Мими Лат
Адвокати и престъпници (11)

11

Изправена на носа на елегантния круизер, тип „италианско балето“, Кейт се опиваше от мощта, която пулсираше под краката й. Зад кърмата на 20-метровата моторна яхта оставаше пенлива следа, в която се пречупваха лъчите на слънцето. Движеха се с висока скорост, вятърът развяваше косите й. Свежият морски въздух я опияняваше.

Очите й се преместиха към Чарлс. Стройното му тяло с пъргави мускули беше отпуснато спокойно върху хидрофорните възглавници, белите панталонки за тенис и прилепналата фланелка му отиваха много. Вятърът рошеше прошарената му коса. Изглежда елегантен дори когато спи, помисли си Кейт.

Сякаш усетил погледа й, Чарлс отвори очи. Под тях имаше тъмни торбички, които подчертаваха умората, натрупала се през последните няколко дни.

— Много си добра на руля — похвали я с усмивка той.

— Добра съм и в още много неща — отвърна тя, насочила поглед в сините води пред яхтата.

— На мен ли го казваш! — засмя се Чарлс. — Нали точно заради тези неща съм изтощен като корабокрушенец! — Очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура. — Едно ще ти кажа, Кейт… Без съмнение ще бъдеш най-страхотната губернаторка, която е имал този щат!… — Усмивката му се разшири. — Но ако случайно се откажеш от политическа кариера и избереш морето, тогава по тези земи ще се появи най-красивият морски капитан на всички времена!

— Благодаря, много си скромен — извърна се да го погледне Кейт. — Защо не смееш да вдигнеш летвата още мъничко? Нима няма да съм най-страхотният президент на Щатите, или поне най-красивият адмирал?

— Няма да имаш проблеми, стига наистина да го поискаш — увери я той. — Не забравяй, че ме наричат „създателят на крале“…

— Значи е време да получиш признание и като създател на кралици! — усмихна се закачливо тя.

Той отметна глава и избухна в смях, после стана и пристъпи към нея.

— Почти стигнахме.

Ръцете му легнаха върху раменете й, после се придвижиха надолу и обхванаха голите й гърди. Пръстите нежно погалиха зърната, носът му се отърка в тила й. Задните й части усетиха втвърдяването му под тънката изкуствена материя на банския.

По гърба й пробягаха първите тръпки на желанието.

— Ако продължаваш по този начин, ще забравя всичко, на което си ме учил за навигацията! — предупреди го тя.

— Не ми обръщай внимание. Аз просто си припомням нещо, което бях започнал да чувствам…

— И междувременно ме побъркваш…

— Ето го Шипс Рок — протегна ръка той, сочейки й острите скалисти зъбери, издигащи се в далечината. — По-добре е аз да поема управлението…

Кейт се дръпна встрани, а той направи майсторска маневра и изключи от скорост двигателите.

— Трябва да изчакаме пилот от пристанището — поясни, ръката му описа широк кръг. — Но в общи линии това е… Добре дошла в Истмъс, Каталина…

Беше я предупредил да не очаква някакъв тропически остров, залесен с буйна растителност. Пред очите й се разстилаше вълниста равнина, покрита с ниска, изгоряла от слънцето трева. Бреговата линия беше очертана от стройни палми, пренесени на острова далеч преди тук да се заснеме прочутият филм „Ураган“. С изключение на няколко леки постройки, островчето изглеждаше недокоснато от цивилизацията. Вероятно беше едно от малкото девствени места, останали в Калифорния. Тя въздъхна, кристалният въздух й действаше като приятна упойка.

— Колко е спокойно!

— Надявам се, че ще обикнеш това място.

— Сигурна съм в това — усмихна се тя. — Защото идвам тук с теб…

Черните му очи се заковаха в нейните, лицата им светнаха едновременно, сякаш озарени от пламъците на божествена светлина.

Петнадесет минути по-късно вече бяха завързани здраво за пристан №5. Кейт беше смаяна от бързината, с която Чарлс прибра навигационните уреди по местата им, превръщайки яхтата в плаващо жилище. Беше го наблюдавала при различни обстоятелства, познаваше отлично деловите му качества: в службата, където ръководеше делата на фирмата с лекота и завиден авторитет; на политически събрания и срещи, при които доказваше, че е роден политик и печелеше съмишленици с непринудена убедителност; на делови срещи, при които обезоръжаваше опонентите си със своята магнетична сила. Но тук, в Каталина, тя изведнъж го видя в нова светлина. Сякаш беше станал още по-млад, пълен с желание за живот…

Подчинявайки се на кратките му заповеди, тя шеташе нагоре-надолу из яхтата и скрито се усмихваше на тази нова, неподозирана черта в характера му. Най-накрая доволен, той изключи мощните двигатели. Кейт имаше чувството, че ще припадне от дълбоката тишина, която се възцари наоколо.

