Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Powers of Attorney, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Мими Лат. Адвокати и престъпници
Американска. Първо издание
ИК „Гарант-21“, София, 1996
Редактор: Елисавета Павлова
ISBN: 954-800-965-X
История
- — Добавяне
В памет на Силвия и Айсидор Лавенда, с огромна благодарност към Кери, Андреа и Арон
1
Докато се насочваше към разкошната бална зала в дъното на солидната къща, кацнала сред огромното имение в Бел Ер, Кейт Александър започна да различава приглушените човешки гласове, накъсани от кратки изблици на самодоволен смях. Изправи се на прага и отправи поглед към облицованите със солиден бук стени и блестящия паркет, окъпани от светлината на огромен кристален полилей. В ноздрите я удари аромат на свежи цветя, примесен с миризмата на изобилна храна. Безупречно облечени келнери се промъкваха сред гостите с огромни сребърни подноси, отрупани с апетитни ордьоври, музиката на оркестъра се лееше през отворените френски прозорци, водещи към терасата.
Обзета от чувство на нетърпеливо очакване, Кейт напълни дробовете си с въздух и започна да оглежда мъжете с черни вратовръзки и жените с дълги рокли и голи гърбове. Очите й търсеха един определен силует сред тях. Не успя да го открие, сви рамене и с лека въздишка се гмурна в тълпата, която се приемаше за каймака на лосанджелиското общество, разбъркан с видни представители на Демократическата партия.
— Кейт!
Ето го и него. Чарлс Римън се отдели от компанията и с решителна крачка се насочи към нея. Черната, пронизана от сребърни нишки коса влизаше в приятен контраст с бялото, красиво лице. Главата му кимаше в отговор на поздрави от различни хора, устните му бяха разтеглени в приятелска усмивка.
— Изглеждаш страхотно! — възкликна той с блеснали от възхищение черни очи. Пръстите му нежно докоснаха голото й рамо, устните му леко се плъзнаха по бузата й.
— Чарлс! — предупредително го изгледа тя, а страните й леко поруменяха. Очите й механично пробягаха по околните, после се върнаха на лицето му с леко смущение.
Ъгълчето на устните му се разтегна в усмивка.
— Ако търсиш Ан, няма да я откриеш — рече той, после тръсна глава и гласът му се промени. — Ела, искам да те запозная с един човек!
— С кого?
— С Джеймс д’Арси, нашия домакин.
— Почакай малко — хвана го за ръката Кейт. — Нервна съм, тази вечер предстоят важни събития… — Свободната й ръка се вдигна и леко докосна гърдите.
— Той ще те хареса — отвърна Чарлс, стисна лакътя й и решително я поведе напред.
Кейт се помоли на Бога да е запомнила цялата информация, с която беше тъпкала главата си до малките часове на предишната нощ.
Насочиха се към група законодатели, сред които се открояваше внушителната фигура на Джеймс д’Арси — патриарха на стара и известна фамилия, натрупала състояние от всичко, което носи печалба — петрол, банково дело, търговия с недвижими имоти… Висок и добре сложен, Д’Арси изглеждаше по-възрастен от своите 47 години, вероятно защото кестенявата му коса беше доста изтъняла. Каква властна осанка, рече си Кейт.
— Джеймс, искам да ти представя Кейт Александър — пристъпи към него Чарлс. — Тя е шеф на отдела за защита на криминални престъпници в „Манинг & Андерсън“.
Джеймс д’Арси протегна ръка, очите му внимателно пробягаха по лицето на Кейт.
— Чарлс е във възторг от вас — усмихна се той. Гласът му беше звучен и приятен. — Убеден е, че ще стигнете далеч, може би чак до резиденцията на губернатора.
Кейт отвърна на усмивката му, давайки си сметка, че разтърсва ръката на най-отговорния представител на Демократическата партия в Калифорния.
— Ще се опитам да не разочаровам нито него, нито вас, господин Д’Арси.
— Наричайте ме Джеймс — рече магнатът и се обърна към компанията: — Кейт иска да бъде следващият ни областен прокурор и ако е вярно това, което съм чувал за нея, тя ще е истински динамит!
Кейт беше поласкана. Според Чарлс подкрепата на Д’Арси щеше да е от решаващо значение за политическата й кариера. А ако не успее да му се хареса, спокойно може да зачеркне всичките си амбиции в това отношение.
— Ще се постарая да не ви разочаровам — подхвърли с усмивка тя.
