Александър Беляев
Ариел (9)

Глава IX
Човешкият мравуняк

Мис Джейн беше много учудена, когато на другата вечер при нея се яви Боден.

„Очевидно заплахата е повлияла“ — помисли си тя, като канеше посетителя да седне.

— Вчера ние с вас се поскарахме, Джейн — каза Боден, сядайки. — Но вие трябва да ме разберете. Защото аз не съм сам. Ако бих задоволил вашето искане и ви посочех адреса на Аврели, моят съдружник би могъл да се обиди и да сметне, че вие не му се доверявате — за себе си не говоря, — щом искате да се убедите в какви условия се намира вашият брат…

— Напълно ми е безразлично ще се обиди ли, или не вашият съдружник. Аз съм сестра и имам право да зная всичко за моя брат и да го видя — възрази Джейн.

— Тъкмо така мисля и аз — каза примирително Боден. И като помълча, извика: — Чуйте, Джейн! Много ми е тежко, че между нас стават недоразумения.

— Кой е виновен за това, мистър Боден?

— Ако досега ние криехме от вас местопребиваването на вашия брат, то го правехме само по настояване на лекарите, които намират, че вашето свиждане с брат ви би могло да се отрази вредно на здравето му. За него са опасни всякакви вълнения, дори радостните.

— Не ви вярвам.

Боден въздъхна с вид на човек, когото оскърбяват незаслужено.

— Разберете, че да се изпълни вашият каприз…

— Каприз ли? Желанието на сестрата да научи нещо за съдбата на своя брат вие наричате каприз?

— Но като изпълня вашето желание, аз мога да причиня вреда на Аврели, за когото отговарям в ролята си на настойник. Като ви отказвам, възбуждам вашия гняв и подозрение. От това страдат доброто име, честта и гордостта на нашето съдружие. Нека бъде, както желаете. Вие сте вече пълнолетна и сте сестра на Аврели. Можете да отговаряте за постъпките си. Аз ще ви посоча къде се намира Аврели, но при едно условие. Ако вие отидете при него, аз трябва да присъствувам на вашето свиждане. Към това ме задължава положението ми на настойник.

Джейн нямаше желание да пътува с Боден, но неговото предложение опростяваше работата, с него по-лесно и по-скоро щеше да намери брат си, и тя не възрази.

— Доколкото пък това пътуване — продължаваше Боден — е свързано със загуба на време и разноски, прави се за изпълнение на вашия кап… желание…

— Аз ще заплатя разноските — отговори живо Джейн. — Не само вашите, но и на мистър Доталер, който ще дойде с мене.

Боден се понамръщи. Пак този Доталер! Но настойникът познаваше Джейн: не можеш я склони. И той трябваше да се съгласи.

— Да поръчаме ли билети за океанския параход? — запита той.

— Ще поръчам сама и не за параход. Ще летим с аероплан.

— Толкова ли нямате търпение? Това ще струва скъпо.

— На мене, а не на вас.

Боден се замисли. Той се страхуваше да лети с аероплан. Но колкото по-скоро пристигнат в Мадрас, толкова по-добре. За бягството или „отлитането“ на Аврели той нищо не каза. Това беше твърде необикновено, невероятно. Възможно е Пирс наистина да е полудял. Толкова повече всичко трябва да се разследва на място.

— Това ще струва скъпо — повтори Боден. — Пътят е далечен.

— Франция? Швейцария? Италия? — запита Джейн.

— Индия — отговори Боден.

— Индия! — с учудване извика Джейн. — Да, не е близко! — Тя помисли малко. — Няма значение, толкова по-добре. Ще наема пътнически аероплан.

След като Боден си отиде, Джейн се замисли дълбоко. Виж ти къде Боден и Хезлън са изпратили брат й! Това не е току-така. Индия! С нейния ужасен за европейците климат, трески, чума, холера, змии, тигри… Това беше почти всичко, което Джейн знаеше за Индия.

Тя влезе в библиотеката и почна да избира книги. Нетърпението й да се запознае с тази страна беше толкова голямо, че девойката отваряше напосоки страница подир страница и четеше. Главата й се пълнеше с някакъв хаос. Всичко беше толкова сложно, необикновено, неразбираемо… Смешение на раси, смешение на племена, езици, наречия, касти, религии… Тъмнокожи арийци, индуси, кафяви дравиди, още по-черни туземци… Арийските езици — хиндустани, бенгали, маратхи; дравидските — телугу, тамилски, тибетобирмански… Повече от двеста наречия… Касти — брамини-жреци, кшатри-войни, вайшии-търговци, фабриканти и шудра-земеделци, с вътрешни кастови деления, броят на които достига до 2378… Касти на наследствени лекари, сладкари, градинари, грънчари, звездобройци, смешници, акробати, поети, скитници, оплаквачи, бедняци, гробари, палачи, събирачи на кравешки тор, барабанчици… И всички те вероятно имат свое облекло. Каква пъстрота!… „Чисти касти“ — сладкари, продавачи на благовония, продавачи на бетел. Какво още… Бръснари, грънчари… Всички враждуват един с друг, страхуват се да се докоснат… Зидарите презират коминочистачите, коминочистачите — кожарите, кожарите — дерачите на мърши. Само дъхът на пария осквернява на разстояние 24 — 38 — 46 и дори 64 крачки. Най-оскверняващо дишане имат дерачите на мърши… Брамини, будисти, християни, мохамедани… Безброй секти и религиозни дружества… „Тридесет и три милиона богове“. Шест милиона вдовици. Защо толкова много? Ах, ето, вдовиците в Индия нямат право да се омъжват втори път. Между тях сто хиляди вдовици са по-млади от десет години и триста хиляди — по-млади от петнадесет години… На вдовиците бръснат главите, счупват стъклените гривни на ръцете и краката им, роднините на мъжа им вземат скъпоценностите. Страшен е животът на полузатвора-полутраур. Много вдовици не могат да понесат това и свършват живота си със самоубийство…

За нова Индия, за новите хора, за новите жени в книгите на Джейн не беше казано нищо. Тя получи страшна представа за тази страна, като за огромен, хаотично мърдащ човешки мравуняк. И сред триста милиона черни, жълтеникави, „кафени“ мравки се е загубил някъде нейният брат… Джейн дори потрепера и като захвърли книгите, извика по телефона Доталер.