Мими Лат
Адвокати и престъпници (24)

24

Лорин седна и направи кратка оценка на разговора си с Андрю. Имаше всички основания да бъде доволна, тъй като той вероятно ще хукне към прокуратурата и ще предложи сделка — по-мека присъда в замяна на показанията на Томи срещу Сандра. А това ще донесе доста неприятности на скъпата Кейт.

Имаше и втори, далеч по-вероятен вариант, който също устройваше Лорин. Андрю няма да отиде в прокуратурата, а ще потърси обяснение от Кейт. Тя, разбира се, ще откаже всякакви разговори. Всички в кантората знаеха колко стриктно се придържа към правилото за лоялност към клиентите.

Дори Кейт да отрече, че планира някакво споразумение с прокуратурата, в душата на Андрю вече ще е покълнало семето на съмнението. Ще мисли само за това, което означава, че рано или късно отново ще се обърне за помощ към Лорин. А нейната задача ще бъде просто да го убеди, че споразумението е предстоящо…

Бърз поглед към часовника на камината я информира, че личният й треньор по физическа подготовка всеки момент ще бъде тук. Тя тренираше четири пъти седмично, при това с пълно натоварване. Дали Андрю си дава сметка колко време и усилия ми струват тези твърди гърди, тънка талия и гъвкави бедра, запита се Лорин.

Доволна от хода на събитията и от бурната нощ, тя стигна до заключението, че може да си даде един почивен ден. Позвъни в службата и каза, че ще отсъства поради неразположение. После се обади в любимия си козметичен салон в Бевърли Хилс и си запази час. Искаше боядисване на косата, педикюр, маникюр и всичко останало. Накрая набра номера на личната си масажистка и я покани за пет часа следобед.

Звънецът на входната врата дрънна и тя скочи да отвори.

Предстоеше й тежък ден.

 

 

Кейт измъкна белия плик, тикнат между красивите рози, които й донесоха направо в кабинета. Вътре имаше картичка, на която пишеше:

„Ще продължавам да звъня, докато не приемеш да вечеряме заедно.

Андрю.“

Усмихна се. Той наистина звънеше като луд — както тук, така и в дома й. Въздъхна и помириса един от нежните цветове. Освен това беше запомнил, че обожава жълтите рози.

Подчинявайки се на внезапен импулс, тя взе последното му съобщение от бюрото и набра номера, изписан на него.

— Кейт! Не мога да повярвам! — възкликна развълнувано Андрю.

— Исках да ти благодаря за прекрасните жълти рози…

— Моля… Надявам се, че най-сетне ще приемеш поканата ми за вечеря.

— Какво ще кажеш за един малък компромис?

— Веднага! — извика той. — След като ще приемеш да вечеряш с мен…

— Имах предвид да заменим вечерята с обяд — засмя се Кейт.

Колебанието му продължи само секунда:

— Става! Казвай час и ден!

— Да речем утре, в един?

— Чудесно! Какво ще кажеш за „Куджини“ в Санта Моника?

— Ще бъда там — обеща тя.

 

 

Тео с мъка се откъсна от репортерите и вкара колата си зад портала на Сандра. Даде газ и подкара по алеята.

Отвори му самата тя, бледорусата й коса падаше свободно върху раменете.

— Благодаря ти, че дойде.

— Тръгнах веднага, след като получих съобщението ти — отвърна Тео, забеляза загриженото й изражение и добави: — Какво не е наред?

Тя сложи пръст на устните си, погледна го изразително и подхвърли:

— Да се поразходим, времето е чудесно…

Тео я последва през хола и отворените врати на терасата. Дали е възможно да я подслушват, запита се той. Или Сандра просто изпада в параноя?

Излязоха на поляната и Сандра си пое дъх с видимо облекчение. Извърна се с лице към него и ярката слънчева светлина му помогна да разбере колко е измъчена. Красивото й лице изглеждаше посивяло. По дяволите, въздъхна Тео. Всички страдаме…

— Какво става?

— Не искам никой да чуе това, което ще ти кажа — отвърна тя и измъкна от джоба си пакет цигари. — Нали нямаш нищо против, ако запаля?

— Навън димът не ми пречи…

Тя щракна запалката и напълни дробовете си с дим.

— Трябва да вляза във връзка с Томи. — Гласът й беше тих, почти шепот.

— Това е лудост!

Лицето й се разкриви, в очите й проблесна влага. Понякога се държи като гаменче от улицата, но има случаи, в които изглежда като безпомощно дете, помисли си Тео.

— Трябва да разбера какво е казал на полицията — настоя тя. Очите й бяха сведени надолу, към пръстенчето с брилянт, което нервно въртеше.

