Мими Лат
Адвокати и престъпници (25)

25

— Нещо случило ли се е, Рейчъл? — попита разтревожено Кейт и пръстите й инстинктивно стиснаха слушалката.

— Не, обаждам се да ти напомня за нашето месечно събиране утре…

— О, така ли?

Беше си отбелязала датата в календара, но възнамеряваше в последната минута да се извини чрез секретарката си. Обичаше тези срещи с приятелките, но не би могла да понесе компанията на Лорин, която очевидно правеше всичко възможно да й вгорчи живота заради Андрю.

— Рейчъл, много съжалявам, но няма да дойда. Имам много важна работа.

— Дело?

— Не.

— Уговорката ни беше да отсъстваме само в случай на неотложно дело.

Кейт въздъхна и се предаде. Рейчъл пак я победи.

— Добре, къде?

— „Джейд Уест“, точно в един.

— Добре, ще се видим там.

Завъртя се заедно със стола си и стисна зъби. Е, хубаво. Ще се опитам да не обръщам внимание на Лорин и толкоз…

Очите й се насочиха към панорамата зад прозореца. Далеч долу зеленееха ливадите на местния кънтри клуб, по небето плуваха бели облачета. Човек лесно забравя за чудесния ден навън, въздъхна Кейт. Особено когато бюрото му е отрупано с неотложни дела.

 

 

Мадлин остави слушалката. Никак не й се искаше да ходи на това периодично събиране, но Рейчъл й напомни правилото: отсъствието е извинено само в случай на дело. Със закъснение си помисли, че би могла да прибегне до някоя невинна лъжа.

Струваше й се непоносимо да прекара един час в компанията на Кейт, след като правеше всичко възможно да арестува клиентката й по обвинение в убийство. Много обичаше приятелката си и й беше неудобно да мълчи относно разследването срещу Сандра. Ще трябва да внимава какво говори, а ако се стигне до арест… Не ако, а когато се стигне до арест, поправи се тя. Тогава ще бъде наистина трудно. Ще трябва да запазят приятелството си, без това да се отразява на служебните им отношения.

Дано това стане по-скоро, въздъхна Мадлин. Дразнеше се от бавния ход на разследването, от липсата на достатъчно мотиви за арестуването на Сандра. Трябваха й признанията на Томи за нейното съучастие, в противен случай нещата несъмнено щяха да се проточат. Очите й се сведоха към бюрото, отрупано с дела, на които все още не беше обърнала внимание. „Господи, колко работа, въздъхна тя. Понякога имам чувството, че никога няма да се справя!“

 

 

— Разбира се, че ще дойда, мила! — рече в слушалката Лорин и записа името на заведението в бележника си от крокодилска кожа. Прекъсна разговора и огледа кабинета си, отрупан със скъпи вещи и разкошни цветя. Те превръщаха безличната канцелария в нещо по-специално, без тях присъствието й в „Манинг & Андерсън“ щеше да бъде съвсем непоносимо. Бяха я натикали в най-гадния кабинет, отреден за асоциирани партньори. Без никаква гледка!

Всичко това ще се промени, тръсна глава тя. Когато бъда избрана за член на управителния съвет, ще се преместя на горния етаж и ще обзаведа кабинета си така, че всички ще ахнат. Предварително знаеше, че бюджетът за това няма да стигне, но беше готова да го допълни от собствения си джоб. Слава богу, че разполага с достатъчно средства. Това ще бъде най-страхотният кабинет, ще видят те!

 

 

Кейт и Мадлин се засякоха на паркинга.

— Хей, здрасти — подвикна Кейт. — Как си?

— Бачкам като луда! — усмихна се Мадлин. — А ти?

— Добре съм, благодаря.

На входа ги посрещна униформен китаец, поклони се и тръгна пръв към запазената маса. Кейт подуши великолепния аромат на патица по пекински. Рейчъл и Лорин вече бяха тук и оживено разговаряха.

— Седни до мен, Мадлин — забеляза ги Лорин и издърпа стола до себе си. После се наведе и прошепна нещо в ухото й.

— Без тайни разговори, момичета! — подвикна Рейчъл.

— Нещо съвсем лично — отвърна Лорин.