— В продължение на четири години е работила като прокурор, но после този хитрец Чарлс успял да я примами в блестящата си юридическа кантора, заела най-горните етажи на „Сенчъри сити“ — продължи Джеймс.
— Каза го така, сякаш съм я отвлякъл — усмихна се Чарлс.
— Само че този път похитителите ще трябва да плащат откуп на жертвата — намеси се Кейт.
Джеймс отметна глава и избухна в смях.
— Обичам жените с чувство за хумор — промърмори той, извади кърпа и избърса обилно изпотеното си чело. — Е, как намирате адвокатската професия?
— Различна, разбира се — отвърна Кейт. — Липсва ми вълнението в канцеларията на областния прокурор, но в замяна на това имам възможност да получа представа и за другата страна на правото…
— Нашата прокуратура е най-голямата юридическа институция в света — похвали се неизвестно на кого Джеймс, после отново насочи вниманието си към Кейт. — Как мислите да подобрите работата й?
— Ще започна с реорганизация, която ще я направи по-ефективна и по-открита за данъкоплатците, без това да се отразява на качеството на работата — бързо отвърна Кейт.
— Тъй, тъй — кимна Д’Арси, очевидно доволен от отговора, после шеговито размаха пръст. — Ако вие, държавните служители, продължавате да ни разочаровате, ще спрем чековете, които подпомагат предизборната ви кампания…
— Не го правете тъкмо сега — погледна го с престорена загриженост Чарлс. — Наближават избори, ще имаме нужда от няколко по-тлъсти сумички!
— Няма — засмя се Джеймс. — Ти беше прав, Чарлс… Твоята Кейт наистина си я бива. И затова мисля да я отмъкна за малко, искам да я представя на някои хора… — В очите му блеснаха весели искри. — Как иначе ще ти осигуря тлъстите сумички?
— Имаш право — засмя се Чарлс и остана загледан след тях.
Чарлс Римън беше доволен, че Джеймс и Кейт си допаднаха. Той считаше себе си за откривател на таланти, а когато за пръв път видя на какво е способна в работата си красивата прокурорка, беше наистина впечатлен.
Все още помнеше вълнението, което го беше обзело, докато слушаше първата й пледоария, виждаше очите й, блеснали от вълнение. При това какви очи: огромни и леко издължени, с тайнствени зеленикави отблясъци в зениците. Не пропусна да забележи и стройното й гъвкаво тяло с дълги бедра, което крачеше напред-назад пред банката на съдебните заседатели. Нито пък късо подстриганата коса с медни отблясъци, извитите черни вежди и блестящата кожа на лицето с цвят на слонова кост. И веднага реши: тази надарена с остър ум красавица трябва да бъде привлечена във фирмата му. И в личните му покои…
Усмихна се на популярен телевизионен водещ, беше му приятно да е сред известните личности, които се бяха събрали тук. Дълбоко в душата си се гордееше от факта, че момчето, родено в семейството на бедни емигранти, издържащи се единствено от това, което получаваха в мизерната фамилна бакалница, беше успяло да се превърне в човек, с когото се съобразяват всички. Повечето от хората в тази зала често употребяваха една максима, която го изпълваше със задоволство и чувство за триумф: „Ако искаш да ти се свърши работа, потърси Чарли Римън…“. Обичаше да върши услуги, те правеха живота му вълнуващ и приятен.
Особено много обичаше да гради нечия политическа кариера. В случая с Кейт удоволствието му беше двойно, тъй като тя беше не само умна и мотивирана, но и решителен боец за своята кауза. Чарлс беше убеден, че пред нея лежи блестящо бъдеще.
Придружавана от Джеймс, Кейт стискаше ръце, усмихваше се и отговаряше на купища въпроси. Това продължи доста време, после домакинът ловко я откъсна от поредната групичка и я вкара в едно от страничните помещения за кратка почивка.
— Е, как ви се струва? — попита с усмивка той.
— Страхотно — отвърна ентусиазирано тя. — Но и вашите приятели си ги бива, особено във въпросите…
— Не се ли радвате, че сте си написала домашното?
— Аха, значи го забелязахте…
— Аз съм от онези, които не пропускат нищо. А хората искат да знаят мнението на кандидата за обществен пост по всички въпроси, които ги вълнуват…
— Трябва да благодаря на Чарлс — призна тя. — От него научих толкова много!
— Очевидно сте била добра ученичка — кимна Джеймс д’Арси. — Чарлс твърди, че вече сте готова за голямото надбягване…
Очите им се срещнаха, устните на Кейт се разтеглиха в признателна усмивка.
