Мими Лат
Адвокати и престъпници (13)

13

Филип Уайт надникна в кабинета на Мадлин.

— Какво мислиш на този етап?

Тя свали очилата си за четене и вдигна глава.

— Спокойно можем да повдигнем обвинение срещу Томи Бартоломю. Той няма алиби, имал е възможност да извърши престъплението, вероятно възползвайки се от пистолета на Сандра д’Арси. Мотивът също е налице — парите. Независимо дали е извършил престъплението в съучастие с нея, или обратно — поради факта, че тя е пожелала да сложи край на връзката им, особено след като се оказва наследница на толкова много пари…

Филип бутна вратата и се настани на стола срещу бюрото й.

— Corpus delicti^[1], а? — усмихна се той.

— Проблемите са около Сандра — уморено въздъхна Мадлин и разтърка очи. — Прегледах внимателно завещанието и предбрачния договор. Според клаузите в двата документа дори само при развод тя получава същото, което би получила в случай на смъртта на Джеймс д’Арси. Оттук логично възниква въпросът: ако е искала парите му, защо просто не се е развела?

— Може би не е вярвала, че той ще приеме…

— Стига, Филип! — изгледа го тя. — Живеем в Калифорния, тук всеки може да получи развод по собствено желание и партньорът му не може да го спре… — На лицето й се появи усмивка. Нейният шеф много обичаше да се прави на адвокат на дявола…

— Може би, но той би могъл да й вгорчи живота, нали? Освен това тя едва ли е толкова опитна в тези неща…

— В предбрачния договор е отбелязано, че Сандра е ползвала услугите на свой адвокат и се е вслушала в съветите му, преди да подпише… — Мадлин вдигна съответния документ от бюрото си.

— Това едва ли има някакво значение — поклати глава Филип, почука празната лула върху дланта си и отново я захапа.

— Нямаме сериозни обвинения срещу нея — продължи Мадлин. — Една извънбрачна връзка не означава нищо. Все пак разполагаме с бележката за парите, а някой от двамата лъже за размера на сумата… Плюс факта, че е купила вероятното оръжие на престъплението, при това малко преди неговото извършване. Имаме и показанията й, според които е извършила тази покупка шест месеца след обира в къщата — основна причина за придобиването на оръжие. По време на този обир тя не е познавала Бартоломю, но по време на покупката вече е била негова любовница… — Ръцете й легнаха върху купчината документи.

— Не е зле — усмихна се одобрително Филип.

— Да, но повечето улики са косвени — въздъхна Мадлин. — Което обаче не ми пречи да усещам, че именно тя е извършителката. Първото нещо, на което се научих в прокуратурата, е да проверявам семейството на жертвата. Обикновено извършителят е някой от неговите членове… Мотив често се оказва примамливо наследство…

Ясните му кафяви очи се спряха върху лицето й.

— Правилно. Има ли още нещо?

— Изисках досието на Томи Бартоломю — кимна тя и отново си сложи очилата. — Има едногодишна присъда по обвинение в опит за измама и придобиване на чужда собственост… Вероятно е измъкнал пари от някаква жена. При всички разпити се е държал истерично, с плач и скандали…

— А каква е неговата версия?

— Жената доброволно му дала парите си да ги инвестира. После открила, че спи с нейна приятелка и за отмъщение го обявила за крадец. При четенето на присъдата Бартоломю помолил съдията да не го праща в затвора. — Веждите й красноречиво се извиха. — Страхувал се, че там ще бъде изнасилен, тъй като бил доста привлекателен…

— И какво е получил? — разсмя се Филип.

— Условна присъда с изпитателен срок — отвърна тя и поклати глава. — Точно тук е и моят проблем… Този младеж изобщо не ми прилича на хладнокръвен убиец. Не го виждам в подобна роля… — Зъбите й замислено захапаха молива. — Освен ако някой не му е помогнал…

— При определени обстоятелства всеки може да стане убиец — напомни й Филип.

— Ами ако смъртта на Д’Арси е точно такава, каквато изглежда според първоначалната версия? — сви рамене Мадлин. — Обикновен грабеж, при който престъпникът се е уплашил и е натиснал спусъка?