— Сандра, мисля, че…

— Моля те, не ме поучавай! — прошепна тя и притисна ушите си с длани. — Абигейл ми е достатъчна с нейните заповеди. „Не прави това“, „по-добре така“… — имитира гласа на свекърва си тя. — Вече до гуша ми дойде!

— Разбирам те много добре. — В това отношение Тео наистина можеше да й съчувства.

— Трябва ми сигурен човек, който да предаде посланието ми на Томи — подхвърли тя.

— Сандра, навън има цяла глутница репортери, които дебнат всяка наша крачка! — погледна я в очите Тео. — Надуши ли подобно нещо, жълтата преса буквално ще ни разкъса. Да не говорим за полицията. Какво ще си помислят, ако аз цъфна в затвора и поискам свиждане с убиеца на брат си?

Тя се извърна и насочи поглед към градинарите, които работеха недалеч от тях.

— Разговаряла ли си с Кейт Александър по този въпрос? — попита Тео.

— Тя каза, че не мога да се срещна с него — едва чуто отвърна Сандра.

— И е права — тръсна глава Тео. — Би се изложила на огромна опасност… Мисля, че изобщо не…

— Добре, забрави го — махна с ръка младата жена, извърна се към него и добави: — Съжалявам, че изобщо повдигнах този въпрос.

— Бъди разумна, Сандра. Такова нещо е безкрайно опасно. Слушай какво те съветва адвокатката.

— Нали ти казах да го забравиш? — гневно повиши тон тя.

Той направи опит да хване ръката й, но тя рязко се отдръпна.

— Предполагам, че и сам ще откриеш изхода!

Тръгна с бърза крачка през тревата, а Тео остана на място. Беше дълбоко обезпокоен, стомахът му се превърна в тежка топка. Сандра е готова да експлодира всеки миг, мрачно си помисли той.

 

 

Франклин Манинг получи болки в гърдите и докторите му наредиха да остане на легло. Вече няколко дни подред не можеше да спи, поведението му към близките беше грубо и неприязнено. Така посрещна и съпругата си Ирен, която надникна в спалнята.

— Пак сме сърдити, а? — подхвърли игриво тя.

— Мразя да лежа в проклетото легло! — промърмори Франклин. — Сякаш съм лошо момче, което са наказали!

Очите й със състрадание се спряха върху мъжа, с когото живееше цели четиридесет и осем години.

— Знам това…

— Трябва да ида в службата! — решително продължи той. — Трябва да организирам избора на нов старши партньор. Едва след това мога да мисля за пенсия…

— Решил ли си вече какво ще правиш? — попита тя и се наведе да оправи възглавниците под главата му.

— Вече не съм сигурен дали изобщо имам право на глас — горчиво отвърна той.

— Това не е вярно. Ти си старши партньор и президент, всички във фирмата чакат твоята дума…

— Напоследък отсъствам толкова често, че изпускам нещата от контрол — мрачно поклати глава той. — Зная, че ме уважават, но вече не мога да разчитам на пълната им подкрепа…

— Очевидно още се колебаеш между Диксън и Чарлс — промърмори жена му.

— Така е.

— Труден избор за един баща…

— Обичам нашия син, но се съмнявам, че има качества на ръководител — погледна я с благодарност той. — Зная, че първото нещо, което ще направи като президент, е да обедини фирмата с довчерашните ни конкуренти от Ню Йорк.

— Но той прекрасно знае, че ти си против подобно нещо — погледна го с тревога Ирен.

— Това изобщо не го вълнува — въздъхна Франклин. — Поеме ли ръководството, ще прави каквото поиска.

— Но все трябва да има някакъв начин за противодействие, нали?

Той внимателно я погледна.

— Напоследък нещо ми се върти в главата… Мисля дали да не разделя акциите си по равно между Диксън и Чарлс и да ги направя президенти с еднакви права…

— Това ми звучи като мъдро соломоновско решение…

— Да, ама има опасност от разделяне на фирмата — кимна с кисела физиономия Франклин. — Продължавам да се опасявам, че Диксън не е подходящ за президент…

— А Чарлс? — хвана ръката му тя.

— С него мислим еднакво — въздъхна Франклин. — Толкова прилича на мен, сякаш е мой син… Страхувам се обаче, че Диксън никога няма да ми прости.

— Никога е прекалено силно казано.

 

 

Кейт огледа красивите тропически цветя, поставени в дълбоки вази от китайски порцелан. Прекоси шумното помещение по стъпките на салонната управителка и се насочи към разтворените френски врати на терасата.

Андрю скочи на крака и издърпа стола.