— Искам да ви благодаря за помощта тази вечер — каза тя.
— Не вярвах, че хората ще изразяват готовност за финансиране на толкова ранен етап… До изборите за съдебна власт има почти цяла година.
— Това не пречи да започнете по-раничко — отвърна Джеймс. — Освен това никой не смее да ми откаже…
— Виждам — кимна тя и хвърли любопитен поглед към малкото тефтерче с черни кожени корици, което се появи в ръцете му. Джеймс д’Арси беше един от най-важните клиенти на „Манинг & Андерсън“. Поведението му беше безупречно, но под него се усещаше наличието на някаква твърдост, дори грубост.
— Записвам си всичко — размаха тефтерчето той, почувствал любопитния й поглед. — Освен това го правя така, че всички да ме видят. По този начин съм сигурен, че никой няма да направи опит за измъкване на по-късен етап… — Тикна тефтерчето във вътрешния си джоб и добави: — Елате да кажем здрасти на губернатора.
Губернаторът Брандън енергично разтърси ръката на Кейт, а Д’Арси дари с приятелско потупване по гърба.
— Кейт има някои идеи за подобряване на юридическата ни система — започна без заобиколки Джеймс. — Ако й се даде шанс, с положителност ще подпали няколко дебели задника… Знаеш какво имам предвид.
Губернаторът я погледна с неприкрит интерес.
— Бих искал да чуя тези идеи. Да поговорим по-късно, искате ли?
— Разбира се — усмихна се тя.
— Много добре, много добре… — Очите на губернатора вече гледаха някъде зад тях. — А, ето го и сенатор Хардин… Моля да ме извините.
— Давай — кимна Джеймс и погледна някак разсеяно часовника си. — Кейт, ще ви оставя за няколко минути… Искам да разбера защо се бави съпругата ми.
— Разбира се — отвърна Кейт и го проследи с очи. Не пропусна да отбележи, че усмивката напусна лицето му още преди да стъпи на извитата мраморна стълба за горния етаж.
— Не забравяй на какво е способен този човек — промърмори Сандра д’Арси, изправена пред позлатеното огледало на безценната си тоалетна масичка в стил „Луи XIV“. — Той има повече власт от Бога!… — До слуха й достигаше шумът от приема долу, но в душата й нямаше никакво желание да се присъедини към Джеймс. Светски хора, политици… Уф! Приятелите на съпруга й бяха страхотно отегчителни. Огънчето на цигарата й светеше ярко в полумрака на стаята, тапицирана в убиторозово и пенливо зелено.
Говореше по телефона. Гласът й беше приглушен и напрегнат, красивото й лице — изкривено в мрачна гримаса.
— Това не са празни приказки… Той може да си позволи каквото…
Вратата на спалнята се отвори и на прага застана съпругът й. Пристъпи крачка напред, затръшна вратата зад гърба си, шишенцата с парфюм върху масичката издрънчаха.
— Защо се бавиш още, по дяволите? Губернаторът и сенатор Хардин отдавна са тук, заедно с половината от проклетия парламент! В такива мигове очаквам моята съпруга да е редом с мен!
Зърнал телефонната слушалка в ръката й, той помръкна и мрачно попита:
— С кого говориш?
— С никой — отвърна Сандра и затвори, без да каже дочуване.
— Защо не слизаш долу?
— Не се чувствам добре, вече ти казах това… — Тя го дари с отегчен поглед и бавно изтръска цигарата си. Пепелта падна върху полираната повърхност на тоалетната масичка.
Д’Арси направи крачка напред, изтръгна цигарата от пръстите й и я размаза в пепелника от уотърфордски кристал. После сграбчи русата й коса и жестоко изви главата й назад.
— Боли! — извика Сандра.
— Предупредих те да правиш каквото ти казвам! — изръмжа той. — След две минути да си долу! Хайде, обличай се! И направи нещо с проклетата си коса!
Блъсна я назад с такава сила, че тялото й удари тоалетната масичка и няколко шишенца с трясък се разбиха на пода.
Тя вдигна глава да го погледне, от светлите й очи струеше омраза.
— Чарлс и губернаторът би трябвало да видят най-добрия си приятел в моменти като този…
— Кучка! — просъска той. — Не злоупотребявай с търпението ми! Точно след две минути те искам долу, облечена и нагласена както подобава!
