Мими Лат
Адвокати и престъпници (4)

4

Погледът на Кейт пробяга по просторното помещение. Търсеше Лорин, искаше час по-скоро да напусне огромната, подобна на дворец къща на Абигейл д’Арси. От момента, в който се появи тук, Ан Римън не отделяше от нея ясните си сини очи, строги като на монахиня. Следваха я из залата, а дори и тук, на огромната тераса. Прибавен към напрежението в службата и погребението на Джеймс д’Арси, този поглед беше труден за понасяне.

Най-сетне откри Лорин и прошепна в ухото й:

— Искам да се махам оттук.

— Ей сега тръгваме — отвърна равнодушно приятелката й и продължи да разговаря с някакъв мъж.

Кейт гневно й обърна гръб и се насочи към бара. Изведнъж й се прииска да пийне нещо, въпреки че беше едва обяд. Сигурно ще стана добричка и ще започна да съжалявам, помисли си тя, знаейки прекрасно колко сънлива ще я направи дори едно малко питие.

Отпи глътка вино, очите й пробягаха по зелената поляна на имението Д’Арси Оукс, после се завърнаха на внушителната къща в английски стил, издигаща се зад гърба й. Остана малко изненадана от факта, че семейство Д’Арси приема съболезнования тук, в имението на Абигейл. Защо не сториха това в дома на Сандра? Зададе на глас този въпрос, докато двете с Лорин пътуваха към Холмбай Хилс. Лорин беше убедена, че причината се крие в неприязненото отношение на семейството към Сандра. После се зае да разказва всичко, което й беше известно за най-стария член на фамилията Д’Арси.

Абигейл била прикована към инвалидната количка след нещастно падане по стълбите. Преди смъртта на съпруга й Уилям, от която бяха изминали почти десет години, тя била известна с разкошните приеми, на които присъствали държавни глави и промишлени магнати от цял свят. За цвят към тях Абигейл неизменно включвала букет от известни музиканти, художници и писатели, понякога канела и нашумели актьори.

Когато Кейт влезе в разкошно мебелираната с английски антики дневна, вниманието й моментално беше привлечено от безценните платна по стените. Художествената колекция на семейство Д’Арси се славеше като една от най-богатите и най-ценните в света. Носеха се слухове, че Абигейл я завещала на нюйоркския музей „Метрополитен“. Картините действително бяха прекрасни и Кейт с нежелание откъсна поглед от тях. Трябваше да се представи на членовете на фамилията и да поднесе своите съболезнования.

До инвалидната количка на Абигейл, върху малко, но изящно канапе седяха Тео и сестра му Виктория. Тримата бяха заели такава позиция, която даваше възможност на гостите да кажат по няколко думи, а след това да се оттеглят нататък. Сандра отсъстваше, за голяма изненада на Кейт.

Вдигна чашата си и бавно се насочи към къщата. Семейството не беше помръднало. Красивото и изненадващо гладко за възрастта си лице на Абигейл беше тържествено-спокойно, обградено от безупречни сиви къдрици. Кейт веднага разбра защо Чарлс я наричаше царствена. Поведението й беше аристократично и изпълнено с достойнство, траурната черна рокля — проста, но подчертано елегантна. На ушите и шията й проблясваха прочутите брилянти на семейство Д’Арси. Кейт остана с чувството, че пронизително черните очи на тази жена не пропускат нищо.

До Абигейл седеше Виктория. Тя имаше черните очи и бледата кожа на майка си, която сякаш беше опъната като пергамент върху високите скули. Беше прекалено слаба, дори болезнено слаба, за да бъде наречена красива. В поведението й личеше повече високомерие, отколкото благородство.

Тео, настанен от другата страна на майка си, беше най-интересният за Кейт член на прочутата фамилия. Днес изразителното му лице беше истински калейдоскоп от емоции. На погребението се разплака, но тук, в компанията на майка си и сестра си, изглеждаше като парцалена кукла, на чието лице беше замръзнало скръбно изражение. Дългата медноруса коса и всекидневното облекло влизаха в ярък контраст с официалната тържественост на този дом и неговата собственица.