— Тази възможност не може да бъде изключена.

— Точно така — кимна тя и завъртя молива между пръстите си. После се зарови в купчината бумаги пред себе си и измъкна някакъв лист. — Боуър е отбелязал, че в колата на Д’Арси е открита касова бележка за покупката на бутилка шампанско от магазина за алкохолни напитки „При Боб“. В същото време килерът му се оказва пълен с каси вносно вино, включително шампанско от същата марка… — Вдигна глава и спря очи върху лицето на шефа си. — Но продавачът, който е бил на работа по време на покупката, не разпознал Д’Арси по снимката, която му била показана…

— Напоследък в богатите квартали, горе из хълмовете, се забелязва серия от въоръжени грабежи, нали? — попита Филип.

— Да, този процес продължава вече няколко години. Престъпниците избират жертвите си в магазините, после ги проследяват и нападат… Но в нито един случай не се е стигнало до убийство, въпреки че нападателите по правило са били въоръжени.

— Значи може да е станало точно така, както предполагаш. Престъпникът просто се е уплашил. Все пак Д’Арси беше известна личност… Може би е казал на бандита, че ще му откъсне топките, каквото и да му струва това… А онзи е изпаднал в паника и го е застрелял…

Мадлин не можа да скрие усмивката си.

— Полицията показала ли е на продавача снимка на Томи? — попита Филип.

— Да — кимна Мадлин. — И него не е разпознал…

— Ясно — рече Филип и смукна от празната лула.

— Между другото, Боуър е разговарял с Тео д’Арси, брата на Джеймс — добави Мадлин. — Има вероятност за оспорване на завещанието. Тео д’Арси твърди, че брат му имал намерение да направи съществени промени в документа и малко преди убийството имал впечатлението, че тези промени вече са факт. Но завещанието, което влезе в сила, е било заверено в нотариата преди повече от година, в присъствието на Чарлс Римън от юридическата кантора „Манинг & Андерсън“…

— Боуър направил ли е справка при Чарлс Римън?

— Да. Римън е семеен адвокат на Д’Арси и движи всички въпроси, свързани с компанията и фондацията. Освен това е бил близък приятел с Джеймс д’Арси и негов личен адвокат… Твърди, че никога не е чувал за промяна в завещанието…

— Хм… — проточи Филип. — А братът твърди обратното, така ли?

— Да.

— Може би братът е искал да се отърве от Джеймс?

— И това ми мина през ума — кимна Мадлин. — Огромното наследство може да бъде силен мотив за подобно престъпление. Но отпечатъкът в градината е твърда улика и аз мисля, че спусъкът е натиснал Томи…

— Но не вярваш да е действал сам, така ли?

— Точно така. Убедена съм, че е имал съучастник. На пръв поглед подозренията падат върху вдовицата, но не изключвам и брата… Направих един списък, който ще предам на полицията с молба за изясняване. Искам да проверят дали съществува някаква връзка между Тео и Томи. Междувременно ние трябва да решим дали да арестуваме незабавно Томи (което би означавало, че вдовицата ще си наеме адвокат и ще се окаже труднодостъпна за нас), или да изчакаме още няколко дни с надеждата, че двамата ще осъществят нов контакт…

— Предстоят ти нелеки решения — въздъхна Филип и стана да си върви. — Надявам се, че ще избереш най-правилните…

— Особено когато нещата опират до много мангизи, нали? — направи гримаса зад гърба му Мадлин.

 

 

Чарлс познаваше Абигейл д’Арси от много години, но нито веднъж не беше я виждал да изпуска контрол над чувствата си, дори когато погребваха първородния й син. Но сега, когато й разказа за любовната връзка на Сандра, в очите й блесна мълния.

— Как е посмяла? — процеди възрастната дама и изправи гръб. — Как е дръзнала да компрометира името на една от най-уважаваните фамилии в Калифорния?!

— Пълна глупост — въздъхна Чарлс и разбърка чая си.

