Александър Беляев
Ариел (32)

Глава XXXII
„Новопокръстен“

Пастор Едвин Кингсли свали очилата, въздъхна, облегна се на гърба на креслото и вдигна очи нагоре. На стената пред него висеше портретът на краля с дълго англосаксонско лице и фамилни големи, малко изпъкнали очи, наред с него бяха портретите на вицекраля на Индия, навъсен лорд с тънки устни, и на кентърбърийския епископ в църковни одежди. Кралят и вицекралят бяха обърнали лицата си настрана, като че ли се отвръщаха от пастора, а епископът гледаше с упрек право в очите, както се стори на Кингсли, мисионера, който не оправда надеждите.

Какво ще каже негово преосвещенство, който досега покровителствуваше пастора, когато прочете неговия последен отчет?

Три седмици пастор Кингсли се поти над този отчет, като се мъчеше да изложи състоянието на нещата в благоприятна за себе си светлина.

Покръстването на жителите на Индия в християнството отначало вървеше много успешно. В своите отчети Кингсли даваше да се разбере, че причина за големите успехи бяха неговото мисионерско усърдие и дар на проповедник.

В същност причината беше друга: пасторът привличаше в стадото Христово овци — „езичници“ — от най-низшите, презрените касти. За тях беше изгодно да стават християни, понеже подобряваха малко безправното си положение. Не малка роля играеха и сребърните кръстчета и евтините подаръци, които получаваха при кръщаването похристянчените. Но изведнъж всичко се измени. Някои индийски религиозни дружества, обезпокоени от увеличаващия се брой на онези, които приемат християнство, измислиха специален обред на пречистване на париите, което ги поставяше една степен по-горе в правно отношение. И макар това новаторство да предизвика, възражения от страна на най-консервативните дружества на „правоверните“, то имаше успех. Много парии сега предпочитаха пречистването пред кръщението. Мисионерските успехи на Кингсли се прекратиха. Все по-трудно стана да се привличат последователи. Отпадаха от християнството и покръстените.

Пастор Кингсли се оказа в много затруднено положение. Загуби апетит и покой. Денем той се мъчеше и потеше над хитрия си отчет, а нощем измисляше средства, които биха могли да поправят работата. Съставяше красноречиви проповеди, извършваше мисионерски пътувания в най-отдалечените селища на енорията, но нищо не помагаше. Тези езичници и идолопоклонници можеш да ги накараш да проумеят само с чудо, като им докажеш превъзходството на християнския бог. Но откъде да се вземе чудото?

— Джон! Закуската на мистър Кингсли! — чу пасторът гласа на своята сестра, старата мома мис Флорънс Кингсли.

Влезе момче-индус с поднос, на който имаше димящ кафеник, чашка, чиния с пържени яйца и препечени филии хляб.

Това беше кръщелникът на „леличка Флорънс“ (така наричаха в дома сестрата на пастора) Пареш, получил при кръщаването името Джон. Той беше опасан със сребърен пояс — подарък от кръстницата, заради който се беше и кръстил, — а на шията си имаше кръстче и сребърна муска, останала от покойните му родители. С нея Пареш-Джон за нищо на света не искаше да се раздели.

Като получи кафето, пасторът погледна кръста и муската, въздъхна и си помисли: „Ето, всичките са такива. На гърдите и кръст, и муска, а в гърдите…“

— Мистър пасторът, изглежда, е зает… — чу Кингсли от другата стая гласа на дъщеря си Сюзън. Тя говореше с някого на хинди.

Мистър Кингсли наостри слух. А ако това е някакъв индус, който е слушал неговата проповед и е пожелал да се покръсти? И забравил за закуската, пасторът навлече набързо халата върху пижамата и побърза към вестибюла.

Пред него стоеше строен тъмнокож младеж с красиво лице и дълги коси на отшелник. Той имаше само риза и някакво странно покривало. В какво само ходят тези туземци!

— При мене ли идваш? — запита пасторът.

— Да — скромно отговори младежът, като наведе очи. — Исках, мистър, да поговоря с вас… Но, изглежда, не съм дошъл навреме?

