Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIV
Брожение на умовете

Като се прибра у дома, пасторът дълго ходи от ъгъл в ъгъл из кабинета, закачайки с крака леките „походни“ столове и масички от бамбукова тръстика. Както много англичани в Индия, той не се обзавеждаше с тежка мебел, смятайки пребиваването си за временно. Така минаваха години.

Кингсли беше премного развълнуван. Той свиваше ръце така, че пукаха пръстите му, хващаше се за главата.

Какво стана? Чудо? Едно от чудесата, за което той толкова много и красноречиво приказваше в проповедите си? „Има бог!“ — спомни си той нечий възглас в църквата. Но това е невъзможно! Против чудесата въставаше практичният му разум на англичанин от двадесетия век.

А ако той не вярва, че е възможно чудо, то, значи, не вярва и в бога? Тази внезапно хрумнала му мисъл го порази.

Той знаеше, че религията е нужна. И беше един от чиновниците, които изпълняват усърдно работата си. На простите хора е нужна религия, нужен е бог, вяра в чудо, иначе трудно ще се оправиш с тях! И в неговите задължения влизаше да поддържа тави вяра. И изведнъж се появява това момченце Бен и преобръща всичко с главата надолу, поставя него, пастора, пред самия себе си в най-глупаво положение. Разбира се, Бен не ще го принуди да повярва в чудото на бога, чудото на твореца. Но все пак какво значи това свръхестествено явление? Как да го разбира? Как да се държи по-нататък?…

Много примамливо е да използува Бен. Но това е рискована игра, с която може да компрометира и себе си, и мисионерството, и англичаните. А би било отлично да я използува… Колко неверници могат да се покръстят, какъв блестящ отчет ще представи!…

Докато пасторът измерваше за стотен път кабинета си, блажената леличка Флорънс стоеше с молитвено скръстени ръце в стаята на Ариел, гледаше го възторжено и говореше:

— Значи, ти можеш да преместваш и планини? Моля те, мили Бен, направи това чудо! Виждаш ли планината? — И тя посочи с глава към прозореца. — Отмести я по-далече. Заради тази планина никога не виждам слънце в моята стая.

— Това би могло да погуби хората и животните, които се намират в планината и нейните околности — уклончиво отговаряше Ариел.

Леличката се замисли. Жаждата за чудеса я вълнуваше.

— Е, нека поне масата да се помести!… А можеш ли да ме направиш млада? Или да ме пренесеш в Англия?… Нека по твоята дума да разцъфне този увехнал цветец… Хайде, избави ме поне от камъните в бъбреците!

— Не бива да се изкушава господ напразно — отговаряше Ариел, на когото дотегна настойчивостта на леля Флорънс.

— Как напразно? Камъните в бъбреците ми причиняват ужасни болки, а пък от операция се страхувам като…

— Значи, бог ви е наказал с камъни в бъбреците!

Флорънс замълча, спомняйки си греховете, за които бог може да я наказва с камъни в бъбреци… Все пак чудотворците са несговорчиви хора… Да му предложи ли подарък? Ще се обиди повече, ще каже, че това е симония — търговия с чудеса. А ако самата получи колкото синапено семе вяра…

— Слушай, Бен, не се сърди. А ще можеш ли да ми предадеш мъничко от своята вяра, макар колкото прашинка?

— Това зависи от вас. Вярвайте и ще ви се даде според вярата ви!

Леличка Флорънс зажумя, сви юмруци и почервеня от напрягане.

— Вярвам, че ще се вдигна във въздуха! Вярвам, господи, вярвам!… — Тя се повдигаше на пръсти. — Струва ми се, ето вече! Боже, нима? Колко е страшно! Струва ми се, издигам се! Вярвам, вярвам, вярвам, вярвам! — Тя здраво стисна очи.

Загубил окончателно търпение, Ариел изведнъж хвана леля Флорънс, качи я в миг върху шкафа и избяга от стаята. На стълбата той едва не събори пастора.

— Ела с мене, Бен!

Пасторът отведе Ариел в кабинета си, настани го в креслото и дълго крачи из стаята. Най-после каза:

— Слушай, Бен, как правиш това?

— С вярата си — скромно отговори той.

Пасторът беше готов да избухне, но се въздържа.

— Покажи си краката! — заповяда той.

Кингсли се наведе и пъшкайки, прегледа краката му. Крака като крака. Без никакви пружини и апарати на стъпалата.

— Факирите ли те научиха на левитация? — запита той, макар всякога да твърдеше, че левитацията е празна измислица на безделни туристи. Но сега той по-лесно можеше да повярва в чудесата на факирите — все пак това можеше да бъдат само ловки фокуси, — отколкото в чудото на християнския бог.

— Аз не зная що е левитация — простодушно възрази Ариел.

— Е, добре. Ако сега лъжеш мене, ти лъжеш бога, който ще те накаже: ще ти прати проказа. А ако не лъжеш, то желаеш ли да му служиш?

— Целият ми живот принадлежи на бога, който твори чудеса — отговори Ариел.

— Добре, върви си, Бен.

И когато Ариел излезе, пасторът си каза:

„Жребият е хвърлен. Да става, каквото ще става! Това е все пак най-добрият изход от положението. Ще използувам Бен, каквото и да представлява, ще направя християни маса езичници, ще приготвя блестящ отчет и ще отида в Англия със славата на велик мисионер, а после моят приемник нека се оправя тук с всичко, както знае!“

И вече му се присънваха награди, столичен ректорат, а може би и епископство.

В кабинета влетя Сюзън, размахвайки вестници.

— Татко, аз винаги съм казвала, че твоят Бен е авантюрист. Ето, гледай, във вестниците пишат за летящия човек. Това, разбира се, е той.

— Но той все пак лети, този човек, нали?

— И летците летят, и бръмбарите летят, но не се препоръчват за чудотворци!

— Слушай, Сюзън! Ако искаш по-скоро да се върнеш в Лондон, не показвай на никого вестниците, не говори нищо и с никого за Бен и не се меси в нищо. Моля те… Това ще продължи само няколко дена и тогава, давам ти дума, ние ще заминем за Англия окончателно!

Ариел не завари лелята на шкафа. Като повика на помощ вярата, тя искаше да се спусне плавно от шкафа, но падна, удари коленете си, упрекна се в недостатъчна вяра и отиде в своята възтъмна стая.

Вестта за чудото в църквата се разнесе навсякъде из околностите. Можеше да се помисли, че Ариел е взел ума на хората.

Лелята през цялото време ту подскачаше, замижала с очи, ту, като се вторачваше в тенджерите или ножиците, шепнеше:

— Издигни се! Издигни се! Вярвам!…

Край кухнята скачаше Джон, като се опитваше напразно да се издигне във въздуха, и подвикваше:

— Вярвам! Хоп!… Малко ми е вярата. Още! Вярвам! Хоп! Още! Дойде ми вяра! Вярвам! Хоп!…

В селата хората скачаха от покривите, опитваха се да ходят по водата, крещяха фанатично „вярвам!“, натъртваха се, затъваха в тинята…

Но, уви, у никого не се намираше вяра дори колкото синапено зърно или пък всесилието на вярата беше лъжа, за което вече гласно говореха най-пострадалите.

Не трябваше да се губи време. Пасторът залепи на вратата на църквата обява за предстоящия тържествен молебен по случай даруваното чудо.