— Радвам се да те видя, Кейт — усмихна се той, а очите му пробягаха по фигурата й. — Жълтото ти отива, би трябвало по-често да го носиш…

— Благодаря — усмихна се тя, седна зад масата и свали слънчевите си очила.

— Как се отнася светът към нашата известна адвокатка?

— Много добре — засмя се Кейт. — Искам отново да ти благодаря за прекрасните рози. Започнаха да разтварят чашки и уханието им залива целия ми кабинет… — Слънцето светеше право в очите й и тя отново си сложи очилата.

— Радвам се — отвърна Андрю. Загорелите му ръце небрежно си играеха със сребърните прибори върху бялата покривка.

Келнерът напълни чашите с минерална вода и Андрю вдигна своята в шеговит тост:

— Да бъдем приятели!

— Да бъдем — чукна се Кейт.

Очилата й даваха възможност да го разглежда на воля, без да привлича вниманието му. Русата коса, яркосините очи и тялото на атлет го караха да прилича по-скоро на филмова звезда, отколкото на адвокат. Кейт беше готова да се обзаложи, че печели сърцата на съдебните заседателки само с външния си вид, докато, обратно — мъжете с положителност изпитват ревност…

Поръчаха и Андрю вдигна глава.

— Напоследък посещавала ли си някое от политическите събрания за набиране на предизборни средства?

— Да — кимна тя. — Ходя на такива събрания поне един-два пъти седмично…

— Аз пък не мога да изтърпя подобно нещо дори веднъж в месеца — направи гримаса той. — Чудя се как издържаш…

— На мен ми харесва — сви рамене Кейт.

— Обзалагам се, че повечето хора посещават подобни места само за да видят името си във вестника…

— Така е. Но аз вярвам в думите на Елдридж Клийвър: „Ако не си част от разрешението, значи си част от проблема…“.

— Което означава, че ако не помагам на другите, аз съм лош, така ли?

— Лош е силна дума. По-точната е пасивен…

— Значи трябва да се стегна, иначе рискувам да не получа твоето одобрение.

— Точно така — закачливо се усмихна Кейт и отпи глътка вода. Келнерът се появи с големи чинии спагети, тя свали очилата си, преди да ги опита. — Страхотни са!

— Наистина — кимна той, остави вилицата и заби очи в нея. — Има ли нещо вярно в слуховете, че възнамеряваш да се кандидатираш за областен прокурор?

— Това е една реална възможност.

— А оттам ще хвърлиш око и на резиденцията на губернатора?

— Защо не? — игриво се усмихна тя.

Той задържа вилицата си във въздуха.

— Мисля, че и на двете места би се справила чудесно…

— Надявам се.

— Говориш като изпечен политик — засмя се той.

Известно време се храниха в мълчание, после Андрю остави салфетката си на масата и я погледна.

— Кейт, не съм забравил, че имаме споразумение да не обсъждаме делото Д’Арси…

В погледа й се появи безпокойство.

— Андрю, не бих искала да разваляме…

— Моля те, нека довърша — прекъсна я той. — Нямам желание да те разстройвам, но трябва да ти задам един въпрос, който напоследък силно ме безпокои… Ще ми отговориш просто с „да“ или „не“, после нещата приключват. Става ли?

— Хайде, питай — въздъхна Кейт.

— Вярно ли е, че подготвяш споразумение с прокуратурата за Сандра д’Арси, според условията на което тя ще свидетелства срещу моя клиент?

Кейт замръзна на стола, в душата й се появи негодувание. Как смее да задава подобен въпрос?!

— Андрю, нямам никакво намерение да обсъждам тези неща с теб! — отсече тя.

— За бога, Кейт! — примоли се той. — Имам право да получа поне едно „да“ или „не“! — По бузите му изби ярка червенина.

— Аз пък отказвам да говоря на тази тема! — стисна зъби тя. Проклет нахалник! Защо изобщо приех тази среща, след като предварително подозирах нещо от тоя сорт?

Сините му очи изпитателно пробягаха по лицето й.

— Чух за подобна възможност от твой колега в кантората — преднамерено небрежно подхвърли той.

— Това е невъзможно! — не успя да се овладее тя.

— Всичко е възможно! — повиши тон той. — По дяволите, Кейт! Кажи да или не!

Кейт захвърли салфетката на масата и скочи на крака.

— Значи затова ме покани на обяд, така ли? Можеш да вървиш по дяволите! — обърна се и хукна към вратата, без да обръща внимание на изненаданите погледи на посетителите. Чувстваше се глупачка, поддала се на най-стария трик от наръчника. На мъжкия чар…