Александър Беляев
Ариел (41)

Глава XLI
Два свята

Веднъж, излизайки победител в един от най-трудните номера на програмата, Ариел, като се покланяше пред бурно аплодиращата го публика, забеляза с учудване в най-близката до сцената ложа девойка, която, сложила ръце върху преградата, го гледаше с огорчен вид. Лицето на девойката му се стори познато. Да, това беше онази девойка, която той видя по време на болестта си, когато попадна в ръцете на Пирс. Сестра му! Нима това е неговата сестра Джейн? Защото той й телеграфира в Лондон, след като пристигна в Америка.

Като се поклони безброй пъти, Ариел се прибра развълнуван.

Нима се лъже?… Замислен, той почна да се преоблича.

Реквизиторът му подаде визитна картичка. Върху нея беше напечатано: „Леди Джейн Халтън. Лондон“, а по-долу бе написано с молив, с остър, уверен, почти мъжки почерк: „Ще чакам пред входа. Д.Х.“

Някакъв смътен спомен се мярна в паметта на Ариел: „Джейн Халтън… Да, това е тя, моята сестра!“.

Ариел се преоблече бързо и излезе. Малко трудно се оправи сред масата автомобили, оставени край цирка. От тълпата го познаха. Започнаха да ръкопляскат. Ариел се оглеждаше смутено и по навик се покланяше на всички.

Ето я!… И той се приближи до Джейн, без да знае как да я поздрави.

Джейн първа му протегна сухо ръка, като че ли искаше да предварди брат си от някаква проява на роднински чувства. Ариел смутено стисна нейната малка ръка в кафява кожена ръкавица. Той забеляза, че сестра му през цялото време се мръщеше.

— Сега ще дойде автомобилът — каза тя.

Сред шума той по-скоро разбра, отколкото чу тези думи.

Двамата побързаха да се качат в колата. И чак когато се измъкнаха от гъстия бръмчащ поток автомобили, Джейн се извърна към Ариел и като се усмихна едва забележимо, запита:

— Позна ли ме, Аврели?

— Да, разбира се, Джейн. Там, в Индия, ти беше толкова близо до мене… Ако тогава знаех!… — И той хвана ръката й, но Джейн веднага я дръпна и бързо промълви:

— В хотела ще поговорим за всичко!

Когато влязоха в стаята, която тя заемаше, Джейн хвана брат си за ръцете и го погледна печално. После го целуна по челото.

— Ето, най-после те намерих, Аврели! — тихо каза тя.

— И аз те намерих, сестро! — отговори Аврели, като още не се осмеляваше да я целуне.

Седнаха.

— Не ти писах, защото исках преди това да събера сведения… Толкова пъти ме мамиха… Но че ти си мой брат, не се съмнявам. Ето, гледай, ще ти покажа портретите на нашите родители.

Тя отвори една кутия и подаде на Аврели снимка. Той видя млада жена с тъжни очи и до нея самодоволно усмихващ се пълен мъж с редингот и орден с лента.

Ариел не се сдържа и извика:

— Нима и аз ще стана като баща си?

— Много лошо ще бъде, ако не станеш такъв — с нотка на упрек отговори Джейн.

— Но тези бръчки, корем…

— Старостта никога не украсява. Нашият баща беше твърде почтен човек, Аврели! — продължаваше Джейн наставнически. — Именно това имам пред вид. Всички наричаха баща ни „светла личност“. В жилите му течеше благородническата кръв на една от най-добрите фамилии, беше уважаван гражданин, вярващ християнин и най-прекрасен стопанин. Той ти остави голямо състояние, за съжаление значително объркано от настойниците Боден и Хезлън, както уверява мистър Доталер.

Аврели почна да разбира накъде бие Джейн.

— Е, какво? Значи, в нас с тебе тече благородническа кръв. Аз, струва ми се, не съм направил нищо, за което да бъда упрекнат.

Джейн въздъхна.

— Аз не те упреквам. Но много неща ме огорчават… Какво би казал баща ни, сър Томас Халтън, ако разбереше, че неговият син е циркаджия?

Ариел пламна.

— Но, Джейн, ти знаеш как се случи всичко. И в края на краищата аз не намирам нищо позорно в моята работа. Това е честен труд и аз печеля достатъчно.

