Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

LIV

Канцеларията се състоеше от две стаи. В единия ъгъл на първата стая с голяма зидана, олющена печка и два мръсни прозореца имаше черна стойка за измерване ръста на арестантите, в другия ъгъл висеше — обикновена принадлежност за всички места за мъчение, като някаква подигравка с неговото учение — голям образ на Христа. В тази първа стая стояха няколко надзиратели. В другата стая пък стояха до стените и на отделни групи или на двойки двадесетина души мъже и жени и тихо разговаряха. До прозореца имаше писмена маса.

Директорът седна до писмената маса и предложи на Нехлюдов стола, който беше наблизо. Нехлюдов седна и почна да разглежда хората в стаята.

Най-напред привлече вниманието му млад човек с късо сетре, с приятно лице, който стоеше пред възрастна вече жена с черни вежди и й говореше нещо разгорещено и ръкомахайки. До него седеше стар човек със сини очила и слушаше неподвижно, държейки за ръката млада жена в затворнически дрехи, която му разказваше нещо. Момче-гимназист гледаше стареца с изплашен израз на лицето, без да снема очи от него. Близо до тях, в ъгъла, седеше влюбена двойка; тя беше с къси коси и с енергично лице, русо, миловидно, съвсем младичко момиче в модни дрехи; той — с тънки черти на лицето и с вълнисти коси, хубав момък в мушамена куртка. Те седяха в ъгъла и си шепнеха, очевидно примиращи от любов. А най-близо до масата седеше побеляла жена в черни дрехи, очевидно майка: тя не можеше да се нагледа на един младеж в също такава куртка, с охтичав вид, и искаше да каже нещо, но не можеше да изрече дума от сълзи: все започваше и все спираше. Младежът държеше в ръцете си хартийка и явно не знаейки какво да прави с нея, със сърдито лице я обръщаше и мачкаше. До тях седеше пълна, червендалеста, хубава девойка с доста изпъкнали очи, в сива рокля и с пелеринка. Тя седеше до разплаканата майка и нежно я галеше по рамото. Всичко у това момиче беше хубаво: и големите бели ръце, и вълнистите стригани коси, и силният нос и устни, но главната прелест на лицето й бяха кафявите, овчи добродушни, чисти очи. Хубавите й очи се откъснаха от лицето на майката в момента, когато влезе Нехлюдов, и срещнаха погледа му. Но тя веднага се обърна и заговори нещо на майката. Близо до влюбената двойка седеше черен чорлав човек с мрачно лице и сърдито говореше нещо на един посетител, голобрад, приличен на евнух. Нехлюдов седеше до директора и гледаше с напрегнато любопитство наоколо.

Отвлече вниманието му едно ниско остригано момченце, което се приближи към него и го попита с тъничко гласче:

— А вие кого чакате?

Нехлюдов се учуди на въпроса, но като погледна момченцето и видя сериозното му, умно лице с внимателни, живи очи, отговори сериозно, че чака една позната жена.

— Да не ви е сестра? — попита момченцето.

— Не, не ми е сестра — отвърна учудено Нехлюдов. — А ти с кого си тук? — попита той момченцето.

— С мама. Тя е политическа — гордо каза момченцето.

— Маря Павловна, вземете Коля — каза директорът, намерил вероятно за незаконен разговора на Нехлюдов с момченцето.

Маря Павловна, същата красива девойка с овчите очи, която бе привлякла вниманието на Нехлюдов, стана с целия си висок ръст и със силна, широка, почти мъжка походка приближи към Нехлюдов и момченцето.

— Сигурно ви е питал кой сте? — попита тя Нехлюдов, като се усмихваше леко и доверчиво го гледаше в очите, тъй просто, като че не можеше да има съмнение в това, че тя с всички е била, е и трябва да бъде в прости, ласкави, братски отношения. — Всичко трябва да знае — каза тя и широко се усмихна в лицето на малкия с такава добра, мила усмивка, че и момчето, и Нехлюдов — и двамата — неволно отвърнаха на усмивката й.

— Да, питаше ме кого чакам.

— Маря Павловна, не може да се разговаря с непознати. Нали знаете — каза директорът.

— Добре, добре — отвърна тя, взе с голямата си бяла ръка ръчичката на Коля, който не снемаше очи от нея, и се върна при майката на охтичавия.

— Чие е това момченце? — попита Нехлюдов тоя път директора.

— На една политическа, роди се в затвора — каза директорът с известно удоволствие, като че показваше рядкостите на своето заведение.

— Нима?

— Да, и сега заминава за Сибир с майка си.

— А тази девойка?

— Не мога да ви отговоря — каза директорът, като дигна рамене. — Но ето и Богодуховска.