана от лекар.

— Утре ще дойда да те видя — извърна се тя към момичето. — Ще обсъдим показанията на Томи веднага след като се почувстваш по-добре.

— Изгарям от нетърпение — язвително изграчи Сандра.

В залата се засякоха с Мадлин.

— Връщам се в службата, чакат ме купища дела — въздъхна прокурорката, докато прибираше документите в куфарчето си.

— Аз също — рече Кейт. — Ще се видим в понеделник.

 

 

Мадлин не беше особено очарована от отлагането на делото. То още повече щеше да претовари календара й, но Сандра действително изглеждаше зле.

Какво могат да означават синините, споменати от Томи, запита се тя, докато се качваше към етажа си. Колкото повече мислеше за този факт, толкова по-незначителен й се струваше той. Една синина под окото едва ли е причина да убиеш някого при самозащита. Нито пък доказва, че Сандра се е опасявала за живота си. Освен това тя дори не е признала пред Томи, че е получила тези синини от съпруга си.

Реши, че при подновяването на делото трябва да промени линията си на поведение към Томи. Нямаше никакъв смисъл да задава повече въпроси за нещо, на което не знаеше отговора.

С удоволствие установи, че Филип я чака, макар работното време да беше приключило.

— Здравей — усмихна се тя и престорено се оплака: — Господи, съсипана съм! — Захвърли куфарчето си на стола и седна зад разхвърляното бюро.

Той беше по риза.

— Как мина?

— Обвиняемата се разболя, а моят главен свидетел хвърли една неочаквана бомба — отвърна тя. — Иначе всичко беше нормално.

— Какво стана?

Тя му разказа за синините.

— Какво мислиш за това?

— Не зная дали изобщо е вярно — поклати глава Мадлин.

— Допускаш инсценировка?

— Не зная. Но ако наистина е така, едва ли е било нещо повече от случаен инцидент. — Кестенявата й коса се разтърси. — До момента, в който Бартоломю изплю този факт, всичко вървеше гладко и Сандра несъмнено отиваше на съд… Много ми се иска Кейт да я призове за свидетел! Тогава вече ще мога да я раздрусам както си зная!

— Съмнявам се, че ще получиш този шанс.

— За нещастие съм напълно съгласна с теб — усмихна се тя. — Кейт трябва да е луда, за да ми даде подобна възможност.

Филип закрачи напред-назад, на лицето му се изписа смущение.

— Мисля, че работиш добре върху един доста заплетен случай — рече той.

— Благодаря ти, Филип — светнаха топлите кафяви очи на Мадлин.

Изпълненото с неудобство мълчание се проточи. Мадлин се наведе, събу обувката си и протегна крак.

— Не зная защо краката винаги ме болят, когато започвам дело — оплака се тя.

— Организмът ти се нуждае от време, за да се нагоди към новия ритъм.

— Всичко ме боли — въздъхна тя и шеговито размаха обувката с висок ток. — Ти поне не си длъжен да носиш подобни неща…

— Права си — леко поруменя той. — Значи продължаваш да мислиш, че Кейт няма да промени защитата си по време на предварителното дело?

— Каква защита? — засмя се самоуверено тя.

— Не бъди много сигурна в победата си — предупреди я той. — Кейт е твърде добър юрист, за да се предаде без бой.

— Всички нейни варианти преминават през изправянето на Сандра зад свидетелската банка. Например тя би могла да заяви, че не е знаела за намеренията на Томи да убие съпруга й. Или, че идеята е била на Томи, но тя мислела, че се шегува… Нещо от тоя сорт.

— Това е трудно решение за всеки защитник. В случая не бих искал да съм на мястото на Кейт.

— Нито пък на мое, нали? — засмя се тя и размаха обувката си.

Той се усмихна, после разтърка брадичка и на лицето му се изписа загриженост.

— Не мислиш ли, че след днешната бомба на Томи тя няма да прибегне до варианта самозащита?

— Филип, освен опасността да изправи Сандра като свидетел, тя рискува и други неща. Едно насинено око не означава, че съпругата ще тръгне да търси убиец за мъжа си, нали? Нека разсъждаваме трезво. Тя съвсем не е насочила пистолет в гърдите на мъжа си в момент, в който се е чувствала в опасност…

— Вярно, но…

Видяла усмивката му, Мадлин искрено се помоли да й е простил, макар да не знаеше какво прегрешение е извършила спрямо него. Импулсивно реши да го покани на едно питие и вдигна глава.

— Филип, защо да не идем някъде и да…

Той сякаш предусети думите й и вече вървеше към вратата:

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам. — Ръката му се размаха за сбогом. — Ще се видим утре.

Тази вечер, по силата на рядко изключение, Сам беше решил да вземе децата. Мадлин понечи да изтича след Филип, но въздъхна и се отказа. По-добре да поработя, помисли си тя. И без това ме чакат куп дела.

Един час по-късно беше забравила всичко, затънала в папките си. От това състояние я извади рязкото позвъняване на телефона. Беше Гари.

— Мислех, че ще се отбиеш при мен.

— Съжалявам, но имам много работа.

— Чух, че делото е отложено до понеделник. Днес е едва сряда, имаш достатъчно време.

Тя видимо се поколеба.

— Моля те — меко рече той.

— Добре — предаде се тя.

— Хайде, тръгвай!

— След малко — отвърна тя, надявайки се, че гласът й не звучи прекалено нервно. — Искаш ли да взема нещо по път?

— Не, имам всичко. Донеси само разкошното си тяло.

— Добре, ще се видим след малко.

— Побързай! — В гласа му се смесиха молба и заповед.

Тя направи усилие да се съсредоточи върху работата си. Беше сигурна, че ще може да приключи за около половин час. Но колкото повече се напъваше, толкова по-невъзможно й се струваше това. В душата й се надигна нетърпение — същото, което предшестваше последната им среща. Имаше чувството, че не й достига дъх. Гърдите й натежаха и сякаш притиснаха стомаха й.

— По дяволите! — промърмори тя и захвърли писалката. После взе решение и започна да се обува. Натика документите в куфарчето си, грабна чантичката и се насочи към вратата.

Караше бързо, нетърпелива да бъде с него. Беше сигурна единствено във физическото привличане на този мъж. Иначе връзката им очевидно не водеше наникъде. Гари продължаваше да се държи безразлично по отношение на децата. Последния път реши, че няма да спи с него, преди да си изяснят отношенията. Но сега изобщо не мислеше за това. Сякаш само гласът му беше достатъчен, за да забрави всичко. Вероятно така се чувстват наркоманите и алкохолиците, въздъхна отчаяно тя. Мислят само как да задоволят порока си, всичко останало минава на втори план.

В същото време беше разтревожена от очевидната неприязън на Филип към Гари. При това повече, отколкото й се искаше да признае. Ревност ли беше това? Или има нещо друго, което Филип не желае да сподели с нея? Като първи заместник областен прокурор той имаше достъп до личните досиета на всички служители. Може би трябва да го попитам, рече си тя, после побърза да поклати глава. Не, не става… Бавно осъзна, че не желае да знае истината.

Вятърът развяваше косите й, в душата й се появи желание да стори нещо рисковано и опасно, нещо в разрез със здравия разум. За пръв път попадаше под влиянието на друг човек по този начин, чувстваше се безпомощна и беззащитна. Вероятно по тази причина реши да рискува. Само още веднъж, за да усети предизвикателството… Само още веднъж.