Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

II

Историята на затворничката Маслова беше твърде обикновена. Маслова беше дъщеря на неомъжена крепостна, която живееше при майка си — говедарка на село при две сестри помешчици, госпожици. Тази неомъжена жена раждаше всяка година и както обикновено става по селата, кръщаваха детето и после майката не кърмеше появилото се на бял свят нежелано, ненужно и пречещо на работата й дете, и то скоро умираше от глад.

Така й умряха пет деца. Кръщаваха ги, после не ги хранеха и те умираха. Шестото дете, заченато от един проходящ циганин, беше момиченце и участта му би била същата, но се случи така, че едната от двете стари госпожици се отби в обора, за да се скара на говедарката за сметаната, която миришела на крава. В обора лежеше родилката с хубаво здраво бебе. Старата госпожица се скара и за сметаната, и за това, че са пуснали родилката в обора, и се готвеше вече да си върви, когато видя детенцето, смили се над него и пожела да му стане кръстница. Тя наистина кръсти момиченцето, а после от жал към кръщелницата си взе да дава мляко и пари на майката и така момиченцето остана живо. Старите госпожици тъй го и наричаха — „спасената“.

Момиченцето беше на три години, когато майка му заболя и умря. На бабата-говедарка й беше трудно да се справя сама с внучката и тогава старите госпожици взеха момиченцето при себе си. Черноокото момиченце излезе необикновено живо и миличко и старите госпожици се развличаха с него.

Старите госпожици бяха две: по-младата, по-добрата — Софя Ивановна, тази, която кръсти детето, и по-старата, по-строгата, Маря Ивановна. Софя Ивановна купуваше хубави дрешки на момиченцето, учеше го да чете и искаше да го направи своя възпитаница. Маря Ивановна казваше, че момиченцето ще трябва да работи, да стане добра горнична и затова беше взискателна, наказваше и дори биеше детето, когато беше в лошо настроение. Тъй поради тези две влияния, когато порасна, от момичето излезе нещо средно между горнична и възпитаница. Така я и наричаха с някакво средно име — не Катка и не Катенка, а Катюша. Тя шиеше, разтребваше стаите, чистеше с тебешир иконите, печеше, мелеше и поднасяше кафето, переше дребни неща, понякога седеше с госпожиците и им четеше.

Идваха да я искат, но тя връщаше всички, разбрала, че животът й с трудовите хора, които я искаха, ще бъде тежък за нея, разгалена от усладилия й се господарски живот.

Тъй живя тя до шестнадесетата си година. Когато навърши шестнадесет години, при госпожиците пристигна техният племенник — студент, богат княз, и Катюша, без да смее да признае това нито нему, нито на себе си дори, се влюби в него. После, след две години, този племенник, отивайки на война, се отби при лелите си, прекара у тях четири дена и в навечерието на заминаването си съблазни Катюша, а на другия ден пъхна в ръката й сторублева банкнота и замина. Пет месеца след заминаването му се разбра, че е бременна.

Оттогава всичко й стана противно и тя мислеше само как да се избави от срама, който я очакваше, и не само започна да изпълнява задълженията си към госпожиците лошо и без желание, но и, кой знае как, един ден избухна. Наговори на госпожиците куп грубости, за което после се разкайваше, и поиска да й уредят сметката.

И госпожиците, много недоволни от нея, я пуснаха. Оттам тя постъпи слугиня у пристава, но се задържа само три месеца, защото приставът, петдесетгодишен старик, почна да я задиря и веднъж, когато беше особено нападателен, тя кипна, нарече го глупак и стар дявол и така го блъсна в гърдите, че той падна. Изпъдена бе за грубост. Да ходи на друго място, нямаше смисъл — скоро трябваше да ражда, и тя се пресели у една селска вдовица, която бабуваше, търговка на вино. Раждането мина леко. Но вдовицата, която беше бабувала и на една болна жена, зарази Катюша с родилна треска и трябваше да изпратят бебето, момченце, в сиропиталище, където то, според думите на бабата, която го беше отнесла, веднага умряло.

