Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

Глава XLII
Страдащата майка

Пред вратата на своята стая Ариел видя млада, прекрасно облечена жена. Очите й бяха почервенели от плач, а лицето й изразяваше вълнение.

— Мистър Биной! — каза жената с пресеклив глас. — Чакам ви вече няколко часа… Бях на дневното представление в цирка, исках да се видя с вас, но вие заминахте с някаква дама… Взех от канцеларията на цирка адреса ви и дойдох. Реших да ви дочакам тук… Боже, ако знаете какво преживях!… Минаха часове, а за мене всяка минута…

— И вие прекарахте тези часове пред вратата ми? — със съчувствие запита Ариел.

При него често се трупаха посетители — поклонници и поклоннички. Но тази жена не приличаше на тях. Сигурно някаква голяма лична мъка я беше довела тук. С какво обаче той може да й помогне?

Ариел побърза да отвори вратата и й предложи да влезе в стаята. Без да свали скъпото манто и шапката, жената неочаквано падна на колене пред него…

— Вие единствен можете да помогнете на нещастната майка, която ви моли коленопреклонно…

— Моля ви, станете, мис… За бога!… Седнете, успокойте се… Какво се е случило?

— Няма да стана, докато не ми дадете дума, че ще помогнете в мъката ми… Аз толкова се настрадах…

Тя горчиво заплака.

— Разбира се, ако това е по моите сили… макар да бързам, имам малко време…

— Ще ви отнема съвсем малко време…

Ариел успя най-сетне да вдигне жената и да я настани в креслото. Тя извади напарфюмирана кърпичка с дантелка по края, допря я до очите си и хлипайки, започна да разказва.

Мистър Биной е чужденец и може би не познава ужасните нрави в Америка и този чудовищен град Ню Йорк… Ни един богат човек не може да се чувствува в него в безопасност. Чувал ли е той за гангстерите? Американският бандит не прилича по нищо на парижкия апаш. Известно ли е на мистър Биной името Ал-Капоне? Не? Такива като Ал-Капоне тук са много. Най-големите американски гангстери са много богати хора. Те имат самостоятелни вили, автомобили, яхти и солидна текуща сметка в банката. Подкупват полицията и полицейските власти ги покровителствуват. Гангстерите вършат безнаказано своите престъпления, ограбват банки, посред бял ден отвличат от улицата милионери и което е най-ужасно, техните деца. За децата те искат откуп, а като го получат, пак ги убиват. И чудно — колкото е по-богат човек, толкова по-малко може да разчита на помощта на полицията, когато работата се отнася до гангстерите…

Посетителката тежко въздъхна.

— Извинете, че ви говоря подробно за всичко това — продължи тя след минута, — но то е необходимо, за да разберете безизходното ми положение… — Тя пак изтри с кърпичка очите си. — Моята фамилия е Уорендър. Ние с мъжа ми сме едни от най-богатите хора в щатите. Но най-голямото наше съкровище е нашият единствен син Сам. Той е едва на три години… И е… отвлечен… Заплашва го ужасна смърт.

Мисис Уорендър зарида. Ариел беше потресен от майчината драма.

— Успокойте се, мисис. Пийнете вода!… Но с какво мога да ви помогна?

Тя отпи няколко глътки и зъбите й тракаха по ръба на чашата.

— Благодаря… Веднага ще ви обясня. Бандитите ни изпратиха вече няколко писма, с които искат откуп пет милиона долара. Мъжът ми би ги заплатил веднага, но моят брат го убеди да почака. Когато бандитите получат парите, могат веднага да убият Сам… моето детенце… — Тя потрепера. — Марк, моят брат, иска да спечели време, с надеждата да намери средство да спаси детето. Полицията, разбира се, е подкупена от бандитите. „Ние правим всичко възможно, но за съжаление засега не сме попаднали на следите на престъпниците, които са отвлекли вашия син…“ — казва началникът. Тогава ние, по-точно Марк, защото аз и мъжът ми от мъка съвсем загубихме ума си, намери частни полицейски агенти, обсипа ги с пари и те научиха нещичко. Даже много нещо. Научиха например къде се намира моят син. Полицията го търсеше или си даваше вид, че го търси във вертепите на града, в околностите, дори в планините, а той, горкичкият, се намира в самия център на града, на деветдесет и третия етаж на един от най-големите небостъргачи. Кой би могъл да помисли?… Минавам към най-важното…

Уорендър направи пауза, погледна Ариел и неочаквано запита:

— Мистър Биной, умеете ли да летите?

— Аз? Да летя? Що за странна мисъл? Защо ми задавате такъв въпрос?

— Защото от това зависи всичко. Разбира се, това е странно, невероятно. Може би си мислите, че съм се побъркала от мъка? Но това не е моя идея. Един от тайните полицаи, за когото ви говорих, човек изключително наблюдателен и умен, ми каза, че е дошъл до заключението, че вие можете да летите и в това е тайната на вашите успехи в спорта.

Ариел се обърка и не знаеше какво да възрази, но посетителката, не забелязвайки смущението му, продължаваше:

— Той, казва се мистър Тутс, дълго наблюдавал вашите номера, правил някакви изчисления, събрал целия вестникарски материал за „летящия човек“ в Индия… Нали вие сте от Индия?… И той ни каза: „Единственият човек, който може да спаси вашия син, е мистър Биной, ако само се съгласи. Помолете него!“ И ето, аз реших да дойда лично да ви помоля…

Тя понечи отново да падне на колене, но Ариел я задържа.

— Моля ви, седнете спокойно — почти й заповяда той. — Разрешете ми да си помисля ще мога ли да ви помогна.

И така, в Америка има хора, които са се досетили, че той е летящият човек. Значи, скоро неговата тайна ще бъде достояние на всички. И тогава ще стане нечуван скандал. Какво ще бъде негодуванието на загубилите в баса, залагали за неговото поражение! След откриването на неговата тайна ще се разкрие и тайната на произхода му. А навият скандал с Джейн? С какво европейските предразсъдъци са по-добри от азиатските?… Джейн не се оказа онази, за която той мечтаеше, но все пак тя беше негова сестра. Трябва да бяга оттук, и то колкото с е може по-скоро, реши Ариел.

Но как да изпълни молбата на мисис Уорендър?

Майката, разбира се, разчита, че летящият човек ще успее да измъкне детето й от ръцете на бандитите, като прехвръкне през прозореца на деветдесет и третия етаж на небостъргача. Мнозина ще забележат полета му над града. Джейн, разбира се, би се възмутила само от мисълта за полета. Но това беше нужно за спасяването на детето. Пред нея обаче не стоеше лицето на тази страдаща майка! Майката на малкия Сам! Нима може да се устои пред мъката на майката?

И едва ли някой ще го познае, още повече вечерта. Той може да лети на голяма височина и в края на краищата нали рано сутринта напуска тази страна?… Но ще успее ли?

— Аз съм готов да ви помогна, мисис, но за съжаление имам на разположение много малко време, всичко на всичко два-три часа. Викат ме спешно…

— Повече от два часа не са нужни — бързо и радостно отговори мисис Уорендър. — Нашият небостъргач не е далече и е почти до онзи, в който страда моето клето момче. Автомобилът ме чака. Съгласен ли сте? Не се ли отказвате? — питаше тя, като гледаше умолително Ариел.

Мисис Уорендър стисна здраво ръката му и те излязоха от хотела.