Александър Беляев
Ариел (11)

Глава XI
Откровено, или бива си ни и двамата

Мистър Линтън изпрати в мадраския вестник съобщение за необикновеното произшествие, свидетели на което бяха няколкостотин души. Напечатаха статията с бележка на редакцията:

„Нашият специален кореспондент посети местопроизшествието и разпита свидетели, които потвърдиха фактите, приведени в стаята на мистър Линтън. По всяка вероятност имаме работа с ловък фокус или пък с нов безкрил летателен апарат. Продължават разследванията на този загадъчен случай. Личността на летящия човек и придружаващото го момче не е установена.“

Това съобщение беше препечатано от други вестници и възбуди голям шум и спор. Индуските вестници на прогресивното религиозно дружество „Брамо-Самадж“ се смееха на лековерните:

„Може ли здравомислещ човек от двадесети век да повярва, че някакъв младеж посред бял ден, пред очите на тълпата открадва момче като ястреб пиленце и отлита с него?“

Трябва да се каже, че повечето свидетели бяха уверени, че младежът е откраднал дете.

Вестниците, пък и списанията на браминските консервативни „правоверни“ секти използуваха тази необикновена история за укрепване на религиозния фанатизъм. Те писаха за големите тайни на йогите, за левитацията, за чудото, като представяха неизвестния младеж едва ли не за ново въплъщение на божеството, явило се на земята, за да укрепи западащата религия и да засрами слабоверните.

Английските теософски вестници се въздържаха да изкажат своите мисли, очаквайки директиви от лондонския център. Но редакторите клоняха към това, че в интерес на английското владичество в Индия е по-изгодно да се поддържа версията за чудото. Пламналите сред индийското население разпри и раздори бяха във всеки случай „положително“ явление: колкото повече раздори и разпри има сред народа, толкова по-лесно се управлява той.

Запитан от „Брамо-Самадж“, големият бенгалски учен Рагупати отбягна да даде пряк отговор: „Ученият може да изказва своето мнение само за онези факти, които сам той може да провери в съответните условия. Мога да кажа само, че никога не ми се е случвало да бъда свидетел на левитация, а съвременната наука не разполага дори с хипнотични обяснения, че са възможни подобни явления“.

Когато Бхарава-Пирс прочете бележката за случая на пазара, се хвана за главата.

„Това са Ариел и Шарад. Виж къде са отлетели!“

И Пирс с ужас мислеше за скандала, който ще избухне с Браунлоу.

Бурята не закъсня.

Същия ден мистър Браунлоу отиде при Пирс. Пирс никога досега не беше виждал толкова вбесен водача на индийските теософи.

Браунлоу едва не наби Пирс, заплашваше да го изхвърли от „Дандарат“, наричаше го простак и зяпльо.

— Вие поехте отговорността. Сега се сърдете на себе си. Къде е вашата прехвалена хипнотична верижка, която ще задържи Ариел по-здраво от желязна верига? Какво ще кажем сега на Боден и Хезлън? Какво ще отговорим на лондонския център? Как ще се справим с шума, вдигнат от вестниците? Да изпуснем такъв коз от ръцете си!

Когато Браунлоу се измори да крещи и се поуспокои, Пирс каза:

— Обаче сега ние знаем, ако не точното местопребиваване, то района, в който се намира Ариел. Той не е отлетял толкова далече, както очаквах. Очевидно Ариел не може да лети бързо с Шарад, а той няма да го остави. И ние ще ги хванем…

— Ще ги хванем! — прекъсна го Браунлоу. — Ще хванем птиците, излетели от клетката. За да стане това, ще трябва да направим всички ловци летящи като Ариел, а това е недопустимо.

— Обаче хората ловят птиците с примамка — възрази Пирс. — Ариел и Шарад ще имат нужда от вода и храна. Ако потрябва, ние ще разпратим стотици хора, ще обещаем награда на селяните, ще известим населението. Признавам, Ариел ме измами, надхитри ме. Сам съм си виновен. Но кой би помислил, че той умее така артистично да се преструва? Вината е моя и аз не ще пожаля собствените си пари, за да поправя тази грешка. Ще помогнат и Боден и Хезлън. Аз ги уведомих вече и получих телеграма, че Боден лети насам с аероплан. А когато Ариел и Шарад ни паднат отново в ръцете, не ще бъде трудно да подкупим вестниците и свидетелите и на всичко ще бъде придаден характер на шега, мистификация, вестникарска уловка. Когато пък всичко това се забрави…

— Ние ще почнем да показваме Ариел и ще накараме хората да си спомнят тази история. Не, летящият човек е загубен за „Дандарат“. Ариел и Шарад трябва да бъдат хванати, но само за да не се разнесе слухът за „Дандарат“, за това какво представлява нашето училище, което могат да закрият, а нас…

— А нас да поставят на подсъдимата скамейка ли? Надявам се, дотам работата няма да стигне. Лондон не ще допусне. Това би компрометирало не само вицекраля на Индия, но и правителството на метрополията. Какви цели преследва „Дандарат“? Чия воля изпълняваме? Нима вие мислите, че аз ще мълча за всичко това, ако застана пред съда?

— Ще мълчите!

— Ще разкажа всичко откровено.

— Няма да направите това, Пирс.

— Ще го направя. Аз няма повече какво да губя. И в Лондон знаят това. Ще разкрия такива неща, та като научи за тях, ще ахне целият свят…

— Не забравяйте, Пирс, че и за вас са известни някои неща от времето, преди да намерите приют в „Дандарат“. Избавиха ви от каторга, защото се надяваха, че ще бъдете безпрекословен и мълчалив изпълнител.

— Избавиха ме от каторга, за да ме пратят сега на каторга за чужди престъпления ли? А вие какво сте, проповедник на всеобща любов, кротост и милосърдие? Вие предполагате, че не зная вашата кариера ли? Бъдете спокоен, аз съм събрал някои сведения за вас… Не говоря вече за вашата много полезна дейност в „Дандарат“. Колко деца са откраднати от родителите им по ваша заповед? Колко са погубени, осакатени, колко са свършили със самоубийство? Аз имам всичко записано. И за всичко това аз ли трябва да отговарям? Аз сам?

Известно време те се гледаха мълчаливо, като петли пред нова схватка.

Но благоразумието възтържествува. Браунлоу тупна фамилиарно Пирс по рамото и усмихвайки се насмешливо, каза:

— Бива си ни и двамата. Да не се караме. Трябва да излезем от това положение, Бхарава-бабу.

— Отдавна трябваше да направим така! — извика Пирс.

— А с Ариел, изглежда, е по-добре да свършим…

— Да го довършим — уточни Пирс.

— Когато попадне в ръцете ни.

И те почнаха да обсъждат плана за предстоящите съвместни действия.