В знак на уважение към него, Абигейл беше накарала иконома да им сервира в прочутия сребърен сервиз на фамилията. Въпреки ранния следобед, старата дама беше облечена в официален халат с дантели, на ушите й висяха брилянтни обици.

— Какво безотговорно момиче!

— Точно по тази причина реших, че се нуждае от юридическа закрила — подхвърли Чарлс. — Един господ знае какво още ни чака. Не можем да й позволим да дрънка на полицията каквото й хрумне…

— В никакъв случай, за бога!

Чарлс размести малките сандвичи в чинията пред себе си и запази мълчание.

— Имах много причини да съм недоволна от брака на сина ми с тази жена — продължи Абигейл. — Включително и факта, че тя не е от нашата класа.

Чарлс направи опит да не реагира на забележката. Може би е забравила, че той самият също не е от тяхната класа…

— Честно казано, пет пари не давам за нея и сега — продължи Абигейл, запазвайки изправената си стойка. — За съжаление обаче тя е майка на внука ми, а ние сме длъжни да защитаваме името Д’Арси. Не искам скандал, Чарлс. Трябва да направиш всичко възможно тази история да бъде потулена.

— Ще се постарая, Абигейл. Но докато не разбера с какво разполага полицията, Сандра трябва да изпълнява всички мои предписания.

— Естествено — кимна тя, тревожни бръчки прорязаха все още красивото й лице. — Ако любовникът й се окаже замесен в убийството на сина ми, фамилията ще се озове на първите страници на вестниците из цялата страна! Не ни трябва такава реклама. И без това сме достатъчно известни… Върху нас лежи някакво проклятие, сякаш сме Кенеди…

Навлажни устни, пусна две бучки захар в чашата си и продължи:

— Чарлс, искам да влезеш във връзка с нашите приятели във вестниците и телевизията. Помоли ги да… — Замълча и втренчи тежък поглед в лицето му. — Всъщност не е необходимо да ти давам инструкции. Знаеш какво трябва да се направи, за да се избегне скандалът, нали?

— Разбира се. Пак ти повтарям, че ще сторя всичко необходимо. За съжаление обаче не можем да спрем жълтата преса…

Тя се намръщи, хвърли поглед на античния часовник над камината и подхвърли:

— Питам се къде ли е Тео… Цял следобед не се е вясвал насам… Безпокоя се за него, не съм сигурна докога ще издържи.

Чарлс обаче беше доволен от отсъствието на Тео. Това му даде възможност да обсъди деликатния проблем направо с главата на фамилията. Дори след толкова много години той все още се чувстваше неудобно в компанията на Абигейл, скован и някак тромав. Прочисти гърлото си и внимателно подхвърли:

— Тео продължава да твърди, че Джеймс е променил завещанието си…

— Да.

— Съжалявам, но нямах друг избор, освен да предложа на съда това, с което разполагахме. Доколкото съм осведомен, именно то е последното завещание, подписано лично от моя клиент… — Очите му се спряха върху лицето й. — Независимо от желанието ми да помогна на Тео, от юридическа гледна точка аз не мога да направя нищо.

— Разбирам те много добре — топло каза тя, пръстите й с безупречно поддържан маникюр легнаха върху ръката му.

Очите му заслепено примигнаха от блясъка на прочутия тридесеткаратов диамант, който старата дама носеше на безименния си пръст.

— Благодаря — прошепна той, после колебливо добави: — Но Диксън и Тео заплашват, че ще оспорят завещанието на Джеймс… Според мен нямат никакви шансове за успех, освен ако не представят в съда доказателство в подкрепа на своята теза… Същевременно обаче имат право да спрат изпълнението на сегашното завещание за определения от закона срок. Това са няколко месеца. След това аз трябва да ида в съда и да подпиша клетвена декларация като главен изпълнител на завещанието.

— Разбира се. Ще направиш каквото е необходимо.

Той отново прочисти гърлото си.

— Бих искал да спомена, че евентуалните съдебни процеси ще нанесат немалко вреда на „Д’Арси къмпани“ и фондацията…

— Съгласна съм с теб, Чарлс. Още чай?

