Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 26 гласа)
Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)


X

Като отминаха килията на ергените, подофицерът, който придружаваше Нехлюдов, му каза, че ще дойде да го вземе след проверка, и се върна назад. Едва подофицерът се отдалечи, и към Нехлюдов приближи с бързи боси стъпки един затворник, като придържаше веригите си с ръце и лъхна в лицето му тежък и кисел мирис на пот, и му каза с тайнствен шепот:

— Застъпете се, господарю. Съвсем омотаха момчето. Пропиха го. Днес вече при пристигането се нарече Карманов. Застъпете се, ние не можем, ще ни пребият — каза затворникът, като се оглеждаше неспокойно, и веднага се отдръпна от Нехлюдов.

Работата се състоеше в това, че каторжникът Карманов уговорил един момък, с когото си приличали по лице и когото изпращали на заточение, да се сменят, тъй че каторжникът да иде в заточение, а момъкът — на каторга вместо него.

Нехлюдов знаеше вече за този случай, защото преди една седмица същият този затворник му беше съобщил за тази смяна. Нехлюдов кимна с глава, че е разбрал и ще направи каквото може, и продължи, без да се обръща.

Нехлюдов познаваше този затворник от Екатерининбург, където той го беше помолил да ходатайствува да разрешат на жена му да го последва, и беше учуден от постъпката му. Това беше среден на ръст, на вид най-обикновен селянин, около тридесетгодишен, когото изпращаха на каторга за опит за грабеж и убийство. Казваше се Макар Девкин. Престъплението му беше много странно. Това престъпление, както той сам разказваше на Нехлюдов, не било негово, на Макар, а на онзи, нечестивия. При баща му, разказваше Макар, се отбил пътник и наел от него каруцата за две рубли за четиридесет версти път. Бащата наредил Макар да откара пътника. Макар впрегнал коня, облякъл се и седнал с пътника да пие чай. Пътникът му разправил, че отивал да се жени и че носел със себе си спечелените в Москва петстотин рубли. Като чул това, Макар излязъл на двора и сложил брадвата под сламата в шейната.

— И аз не знам защо взех брадвата — разправяше той. — „Вземи — ми казва той, — брадвата“ — и я взех. Седнахме, потеглихме. Вървим си, както му е редът. Аз вече бях и забравил за брадвата. Вече наближихме селото, оставаха още шест версти. Междуселският път се свърши, тръгнахме по шосето нагоре към баира. Слязох аз, вървя подир шейната, а той ми шепне: „Какво чакаш! Ще се качиш горе, по шосето е пълно с хора, а после е селото. Ще отнесе той парите; каквото ще правиш, прави, няма време за губене.“ Наведох се към шейната, уж поправям сламата, а брадвата като че сама се тикна в ръката ми. Той се обърна. „Какво правиш?“ — казва. Замахнах с брадвата, исках да го фрасна, а той пъргав човек, скочи от шейната, хвана ме за ръцете: „Какво правиш — вика, — злодеецо?…“ Повали ме в снега, а аз не се и опитах да се боря, сам се предадох. Върза ми ръцете с пояса, хвърли ме в шейната. Отведе ме право в участъка. Затвориха ме, съдиха ме. Селото даде показание — човекът е добър, нищо лошо не са видели. Господарите, у които живях, също добри думи рекоха. Но нямах пари да наема адвокатин — разправяше Макар — и затова ме осъдиха на четири години.

И ето сега този човек, за да спаси земляка си, макар да знаеше, че с тези думи рискува живота си, все пак предаде на Нехлюдов една затворническа тайна, заради което — ако само узнаеха, че е направил това — непременно биха го удушили.