— Циркаджиите, разбира се, не бива да се сравняват с бандитите и фалшификаторите на пари — каза недоволно Джейн, — но онова, което подхожда за тълпата, за утайката на обществото, не е за сина на лорд.

И без да даде на Ариел възможност да възрази, продължи:

— А твоите полети? Сега ти не летиш, но аз зная тайната на твоите успехи. Сама видях как отлетя тогава от нас в Индия. Летящият човек прилича на насекомо или на птица. Това нарушава всичките божи и човешки закони и за нас то, в края на краищата, е просто неприлично, Аврели! Летящ лорд — това вече е нещо невъобразимо! Скандал!!! Това е отвратително! Нямам думи…

„Хората летят с аероплани!“ — искаше да възрази Ариел, както каза някога на Лолита. Но Лолита го смяташе за полубог, а Джейн се възмущаваше като от нещо унизително.

— Знам какво искаш да кажеш, Ариел — бързо продължаваше Джейн. — Разбира се, ти не си виновен, че са те превърнали в летящ изрод. Но грешките — свои и чужди — трябва да се поправят… За щастие в Англия никой не знае твоята история, всички мислят, че се учиш в Оксфорд и всичко може да се поправи. Но ти завинаги, чуваш ли, завинаги трябва да забравиш за своите полети, ако това твое качество не може да се премахне с някаква операция… Аз говорих с мистър Пирс. За съжаление безумният учен, който те е направил да летиш… Как се казваше?

— Мистър Хайд.

— Да. Този Хайд вече не съществува. С него е станало нещо. Изглежда, той сам е поискал да стане летящ човек, сбъркал нещо и като подскочил към тавана, си строшил главата. Кръвоизлив в мозъка и смърт. Достойна смърт за такъв луд! — В гласа на Джейн прозвучаха злобни нотки. — Да търсим помощ от други учени е рисковано — може да се разчуе, пък и едва ли някой ще помогне. Затова за тебе има един изход — да забравиш за своя… порок и никога да не прибягваш до полети, дори ако пред очите ти се дави дете… И второ — продължаваше тя, като едва си поемаше дъх, — трябва веднага да развалиш договора си с цирка, да зарежеш циганския живот и да дойдеш с мене в Англия.

— Но аз съм дал обещание…

— Фамилната чест е по-скъпа от парите. Предполагам, че у нас във всеки случай ще се намери сума, за да заплатим неустойката…

Ариел мълчеше. Той не беше съгласен с Джейн. Не си представяше така срещата със сестра си, не си представяше така Джейн.

— Мисля, че трябва да предупредя мистър Четфилд и да се съглася на няколко прощални представления… — неуверено започна Ариел.

— В никакъв случай! Това би било голяма грешка. Засега всички те смятат за неизвестен индус. Но само едно мое появяване може да накара хората да мислят съвсем другояче, а след това ще почнат и търсения. Ти сам знаеш колко се интересуват от тебе журналистите, как следят всяка твоя крачка и се стремят да научат и да съобщят нещо ново за тебе и за твоето минало. И ако научат истината, нашият живот ще бъде разбит — твоят и моят. Аз не ще понеса позора, който ще падне върху нашия род, и ще се наложи да отида в манастир. Трябва да заминем внезапно. Аз съм поръчала вече билети за парахода. Отивай за вещите си и ела при мене. А на твоите циркаджии можем да съобщим решението си по пътя. Останалото ще уреди мистър Доталер. Той е много благороден човек.

— Тази вечер съм свободен, но за утре е насрочено представление и билетите са разпродадени. На касата има обява за това, както винаги — не без гордост добави Ариел.

— Ще върнат обратно парите и толкова! Можеш пък да се разболееш. Те вече достатъчно са се напечелили с твоите номера.

Ариел желаеше само едно: да завърши този разговор.

— Добре, Джейн, щом се приготвя, ще дойда при тебе — каза той нетърпеливо.

— Не след полунощ обаче — отговори Джейн, като погледна часовника си, и добави: — Параходът тръгва утре в осем. Имаме малко време. Сега ще ти разкажа подробно за нашите роднини, за кръга на моите познати, които скоро ще бъдат и твои познати, за Лондон…

Беше вече късна вечер, когато Ариел се връщаше в своя хотел. Той мислеше за ултиматума на сестра си.