Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XVI

Като си спомни усмивката, която си размени с Mariette, Нехлюдов поклати глава недоволен от себе си.

„Преди да си се усетил, ще затънеш пак в тоя живот“ — помисли той, усетил оная раздвоеност и съмнение, които извикваше у него необходимостта от угодничество пред хора, които не уважаваше. Като съобрази къде да иде по-напред, къде после, за да не се връща, Нехлюдов най-напред се отправи към Сената. Отведоха го в канцеларията, където във великолепно помещение видя огромен брой извънредно учтиви и чисти чиновници.

Молбата на Маслова била получена и предадена за разглеждане и доклад на същия тоя сенатор Волф, до когото той имаше писмо от вуйчо си, обясниха чиновниците на Нехлюдов.

— А заседание Сенатът има тая седмица, но делото на Маслова едва ли ще се разгледа на това заседание. Ако се направят постъпки, можем да се надяваме да го пуснат и тая седмица, в сряда — каза един.

В канцеларията на Сената, докато чакаше нужната справка, Нехлюдов пак чу разговор за дуела и подробен разказ как е бил убит младият Каменски. Тук той за пръв път научи подробности по тази история, която вълнуваше цял Петербург. Случаят беше такъв: група офицери се събрали в лавката на стриди и както винаги много пили. Някой казал нещо против полка, в който служел Каменски; Каменски го нарекъл лъжец. Онзи ударил Каменски. На другия ден се дуелирали, куршумът попада в корема на Каменски и след два часа той умира. Убиецът и секундантите били арестувани, но, както казваха, макар да ги затворили, след две недели щели да ги пуснат.

От канцеларията на Сената Нехлюдов отиде с файтон до прошетарната комисия при барон Воробьов, чиновник, който имаше влияние в нея и който заемаше великолепно помещение в държавно жилище. Портиерът и лакеят сухо заявиха на Нехлюдов, че баронът не приема извън приемните дни, че сега той е при господаря-император, а утре ще бъде пак на доклад. Нехлюдов предаде писмото и се отправи към къщата на сенатора Волф.

Волф току-що беше закусил и както обикновено подпомагайки храносмилането си с пушене на пура и разходка из стаята, прие Нехлюдов. Владимир Василевич Волф беше наистина un homme très comme il faut и поставяше това си качество по-горе от всичко, гледаше от висотата му всички други хора и не можеше да не цени високо това качество, защото благодарение само на него беше направил бляскава кариера, такава, каквато желаеше, тоест чрез женитба придоби състояние, което му даваше осемнадесет хиляди доход на година и с големи усилия — сенаторско място. Той смяташе себе си не само un homme très comme il faut, но още и човек с рицарска честност. А под честност той разбираше това, да не взима тихомълком от частни лица подкупи. А да изпросва за себе си по всякакъв начин пътни и дневни пари, възнаграждения от държавното съкровище, като за всичко това изпълнява робски всичко, което правителството искаше от него — това той не смяташе за безчестно. Да погуби, да разори, да стане причина за интернирането и заточението на стотици невинни хора поради привързаността им към своя народ и бащината им вяра, както направи през времето, когато беше губернатор в една от губерниите на Полското царство, той не само не смяташе за безчестно, но смяташе за подвиг на благородство, мъжество, патриотизъм; не смяташе също за безчестно и това, че бе ограбил собствената си съпруга, влюбена в него, и балдъзата си. Напротив, смяташе това за разумно устройство на семейния си живот.

Семейният живот на Владимир Василевич образуваха безличната му жена, балдъзата, чието състояние той също прибра в ръцете си, като продаде имението й и внесе парите на свое име, и кротката, плаха, грозна дъщеря, която водеше тежък самотен живот, намерила разтуха в последно време в евангелизма — на събранията у Aline и у графиня Катерина Ивановна.