Когато се пресели у вдовицата, Катюша имаше всичко на всичко сто двадесет и седем рубли: двадесет и седем спечелени от работа и стоте рубли, които й беше дал нейният съблазнител. Когато си излезе от нея, й бяха останали само шест рубли. Тя не умееше да пази пари, харчеше, а и даваше на всеки, който й поискаше. Вдовицата взе от нея за разноските — за храна и за чай за два месеца — четиридесет рубли, двадесет и пет рубли отидоха по изпращането на детето, четиридесет рубли бабата й изпроси назаем да си купи крава, двадесетина рубли отидоха така — за дрехи, за подаръци, тъй че когато оздравя, Катюша нямаше вече пари и трябваше да си търси място. Място се намери у лесничея. Лесничеят беше женен човек, но също като пристава още от първия ден почна да закача Катюша. Той й беше противен и тя се мъчеше да го отбягва. Но той беше по-опитен и по-хитър от нея; и главно — той беше господарят, който можеше да я праща където иска и веднъж, като я издебна, я облада. Жена му узна и като завари веднъж мъжа си сам в стаята с Катюша, се нахвърли да я бие. Катюша не се остави и стана сбиване, поради което я изгониха от къщи, без да й платят. Тогава Катюша замина за града и се установи там у леля си. Мъжът на леля й беше книговезец и по-рано живееше добре, но сега беше изгубил всичките си клиенти и пиянствуваше, като пропиваше всичко, каквото му попаднеше в ръка.

Леля й държеше малка пералня и с това изхранваше децата си и издържаше пропадналия си мъж. Тя предложи на Маслова да постъпи при нея като перачка. Но като гледаше тежкия живот, който водеха жените-перачки у леля й, Маслова се колебаеше и търсеше чрез канторите място като прислуга. И място се намери у една госпожа, която живееше с двамата си сина гимназисти. Седмица след постъпването й по-големият мустакат шестокласник заряза уроците си и не даваше мира на Маслова със закачките си. Майката обвини за всичко Маслова и я изгони. Ново място не се намираше, но случи се така, че като отиде веднъж в кантората за прислуга, Маслова срещна там една госпожа, чиито дебели голи ръце бяха отрупани с пръстени и гривни. Разбрала положението на търсещата си място Маслова, госпожата й даде адреса си и я покани да я посети. Маслова отиде. Госпожата я прие любезно, нагости я с банички и сладко вино и изпрати някъде горничната си да занесе една бележка. Вечерта в стаята влезе висок човек с дълги прошарени коси и бяла брада; старикът веднага седна до Маслова и усмихнат, с блеснали очи почна да я разглежда и да се шегува с нея. Домакинята го извика в другата стая и Маслова чу думите й: „Свежичка е, селянка.“ После домакинята извика Маслова и й каза, че това е писател, който имал много пари и който нищо нямало да пожали, ако тя му хареса. Тя му се хареса и писателят й даде двадесет и пет рубли, като обеща да се вижда често с нея. Парите отидоха много бързо — плати на леля си, задето беше живяла у нея, купи си нови дрехи, шапка и панделки. След няколко дни писателят изпрати да я повикат. Тя отиде. Той й даде още двадесет и пет рубли и й предложи да се пренесе в отделна квартира.

В новата квартира, наета от писателя, Маслова се влюби във веселия продавач, който живееше в същия двор. Тя сама заяви това на писателя и се прехвърли в самостоятелна малка стаичка. Но продавачът, който обещаваше да се ожени за нея, без да й каже нищо, направо я заряза и замина за Нижни, а Маслова остана сама. Тя предполагаше, че ще може да живее сама в квартирата, но не й позволиха. Пък и кварталният полицейски й каза, че не можела да живее така, ако не се снабди с жълт билет и не се подложи на медицински преглед. Тогава тя пак се върна при леля си. Като видя модната й рокля, пелеринката и шапката, лелята я прие с уважение и вече не смееше да й предлага да бъде перачка, като смяташе, че сега тя е минала на по-високо стъпало в живота. Пред Маслова вече не стоеше въпросът да става или да не става перачка. Тя гледаше със съчувствие робския живот, който водеха в първите стаи бледните перачки със сухи ръце, някои от които бяха хванали вече туберкулоза от прането и гладенето при тридесет градуса сред сапунена пара и при отворени и лете, и зиме прозорци, и се ужасяваше от мисълта, че и тя можеше да влезе в тоя затвор.