Той кимна.

Абигейл се приведе да напълни чашата му и каза:

— Ще поговоря с Тео. И без това продажбите на компанията спаднаха, нямаме нужда от допълнителни затруднения… Уилям положително се е обърнал в гроба си…

Чарлс доволно кимна с глава и пое димящата чаша от ръцете й. Абигейл винаги е била разумна жена. Диксън и Тео без съмнение ще се замислят дали да заведат дело, когато знаят, че главата на фамилията не е на тяхна страна. Съсредоточи се и направи опит да не пропусне думите, които последваха.

— Тео се чувства ощетен, защото баща му винаги е предпочитал Джеймс. Но това не може да бъде повод за обществен скандал с името ни. — Очите й пробягаха по лицето му. — Аз самата винаги съм била горда с Тео, но майката вижда нещата под друг ъгъл… Много бих искала отношението към него да беше по-друго, да не бяха го изтиквали встрани… Това стори първо баща му, а после и Джеймс… Добре съзнавам, че първородният ми син не беше от лесните… Но исках двамата да бъдат поне приятели.

— Разбирам — промърмори Чарлс, надявайки се тя да не долови съчувствието в гласа му. Подобно на Франклин, Абигейл никак не обичаше да я съжаляват.

Тъмните й очи се спряха върху лицето му.

— Мисля, че Джеймс все пак е взел най-правилното решение. А ти си човекът, който може да изпълни волята му по най-добрия начин…

— Благодаря, Абигейл — трогнато отвърна Чарлс.

— Въпреки това бих желала Тео да има по-голям достъп до делата на компанията и фондацията — добави тя. — Аз ще се опитам да го убедя да се откаже от глупостта, която е намислил… В замяна на това ще искам от теб да го подготвиш по най-добрия начин, тъй като рано или късно той ще поеме нещата в свои ръце…

— Разбира се, Абигейл. Ще го сторя с удоволствие.

— Добре. Сега ми кажи кого ще прикрепиш към Сандра, за да не върши повече глупости…

— Мисля, че това трябва да бъде адвокат по наказателни дела, просто за всеки случай — отвърна Чарлс. — Помниш ли Кейт Александър? Тя завежда нашия отдел по наказателно право…

— Тази, която беше тук при отварянето на завещанието?

— Да — кимна Чарлс. — Много е способна.

— Добре. Подробностите оставям на теб. Естествено, като поемам всички разноски…

 

 

Диксън се плъзна в сепарето и поръча „Краун Роял“ с лед на келнера, изправил се до масата. После извърна глава към своя приятел и клиент Тео д’Арси, който се беше настанил срещу него.

— Много се радвам, че прие да вечеряме заедно — рече Тео.

— Аз също — отвърна Диксън, разкопча най-горното копче на ризата си и разхлаби вратовръзката.

— Успя ли да разговаряш с Чарлс? — приведе се над масата Тео.

— Прави се на много зает — направи гримаса Диксън. — Надува се като пуяк откакто изпрати завещанието в съда. Търчи насам-натам, гони делата на фондацията и „Д’Арси къмпани“, сякаш е господар на света…

— Ясно — мрачно промърмори Тео и отпи глътка от коктейла с шампанско пред себе си. — Обади ми се Алистър Дейвис, изпълнителният секретар на фондацията. Съобщи ми, че Чарлс свиква извънредно заседание на управителния съвет, вероятно защото е решил, че аз вече съм член на този съвет… — Усмивката му беше пропита от горчивина. — Наложи се да обяснявам, че Джеймс ме е отстранил от всички дейности на фондацията…

— Как го прие той?

— Беше шокиран. После напомни, че самият Джеймс често ме е канил да присъствам на подобни заседания като член на семейството… — На лицето му се изписа гримаса. — Разбира се, аз престанах да ходя, защото копелето не ми даваше дори дума да кажа… Чувствах се безкрайно унижен!

— На твое място бих отишъл — посъветва го Диксън. — Какво може да ти стори Чарлс?

— Нямам никакво намерение да се унижавам повече! — мрачно отсече Тео.