— Само да чуете за нейния Андрю! — извърна се към новодошлите Рейчъл. — Тъкмо ме запознаваше с някои подробности, от които косите ви ще настръхнат. Тоя тип май наистина си го бива!

Кейт леко се стегна. Предварително знаеше, че след като го отряза, Андрю ще побърза да завърти опашка на Лорин. Всъщност той едва ли някога е прекъсвал връзката си с нея, въздъхна тя.

— Според мен Рейчъл изпитва дълбока наслада от нашите любовни истории — усмихна се Мадлин.

— Точно така — кимна дебеланата. — Омъжена съм толкова отдавна, че вече не помня някой да ме е ухажвал…

— Стига де — погледна я с укор Кейт. — Вие с Дарън имате прекрасни отношения.

— Това е вярно, но след седемнадесет години брак и две деца човек неволно забравя вълнението от срещите с ново гадже, нали? Понякога като ви слушам, имам чувството, че това никога не ми се е случвало…

Усмивката на Кейт приличаше по-скоро на гримаса. Явно изтезанията тепърва предстояха. Много й се искаше този обяд вече да е на привършване. Мисълта, че цял час трябва да слуша интимни подробности от връзката между Андрю и Лорин, я караше да се чувства зле.

Поръчаха, после Рейчъл се извърна към Лорин:

— Нали твоят хубавец е поел защитата на човека, когото обвиняват в убийството на Джеймс д’Арси?

— Да — кимна Лорин.

— Какво чакаш още? — изгледа я повелително Рейчъл. — Хайде, почвай да разказваш подробностите!

— Момичета, да се разберем! — намеси се с твърд глас Мадлин. — Не обичам да се правя на моралистка, но в случая с Д’Арси нещата стоят малко по-особено. Аз съм прокурор по делото, а гаджето на Лорин е защитник на обвиняемия. Нека не усложняваме живота си! Да не говорим, че Кейт е адвокат на евентуална обвиняема, която в най-добрия случай ще се яви на делото като свидетелка. Предлагам тази тема да остане встрани от разговорите ни. — Очите й се преместиха към Кейт, очевидно молещи за подкрепа.

— Споделям това мнение изцяло — кимна Кейт.

— Ами да, моля за извинение — притесни се Рейчъл. — Нямах представа, че всички сте замесени.

— Нищо, нищо — усмихна се Мадлин.

— Кейт и Мадлин може да са замесени, но не и аз — предизвикателно подхвърли Лорин. — Затова мога да говоря каквото си искам!

— Сандра д’Арси е клиент на „Манинг & Андерсън“ — напомни й със свъсени вежди Кейт. — А доколкото си спомням, ти все още се водиш служител на тази фирма!

— Глупости! — усмихна се пренебрежително Лорин. — Давам й достатъчно голяма част от времето си, шест дни в седмицата. Мисля, че това е прекалено много… — Извърна се към Рейчъл и преднамерено натъртено попита: — Какво по-точно те интересува, скъпа?

— Хайде да говорим за нещо друго — размърда се на стола си Рейчъл.

— Май всички умирате от страх! — изгледа ги с презрение Лорин.

Кейт отново съжали, че не успя да се измъкне от тази среща. Обядът очевидно ще се проточи, а това я правеше нервна. Невидимото присъствие на Андрю тегнеше над масата, освен това се притесняваше от напрежението между себе си и Мадлин — пряк резултат от работата им по делото Д’Арси. Обикновено успяваше да разграничава личното от служебното, но днес не беше така. Липсваше й обективност.

 

 

Малко след като се върна в прокуратурата, Мадлин вдигна глава и видя едрата фигура на детектив Боуър, запълнила рамката на вратата.

— Влизайте — усмихна се тя. — Тук сте да давате показания по някое дело или да се видите с мен?

— И двете — ухили се Боуър.

— Седнете — махна към близкото кресло тя.

— Нямам време — погледна часовника си той. — Отбих се да ви кажа, че най-сетне разговарях с човека, за когото ви споменах. Онзи, който бил разорен от Д’Арси…

— Каза ли нещо интересно? — погледна го с нетърпение Мадлин.