Кейт отмести очи от тройката и потърси с поглед Сандра, която очевидно не можеше да си намери място в залата. Красивото й лице се беше превърнало в каменна маска. По принцип Кейт не изпитваше особен респект към хора, които не са спечелили с труд своите притежания, още по-малко пък към тези, които сключват брак по сметка. Въпреки това, наблюдавайки безуспешните опити на младата жена да се приобщи към отделни групи гости, тя изпита нещо като симпатия. Черното костюмче не стоеше добре на стройната й фигура, беше някак прекалено тясно за напъпилото й младо тяло. Вероятно това чувство се дължеше на факта, че самата Кейт прекрасно знаеше какво е да се чувстваш аутсайдер.

Бащата на Кейт беше напуснал майка й, когато момиченцето едва беше навършило пет. След това Кейт го беше виждала случайно и много рядко. Беше на осем, когато Джон Александър внезапно почина — събитие, което нанесе дълбока рана в душата й. Карол Александър се омъжи повторно и роди още две деца. Вторият баща на Кейт работеше много, но парите едва стигаха за наема. Семейството често се изнасяше посред нощ, за да избяга от лихвите, които им начисляваха хазяите. Когато навърши шестнадесет, Кейт вече беше живяла на петнадесет различни места и беше учила в още толкова различни училища.

На всичкото отгоре отношенията с втория й баща бяха ужасни. Той не беше доволен от нея, независимо от старанието й. Не харесваше дрехите й, не одобряваше приятелите й. Особено рязко се противопоставяше на намеренията й да постъпи в колеж и да учи право. „Колежът е глупост, още повече за едно момиче“, твърдеше той.

Лишена от избор, Кейт напусна дома си в деня, в който завърши гимназия. Беше на седемнадесет, животът й се струваше направо черен. Шест месеца спа на пода в спалнята на една приятелка, а през деня работеше каквото й попадне, за да събере сумата, която й искаха като депозит за наем на едно малко жилище. А когато най-сетне се сдоби с дом, бързо беше принудена да приеме още три съквартирантки, тъй като парите за наема не стигаха. От това време й остана мрачният спомен за постоянно недоспиване и пълна липса на уединение.

Погледът й попадна на Чарлс, който оживено разговаряше с вицепрезидента на Съединените щати. Той също не беше роден сред тълпата на богоизбраните. През всичките години след завършване на юридическия факултет се беше борил да получи достъп до този свят, но това едва ли би станало факт без помощта на Джеймс д’Арси и Диксън Манинг — двама от най-близките му приятели и типични представители на споменатия свят на пари и вековно благополучие. Оттогава беше изтекла много вода, Чарлс отдавна се чувстваше свой в него. Но Кейт знаеше, че той никога няма да забрави чувството за отчуждение, което го беше съпътствало в живота.

Тръгна да търси Лорин и мина край няколко високи мъже с къси прически, които бяха пръснати небрежно сред гостите, но очите им не пропускаха нищо. Вероятно са от Сикрет сървис и охраняват вицепрезидента, помисли си тя. Засече червената грива на Лорин, позлатена от лъчите на следобедното слънце.

— Тръгвам си — прошепна й Кейт. — Ако искаш да останеш, ще трябва да използваш колата на някой от гостите.

— Чакай ме навън, ще дойда след няколко минути — отвърна Лорин и махна с ръка.

Така господарите отпращат прислугата си, помисли Кейт.

Прекрасно, ще се оправи и сама, тръсна глава тя и решително се насочи към облицованото с мрамор фоайе, което беше по-голямо от дневната й.

Внезапно до нея изникна Чарлс.

— Тръгваш ли си?

— Да — отвърна тя с неприятно чувство в стомаха. С всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на Ан, която положително ги държеше на фокус отнякъде.

— Вероятно днес няма да се връщам в офиса — подхвърли той. — Ще провериш ли дали Нанси не се е оплела в текущите проблеми?