Чарлс взе една хавлия и сложи тъмните си очила.

— Хайде! — повелително я изгледа той. — Време е за по един коктейл!

— Не е ли малко рано? — засмя се Кейт. — Часът е едва два следобед!

— Когато си на борда, времето за коктейл настъпва в мига, в който се изключат двигателите — поясни с усмивка той. После отвори хладилника, ловко измъкна тапата на бутилка „Раймон Шардоне“ и напълни две високи чаши. — За нас!

— Наздраве — отвърна Кейт и се чукна с него.

— Я ела тук! — изръмжа той и я притегли към себе си.

Устните им се сляха в пламенна целувка.

Кейт изведнъж изпита чувството, че им е за първи път. Задиша учестено, тялото й потръпна от желание.

С бавни, влудяващо бавни движения, той започна да развързва възела на сутиена й. Меката материя най-сетне падна на палубата. Освободени от оковите си, гърдите й щръкнаха. Възбудените зърна бяха като черни мишени върху розовата плът.

— Луд съм по теб! — прошепна в ухото й той.

Тялото й тръпнеше от желание, но тя все пак си даде сметка, че са на палубата и пред очите на хората от другите яхти, закотвени на пристана. Въздъхна и неволно се отдръпна от него.

Той надникна в очите й и както винаги веднага разбра всичко. Вдигна я на ръце и я понесе надолу, главата й щастливо легна на рамото му.

 

 

Събуди се по тъмно. Яхтата леко се люлееше, въжетата тихо проскърцваха. Малкият златен часовник на нощната масичка показваше 19,40. Бяха спали цели няколко часа. Грабна хавлията на Чарлс и се прехвърли в салона. През илюминаторите се виждаха светлините на останалите яхти — изненадващо много, но спокойствието беше абсолютно, тишината не се нарушаваше от нищо. Погледна към брега, върху който мъждукаха огньове. Гледката беше възхитителна, спираща дъха.

За пръв път от доста време насам Кейт изпита истинско спокойствие. Сякаш някаква празнота вътре в нея най-сетне се беше запълнила. Чувството беше великолепно. Скоро, рече си тя. Скоро всичките ми мечти ще се превърнат в действителност! Кой знае защо беше напълно убедена в това.

— Красиво е, нали?

На вратата на салона се изправи Чарлс, увил около кръста си тънък пешкир. Косата му беше разрошена от съня.

— Никога не съм се чувствала толкова щастлива! — прошепна тя.

— Радвам се — отвърна той, очите му пробягаха по тялото й, увито в хавлията му. — Изглеждаш секси, въпреки че тази хавлия ти е голяма… Мисля да те снимам и да покажа фотографията на следващото заседание на управителния съвет…

— Стига де! — засмя се Кейт, скочи и се увеси на врата му.

Той нежно я притисна към гърдите си.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад!

Ръката му прещрака някакви ключове, в тишината се разнесе тихото мъркане на генератора, миг по-късно лампите светнаха. Той затегна коланчето на хавлията около кръста й, прегърна я и рече:

— Ела да ти покажа артелната… Пържолите вече се размразяват, в хладилника ще намериш всичко необходимо за една добра салата…

Кейт скришом се усмихна. Може и да е убеден, че ще бъда следващият губернатор на Калифорния, но това не му пречи да очаква вечеря, която трябва да приготвя със собствените си ръце!

— Надявам се, че ще получа помощта ти — игриво го погледна тя, но думите й прозвучаха твърдо.

— Разбира се. Аз ще разпаля барбекюто… — В очите му се появи лека досада.

Кейт се почувства неспокойна. Дребният факт, че Чарлс очаква тя да приготви вечерята, кой знае защо стана причина за помръкналото й настроение. Спомни си за майка си, превърнала се в покорен роб на втория й баща… Не, това не е за мен, тръсна глава тя. Отношенията трябва да са равноправни, всеки да има своите задължения. Тези мисли обаче не й попречиха да се залови с измиването и рязането на зеленчуците.

Когато се качи горе с готовата салата в ръце, тя с изненада откри, че Чарлс вече е подготвил масата, мъдро преместена до борда, почти над водата на залива. Върху покривката бяха поставени запалени свещи, откъм кърмата се извиваше дим. Барбекюто беше разпалено и готово.