— Интересно беше по-скоро онова, което не каза — поклати глава Боуър. — От една миля разстояние личеше, че този човек ненавижда Д’Арси…

— Интересно…

— Много… Работел по един от развойните проекти на „Д’Арси къмпани“ срещу солиден хонорар. Трябвали му пари и отишъл в счетоводството да поиска аванс. Оттам го отпратили с обяснението, че плащат два пъти месечно. На излизане видял Д’Арси да разговаря в коридора с някаква жена. Представил му се, извинил се за безпокойството и го попитал дали не би могъл да уреди изплащането на аванса. А Д’Арси се обърнал към него и изръмжал: „Ти какво си въобразяваш, да те вземат мътните? Аз да не съм ти шибаната банка?“. Човекът се ядосал и казал на Д’Арси, че е мръсен егоист, който пет пари не дава за обикновените хора. Онзи почервенял като рак и му казал да се маха. После добавил, че трябва да си търси друга работа, тъй като такава няма да получи не само в „Д’Арси къмпани“, но и в цяла Калифорния.

— Хубав човек, няма що — поклати глава Мадлин.

— И удържал на думата си — добави с въздишка Боуър. — Направил така, че човечецът наистина престанал да получава поръчки…

— И вероятно се е разорил?

— Наложило му се да напусне щата и да започне от А-Б…

— Ужасно! При това Д’Арси пръв е изпуснал нервите си, нали?

— Така твърди човекът. Каза, че е доволен от смъртта на Д’Арси…

— Не бих го обвинила за това.

— Особено след като чуете за какво са му били необходими парите — кимна Боуър. — Жена му трябвало да бъде оперирана по спешност от рак…

— Най-гадното е, че Д’Арси изобщо не го е попитал, нали? — изгледа го Мадлин.

— Така е — въздъхна детективът. — Все пак не пропуснах да проверя алибито му… Оказа се, че по време на убийството е бил в компанията на няколко души. Това ме кара да мисля, че вече разполагаме с убиеца и той се нарича Томи Бартоломю.

— С единия от убийците — поправи го Мадлин.

— Така да е — прие Боуър. — Но вие не се безпокойте, хлапето ще проговори…

— Дано — въздъхна Мадлин, свъси вежди и се замисли за Джеймс д’Арси. Филантроп или мръсник? Добър въпрос…

 

 

На вратата се почука и Чарлс вдигна глава от документите, пръснати върху бюрото му.

— Мога ли да ти отнема една минутка? — сладко му се усмихна Лорин, надникнала в процепа.

— Тъкмо привършвам един договор — раздразнено отвърна той. — Не би ли могла да дойдеш по-късно?

— Не. Искам да ти кажа нещо, което ще те заинтригува.

— Добре, влизай — предаде се с въздишка той.

Тя затвори вратата и тръгна с танцуваща походка през добре мебелирания кабинет.

— Седни — махна към стола срещу бюрото той.

— Благодаря — усмихна се победоносно Лорин и кръстоса под носа му стройните си нозе.

Чарлс обаче не реагира. Не харесваше тази жена, беше напълно равнодушен към атрибутите й.

— Какво е това толкова важно нещо? — нетърпеливо попита той.

— Чувал ли си името Андрю Стюарт? — сладко му се усмихна Лорин.

— Адвокат по наказателни дела, в момента е защитник на Томи Бартоломю. Нали така?

— Точно така — кимна тя и нави на пръста си връхчето на непокорна червеникава къдрица. — С него се срещаме от време на време и…

— Ако става въпрос за конфликт на интересите, можеш да бъдеш спокойна — нетърпеливо я прекъсна Чарлс.

— Не става въпрос за това.

— О, така ли?

— Изглежда Андрю се среща и с Кейт Александър…

Сърцето на Чарлс пропусна един такт, тялото му леко се приведе напред. Наложи се да употреби доста усилия, за да запази самообладание.

— За какви срещи става въпрос? — попита той. — За лични или служебни? Такива, които биха се отразили на професионалните им задължения?

— Ти си истински джентълмен! — изсмя се с открито предизвикателство Лорин. — Имам предвид интимни срещи, като мъж и жена…

— Ясно. А сигурна ли си в това?

— Абсолютно. Излязох от нерви и вдигнах скандал на Кейт. Тя изобщо не отрече…

— Колко време продължава това?

— Не зная — игриво го погледна Лорин. — Но миналия петък са напуснали заедно събранието на едно от женските дружества в „Сенчъри плаца“, този уикенд пак са се виждали.