— Разбира се.

На устните му се появи усмивка, разкриваща ред бели и равни зъби.

— Запозна ли се с вицепрезидента?

— Не.

— Ела — рече той, постави ръка на рамото й и я насочи към близката групичка гости. — Господин вицепрезидент, искам да ви представя Кейт Александър, асоцииран сътрудник в нашата фирма и, надяваме се, бъдещ губернатор на Калифорния.

Вицепрезидентът сграбчи ръката й, очите му хищно пробягаха по стройната й фигура, в погледа му имаше нещо безсрамно и разсъбличащо. Значи са верни слуховете, че е непоправим женкар, помисли си Кейт.

— Много се радвам да ви видя — възкликна вицепрезидентът с широка усмивка на уста.

— За мен е чест, господин вицепрезидент — отвърна Кейт, опитвайки се да прикрие неприятното чувство, което я обзе. Тази част от политиката понасяше най-трудно.

— Това е Лоурънс Васерщайн, председател на Националния демократически комитет — обяви Чарлс и махна с ръка към нисък широкоплещест мъж с бели коси, който стоеше до вицепрезидента и мълчаливо я наблюдаваше.

— Здравейте, господин Васерщайн — рече Кейт и стисна протегнатата му ръка.

Чарлс беше окачествил този човек като подвижен калкулатор. Приличаше по-скоро на университетски преподавател, отколкото на хладен математик, на когото са поверени партийните фондове.

— Когато Кейт стане областен прокурор и докаже способността си да привлича гласоподавателите, ние несъмнено ще потърсим подкрепата на Националния комитет — подхвърли с усмивка на уста Чарлс.

— Оная вечер Джеймс ми спомена за вас — започна Васерщайн, после се усети и малко сковано добави: — Той ви ценеше високо, госпожице Александър…

Кейт само се усмихна. След смъртта на Джеймс бъдещето й беше под въпрос. Двамата с Чарлс се надяваха, че именно връзките на Джеймс ще осигурят подкрепата на кандидатурата й от страна на щатски и федерални политици. Но сега, без него, тя съвсем не беше сигурна, че фигури като губернатора Брандън и този Васерщайн ще застанат зад нея.

Очевидно избрала момента, до тях изведнъж цъфна Лорин. Тя топло поздрави Васерщайн и очаквателно погледна към Чарлс. Той нямаше какво да направи и беше принуден да я представи на вицепрезидента.

Заслушана в гальовния й глас, който незабавно започна да сипе комплименти, Кейт изпита желание да се усмихне, за пръв път през този мрачен ден. Браво, момичето ми, рече си тя. След няколко любезни фрази вицепрезидентът се извини, дръпна Васерщайн след себе си и се оттегли.

— Ей сега се връщам — изгука Лорин и отправи една сладка усмивка към намусения Чарлс. — Природата иска своето.

— Тая не си поплюва — кисело промърмори Чарлс, изчакал отдалечаването на Лорин.

Кейт само кимна с глава.

— Ето те и теб, скъпи — пропя Ан Римън, пристъпила неусетно зад тях. Гласът й беше мек и любезен, но очите й хладно се забиха в лицето на Кейт.

— Ан, нали се познаваш с Кейт Александър? — любезно подхвърли Чарлс.

— Разбира се, скъпи. Как сте? — Устните на Ан се извиха във фалшива усмивка.

— Много добре, госпожо Римън — отвърна Кейт. — Благодаря. — Не пропусна да отбележи, че Ан Римън опасно присви очи при звука на гласа й.

— О, наричайте ме Ан… Това „госпожо Римън“ звучи прекалено… как да кажа… — остави изречението си недовършено и демонстративно хвана Чарлс подръка. В очите й блесна изкуствен възторг. — Ти как би се изразил, скъпи?

— Ами… — Той се замисли за миг, после рече: — Прекалено като „жената на шефа“…

Кейт усети смущението му, но нямаше време да го анализира, тъй като към тях отново се приближи Лоурънс Васерщайн.