Диксън му хвърли изпълнен с безпокойство поглед. След отварянето на завещанието поведението на Тео ставаше все по-неадекватно.

— Натоварих двама от нашите асоциирани партньори да уточнят начините за оспорване на завещанието — осведоми го той. — Междувременно аз ще внеса официален протест. Съдът ще го вземе под внимание и ще блокира изпълнението. Това ще ни даде достатъчно време да съберем материалите за делото по оспорване… За целта възнамерявам да ползвам услугите на юрист извън компанията.

— Защо?

— Конфликт на интересите — поясни Диксън.

— Разбирам — кимна Тео, после загрижено добави: — Но не съм сигурен, че ще издържа на всичко това…

— Само не казвай, че искаш да дезертираш! — предупредително го изгледа Диксън.

— Трябва да знаеш, че мама не желае да завеждам дело по оспорване на завещанието — изплю камъчето Тео.

Диксън усети как кръвното му се вдига над допустимите граници.

„Нима е възможно Абигейл да попречи на единствения си син да получи това, което по право му принадлежи?“ — почти извика той.

— Мама не вярва, че Джеймс е променил завещанието си. Освен това не желае да размахваме кирливите ризи на семейството… Напомни ми, че съм длъжен да пазя доброто име на фамилията… — По лицето му пробяга гримаса. — Убедена е, че един евентуален скандал ще се отрази зле на „Д’Арси къмпани“ и фондацията, които и без това преживяват трудни моменти след смъртта на Джеймс…

Диксън съвсем не беше щастлив от развоя на събитията. Трябва да убедя тоя слабак, че не бива да се отказва от оспорването, въздъхна в себе си той. Това е единственият начин да измъкна от Чарлс контрола върху империята Д’Арси.

— Майка ти не играе по правилата, Тео — приведе се над масата той. — Нима не виждаш какъв номер ти се крои? Цял живот ще съжаляваш, ако сега решиш да се предадеш без бой!

— Чарлс не е виновен, че Джеймс е предпочел него, а не мен — поклати глава Тео. — Освен това мама каза, че той е готов да се заеме с подготовката ми и след време ще прехвърли управлението на компанията и фондацията в мои ръце…

— Браво, много хубаво! Значи ще чакаш Чарлс да ти подхвърля трохи!

— Не е точно така…

— А какво стана с твоите планове, с твоите мечти? — В гласа на Диксън прозвуча зле прикрито нетърпение.

— Ще се реализират, но за по-дълго време — притеснено се усмихна Тео.

— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Диксън и стовари юмрук върху масата. — Но ти наистина си готов да отстъпиш пред Чарлс и да чакаш подаяния! Това е пълна глупост, Тео, и ти прекрасно го знаеш!

— Не бих казал, че съм щастлив от този факт — призна Тео. — Но не искам да причинявам болка на мама…

Диксън вече не беше просто неспокоен, а дълбоко разтревожен. Даваше си ясна сметка, че ако не успее да измести Чарлс от новопридобитите пълномощия, шансовете му да оглави компанията намаляват значително.

— Искам да говоря с Абигейл! — отсече той. — Ще я убедя във важността на нашите намерения. Иначе просто всичко ще отиде по дяволите!

— Не зная — колебливо промърмори Тео и започна да драска с вилицата си по покривката.

— Трябва да имам твоето доверие! — втренчи се в него Диксън. — Някога да съм те подвел?

— Не…

— Разполагам с няколко варианта за оспорване на завещанието, ще имаме достатъчно време да изберем най-добрия от тях. За тази цел, а и за личната ти сигурност, аз още утре ще внеса протест. Може пък да извадим късмет и да открием новото завещание…

— Не съм сигурен в това — отвърна Тео.

— Слушай какво ще ти кажа, приятелю! — изгледа го втренчено Диксън. — Аз съм твой адвокат и съм поел грижата да защитавам интересите ти. По силата на това ти заявявам, че ако не последваш съвета ми, ще съжаляваш цял живот!

— Наистина ли мислиш така?

— Абсолютно! — отвърна с категоричен тон Диксън.

