Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

LV

От задната врата влезе с нервна походка малката, стригана, слаба, жълта Вера Ефремовна с огромните си добродушни очи.

— Е, благодаря ви, че дойдохте — каза тя, като стискаше ръката на Нехлюдов. — Спомнихте ли си за мен? Да седнем.

— Не съм очаквал да ви намеря тук…

— О, на мен ми е много добре! Тъй добре, тъй добре, че по-добре не мога да си представя — заговори Вера Ефремовна, като гледаше Нехлюдов както винаги плахо с огромните си, добродушни, кръгли очи и въртеше жълтата си, съвсем тънка, жилеста шия, която се подаваше от жалката, смачкана и мръсна яка на блузата й.

Нехлюдов започна да я разпитва как е стигнала до това положение. Отговаряйки му, тя започна да му разправя с голямо въодушевление за своето дело. Разказът й беше изпъстрен с чужди думи като пропагандиране, дезорганизация, групи, секции и подсекции, които тя очевидно беше напълно уверена, че всички знаеха, но които Нехлюдов никога не бе чувал.

Тя му разказваше, очевидно напълно убедена, че му е много интересно и приятно да знае всички тайни на народоволците. А Нехлюдов гледаше жалката й шия, редките и объркани коси и се чудеше защо е правила всичко това и защо го разказва. Тя му изглеждаше жалка, но не така, както му изглеждаше Меншов — селякът, който лежеше във вонящия затвор без всякаква вина. Тя беше жалка най-много от оная очевидна бъркотия, която цареше в главата й. Очевидно тя се смяташе за героиня, готова да пожертвува живота си за своето дело, макар че навярно едва ли би могла да обясни в какво се състоеше това дело и в какво се състоеше успехът му.

Първото нещо, за което Вера Ефремовна искаше да говори с Нехлюдов, беше, че една нейна другарка, някоя си Шустова, без дори да е принадлежала към тяхната подгрупа, както тя се изразяваше, била арестувана преди пет месеца заедно с нея и затворена в Петропавловската крепост само защото намерили в дома й книги и писма, предадени й за пазене. Вера Ефремовна се смяташе отчасти виновна за арестуването на Шустова и молеше Нехлюдов, който имаше връзки, да направи всичко възможно да я освободи. Другото, за което Богодуховска молеше, беше да издействува на затворения в Петропавловската Крепост Гуркевич разрешение за свиждане с родителите му и за получаване на научни книги, нужни за научните му занятия.

Нехлюдов обеща да се опита да направи всичко възможно, когато бъде в Петербург.

Историята си Вера Ефремовна разказа така: като свършила акушерските курсове, се сближила с партията на народоволците и работила с тях. Отначало всичко вървяло добре, писали прокламации, агитирали по фабриките, но после арестували една видна личност, хванали писма и почнали да арестуват всички.

— Арестуваха и мен и ето сега ме изпращат на заточение — завърши тя историята си. — Но това е дребна работа. Аз се чувствувам чудесно, самочувствието ми е олимпийско — каза тя и се усмихна с тъжна усмивка.

Нехлюдов попита за девойката с овчите очи. Вера Ефремовна разправи, че това била една генералска дъщеря, която отдавна принадлежала към революционната партия и попаднала тук, задето поела върху себе си изстрела срещу един стражар. Тя живеела в конспиративна квартира, където имало малка печатница. Когато през нощта дошли за обиск, обитателите на квартирата решили да се защищават, изгасили лампите и почнали да унищожават уликите. Полицаите се втурнали и тогава един от заговорниците стрелял и ранил смъртно един стражар. Когато почнали да разпитват кой е стрелял, тя казала, че тя е стреляла, макар че никога не била държала револвер в ръка и не можела и паяк да убие. Тъй си останало. И сега отивала на заточение.

— Алтруистична, добра личност… — одобрително каза Вера Ефремовна.

Третото нещо, за което искаше да говори Вера Ефремовна, се отнасяше за Маслова. Тя знаеше — както всичко се знаеше в затвора — историята на Маслова и отношенията на Нехлюдов с нея и го посъветва да издействува преместването й при политическите или поне като болногледачка в болницата, където сега имало особено много болни и се нуждаели от прислужнички. Нехлюдов й благодари за съвета и каза, че ще се постарае да се възползува от него.