И тъкмо по това особено тежко за Маслова време, когато тя не можеше да попадне на нито един покровител, я намери агентката, която доставяше момичета за публичния дом.

Маслова пушеше вече отдавна, но в последните дни на връзката си с продавача и след като той я бе зарязал, тя все повече и повече бе свикнала да пие. Виното я привличаше не само защото й се виждаше вкусно, то я привличаше най-вече за това, че й даваше възможност да забравя всичко тежко, което беше преживяла, даваше й забрава и увереност в собственото й достойнство, каквито нямаше без вино. Без вино винаги й беше тъжно и срамно.

Агентката устрои угощение за лелята и като напои Маслова, предложи й да постъпи в едно добро, най-хубавото заведение в града, като изброи всички изгоди и преимущества на това положение. Маслова трябваше да избира: или унизителното положение на слугиня, при което сигурно ще има преследване от мъжете и тайни временни прелюбодеяния, или осигуреното, спокойно, узаконено положение и явното, позволено от закона и добре плащано постоянно прелюбодеяние. И тя избра последното. Освен това тя мислеше по тоя начин да отмъсти и на своя съблазнител, и на продавача, и на всички хора, които й бяха сторили зло. Освен това я блазнеха и бяха една от причините за окончателното й решение и думите на агентката, че ще може да си поръчва каквито иска рокли — кадифени, от фай, копринени, бални с открити рамене и ръце. И когато Маслова си представи как би изглеждала в яркожълта копринена рокля с черна кадифена гарнитура и с деколте, тя не можа да устои и даде паспорта си. Още същата вечер агентката нае файтон и я заведе в прочутия дом на Китаева.

И оттогава започна за Маслова оня живот на хроническо престъпване на божиите и човешките заповеди, който водят стотици и стотици хиляди жени не само с разрешение, но и под покровителството на държавната власт, загрижена за благото на своите граждани, и който свършва за девет десети от жените с мъчителни болести, предивременно остаряване и смърт.

Сутрин и денем тежък сън след нощните оргии. В два-три часа уморено ставане от мръсното легло, пиене на газирана вода срещу махмурлук, кафе, мързеливо шляене из стаите по пеньоар, блуза или халат, гледане през пердето на прозореца, лениви кавги една с друга; после измиване, мазане, парфюмиране на тялото, косите, мерене на рокли, спорове за тях със собственицата, оглеждане в огледалото, гримиране на лицето, веждите, вкусна тлъста храна; после обличане в ярки копринени, разголени рокли; после излизане в украсената, силно осветена зала, пристигането на гостите, музика, танци, бонбони, вино, пушене и прелюбодействуване с млади или средна възраст мъже, с полудеца и грохнали старци, ергени, женени, търговци, продавачи, арменци, евреи, татари, богати, бедни, здрави, болни, пияни, трезви, груби, нежни, военни, цивилни, студенти, гимназисти — от всички възможни съсловия, възрасти и характери. И викове и шеги, и побоища и музика, и цигари и вино, и вино и цигари, и музика от вечер до съмване. И едва на сутринта — освобождение и тежък сън. И така всеки ден, цялата седмица. В края на седмицата отиване в държавното учреждение — участъка, където чиновници на държавна служба, доктори-мъже, понякога сериозно и строго, а понякога с игрива веселост, като унищожаваха дадения от природата за предпазване от престъпление не само на хората, но и на животните срам, преглеждаха тия жени и им даваха патент за продължаване на същите тия престъпления, които те вършеха със своите съучастници през седмицата. И отново също такава седмица. И така всеки ден — и лете, и зиме, и делник, и празник.

Така преживя Маслова седем години. През това време тя смени два дома и веднъж лежа в болницата. На седмата година от живота й в публичния дом и на осмата от първото й падение, когато беше на двадесет и шест години, с нея се случи нещо, за което влезе в затвора и сега я водеха на съд, след като бе лежала шест месеца в затвора сред убийци и крадли.