Едва когато започнаха да се хранят, Кейт установи, че наистина умира от глад. Задоволиха апетита си и тя насочи поглед към мастиленочерната вода, сред която смътно белееше въжето на котвата.

— Не ми се искаше да повдигам този въпрос — промълви тя. — Но последните две седмици бяха истински ад… Кажи ми какво мислиш за моите шансове след смъртта на Джеймс?

— Обработихме доста влиятелни хора, които ще те подкрепят — отвърна Чарлс. — Естествено, Джеймс беше ключова фигура, но и други са в състояние да помогнат… В момента съм претрупан с работа, вероятно ще се наложи да поизчакаме с обявяването на официалната ти кандидатура…

— Нямам намерение да отлагам поетите ангажименти — поклати глава Кейт. — Ще говоря на всички събрания, които фигурират в програмата ми, ще продължа срещите с женските организации. Вече съм набрала известна инерция и не искам да я губя…

— Тук си абсолютно права.

Тя помисли малко, после реши, че сега е времето да го занимае и с другия си проблем. Прочисти гърлото си и вдигна глава.

— А нашите отношения, Чарлс? Какво ще правим?

Въздишката му се долови съвсем ясно.

— Кейт, имам намерение да разговарям с Ан за развода ни… Но вероятно разбираш, че нещата са доста сложни.

— Още в началото ти го казах ясно, Чарлс — погледна го в очите тя. — Нямам никакво намерение да бъда третата страна в един банален триъгълник!

— Зная това. Но смъртта на Джеймс обърна нещата с главата надолу. Не става въпрос само за допълнителната работа. Преди да бъда избран за президент, аз просто не мога да се разделя с Ан! — Ръцете му легнаха върху раменете й. — Убеден съм, че Франклин ме счита най-подходящ за този пост, но не съм сигурен, че ще получа подкрепата му, ако се разведа с дъщеря му… Тя е слабото му място и реакцията му ще бъде непредвидима.

Трябва да се съобразяваме и с Диксън… Имаш ли представа какви неприятности може да ни създаде той? Аз трябва да бъда недосегаем за него, Кейт… Има и още куп неща, за които трябва да държим сметка. Вече съм ти казвал, че Ан е богата наследница и има свои собствени средства, които нямат нищо общо с брака ни. Вярно е, че заедно харчим лихвите, но капиталът си е нейно притежание. Ето защо, преди да я напусна, аз трябва да бъда абсолютно подсигурен.

— Аз не се нуждая от много пари — настоя Кейт. — Родена съм в бедност и цял живот съм работила. В момента печеля далеч повече, отколкото съм сънувала…

Той помълча, после кимна с разбиране.

— Колко бързо забравяме някои неща…

Тя протегна ръка и го погали по бузата.

— Ще бъдем само двамата, Чарлс… Синът ти и дъщеря ти вече са големи. Ще завършат колежа, всеки ще поеме по пътя си… А аз не искам деца, защото не би било честно да ги деля с политическата си кариера… Няма да ни трябват кой знае колко пари, Чарлс. А дори и да ни потрябват, просто ще работим повече…

Той премести стола си до нея и нежно я прегърна.

— Все пак, нека избера най-доброто време. Имам и други проблеми, касаещи Тео и Диксън… Двамата имат намерение да оспорят завещанието на Джеймс.

— Какво ме интересува това?

Чарлс сложи пръст на устните й и тихо, но настойчиво прошепна:

— Дай ми още малко време, Кейт. Нека решаваме проблемите според важността им. — Гласът му стана още по-тих: — Имай ми доверие. Не искам да те загубя…

— Добре, ще се опитам да бъда търпелива — въздъхна тя. — Но не ти обещавам, че това ще трае дълго…

 

 

Боуър и Доналдсън отново позвъниха на вратата на Сандра д’Арси.

— Видяхме се с Томи — започна без предисловия Боуър, още преди да седнат в просторния хол. — Той призна, че има любовна връзка с вас. Ще добавите ли нещо?

— Добре де, спала съм с него. И какво от това? — Въпросът беше зададен преднамерено предизвикателно, очите й пробягаха твърдо по лицата на полицаите. Очевидно се беше подготвила за този разговор. Обърна се, пристъпи към масичката за кафе и запали цигара.

Боуър окачи непроницаемата маска на лицето си и хладно попита:

— Възнамерявахте ли да напуснете съпруга си?

— Не — гордо вирна глава Сандра. — Томи го искаше, но аз отказах. Заради Джими…

— Как реагира той?