Изгледа я начумерено и злобно, после се обърна и затръшна вратата зад гърба си.
— Мръсно копеле! — промърмори Сандра и сбърчи нос, усетила острата миризма на разлятия парфюм. — Да пукнеш дано!
Чарлс взе две чаши с шампанско от сребърния поднос и подаде едната на Кейт.
— Успя да впечатлиш Джеймс — отбеляза той.
— Той ли ти го каза? — попита тя и бузите й се зачервиха от вълнение.
— Не е нужно да ми го казва, имам си нос. — Чашите звъннаха. — Ти си на пистата, Кейт.
— Това е чудесно! Цял живот съм мечтала да помагам на хората, да направя света по-добър…
— Знам — намигна Чарлс, после усмивката бавно се отдръпна от лицето му.
— Наистина ценя високо това, което правиш за мен — понижи глас тя.
— Ненапразно ме наричат създател на крале, нали?
От другия край на залата се разнесе висок смях, Кейт неволно насочи погледа си натам.
— Конкуренцията май се забавлява добре — отбеляза тя. Думите й се отнасяха за висока и добре сложена червенокоса красавица в черен тоалет, заобиколена от няколко мъже.
— Може да й сече пипето, но е прекалено агресивна за вкуса ми — рече Чарлс.
Лорин Кънингам отметна глава и отново се разсмя. Около нея трима кавалери са бореха за позиция, зяпнали в устата й. Сякаш усетила погледа на Кейт, тя се обърна и махна с ръка.
— Аха — отбеляза Чарлс. — Паякът примамва мухата…
— А мухата трябва да съм аз — усмихна се Кейт.
— Като нищо, особено ако не внимаваш — предупреди я той. — През следващите месеци трябва да си на висота, иначе нашата южняшка красавица като нищо ще те изпревари. Тя отдавна е свикнала да получава всичко, което пожелае…
— Тоя път няма да стане — поклати глава Кейт, извърна се по посока на Лорин и добави: — Идваш ли?
— Върви, по-късно ще се присъединя към теб.
Кейт закрачи през залата, усещайки очите на Чарлс върху гърба си.
— Кейт! — извика с гърления си южняшки глас Лорин. — Каква прекрасна бяла тафта! — После пръстите й с кървавочервен маникюр се плъзнаха по собствената й дреха. — А какво ще кажеш за моята?
— Красива е — отвърна Кейт, безпогрешно разпознала произведението на „Диор“ за няколко хиляди долара. Какво ли е чувството да притежаваш оригинал на подобна фирма, ушит специално за теб, запита се тя. Прилепнала към винаги загорялата кожа на Лорин, черната материя подчертаваше блясъка на синьо-зелените й очи, а сиянието на брилянтните обици и колие вършеха останалото.
Като младши партньори в „Манинг & Андерсън“ двете печелеха добри пари, но Кейт знаеше отлично, че Лорин не купува от заплатата си маркови дрехи и скъпи бижута. Баща й беше един от най-богатите хора в Тексас, освен това обичаше да засипва единствената си дъщеря със скъпи подаръци.
— Чух името ти от устата на някои хора — пропя Лорин. — Споменават го във връзка с кандидатурата…
— Просто опипвам почвата — равнодушно отвърна Кейт.
Лорин сбърчи чипото си носле, очите й се разшириха.
— Колко вълнуващо!
— Така е — кимна Кейт, игнорирайки иронията в гласа на приятелката си. Беше твърдо решена да не си разваля настроението.
Двете се бяха запознали в юридическия факултет. Станаха приятелки, но в отношенията им винаги присъстваше известна доза съперничество. Предимно за оценки и място в курса, за онези неща, които влизат в досието на всеки студент. После Кейт получи място в областната прокуратура, пътищата им се разделиха. Съперничеството се появи с нова сила, когато тя подаде молба за работа в „Манинг & Андерсън“ — кантората, в която Лорин вече имаше четири години стаж. Кейт знаеше какво мисли приятелката й — в адвокатска кантора с подобен престиж могат да работят единствено хора с нейните връзки и обществено положение. Докато самата Кейт завърши със стипендия и беше подложена на всички лишения и несгоди на студентския живот. Конфликтът между двете се задълбочи особено много, след като се озоваха на една и съща работа.
Чарлс се присъедини към тях и вниманието на Лорин се прехвърли изцяло върху него. Приведена напред по начин, който разкриваше част от тайните на деколтето й, тя попита с преднамерено гърлен шепот:
— Къде е Ан?
