Александър Беляев
Ариел (39)

Глава XXXIX
„Възвишен“ разговор

Пирс и цялата му теософска компания започнаха вече да се примиряват с мисълта, че са загубили Ариел. Летящият човек още един път заговори за себе си „с чудото на пастор Кингсли“, което според думите на вестниците се оказа ловка реклама на американския цирков тръст. След това Ариел изчезна, очевидно откраднат от американските циркаджии. Пирс разбираше цялата трудност да измъкнат Ариел от техните ръце. Това би могъл все пак да направи настойникът Боден. И Пирс съобщи на Боден и Хезлън в Лондон за положението на нещата:

„Ако все пак чуем за летящия човек — писа Пирс, — то ще е по-скоро от Съединените щати, където трябва да бъдат насочени нашите търсения.“

С котешки стъпки Пирс минаваше през двора на „Дандарат“, запътил се към своя кабинет. Небето беше безоблачно, слънцето току-що се бе издигнало над хоризонта и вече нажежаваше въздуха. Последните повеи на прохладния утринен ветрец замираха. Както всякога, в двора и оградите беше тихо. Само чакълът поскърцваше под бавните му стъпки.

Острият слух на Пирс долови нечии стъпки откъм вратата. Той бързо се обърна и видя приближаващия се към него Ариел, възмъжал, облечен с прекрасен бял костюм.

Пирс беше поразен от тази неочаквана среща. Зарадва се, но веднага застана нащрек. С много уверена, твърда крачка се приближаваше към него младежът.

А на известно разстояние подир него вървяха двама джентълмени.

Още при първото му повикване могат да дойдат на помощ възпитателите, надзирателите, слугите… И Пирс, преструвайки се на приятно изненадан, сякаш току-що е познал Ариел, забърза насреща му с приятелски протегнати ръце.

— Драго ми е да те видя, Ариел! Добре направи, че сам се върна! — И здраво стисна с дясната ръка китката на лявата ръка на Ариел. Той искаше така сърдечно да стисне и дясната, но Ариел го изпревари и със своята дясна ръка стисна китката на лявата ръка на Пирс. Хванали се така, те стояха и се гледаха в очите, предугаждайки намеренията си.

„Дявол да го вземе! Кой кого от нас е хванал?“ — с тревога си мислеше Пирс.

Джентълмените, които вървяха подир Ариел, се спряха и с интерес наблюдаваха тази сцена.

— Може би ще отидем в моя кабинет? Там по-спокойно ще си поговорим. Не си ли гладен, Ариел? Не си ли изморен от пътя? — запита Пирс, като едва запазваше самообладание.

— Мистър Пирс! — каза твърдо Ариел, без да отговори на въпросите му. — Дойдох, за да науча от вас ето тук, веднага, моя произход. Вие трябва да ми дадете незабавно отговор.

Преминал неочаквано за себе си към Ариел на „вие“, Пирс отговори:

— Доведе ви в „Дандарат“ преди петнадесет години неизвестен за мене човек. Той не ми съобщи нито името си, нито вашия произход… В училище „Дандарат“ има много такива деца.

Ръката на Ариел го стисна още по-силно и Пирс изведнъж почувствува, че младежът го издига във въздуха. Ръцете на Пирс изстинаха от ужас. Той искаше да изкрещи, но разбра, че с това само ще влоши положението си. Ариел има съучастници, може би го придружават подкупени бандити. Ариел ще го отнесе и на свобода ще се разправи с него. И Пирс само по-здраво стисна лявата ръка на Ариел, за да не падне; главата му се опираше в гърдите на младежа.

Като повдигна Пирс над земята, Ариел застана неподвижно във въздуха и заяви:

— Сега можем да продължим разговора, тук никой няма да ни пречи. Слушайте ме, мистър Пирс!

Гласът на Ариел беше строг, но в него се чувствуваше някаква пресекливост — Пирс беше тежък.

Лесно е да се каже „слушайте“! Пирс тракаше със зъби и с предишния ужас поглеждаше жълтеещия се долу чакъл.

— Ако веднага не ми кажете цялата истина, ще отпусна дясната ви ръка и ще почна да ви въртя, докато паднете и се натрошите на части. Или искате да се борите с мене и тука, във въздуха?

— Ще кажа… Цялата истина ще кажа — едва изхриптя Пирс, загубил от вълнение гласа си.

Ариел веднага полетя с него към изумените Четфилд и Григ и като дишаше тежко, се спусна до тях.

— Мистър Григ… Моля… да запишете показанията на ей този човек!

Григ извади бележник, автоматична писалка и Пирс с пресипнал глас разказа всичко, каквото знаеше за Ариел. Той посочи и адреса на Боден и Джейн Халтън.

Ариел пусна ръката на Пирс и сухо каза:

— Можете да си вървите. Но внимавайте, ако сте дали лъжливи показания…

— Абсолютно верни! — извика прегърбеният Пирс. Краката му трепереха и той с мъка се затича през двора към стаята си.

— Е-е, ние изпълнихме обещанието си. Надяваме се, че и вие ще изпълнете своето — каза Джеймс, като погледна въпросително Ариел.

— Аз също ще го изпълня. Отивам с вас в Америка — отговори Ариел. — Сестра ми може да дойде при мене. Ще й пиша.

И те се запътиха към автомобила.