— Не му беше приятно, но нямаше друг изход. — Сандра вдигна ръка и отмести една непокорна къдрица от челото си.

— Кога за последен път се видяхте с Томи?

Тя изпусна струйка дим през ноздрите си.

— Вече ви казах…

— Забравил съм, освежете паметта ми — предложи Боуър.

— Пет дни преди убийството на мъжа ми. Докара ме у дома след упражненията.

— Точно така — кимна Боуър, извади листче хартия от джоба си и й го подаде. — Познавате ли тази бележка?

— Да — кимна Сандра, хвърлила бегъл поглед върху написаното.

— Ще ни обясните ли какво означава?

— Дадох на Томи малко пари на заем… Да си плати наема.

— Колко?

— Петстотин долара.

Боуър и Доналдсън си размениха многозначителни погледи.

Бартоломю спомена сумата две хиляди. Кой от двамата лъже, запита се Боуър. Или и двамата?

Очевидно усетила, че трябва да допълни обясненията си, Сандра вдигна глава.

— Томи ме помоли да оставя парите при мениджъра му. Написах тази бележка и я сложих в един плик заедно с парите.

— Ясно — кимна Боуър и прибра бележката в джоба си. Стори това, въпреки че листчето беше фотокопие на оригинала. После се изправи, пристъпи към прозореца и потъна в мълчание. Когато се обърна, очите му се заковаха право в лицето на домакинята. — Сигурна ли сте, че Томи не е знаел за пистолета, който изчезна от спалнята ви?

Сандра прехапа устни и се замисли, пръстите й механично въртяха брачната халка.

— Май веднъж му го показах… — отвърна неуверено тя. — Да, точно така. Помолих го да провери дали е зареден правилно…

— Къде стана това?

— В спалнята ми.

— Някога да е оставал вътре сам?

— Не — поклати глава тя. — Никога.

Боуър не успя да прецени дали лъже, или не.

— Добре, благодаря — изправи се той. — Извинете за безпокойството.

 

 

Лорин напусна ресторанта и подаде талончето си на портиера, който отговаряше за паркирането на колите. Когато човекът докара спортния ягуар, тя забързано се настани зад волана и включи мобифона си.

— Ало? — прозвуча самоуверен мъжки глас насреща.

— Татко, на какво разстояние се намираш?

— Здравей, скъпа — поздрави я Майлс Кънингам от десет хиляди метра височина. В гласа му се появи топлота. — В момента прелитаме над Лас Вегас, след около половин час съм при теб. Ще дойдеш ли да ме посрещнеш на летището?

— Разбира се — отвърна Лорин. — Изгарям от нетърпение да те видя!

— Аз също! — весело отвърна той.

Лорин прекъсна разговора и насочи колата към магистралата за Сан Диего. Действително се радваше на предстоящата среща с баща си, най-вече защото чрез неговата власт и влияние, с положителност щеше да успее да победи нахалната Кейт…

 

 

По права линия разстоянието между остров Каталина и ранчо „Мираж“ не беше повече от петнадесетина километра. Ан Римън затръшна вратата на библиотеката на втория етаж в красивата къща на родителите си, разположена в предградията на Палм Спрингс. Беше бясна, тъй като току-що разбра, че Чарлс е дал почивка на Мерседес — тяхната домашна помощница. Проклета повлекана! Нима забрави, че й наредих да следи всяка стъпка на съпруга ми?! Как е възможно да пренебрегне заповедта ми?

Провери в службата, но и там телефонът на Чарлс не отговаряше. Той често се оправдаваше, че работи в библиотеката и не чува телефона, но женската интуиция на Ан я предупреждаваше, че в момента изобщо го няма.

Отвори чантичката си и потърси листчето хартия, което беше тикнала някъде в дъното. На него имаше телефонен номер, който извади от електронната памет на служебния компютър в „Манинг & Андерсън“. Набра го, но й отговори телефонен секретар, според който Кейт Александър отсъства от дома си. Побърза да затвори, после извади тефтерчето си и набра друг номер.

— Началник на пристанището в Истмъс — обади се жизнерадостен мъжки глас.

— Добър ден, безпокои ви Ан Римън. Бихте ли проверили дали яхтата на господин Римън е на пристана?

— Да, тук е, госпожо Римън. Желаете ли да изпратите някакво послание?

— Не, благодаря. Ще се свържа направо с яхтата чрез централата на военните в Ридондо бийч…

Прекъсна разговора и стисна зъби. Значи е там, без съмнение заедно с онази кучка. О, ще го накарам горчиво да съжалява! Съзнанието й се помъти от пристъп на бясна ярост.