— Замина.
— О, така ли? Моля те, предай й моите поздрави, когато я видиш… Но междувременно можем да потанцуваме, нали? Ти си сам, аз съм сама…
Червеникавата коса на Лорин се отметна назад, клепачите се спуснаха над предизвикателно проблясващите очи.
Чарлс направи опит да скрие раздразнението си.
— Ще ни извиниш, нали? — обърна се към Кейт той, после поведе Лорин към дансинга. Оркестърът свиреше „Жената скитница“.
Кейт усмихнато кимна с глава, но вътре в себе си съвсем не беше очарована от безцеремонното поведение на Лорин. Разбира се, нямаше намерение да даде воля на ревността си.
Все още беше рано да демонстрира своята близост с Чарлс, това с нищо не би допринесло за кариерата й.
На излизане от тоалетната, където беше отскочила да провери грима си, Кейт забеляза как един висок и очевидно напрегнат мъж с дълга медноруса коса придърпва настрана Джеймс д’Арси. Изправени под извивката на стълбите, двамата не можеха да я видят, но тя получи възможност да чуе репликите, които си размениха.
— Защо ме избягваш, Джеймс? — сърдито попита русокосият. — От няколко дни се опитвам да те открия!
— Бях зает, Тео — хладно отвърна Д’Арси. — Какво има пак?
— Имам нова оферта за фондацията Д’Арси.
— Която със сигурност е още по-шантава от предишните, нали? — изсмя се саркастично Д’Арси.
— Не бързай със заключенията! Няколко независими експерти я намират удачна по отношение на младите таланти, които…
— Скъпи братко! — прекъсна го с категоричен тон Джеймс. — Сигурен съм, че и тази твоя идея е недомислена като всички предишни. На кого му пука за шибаните млади таланти?
— Но аз имам право на глас, когато става въпрос за изразходването на семейните фондове! — сопнато отвърна Тео.
— Кой ти каза?
— Татко ни остави…
— Изобщо не си хаби думите по отношение на татко! Съгласно волята му, за всичко отговарям аз. Очевидно не е изпитвал особено доверие в способностите ти…
— Той не е предполагал, че ще ме изолираш напълно…
— Престани да ми губиш времето. Хайде, изчезвай!
— Ще съжаляваш за това, Джеймс! — заплашително изръмжа Тео.
Кейт видя зачервеното лице на русокосия, който изскочи иззад колоната, хвърли й един изненадан поглед и се смеси с тълпата. В съзнанието й изплува всичко, което Чарлс й беше разказал за двамата братя Д’Арси. Джеймс ръководеше целия фамилен бизнес, докато Тео — артистичен и сантиментален, се занимаваше с делата на шикозната си художествена галерия в Бевърли Хилс. Съществуваше и фондацията Д’Арси, която според слуховете съперничеше по филантропия дори на такива известни фондации като тези на Рокфелер и Форд. Защо Джеймс се беше държал така лошо с брат си? В поведението му нямаше дори следа от галантността, която преди броени минути беше проявил към самата нея. Някой се спускаше по стълбите и Кейт вдигна глава. Оказа се млада и изключително красива жена с бледа и полупрозрачна порцеланова кожа под русата коса, стегната в елегантен кок. Беше облечена в разкошен и очевидно много скъп пурпурен халат, който, по мнението на Кейт, не беше особено подходящ за прием като този.
Без да показва признаци на смущение от напрегнатия диалог с брат си, Джеймс я посрещна в подножието на стълбата, целуна я по челото и двамата се насочиха към гостите.
По-млада е от него поне с двадесет и пет години, помисли си Кейт. Изведнъж усети как някой прекарва пръст по голия й гръб, потръпна и се обърна.
— Чарлс! Тъкмо мислех да тръгна да те търся.
— Това е Сандра д’Арси — рече Чарлс и кимна по посока на отдалечаващата се двойка.
— Така и предположих — отговори Кейт. — Много е красива.
— Вярно е, макар че красотата й е прекалено показна. Но има време, ще се научи… От Бейкърсфийлд до имението на Д’Арси пътят е дълъг… — По лицето на Джеймс пробяга неопределена усмивка. — Знаеш ли, президентът предложи на Джеймс министерско кресло. Но той отказа с извинението, че иска да бъде близо до съпругата и детето си. Лично аз обаче мисля, че се е страхувал да въведе млада и неопитна жена като Сандра във висшите кръгове на Вашингтон…
— Може би е така — кимна Кейт. — Но тя едва ли е глупава, след като е забременяла и е успяла да го убеди да сключат брак…
— Тук си права — усмихна се Чарлс. — Детето им е първият и единствен наследник на династията Д’Арси.
