Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XXXVIII

На другия ден, неделя, в 5 часа сутринта, когато в женския коридор на затвора се раздаде обикновената свирка, вече будната Корабльова събуди Маслова.

„Каторжница“ — с ужас помисли Маслова, като търкаше очи и неволно вдишваше ужасно вонящия призори въздух и искаше пак да заспи, да потъне в областта на несъзнателното, но привичният страх надви съня и тя стана, подви крака и седна, като се оглеждаше. Жените вече бяха станали, само децата още спяха. Предпазливо, да не ги събуди, кръчмарката с изпъкналите очи измъкваше изпод тях халата. Бунтовницата простираше край печката парцалите, които й служеха за пелени, а детето пищеше отчаяно в ръцете на синеоката Федося, която го люлееше и му пееше с нежния си глас. Притиснала ръце до гърдите си, с наляно с кръв лице, охтичавата кашляше и като поемаше въздух в промеждутъците, почти викаше. Събудена, червенокосата лежеше по гръб, прегънала дебелите си крака, и високо и весело разказваше съня, който беше сънувала. Бабата-подпалвачка стоеше пак пред иконата и шепнейки едни и същи думи, се кръстеше и кланяше. Дъщерята на псалта седеше неподвижно на нара и гледаше пред себе си с полусънен, тъп поглед. Хубавелка навиваше на пръст мазните си остри черни коси.

В коридора се чуха стъпки на шляпащи плъстенки, щракна ключалката и вътре влязоха двама затворници-чистачи в куртки и къси сиви панталони до над глезените; те със сериозни, сърдити лица дигнаха на кобилица вонящата кофа и я изнесоха от килията. Жените излязоха в коридора да се мият на крановете. При крановете стана спречкване между червенокосата и една жена, излязла от друга, съседна килия. Пак псувни, викове, оплаквания…

— Карцер ли искате? — закрещя надзирателят и така удари червенокосата по тлъстия гол гръб, че плясъкът отекна в целия коридор. — Повече да не съм ти чул гласа!

— Виж го ти стария как се е разлудувал! — каза червенокосата, като взе думите му за ласка.

— Хайде, по-живо! Гответе се за черква!

Маслова не беше успяла да се вчеше, когато дойде директорът със свитата си.

— Проверка! — извика надзирателят.

От другата килия излязоха още арестантки и всички застанаха в две редици надлъж по коридора, при което жените от задната редица трябваше да сложат ръце на раменете от първата редица. Преброиха всички.

След проверката дойде надзирателката и поведе арестантките на черква. Маслова и Федося бяха в средата на колоната, състояща се от повече от сто жени, излезли от всички килии. Всички бяха с бели забрадки, блузи и поли и само тук-таме между тях се виждаха жени, облечени в свои собствени цветни дрехи. Това бяха жени, които следваха заедно с децата мъжете си на заточение. Цялата стълба беше заета от това шествие. Чуваше се мекото тропане на обутите в плъстенки крака, говор, понякога смях. На завоя Маслова видя злобното лице на своя враг Бочкова, която вървеше напред, и я посочи на Федося. Щом слязоха долу, жените млъкнаха и като се кръстеха и кланяха, почнаха да минават през отворените врати на още пустата, блестяща от злато черква. Тяхното място беше вдясно и те, блъскайки и притискайки се една в друга, почнаха да се подреждат. След жените влязоха в сиви халати заточениците, задържаните и препращаните на заточение по решение на общините им, като почнаха да се тълпят вляво и в средата на черквата, кашляйки високо. А горе, при хора, вече стояха доведените по-рано — от едната страна каторжниците с наполовина избръснати глави, които издаваха присъствието си с дрънкане на веригите, а от другата — небръснати и неоковани във вериги — подследствените.

Затворническата черква беше новопостроена и украсена от един богат търговец, който похарчи за това няколко десетки хиляди рубли, и цялата блестеше в ярки бои и злато.

Известно време в черквата цареше мълчание и се чуваше само подсмърчане, кашлица, писък на пеленачета и понякога звън на вериги. Но изведнъж арестантите, застанали в средата, се отдръпнаха и притиснаха един към друг, като направиха по средата път, по който мина директорът и застана пред всички, в средата на черквата.