Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XI

Адвокатът прие Нехлюдов, без да го оставя да чака ред, и веднага заприказва за делото на Меншови, което беше прочел и беше възмутен от неоснователността на обвинението.

— Това дело е възмутително — казваше той, — много е вероятно пожарът да е предизвикан от самия собственик, за да получи застраховката, но въпросът е, че виновността на Меншови никак не е доказана. Няма никакви улики. Тук е проявено прекалено усърдие от страна на следователя и небрежност от страна на заместник-прокурора. Дано делото се гледа тук, а не в уездния съд, тогава гарантирам, че ще го спечелим, а хонорар не искам никакъв. Виж, друго нещо е молбата до височайшия от Федося Бирюкова — тя е готова; ако идете в Петербург, вземете я със себе си, подайте я сам и помолете. Инак ще направят запитване в Министерството на правосъдието, там ще отговорят — по-добре не се захващайте, тоест ще откажат, и нищо няма да излезе. Помъчете се да намерите хора, които имат влияние.

— Пред царя ли?

Адвокатът се засмя.

— Това е вече висшата — най-височайша инстанция. А висша значи секретарят на комисията за молбите или завеждащият. Това е всичко, нали?

— Не, ето какво ми пишат сектантите — каза Нехлюдов, като изваждаше от джоба си писмото на сектантите. — Това е много чудно нещо, ако е вярно всичко, което пишат. Днес ще се помъча да се видя с тях и да разбера в какво се състои работата.

— Както виждам, вие сте станали фунийка, отвор, през който се изливат всички оплаквания на затвора — усмихнат каза адвокатът. — Те май че са твърде много, няма да се справите.

— Не, но това е поразително дело — каза Нехлюдов и разправи накратко същността на работата: хората в селото се събирали да четат евангелието, но дошло началството и ги разгонило. На следната неделя пак се събрали. Тогава извикали пристава, съставили акт и ги предали на съд. Съдебният следовател ги разпитал, заместник-прокурорът съставил обвинителен акт, съдебната палата потвърдила обвинението и ги предали на съда. Заместник-прокурорът обвинявал, на масата били веществените доказателства — евангелието, и ги осъдили на заточение. — Това е нещо ужасно — казваше Нехлюдов. — Нима може да е вярно?

— Че какво толкова ви учудва?

— Ами всичко; разбирам старшията, комуто е заповядано, но заместник-прокурорът, който е съставил акта, нали е образован човек…

— Тъкмо там е грешката, дето сме свикнали да мислим, че прокуратурата, съдиите изобщо са някакви нови, либерални хора. Те бяха някога такива, но сега е съвсем друго. Това са чиновници, загрижени само за двадесето число. Той получава заплата, но му трябват още повече, и дотук свършват всичките му принципи. Той ще обвини, когато щете, ще съди, ще осъжда.

— Но нима съществуват закони, според които човек може да се заточи за това, че заедно с други е чел евангелието?

— Не само може да ги заточат макар и някъде по-наблизо, но и на каторгата може да ги пратят, ако се докаже, че при четенето на евангелието са си позволили да го тълкуват на другите не така, както е заповядано и с това са осъждали черковното тълкуване. Хула срещу православната вяра пред народа и по чл.196 — заточение и изселване.

— Не може да бъде.

— Казвам ви. Винаги казвам на господа съдиите — продължаваше адвокатът, — че не мога да не ги гледам с чувство на благодарност, защото, ако аз не съм в затвора, а и вие също, а и всички ние, то е благодарение на тяхната добрина. Най-лесното нещо е всеки от нас да бъде осъден на заточение и лишаване от права.

— Но щом е тъй и всичко зависи от произвола на прокурора и на лицата, които могат да прилагат и да не прилагат закона, тогава защо е съдът?

Адвокатът са разсмя весело.

— Ей, че въпроси задавате! Това е, драги, философия. Защо не, можем да поприказваме за това. Заповядайте в събота. У мен ще поговорим и по общи въпроси — каза адвокатът, като произнасяше с ироничен патос думите „общи въпроси“. — Нали познавате жена ми? Заповядайте.

— Да, ще се постарая да дойда — отвърна Нехлюдов, почувствувал, че не говори искрено и че ако се постарае за нещо, то ще е само да не бъде вечерта у адвоката сред събиращите се у тях учени, литератори и художници.

Смехът, с който адвокатът отговори на забележката на Нехлюдов, че съдът няма смисъл, щом съдиите могат по свое усмотрение да прилагат или да не прилагат закона, и интонацията, с която той произнесе думите „философия“ и „общи въпроси“, показаха на Нехлюдов колко различно гледат на нещата двамата, а навярно и приятелите на адвоката, и как, въпреки сегашното си отдалечаване от предишните се приятели като Шенбок, Нехлюдов се чувствуваше много по-далеч от адвоката и хората от неговия кръг.