Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XVIII

На другия ден Нехлюдов тъкмо бе се облякъл и се готвеше да слезе долу, когато лакеят му донесе визитна картичка с името на московския адвокат. Адвокатът бе дошъл по своя работа, а заедно с това и да присъствува при разглеждането на делото на Маслова в Сената, ако се гледа скоро. Телеграмата, изпратена му от Нехлюдов, беше се разминала с него. Като разбра от Нехлюдов кога ще се гледа делото на Маслова и кои са сенаторите, той се усмихна.

— Тъкмо трите типа сенатори наедно — каза той. — Волф е петербургски чиновник, Сковородников — учен-юрист и Бе — практик-юрист и затова най-жив от тях — каза адвокатът. — Всичките ми надежди са в него. А какво стана в прошетарната комисия.

— Ами днес отивам при барон Воробьов, вчера не можах да получа аудиенция.

— Знаете ли откъде иде това „барон“ Воробьов? — каза адвокатът в отговор на малко комичната интонация, с която Нехлюдов произнесе тази чуждестранна титла, прилепена на такова руско име. — Павел бил наградил за нещо си дядо му — камер-лакей, ако се не лъжа — с тази титла. Много му бил угодил с нещо. Барон, та барон — и толкова. Така и тръгнало оттогава: барон Воробьов. И много се гордее с това. А е голям пройдоха.

— Тъкмо при него отивам — каза Нехлюдов.

— Отлично, да вървим заедно. Ще ви откарам.

Преди да излезе, вече в антрето, Нехлюдов срещна лакея със записка до него от Mariette:

„Pour vous faire plaisir, j’ai agi tout à fait contre mes principes, et j’ai intercedé auprès de mon mari pour votre protégée. Il se trouve que cette personne peut être relachée immédiatement. Mon mari a ecrit au commandant. Venez done je vous attend. М.“[1]

— Господи! — обърна се Нехлюдов към адвоката. — Но това е ужасно! Жената, която държат седем месеца в единична килия, се оказва абсолютно невинна и за да я освободят, е трябвало да се каже само една дума.

— Винаги е така. Във всеки случай вие постигнахте желаното.

— Да, но този успех ме огорчава. Всъщност какво се върши там? Защо са я държали?

— Хм, по-добре да не се задълбочаваме. И тъй, аз ще ви отведа — каза адвокатът, когато излязоха пред входа и прекрасната карета, наета от адвоката, се приближи до вратата. — Нали у барон Воробьов?

Адвокатът каза на кочияша адреса и хубавите коне скоро докараха Нехлюдов пред къщата, заемана от барона. Баронът си беше в къщи. В първата стая седеше млад чиновник във вицмундир, с извънредно дълга шия, изпъкнала адамова ябълка и с необикновено лека походка и две дами.

— Името ви? — попита младият чиновник с адамовата ябълка, като пристъпи необикновено леко и грациозно от дамите към Нехлюдов.

Нехлюдов каза името си.

— Баронът ми нареди за вас. Ей сега!

Младият чиновник изчезна зад затворената врата и скоро изведе оттам разплакана дама в траур. Дамата спущаше с костеливите си пръсти омотания воал, за да скрие сълзите си.

— Моля — обърна се младият чиновник към Нехлюдов, като пристъпи с леки крачки към вратата на кабинета, отвори я и застана пред нея.

Влязъл в кабинета, Нехлюдов се озова пред набит, ниско остриган човек със среден ръст в сюртук, който седеше в креслото пред голямо писалище и гледаше весело пред себе си. Особено открояващо се с червената си руменина поради белите мустаци и брада, добродушното лице при вида на Нехлюдов се разля в любезна усмивка.

— Много се радвам, че ви виждам, ние бяхме стари познати и приятели с майка ви. Виждал съм ви като момче и после като офицер. Е, сядайте, разправяйте с какво мога да ви услужа. Да, да — потвърждаваше той, като клатеше стриганата си бяла глава, докато Нехлюдов му разправяше историята на Федося. — Говорете, говорете, всичко разбрах; да, да, това е наистина трогателна история. Какво, подадохте ли молба?

— Молбата съм приготвил — каза Нехлюдов, като я изваждаше от джоба си. — Но исках да ви помоля, надявах се, че на това дело ще обърнат особено внимание.

— И много добре сте направили. Непременно сам ще го докладвам — каза баронът с израз върху веселото лице, нямащ нищо общо със състрадание. — Много трогателно. Очевидно тя е била дете, мъжът й се отнесъл грубо с нея, това я е отблъснало, но после дошло време, обикнали се… Да, ще докладвам.

— Граф Иван Михайлович казваше, че иска да моли императрицата…

Едва успя Нехлюдов да каже тия думи, и изразът на лицето на барона се измени.

— Впрочем, вие подайте молбата в канцеларията, а аз ще направя каквото мога — отговори той.

В това време в стаята влезе младият чиновник, който очевидно кокетираше с походката си.

— Онази дама иска да ви каже още две думи.

— Е, нека влезе. Ах, mon cher, колко сълзи вижда тук човек, да можеше всички да изтрие! Правиш каквото можеш.

Дамата влезе.

— Забравих да ви помоля да не допуснете той да даде дъщеря си, защото той на всичко…

— Нали ви казах, че ще го направя.

— Бароне, за бога, спасете майката.

Тя хвана ръката му и започна да я целува.

— Всичко ще бъде направено.

Когато дамата излезе, Нехлюдов също почна да се сбогува.

— Ще направим каквото можем. Ще се отнесем до Министерството на правосъдието. Те ще ни отговорят и тогава ние ще направим каквото можем.

Нехлюдов излезе и мина в канцеларията. И тук както в Сената той намери във великолепното помещение великолепни чиновници, чисти, учтиви, коректни от дрехите до разговорите, отмерени и строги.

„Колко са много, ужасно много, и какви са охранени, колко са чисти ризите им, ръцете, колко хубаво лъснати обувките им, и кой прави всичко това? И колко им е по-добре на всички в сравнение не само със затворниците, но и със селяните“ — отново неволно помисли Нехлюдов.

Бележки

[1] За да ви доставя удоволствие, постъпих съвсем против принципите си и се застъпих пред мъжа си за вашето протеже. Оказа се, че въпросната особа може да бъде освободена незабавно. Мъжът ми писа на коменданта. Елате ми на гости безкористно. Чакам ви (Фр.).