 

 

— Предупредих те, Чарлс! — процеди с пламнали от гняв очи Ан Римън и препречи пътя на мъжа си към гардероба. — Но ти продължаваш да се срещаш с нея!

— Ан, аз не…

— Престани да ме лъжеш! — извика тя. — Бил си с нея на Каталина, проверих на пристанището!

По дяволите, рече си Чарлс и направи светкавична оценка на ситуацията. За съжаление още не беше готов да действа, тъй като изборът за президент на компанията се отложи. Сега очевидно ще трябва да мине в отстъпление.

— Окей, Ан — вдигна ръце той, сякаш да й покаже, че печели. — Не ти казах, защото нямаше да ме разбереш. Поисках среща с Кейт, за да изясним своите отношения…

— И ги изяснявахте през целия уикенд? — иронично подхвърли тя.

Той се изчерви от притеснение, не обичаше да изпада в безпомощни ситуации като тази.

— Бих могъл да й го съобщя и по телефона, но имах чувството, че това няма да е най-добрият начин. Работя ежедневно с тази жена, тя обслужва всички клиенти на фирмата, срещу които има повдигнати обвинения. Затова исках да омекотя нещата…

— Как? Като я начука няколко пъти, преди да й съобщиш тъжната новина? Нещо като прощален подарък, а? — Думите на Ан бяха гневни и плющяха като камшици.

— Нищо подобно. Имах намерението да се върнем веднага след като й кажа… Тя беше много разстроена и затова й дадох необходимото време… — Раменете му леко се повдигнаха. — Отиде на дълга разходка из островчето, а през това време аз поработих…

Понечи да пристъпи към Ан, но тя го спря с ръка.

— Не, Чарлс. Вече не й вярвам… — В гласа й се появи леко колебание. — Не зная какво да мисля…

— Съжалявам, Ан — умолително прошепна той. — Всичко свърши, повярвай ми!

Ан разигра необходимата порция колебание, после решително вирна глава.

— Чарлс, ако и сега не си искрен с мен, аз ти обещавам да те съсипя!

Заплахата прозвуча с особена тежест в настъпилата тишина.

— Трябва да повярваш на думите ми, Ан — промълви след известно време той, поколеба се за миг и продължи: — Мислех да те изненадам, но виждам, че си разстроена и ще ти го кажа още сега… Осигурих два билета за шоуто на Андрю Лойд Вебер. Този уикенд отлитаме за Ню Йорк, запазил съм най-хубавия апартамент в хотел „Плаца“…

— Наистина ли? — учудено го погледна тя.

Чарлс пристъпи напред и я взе в прегръдката си.

— Съжалявам, Ан — прошепна той. — Няма ли да ми простиш?

— Само ако обещаеш, че никога повече няма да се срещаш с онази кучка!

Той нямаше друг избор.

 

 

Телефонът иззвъня и детектив Боуър вдигна слушалката.

— Докъде стигнахте с издирването на пистолета? — попита Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.

— Претърсваме района, но все още без успех.

— По дяволите! Много се надявах, че ще го откриете…

— Аз също — отвърна искрено Боуър.

Харесваше тази жена, нейната решителност и здравия й разум. Откакто дъщеря му постъпи в юридическия факултет, отношението му към жените в тази професия започна да се променя. Все още внимаваше какъв език използва в тяхна компания, но постепенно се убеди, че голяма част от тях са отлични професионалисти.

— Прегледах още веднъж уликите срещу Сандра д’Арси — продължи Мадлин. — Не са достатъчни за повдигане на обвинение. Нямаме доказателства, че е съучастница на Томи в извършването на престъплението. Подозренията ни засега не вършат работа…

— По дяволите! — не се сдържа Боуър. — Бях сигурен, че ще кажете точно това!

— Добре де, не го приемайте толкова навътре — смекчи се гласът на Мадлин. — В замяна на това подписвам официално обвинение срещу Бартоломю. Можете да го арестувате веднага, а можете и да изчакате…

— Предпочитам да изчакам. А вие готова ли сте за атаката на пресата?

