Александър Беляев
Ариел (8)

Глава VIII
Спъни-камък

Какъвто и въпрос да обсъждаха, който се отнася до съдбата на Аврели, не можеше да не помислят за Джейн. Тя беше негова сестра и възможна наследница. Но главното — тя беше Джейн. Нейният характер причиняваше на настойниците много огорчения и неприятности. За тях тя беше спъни-камък, вечна грижа. Боден и Хезлън я мразеха.

Още в детството си Джейн се отличаваше с опърничавост и непокорство. Когато пък порасна, тя започна да проявява към настойниците недоброжелателство и недоверие. Откакто Аврели замина в Индия, Боден и Хезлън се мъчеха да й внушат, че нейният брат е душевноболен, че се намира на лечение и свиждането с него е невъзможно, понеже това би му навредило. Но тя упорито повтаряше: „Не ви вярвам. Къде го криете? Искам да го видя“.

Докато Джейн беше под настойничество, Боден и Хезлън се справяха някак с нея. Но тя беше по-голяма от Аврели, преди няколко месеца навърши пълнолетие, което ознаменува с черна неблагодарност спрямо настойниците: за управляване на своето имущество тя покани най-злия враг и конкурент на Боден и Хезлън — адвоката Джордж Доталер, на когото даде пълномощия да води всичките й работи. От Джейн и Доталер сега можеше да се очакват всякакви интриги и неприятности.

Още вчера тя допусна нетактичност, която възмути почтените съдружници до дън душа: пристигна при тях в кантората заедно със своя нов съветник и направи същински скандал, настоявайки високо — така, че да чуват клерковете — да посочат местопребиваването на брат и или ще поиска съдействието на съда.

Боден протестираше с възмущение „срещу това грубо вмешателство в техните настойнически права“.

— За действията си ние сме длъжни да даваме отчет само пред настойническия съвет — каза той.

— В такъв случай аз ще се обърна към настойническия съвет и ще го заставя да съобщи къде се намира моят брат! — извика девойката и без дори да подаде ръка, си отиде със своя адвокат.

И Джейн може да постигне своето. Тя не ще се спре и пред това да отиде в Индия да търси брат си. Ами ако го намери в ролята на летящ човек, нает за зрелища от теософите и окултистите! Работата миришеше на скандал. Трябва на всяка цена да се забави заминаването й, а засега…

Боден откъсна поглед от очите на своя съдружник и бързо нахвърли текста на нова шифрована телеграма до Пирс:

„Аврели да се скрие на сигурно място. Бъдете готови да приемете сестра му.

Боден, Хезлън“

Пирс знаеше всички обстоятелства. Боден го запозна с тях още когато заведе Аврели.

В настойническия съвет Джейн може да получи само адреса на измисленото „училище-санаториум за нервноболни деца“. Разбира се, тя няма да намери това училище. Но ако дандаратовци сглупят и почнат да показват летящия човек, то вестта за такова чудо, разбира се, би се разнесла не само по цяла Индия, но и по целия свят и като бъде в Индия, Джейн навярно ще поиска да види това чудо. Да предположим, че тя няма да познае Аврели, той е вече почти пълнолетен младеж, а тя го е виждала като дете. Но все пак трябва да се изключи всякаква възможност да се срещнат.

Боден не беше успял да прехвърли телеграфната бланка на Хезлън, когато клеркът протегна през гишето ръка и постави на масата на Боден току-що получена телеграма, предадена по радиото:

„Аврели изчезна. Организираме търсене.

Пирс“

Отначало Боден не разбра нищо. Той не беше успял да подаде телеграма със заповед да бъде скрит Аврели и получава известие, че Аврели се е скрил. Може би е скрит? Или има телеграфна грешка? Но тази фраза — „организираме търсене“ говореше за друго.

— Наистина е отлетял! Зяпльовци! — изсъска Боден и хвърли телеграмата с такъв отчаян жест, че тя едва не удари Хезлън в лицето.

Хезлън я прочете и те отново като бухали се вторачиха един в друг.

Заминаването за Индия става неизбежно. А това не е евтино. Вероятно ще трябва да се пропилеят не малко пари за търсенето на Аврели.

Нито Боден, нито Хезлън обичаха разходите, макар и за сметка на Аврели. Защото неговата сметка е и тяхна сметка. Не може ли да се прехвърлят тези разходи на други? И Боден каза още веднъж:

— Джейн.

— Да — потвърди Хезлън, мислите на когото всякога вървяха успоредно с мислите на Боден.