Чарлс усети как дланите му овлажняват, стана и се насочи към прозореца. Трябваше му поне минута да се овладее.

— Почувствах се длъжна да те информирам, Чарлс — пропя зад гърба му Лорин. — Защото Кейт е адвокат на Сандра д’Арси и връзката й с господин Стюарт може да бъде тълкувана доста многозначително… Особено ако до нея се докопат жълтите вестници…

В гърдите на Чарлс изведнъж се появи мъчителното желание да пресече коридора, да влезе в кабинета на Кейт и да й извие врата. Но първо трябваше да се справи с тази коварна кучка, която се хилеше насреща му.

— Кейт е етичен юрист — извърна се към нея той и на лицето му се появи усмивка. — Не вярвам, че ще допусне професионална грешка. Все пак ти благодаря за информацията… — В очите му се появи внезапно подозрение. — Надявам се, че тя няма да излезе извън стените на кантората.

— Естествено — кимна Лорин и миглите й кокетно запърхаха.

— Добре — въздъхна той. — Няма за какво повече да се тревожиш. Обещавам да поговоря с Кейт.

— Това ще бъде нашата малка тайна — изгука Лорин, стана и се насочи към вратата. На прага се спря и помаха с ръка. — Чао, засега…

Пръстите на Чарлс конвулсивно се преплетоха. Дявол да я вземе тази Кейт! Ето къде е била, когато се скъсах да я търся по телефона! Още тогава усетих, че нещо не е наред…

Закрачи напред-назад, умът му напрегнато работеше. Андрю Стюарт е достоен съперник. Не само защото има привлекателна външност, а и защото е много добър юрист. Все пак изборът на Кейт беше безкрайно неподходящ, дори глупав. Би трябвало да си дава сметка, че рано или късно ще се стигне до конфликт на интересите…

Скъсах си задника да й осигуря политическо бъдеще, кипеше той. И какво се получава, когато само за миг си обърна гърба? Тя просто зарязва всичко и се отдава на съмнителни удоволствия!

Не беше сигурен, че може да действа рационално. Пристъпи към бара, сипа си половин чаша неразреден алкохол и отпи едра глътка. След няколко минути противното разтърсване на вътрешностите му изчезна. Допи питието и остави чашата на плота. Налага се да оправя тази бъркотия, въздъхна мрачно той. Дано да се получи…

 

 

Паркирал колата си до тротоара, Тео нетърпеливо очакваше появата на Диксън. Дългата медноруса коса се търкаше в яката на разкопчаната му риза при всяко нетърпеливо извръщане на главата. Беше изключително обезпокоен от разговора си със Сандра.

Най-сетне зърна мерцедеса, който спря пред сградата на федералните власти в Уестууд. Изскочи от ягуара, заключи вратичката и изчака приближаването на Диксън.

Отвори дясната врата на лимузината и се плъзна вътре.

— Здрасти.

— Какво е толкова спешно? — изръмжа Диксън, даде газ и потегли в посока на Уилшайър.

Тео му предаде накратко разговора си със Сандра и заключи:

— Тя твърди, че на всяка цена трябва да разбере какви са били показанията на Томи пред полицията.

— По дяволите! Не мога да повярвам, че ще пожелае да те изложи на такъв риск! Май ще излезе, че този хлапак наистина е убиецът на брат ти. А Сандра трябва да си държи шибания език зад зъбите! Бърка се точно там, където не трябва!

— Какво означава това? — попита Тео.

— Нищо, забрави го — въздъхна Диксън и се извърна да го погледне. На лицето му изплува пресилена усмивка, брадичката му съвсем се стопи в гушата. — Важното е, че си й отказал, Тео… Отново ще ти дам твърд съвет: дръж се настрана. Остави мен да се разправям с подробностите. Окей?

— Разбира се — въздъхна с облекчение Тео. И без това разчиташе единствено на Диксън. Сега оставаше другият проблем… Прокашля се и неуверено подхвърли: — Полицията отново ме пита къде съм бил в нощта на убийството…

— Какво им отговори?

— Че съм си бил у дома, сам… — Усети как дланите му овлажняват от притеснение. — Ами ако разберат?

Не получи отговор. Диксън гледаше право пред себе си и мрачно мълчеше.