— Извинете, но ще трябва да ви отмъкна Чарлс за няколко минути…

От изражението на Чарлс Кейт разбра, че никак не му е приятно да я оставя сама в компанията на жена си.

— Цял живот ме представят или като дъщерята на старши съдружника, или като сестрата на Диксън — въздъхна Ан, изчакала отдалечаването на мъжете. — После се омъжих за Чарлс и татко го направи съдружник във фирмата. По тази причина вече ме представят като съпругата на съдружника… — От устата й се откъсна звънлив смях, ръката й неволно се надигна да притисне гърдите. — Май това е единствената ми награда да бъда съпруга на толкова важна личност…

Кейт отвърна с любезна усмивка, но стомахът й нервно се сви. Обикновено имаше отговор на всичко, но в компанията на тази жена остроумието й сякаш се стопи. Ан Римън несъмнено беше хубава. Годините й бяха някъде около четиридесетте, чертите на лицето й бяха фини и изтънчени. Гримът й беше безупречен, прибраната назад руса коса подчертаваше съвършения овал на лицето й. Дребната, но все още стройна и красива фигура, беше облечена в безупречно скроен тъмносин костюм.

— А вие, Кейт? — попита с лека въздишка тя. — Не сте ли съпруга на някого?

— Бях — отвърна Кейт и усети как страните й поруменяват. — Но бракът ми трая съвсем кратко време…

— Срамно е когато нещата приключват с развод, нали? — Острият тон на Ан влезе в ярък контраст с невинната усмивка на лицето й.

— В моя случай не беше така — поклати глава Кейт. — Беше просто грешка.

— Често ли допускате подобни грешки? — попита Ан, а в очите й проблесна опасно огънче.

— Старая се да не ги допускам — въздъхна Кейт.

От поведението на Ан явно личеше, че подозира за връзката й с Чарлс.

— Здравейте, госпожо Римън — пропя Лорин, внезапно изправила се до тях. — Готова съм да тръгваме, Кейт…

Кейт изпита огромно облекчение. От предишната неприязън към Лорин не остана нищо. Побърза да се извини и двете се насочиха към изхода.

— Никога не съм присъствала на по-студено и бездушно събиране — въздъхна тя, докато чакаха да им докарат колата.

— А аз съм — отвърна Лорин. — Но днес нямаше как да е другояче… Всички са объркани от неочакваната смърт на Джеймс… — Наведе се към Кейт и понижи глас: — Някои хора са на мнение, че става въпрос за предумишлено убийство, а не за обикновен грабеж…

— Значи трябва да има и заподозрени — механично отвърна Кейт, сигурна, че няма да получи отговор.

— Първият е брат му Тео — тръсна глава Лорин. — Той мразеше Джеймс, особено след като беше отрязан от ръководството на фондацията Д’Арси… — В зеленикавите й очи се появиха странни пламъчета. — Вторият е онази евтина никаквица, която изнуди Джеймс да се ожени за нея… Нима човек може да се довери на подобна кучка? Краката й вече са разтворени за следващия богат съпруг… Никога няма да разбера защо Джеймс изобщо е пожелал да се ожени за нея!

— Имат дете…

— Че какво от това? Нима е бил длъжен да се жени за нея?

— Може би е искал синът му да носи законно фамилията Д’Арси. Да не говорим, че за всяко дете е по-добре да расте с родителите си…

— О, моля те, пощади ме! — простена Лорин и направи гримаса.

Кейт неволно се усмихна.

Портиерът докара колата, Кейт седна зад волана и отвори дясната врата на Лорин.

— Хайде обратно в солните рудници! — мрачно промърмори червенокосата.

 

 

Чарлс се разтревожи не на шега. Беше убеден, че Ан е казала нещо неприятно на Кейт и това е принудило момичето да се оттегли. Успя да изпрати жена си у дома сама, оправдавайки се със заетост във връзка със завещанието на Джеймс.

