Лев Толстой
Възкресение (80)

XXI

Щом сенаторите седнаха на масата в съвещателната зала, Волф почна твърде оживено да излага мотивите, по които делото трябва да бъде касирано.

Председателят, и без това човек недоброжелателен, днес беше особено без настроение. Като слушаше делото през време на заседанието, той си беше съставил вече мнение и сега седеше, без да слуша Волф, потънал в мислите си. А тия мисли се въртяха около това да се припомня какво бе написал вчера в мемоарите си по повод назначаването на Вилянов, а не него, на онзи важен пост, който той отдавна искаше да получи. Председателят Никитин беше напълно искрено убеден, че разсъжденията на разните чиновници от първите два класа, с които той влизаше в контакт при службата си, образуват твърде важен исторически материал. Като написа вчера една глава, в която силно нападна някои чиновници от първите два класа, задето му бяха попречили, както той го формулира, да спаси Русия от гибелта, в която я увличали сегашните й управници — всъщност само за това, че му бяха попречили да получи по-голяма заплата от сегашната, той мислеше сега как това обстоятелство ще получи за потомството съвсем ново осветление.

— Да, разбира се — каза той на думите на обърналия се към него Волф, без да го слуша.

Бе пък слушаше Волф с тъжно лице, като рисуваше разни орнаменти на сложената пред него хартия. Бе беше най-чиста проба либерал. Той свято пазеше традициите от шейсетте години и ако понякога отстъпваше от строгото безпристрастие, правеше го само в името на либерализма. Тъй в настоящия случай, освен че акционерният търгаш, който се оплакваше, че е оклеветен, беше долен човек, Бе държеше да се остави молбата без последствия още и затова, че обвиняването на журналиста в клевета ограничаваше свободата на печата. Когато Волф свърши своите аргументи, Бе, недорисувал още орнамента, с тъга — беше му тъжно, че трябва да доказва подобни истини, — с мек, приятен глас, кратко, просто и убедително посочи неоснователността на жалбата и като отпусна главата си с побелели коси, продължи да рисува орнамента.

Сковородников, който седеше срещу Волф и през всичкото време събираше с дебелите си пръсти брадата и мустаците си в устата, щом Бе престана да говори, веднага престана да дъвче брадата си и с висок, скърцащ глас каза, че макар да смята председателя на акционерното дружество за голям мерзавец, той би държал за касиране на присъдата, ако имаше законни основания, но тъй като такива няма, той се присъединява към мнението на Иван Семьонович (Бе) — каза той, зарадван, че с това можа да уязви Волф. Председателят се присъедини към мнението на Сковородников и делото се реши отрицателно.

Волф беше недоволен, особено за това, че беше някак си уличен в недобросъвестно пристрастие, но като се престори на равнодушен, разтвори следващото поред дело на Маслова и се зачете в него. Между това сенаторите позвъниха и поискаха чай, като се заприказваха за скандала, който, заедно с дуела на Каменски, занимаваше по това време цял Петербург.

Това беше история с началник на департамент, хванат и уличен в престъпление, предвидено по чл.995.

— Каква мръсотия! — с погнуса каза Бе.

— Какво лошо има тук? Аз ще ви покажа в нашата литература проекта на един немски писател, който чисто и просто предлага това да не се смята за престъпление и че е възможен брак между мъже — каза Сковородников, като смучеше жадно, сякаш сърбаше, смачканата цигара, която държеше между пръстите си до самата длан, и високо се засмя.

— Не може да бъде! — каза Бе.

— Ще ви покажа — каза Сковородников, като цитира пълното заглавие на съчинението и дори годината и мястото на изданието.

— Разправят, че го назначавали губернатор в някакъв сибирски град — каза Никитин.

— И много хубаво, архийереят ще го посрещне с кръста. Би трябвало и той да бъде като него. Аз бих им препоръчал един такъв — каза Сковородников и като хвърли угарката от цигарата в чинийката, събра колкото може повече брада и мустаци в устата си и почна да ги дъвче.

В това време влезлият пристав доложи за желанието на адвоката и на Нехлюдов да присъствуват при разглеждането на делото на Маслова.

— Ето го това дело — каза Волф, — то е цяла романтична история — и разправи онова, което знаеше за отношението на Нехлюдов към Маслова.

Като поприказваха за това, допушиха цигарите и допиха чая си, сенаторите излязоха в заседателната зала, обявиха решението по предишното дело и пристъпиха към делото на Маслова…

Волф изложи съвсем подробно с тънкия си глас касационната жалба на Маслова и пак не съвсем безпристрастно, а с очевидното желание да се касира решението на съда.

— Имате ли да добавите нещо? — обърна се председателят към Фанарин.

Фанарин стана и изпъчил белите си, широки гърди, доказа точка по точка с чудна внушителност и точност отстъплението на съда в шест пункта от точния смисъл на закона и освен това си позволи, макар и накратко, да засегне и самото дело по същество, и крещящата несправедливост на решението му. Тонът на кратката, но силна реч на Фанарин беше такъв, като че той се извинява, че настоява за това, но че господа сенаторите със своята проницателност и юридическа мъдрост виждат и разбират по-добре от него, но той го прави само защото е поел едно задължение. След речта на Фанарин явно не можеше да има ни най-малко съмнение, че сенатът трябва да отмени решението на съда. Като свърши речта си, Фанарин се усмихна победоносно. Гледайки адвоката и видял усмивката му, Нехлюдов беше сигурен, че делото е спечелено. Но като погледна сенаторите, той видя, че Фанарин се усмихва и тържествува сам. Сенаторите и заместник-оберпрокурорът не се усмихваха и не тържествуваха, а имаха вид на хора, които скучаят и сякаш казват: „Слушали сме ги много такива като вас, но всичко това е вятър работа.“ Всички те очевидно почувствуваха удовлетворение едва когато адвокатът свърши и престана да ги бави напразно. Веднага след речта на адвоката председателят се обърна към заместник-оберпрокурора. Селенин се изказа кратко, но ясно и точно да се остави молбата без последствие, като намираше всички доводи за касация неоснователни. След това сенаторите станаха и отидоха да се съвещават. В съвещателната стая гласовете се разделиха. Волф беше за касиране; Бе, разбрал същността на работата, много горещо държеше също за касиране, като представи живо пред другарите си картината на съда и недоразумението със съдебните заседатели, както беше го разбрал напълно вярно. Никитин, държейки както винаги на строгостта изобщо и на строгата формалност, беше против. Цялото дело се решаваше от гласа на Сковородников. И този глас застана на страната на отказа главно за това, защото решението на Нехлюдов да се ожени за тази девойка в името на нравствени изисквания му беше крайно противно.

Сковородников беше материалист-дарвинист и смяташе всяка проява на отвлечена нравственост или — още по-зле — на религиозност не само за презряно безумие, но и оскърбление лично за себе си. Цялата история с тази проститутка и присъствието тук в Сената на защитника й — знаменит адвокат, и на самия Нехлюдов, му беше крайно противно. И той, като пъхаше брадата в устата си и правеше гримаси, много естествено се престори, че не знае нищо по това дело, освен че поводите за касация не са достатъчни, и затова е съгласен с председателя за оставяне молбата без последствие.

На молбата беше отказано.