— Горе-долу — засмя се тя. — По тази причина бих искала заедно с Томи да приберем и вдовицата… Колкото повече навлизам в делото, толкова по-сигурна съм, че тя е съучастница… — Замълча за миг, после попита: — Нещо ново от наблюдението?

— Нищо. И това едва ли ще се промени, ако не получим разрешение за подслушване на телефоните им…

— Съжалявам, но съдията не пожела да приеме нашите доводи. — В гласа й се долови открито съчувствие.

— Такива са времената, в които живеем — въздъхна Боуър. — Престъпниците имат далеч повече конституционни права от жертвите си…

— Направих всичко възможно…

— Убеден съм, че е така. Но в тези неща понякога се печели, понякога се губи, нали? — Гласът му се снижи. — От време на време тази работа ми идва до гуша!

— На мен също — въздъхна Мадлин. — Нещо интересно около Тео д’Арси?

— Нищо особено. Някои хора твърдят, че отношенията между двамата братя са били обтегнати. Самият Тео д’Арси заяви, че по време на убийството си е бил у дома. Вероятно наистина е така. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, че спусъкът е натиснал Томи… Но кой го е убедил да го направи? Кой му е платил? Това все още не знаем. Ще ви позвъня, ако разкрием нещо ново…

Боуър остави слушалката и неволно се запита как ще се почувства, ако дъщеря му започне работа в прокуратурата и прекарва цялото си време сред ченгета и престъпници. Дано се насочи към търговското право, въздъхна в себе си той.

 

 

Сандра д’Арси се насочи към паркинга пред супермаркета „Бел Ер Хилс“ и очите й зашариха по околните коли. Ръцете й върху волана бяха влажни от напрежение. Слава богу, че Виктория замина за няколко дни! Зърна го отдалеч, на лицето му грееше онази усмивка, която тя толкова много обичаше. По гърба й пробяга тръпка на радостно нетърпение.

Томи се наведе към страничното прозорче, кичур пепеляворуса коса падна над окото му.

— Здравей, любима — рече той и закачливо намигна. — Представляваш наистина приятна гледка!

— Здравей, Томи — поруменя Сандра, очите й нервно пробягаха по околните коли. — Вече не ме търси у дома, защото ченгетата сигурно подслушват телефона… — Отвори чантичката си, измъкна един плик и му го подаде. — Тук са хиляда долара. Нямах време да събера повече…

— Благодаря — кимна той и натика плика в задния джоб на джинсите си.

— Трябва да тръгвам — озърна се отново тя.

— Не бързай толкова — промърмори той, заобиколи колата и се намести на предната седалка до нея. — Искам си целувката!

Сандра включи на скорост и подкара към дъното на паркинга, където по-трудно можеха да бъдат видени. Ръката му се плъзна по бедрото й, тялото й потръпна от желание. Остави мотора да работи.

Томи се премести до нея и я прегърна.

— Не се ли радваш да ме видиш?

— Радвам се, разбира се.

— Тогава го покажи…

Тя се извърна и го целуна по устата, тялото й страстно се притисна до неговото. Стана й хубаво. Той я прегърна толкова здраво, но копчетата на ризата му се забиха в гърдите й.

— Още ли ме обичаш? — прошепна в ухото й.

— Да — отвърна тя, после с видимо нежелание се отдръпна. — Томи, трябва да тръгвам… За известно време не трябва да ни виждат заедно… Не ми се обаждай, аз ще поддържам връзката… — Надзърна през сваления прозорец и добави: — По-добре тръгвай…

— Добре, добре — шеговито вдигна ръце той. — Тръгвам си, но искам да знаеш, че броя часовете… И ще го правя до момента, в който бъдем заедно завинаги!

Слезе от колата и се усмихна. Сандра махна с ръка и рязко потегли.

Фотоапаратът щракна няколко пъти, запечатвайки тайната среща.

— Тръгвам — съобщи по радиото детектив Харис, прибра телеобективите и включи двигателя. Колата с цивилни номера напусна паркинга пред супермаркет „Бел Ер Хилс“ и пое към полицейското управление.