Напусна почти веднага след нея. Колата се понесе по плавните завои на Холмбай Хилс, а той нетърпеливо набра номера на Кейт по мобифона си. В купето се разнесе остър звън.

— Ало — обади се приглушеният глас на Кейт.

— Здравей, аз съм.

— Чарлс! — изненадано възкликна тя. — Не очаквах да те чуя тази вечер.

— Да, вече е късно. В леглото ли си?

— Още не.

— Това беше един от най-тежките дни в живота ми — въздъхна той.

— Нямаше как да е по-лек…

В гласа й се долови загриженост.

— Мога ли да намина?

— Разбира се. Къде си?

— Тъкмо излизам на „Сънсет“. След четвърт час съм при теб…

— Чакам те.

 

 

Диксън се движеше на безопасно разстояние зад Чарлс. Не искаше зет му да забележи светлината на фаровете. Случайно дочу обясненията му пред Ан, според които ще бъде зает със завещанието на Джеймс. Веднага го обзе подозрение, което се превърна в убеждение, след като Чарлс поръча да му докарат колата едва пет минути след оттеглянето на Ан.

Къде ли е тръгнал? Когато колата на Чарлс стигна булевард „Сънсет“ и вместо наляво, към дома, зави в обратна посока, Диксън вече беше сигурен. Зет му крои нещо…

Много би искал да бъде сам, без компанията на съпругата си Алейна. Искаше да проследи Чарлс, но знаеше, че Алейна ще го затрупа с въпроси. Ако тоя тип е намислил нещо тайно, най-добре ще бъде да го проследи сам. Човек никога не знае кога ще има нужда от подобна информация. Излишно е да се рискува, особено когато става въпрос за бъбрица като Алейна.

 

 

Кейт остави слушалката и се намръщи. Седеше на белия си диван с удобни възглавници, навсякъде около нея бяха пръснати папки и листове хартия. На масичката за кафе лежаха разтворени дебели сборници със закони и нормативни документи. След два дни й предстоеше тежко дело и тя имаше нужда от спокойствието на дома, за да изчете многобройните документи.

Изправи се и хвърли поглед към стенното огледало. Господи, на какво приличам, възмути се тя и критично огледа стройната си фигура, висока метър и седемдесет и пет и тежка точно 59 килограма, навлечена с любимия й торбест анцуг, който предпочиташе да носи у дома. Чарлс всеки момент ще бъде тук, трябва да се пооправя, рече си тя. Той имаше качеството да изглежда елегантен при всякакви обстоятелства, дори след изтощителна 3-часова партия тенис.

Смъкна анцуга, облече тесен панталон и пуловер. Среса набързо късата си черна коса, позволявайки на няколко къдрици да увиснат игриво на челото. После добави малко туш върху гъстите си черни мигли, погледна се в огледалото и доволно кимна с глава. Толкова, няма смисъл да прекалява. Спомни си нещо, което отдавна се канеше да поправи — напоследък не се занимаваше достатъчно с физически упражнения, все по-трудно й беше сутрин да става и да тича по плажа.

Започна да събира пръснатите документи. Господи, колко работа имам! Защо не отказах това заплетено дело? Знаеше защо. Никога не й беше лесно да отказва. Въздъхна и натика документите в дипломатическото си куфарче.

Пооправи стаята и се огледа. Винаги беше мечтала да има собствен дом, но през четирите години като прокурор дори не можеше да си помисли за подобно нещо. Държавните служители получават ниски заплати, особено когато се сравнят с частния сектор. Заплатата й в „Манинг & Андерсън“ беше три пъти по-висока, в сравнение с тази в прокуратурата. От постъпването си насам редовно получаваше и повишения. Бяха й необходими три години, за да купи тази неголяма, но раздвижена къща, намираща се почти на плажа на Санта Моника. Това беше първият й собствен дом и тя го обожаваше. Дълго и с нескрито удоволствие избира мебелите. Повечето бяха модерни, но тук-там успя да вмъкне малко антики и персийски килими, които придаваха на обзавеждането особена топлота. Звънецът на входната врата я изтръгна от спомените.