— Аха.
Кейт неволно се запита дали Сандра, успяла да пипне един от най-богатите и влиятелни мъже в тази страна, никога не е съжалявала за победата си. Очите й дяволито се спряха върху лицето на Чарлс:
— Как беше танцът с Лорин?
— Искаше да знае какво ще правя след това парти — засмя се той.
— Наистина? — не успя да скрие изненадата си Кейт. — И ти какво й отговори?
— Казах, че вече имам среща с теб.
— Стига де! — тръсна глава тя, на лицето й се появи недоверчива усмивка. — Кажи какво й отговори наистина?
— Отговорих й, че имам щастлив брак.
След като гостите се разотидоха и къщата потъна в тишина, Сандра изтича на пръсти до вратата на спалнята и надникна вътре. Джеймс вече хъркаше с пълна сила.
Премести поглед към вратата на детската стая, после бавно пристъпи натам. Сърцето й неизменно ускоряваше ритъма си, когато гледаше спящия Джими. Той беше най-прекрасното нещо, което беше имала в живота си. Не се безпокой за нищо, Джими, безгласно рече тя, надвесена над спящото дете. Аз винаги ще се грижа за теб, каквото и да се случи…
Джими спеше на една страна. Привела се да целуне топлата му бузка, Сандра долови миризмата на талк и бебешки крем, която се смесваше с дъха му. Устните й леко се плъзнаха по косата му.
Изправи се, хвърли бегъл поглед наоколо и безшумно се насочи към стълбите. Къщата беше тъмна, само в библиотеката светеше. Джеймс имаше навика да оставя включен лампиона на бюрото си. Преди да си тръгнат, хората от фирмата за обслужване бяха почистили и подредили всичко. Ако не бяха купищата цветя, изпълващи с аромата си балната зала и стаите около нея, ако го нямаше белия килим за танци на терасата, едва ли някой можеше да допусне, че само преди час-два тук се е провел разкошен прием със стотици гости.
Сандра влезе в стаичката зад кухненските помещения и изключи алармената инсталация. После отвори вратата и безшумно се плъзна навън. Придърпала реверите на палтото около шията си, тя забързано тръгна по посипаната с чакъл алея. Времето беше студено, от всичко наоколо сякаш се излъчваше пронизваща влага.
— Ох, дано да е там! — прошепна тя. — Дано да е там, Господи!
Спря в подножието на малко възвишение и натисна бутона на дистанционното управление, което извади от джоба си. Порталът безшумно се отвори. Сандра излезе от имението, сви наляво и сърцето й пропусна един такт. До тротоара, далеч от уличното осветление, беше паркирана кола. Тя забърза към нея.
Вратичката се отвори, от мястото на шофьора изскочи висок млад мъж и се втурна към нея със светнало лице.
— О, Томи! — простена тя и се отпусна в прегръдката му. — Ти дойде, Томи!
Младежът я целуна и побърза да я вкара в колата. Скочи до нея, стисна я в прегръдките си, зарови лице в копринената й коса и започна да целува шията и ушите й.
Усетила натиска на младото му тяло, Сандра простена и се отпусна.
Той се отдръпна, обожанието в погледа му се смени от стресната загриженост.
— Окото ти! Какво е станало с окото ти?
— Нищо — отвърна тя, прикри с ръка лицето си и започна да се отдръпва.
Той отмести пръстите й и нежно опипа подутината на скулата.
— Той ли го направи?
Тя само сви рамене и се извърна. Нямаше желание да обсъжда въпроса.
— Мамка му! — избухна Томи. — Напусни го, Сандра! Аз те обичам и ще се грижа за теб! Чуваш ли?
— Не мога.
— Защо? Заради проклетите пари?
— Не, не е за това… Заради Джими.
— Ти си неговата майка. Всеки съдия ще го присъди на теб.
— Едва ли, особено когато един влиятелен човек му е помогнал да получи поста си…
— Не може да няма някой, който е независим от него…
— Той познава всеки съдия в този щат.
— Но нали сме свободна страна?
Тя упорито тръсна глава.
— Неговите пари променят нещата. Ако поискам развод, той с положителност ще ми отнеме детето.
— Господи! — простена Томи и зарови лице в дланите си. — Бих могъл да убия този мръсник!