Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XIV

Като разчиташе да говори с Катюша насаме, както правеше обикновено, след общия чай и вечерята Нехлюдов седеше при Крилцов и разговаряше с него. Между другото той му разправи за молбата на Макар и за историята на неговото престъпление. Крилцов слушаше внимателно, вперил бляскав поглед в лицето на Нехлюдов.

— Да — каза той изведнъж, — мен често ме занимава мисълта, че ето на̀, ние вървим заедно, редом с тях — но с кои „тях“? Със същите тия хора, заради които сме тук. А в същото това време не само не ги познаваме, но и не искаме да ги опознаем. А те, което е още по-лошо, ни мразят и ни смятат за свои врагове. Това е ужасно!

— Няма нищо ужасно — каза Новодворов, който се вслушваше в разговора им. — Масите винаги обожават само властта — каза той с дрезгавия си глас. — Правителството властвува — те го обожават и мразят нас; утре ние ще бъдем на власт — тогава ще обожават нас…

В това време иззад стената се чу взрив от псувни, боричкане и блъскане в стената, звън на верига, писък и викове. Биеха някого, някой пищеше: „Помощ!“

— Ето ги зверовете! Какво общуване може да има между нас и тях? — спокойно каза Новодворов.

— Ти казваш — зверове! А Нехлюдов току-що ми разправи за такава една постъпка! — каза раздразнено Крилцов и разправи как Макар е рискувал живота си, за да спаси своя земляк. — Това вече не е зверство, а подвиг.

— Сантименталност! — каза иронично Новодворов. — Ние мъчно можем да разберем емоциите на тия хора и мотивите на техните постъпки. Ти виждаш тук великодушие, а то може да е завист към оня каторжник.

— Как ти не искаш да видиш нищо хубаво у другите! — разгорещи се изведнъж Маря Павловна (тя беше на „ти“ с всички).

— Не бива да виждаме неща, които не съществуват.

— Как не съществуват, когато човекът рискува да загине от ужасна смърт.

— Аз мисля — каза Новодворов, — че ако искаме да вършим своята работа, първото условие за това е (Кондратиев остави книгата, която четеше до лампата, и заслуша внимателно учителя си) — да не фантазираме, а да виждаме нещата такива, каквито са. Да правим всичко за народните маси и да не чакаме нищо от тях; масите са обект на нашата дейност, но не могат да ни бъдат сътрудници, докато са инертни както сега — започна той, като че четеше лекция. — И затова съвсем илюзорно е да чакаме от тях помощ, докато не се завърши процесът на развитие, оня процес на развитие, за който ние ги подготвяме.

— Какъв процес на развитие! — заговори, пламвайки, Крилцов. — Ние твърдим, че сме против произвола и деспотизма, а нима това не е най-ужасният деспотизъм?

— Няма никакъв деспотизъм — спокойно отвърна Новодворов. — Аз казах само, че знам пътя, по който трябва да върви народът, и мога да соча този път.

— Но откъде си сигурен, че пътят, който сочиш, е истинският? Нима това не е деспотизъм, от който са произлизали инквизицията и смъртните наказания в голямата революция? Те също са знаели научно единствения истински път.

— Това, че те са се заблуждавали, не доказва, че аз се заблуждавам. И после, има голяма разлика между фантазиите на идеолозите и данните на положителната икономическа наука.

Гласът на Новодворов изпълваше цялата килия. Говореше само той, всички други мълчаха.

— Винаги спорят — каза Маря Павловна, когато той млъкна за миг.

— А вие самата какво мислите по това? — попита Нехлюдов Маря Павловна.

— Мисля, че Анатолий е прав, че не можем да натрапваме на народа нашите възгледи.

— А вие, Катюша? — попита с усмивка Нехлюдов, като плахо чакаше отговора й, да не би тя да каже нещо неуместно.

— Мисля, че обиждат простия народ — каза тя, като пламна цялата, — страшно обиждат простия народ.

— Право е, Михайловна, право е — извика Набатов. — Зле обиждат народа. Не бива да го обиждат. В това е смисълът на нашата работа.

— Странна представа за задачите на революцията — каза Новодворов и като млъкна, сърдито запуши.

— Не мога да говоря с него — шепнешком каза Крилцов и замълча.

— И много по-добре ще е да не говорите — каза Нехлюдов.