— Просто взе колата и напусна къщата на Абигейл, а? — попита тя, докато затваряше след Чарлс.

— Точно така — въздъхна той. — Дори мисля, че се забавих…

Забелязала уморения му вид, Кейт загрижено попита:

— Какво стана?

— Първо ми налей едно питие…

Тя отвори предната част на старинна броня, превърната в барче, извади бутилка уиски и сипа два пръста в една чаша. Той отпи едра глътка, отпусна се на дивана и облегна широкия си гръб на възглавниците.

— Ела тук — рече и потупа мястото до себе си.

Кейт седна с подвити крака.

— Нямаш представа какъв идиот е моят зет!

— Какво пак е прегрешил горкичкият Диксън? — усмихна се Кейт.

— Прояви нахалството да пита губернатора дали Джеймс не му е говорил за завещанието си! Можеш ли да си го представиш? — Тръсна глава и продължи, без да чака отговор: — Откъде това дебелоочие, да го вземат мътните? Едва днес погребахме приятеля си!

Кейт отбеляза необичайната му възбуда.

— Преди всичко трябва да бъдем сигурни, че смъртта на Джеймс няма да навреди на компанията „Д’Арси“ и на фондацията. А проклетото завещание може да почака!

— Във вестника пише, че продажбите на „Д’Арси“ спадат — подхвърли загрижено Кейт.

— Как няма да спадат с тези слухове за предумишлено убийство! — въздъхна Чарлс. Вдигна чашата до устата си, после я остави на масичката и взе ръката на Кейт. — Какво си говорихте с Ан, докато бяхте сами?

— Нищо особено — сви рамене тя. — Безсмислени любезности…

— Видях как поруменя. — Взе лицето й между дланите си той. — Тя те е притеснила.

— Ами… — Кейт предпочете да замълчи.

— Кучка е — довърши вместо нея той. — Това искаше да кажеш, нали? Моля те, Кейт, разкажи какво си говорихте…

— Каза, че не е хубаво, че не съм омъжена…

— О, господи! — изстена Чарлс. — Трябва да се извиня вместо нея. Понякога тази жена наистина има змийски език!

— Не е лесна — кимна Кейт. — Но ти не се притеснявай, справих се добре.

— Дано — усмихна се той и край очите му се образува мрежа от ситни бръчици. — Нямаш представа колко ми е трудно да съжителствам напоследък с нея…

— Тя знае за нас — каза Кейт. Без следа от колебание, с дълбоко вътрешно убеждение.

— Не — поклати глава той. — Ако знаеше, щеше да ни причини големи неприятности.

— Интуицията ми казва, че знае — упорито повтори Кейт.

— Хайде да не говорим повече за нея — въздъхна Чарлс. — Единственото, за което мечтая в момента, е да заровя лице в меките ти гърди и да забравя този кошмар! — Придърпа я към себе си и потърси устните й.

Целувката им беше дълга и страстна. Ръката му бавно се плъзна по гърба й. Усетила желанието му да бъде глезен, Кейт нежно го погали по врата.

— Ела в другата стая, там ще се отпуснеш — прошепна тя.

Хвана ръката му и го поведе към спалнята си. Отвори гардероба и извади дебелия халат, който пазеше специално за него. Той го сграбчи и изчезна в банята, след малко зад вратата се чу струята на душа. Излезе няколко минути по-късно, гъстата му черна коса блестеше.

Облякла тънък пеньоар от бежова коприна, Кейт го погледна. Усети желанието в очите му и й стана добре. Чарлс я придърпа в леглото и зарови глава в гърдите й, пулсът й се ускори. Устните им се сляха в пламенна целувка.

— Толкова много искам да съм с теб! — дрезгаво прошепна той.

В отговор Кейт позволи на езика си да предприеме бавно и сладостно пътешествие надолу по тялото му. Отмина изпъкналия гръден кош, плъзна се към подчертано тънкия му кръст и продължи надолу. Усети ерекцията му през хавлията, развърза коланчето и го погали.