А синът на Владимир Василевич — добродушен, на петнайсет години беше обрасъл с брада и оттогава започна да пие и да развратничи, което продължаваше да прави до двадесетгодишна възраст — беше изпъден от къщи, защото никъде не можа да завърши гимназия, и попаднал в лошо общество и затънал в дългове, компрометираше баща си. Веднъж бащата плати двеста и тридесет рубли дълг на сина си, плати и друг път шестстотин рубли, но му заяви, че това е за последен път, че ако не се поправи, ще го изгони от къщи и ще прекъсне всякакви отношения с него; синът не само не се поправи, но направи още хиляда рубли дълг и си позволи да каже на баща си, че и без това животът му в къщи е мъчение. Тогава Владимир Василевич заяви на сина си, че може да върви където ще, че не го счита за син. Оттогава Владимир Василевич си даваше вид, че няма син, и никой от домашните му не смееше да му говори за сина; и Владимир Василевич беше напълно убеден, че е уредил семейния си живот по най-добър начин.

С любезна и малко насмешлива усмивка (това беше негов маниер: неволен израз на съзнанието за своето комфортно превъзходство над мнозинството от хората), като спря разходката си по кабинета, Волф се здрависа с Нехлюдов и прочете записката.

— Моля най-покорно да седнете и да ме извините за малко. Аз ще походя, ако позволите — каза той, пъхнал ръце в джобовете на куртката си и закрачил с леки, меки стъпки по диагонал в големия кабинет в строг стил. — Много ми е приятно да се запозная с вас и, то се знае, да услужа на граф Иван Михайлович — говореше той, като изпущаше ароматен синкав дим и предпазливо отделяше пурата от устата си, за да не изтърси пепел.

— Бих помолил само делото да се гледа по-скоро, защото, ако подсъдимата ще трябва да замине за Сибир, желателно е да замине по-рано — каза Нехлюдов.

— Да, да, с първите параходи от Нижни, знам — каза със снизходителната си усмивка Волф, който винаги предварително знаеше всичко, щом започнеха да му говорят. — Как се казва подсъдимата?

— Маслова…

Волф пристъпи към масата и погледна в преписката, сложена върху папката с делата.

— Да, да, Маслова. Добре, ще помоля другарите си. Ще разгледаме делото в сряда.

— Мога ли да телеграфирам за това на адвоката?

— Вие имате и адвокат? Защо ви е? Но щом искате, защо не.

— Може да няма достатъчно поводи за касация — каза Нехлюдов, — но от делото се вижда, струва ми се, че присъдата е резултат на недоразумение.

— Да, да, това е възможно, но Сенатът не може да разглежда делата по същество — каза строго Владимир Василевич, като гледаше пепелта. — Сенатът следи само с оглед правилното прилагане на закона и тълкуването му.

— Този е, смятам, изключителен случай.

— Знам, знам. Всички случаи са изключителни. Ще направим каквото трябва. Това е всичко. — Пепелта все още се задържаше, но вече бе се пропукала и имаше опасност да падне. — А вие рядко ли идвате в Петербург? — каза Волф, като държеше пурата така, че пепелта да не падне. Пепелта все пак се разклати и Волф предпазливо я поднесе към пепелницата, където тя и падна. — А какво ужасно събитие с Каменски! — каза той. — Отличен момък! Единствен син. Особено положението на майката — казваше той, като повтаряше буквално всичко онова, което всички в Петербург говореха по това време за Каменски.

Като поприказва още малко за графиня Катерина Ивановна и за увлечението й в новата религиозна насока, която Владимир Василевич не осъждаше и не оправдаваше, но която при неговата комилфотност очевидно беше за него излишна, той позвъни.

Нехлюдов се поклони.

— Ако ви е удобно, елате на обяд — каза Волф, като му подаде ръка, — например в сряда. Тогава ще ви дам точен отговор.

Беше вече късно и Нехлюдов се запъти към дома, тоест при лелята.