Той изстена, отдръпна се назад и заби продължителен поглед в очите й. Върхът на пръста му докосна бузата й, после се плъзна по клепачите, веждите, издължения нос и щедрата уста.

— Колко си хубава!

Дръпна я върху себе си, притегли главата й и отново я целуна. Ръцете му разтвориха полите на пеньоара и потърсиха гърдите й. Кейт усети как зърната й се втвърдяват, заля я топлата вълна на насладата. После отмести глава и прошепна:

— Легни…

Той се отпусна върху възглавниците. Устните и езикът й се плъзнаха по корема му, пръстите й се вкопчиха в гъстата растителност на гърдите му. Придвижи се надолу, усети как тялото му потръпва и се отпуска.

Обичаше силно загорялото му тяло, широките рамене и масивни гръбни мускули. Върхът на езика й се плъзна по вътрешната част на бедрото му, стигна границата между загорялата и бялата кожа, продължи нататък…

Страстта му я възпламеняваше.

— О, моля те!… — простена той и направи опит да се изправи. Но тя го бутна назад, езикът й бавно се плъзна по повърхността на възбудения му член. Цялото му тяло пулсираше в такт с движенията на главата й. Дъхът й се учести. Целуна го лекичко, после с целия си плам. Горещата влага на устата й се сключи около него. Ръцете му се вкопчиха в раменете й, цялото му тяло се разтърси от вълните на насладата. От устата му излетяха няколко последователни стона, но тя не го пусна нито за миг.

— О, господи! — извика дрезгаво той, притиснал главата й към слабините си.

Именно такъв го обичаше Кейт: уязвим и беззащитен, безсилен да спре вълните на оргазма си, принуден да се остави в ръцете й… Възбудена от интензивността на облекчението му, Кейт лекичко го погали, устните й покриха с целувки долната част на корема му.

След няколко минути конвулсиите на тялото му замряха.

Тя стана и разтвори капаците на прозореца. Небето беше покрито с искрящи звезди, сред тях величествено плуваше лунният диск. Океанът потръпваше като черно стъкло.

— Невероятно — едва чуто прошепна той.

Кейт се усмихна, пусна тиха музика от стереоуредбата, запали огън в камината и отиде да му налее ново питие. Върна се в леглото, подаде му чашата и се заслуша в музиката.

Той й предложи глътка, но тя отказа с поклащане на глава. Чашата звънна на нощната масичка, ръката му я притегли, устните му потърсиха нейните, после изследваха шията и гърдите й и се плъзнаха надолу. Отметнала глава, тя се остави на приятното чувство, което я обземаше от докосването на влажното му тяло.

Той свали пеньоара от раменете й, тялото й неволно потръпна. Ръцете му побързаха да я стоплят в прегръдката си, устните му се плъзнаха по зърната й, брадата му леко подраска кожата на гърдите й. Възбудата разтърси тялото й с огромна сила. Устните й потърсиха неговите, дългите й бедра се увиха около кръста му, членът му потъна дълбоко в пламналата й женственост.

— Обичам те! — простена тя, докато влизаше във влудяващия ритъм на силното му тяло, а краката й се вдигнаха на раменете му.

— Аз те обичам, Кейт! — глухо прошепна той, притиснал уста в трапчинката на гърлото й.

Телата им се сляха в един безкраен ритъм, Кейт постепенно изгуби представа за време и пространство. Имаше чувството, че се изкачва по стръмна пътека заедно с него, там — към пълното им сливане. Последен, задъхан тласък… От устата на Кейт излетя сподавен вик, заля я горещата вълна на освобождението.

Дълго време лежаха неподвижно. Тя първа отвори очи, ръцете й го стиснаха в здрава прегръдка. Той протегна ръка, отмести няколко кичурчета коса от челото й и тихо промълви:

— Не мога да чакам повече! Искам да бъда с теб… Завинаги!