Сюзън, към двадесетгодишна девойка, в платнени дрехи и остригана след тифуса глава, гледаше намръщено ту баща си, ту младежа.

Като разбра, че младежът е дошъл да говори с него сериозно, пасторът го повика в кабинета си.

Неочакваният гост се назова Биной. Той е индус, сирак. Иска да се отдаде на служене на бога. Изучавал е браминизма, будизма, корана, но тези религии не го задоволяват. За християнството знае, но би искал по-дълбоко да изучи това вероучение. Какво не му харесва в религиите на неговата родина? Това, че техните богове не се проявяват видимо, осезателно, не идват на помощ на хората.

Пасторът се намръщи и помисли: „Той е доста развит за туземец, но има практичен ум. Този лукав род иска знамения, чудеса. С такива е трудно. Но все пак може да му се докаже, че битието на бога се проявява не само в чудесата — на всички все чудеса им се въртят в главите!… Важното е да не го изпусна, да го покръстя на всяка цена, макар за това да потрябва и нещо по-скъпо от сребърен кръст. В отчета трябва да фигурират новопокръстени!“

— Ще поговорим за това с тебе, приятелю — ласкаво каза пасторът. — Но ще трябва често да се виждаме. Ти къде живееш?

— Аз съм странник, който търси истинския бог — отговори гостът.

Пасторът помисли малко и тържествено заяви:

— Ти ще останеш при мене, Биной! Да, да. При мене ще се намери кътче и шепа ориз за човек, който търси бога! Флорънс! — викна той. И когато побелялата костелива жена в черна дреха влезе, той й каза: — Това е Биной. Надявам се, твой бъдещ кръщелник. Той ще живее у нас. Отведи го в мансардата.

Леля Флорънс, като огледа любопитно младежа, кимна с глава.

— Да вървим!

Когато излязоха, в кабинета на пастора дотича Сюзън.

— Слушай, татко — започна тя възбудено. — Струва ми се, в своето мисионерско усърдие ти забравяш всичко. Нима не можеше да настаниш този скитник при църковния пазач? Защото тези мръсни цигани са разсадници на зараза. Не стига, че боледувах от тифус, та ще трябва да се заразя още от холера или чума!

— Ни един косъм не пада от главата на човека без божията воля — наставнически отговори мистър Кингсли, мъчейки се да скрие смущението си.

— Ни един косъм! Моята глава и така е остригана. Това ти можеш да говориш в проповедите си. Аз не искам в нашия дом да живеят просяци.

— Но това е необходимо, дъще. Какво да се прави? Всяка професия има своите опасности. А ако бях лекар? Пък и ходя да напътствувам умиращите…

Кингсли, който винаги отстъпваше на дъщеря си, този път прояви неочаквано упорство. И Биной остана.

Ариел отдавна обмисляше плана. Още в „Дандарат“ той се досещаше смътно за какво го готвят, превръщайки го в летящ човек: очевидно искаха да го показват като чудо, за да укрепят вярата, религията. Но защо той сам да не използува тази роля за свои цели? Беше му необходимо да намери някакъв приют, да се огледа, по-отблизо да опознае хората, може би да събере малко пари, за да започне самостоятелен живот. По-нататъшните планове бяха неясни. Те често се меняха, но в тях неизменно се включваха Лолита, Шарад и Низмат.

Прелитайки през нощта над малкото градче, Ариел видя тази висока камбанария и у него съзря планът за първата крачка в обществото на хората.

Той скоро почувствува враждебното отношение на Сюзън. Тя избягваше да го среща и едва отговаряше на поклоните му. Затова пък леля Флорънс, която Сюзън наричаше „мисионер в рокля“, покровителствуваше Биной.

Вечерно време пасторът водеше с младежа дълги разговори. Отстъпвайки на дъщеря си, той не канеше вече Биной в кабинета, а се качваше при него в мансардата, където Биной живееше като отшелник. Той беше извънредно скромен в храната и по цели дни седеше над библията и евангелието.

Старанието и бързите успехи на Биной радваха и поразяваха пастора, който не подозираше, че неговият ученик е изучил вече историята на религиите — почти единственото, на което ги учеха в „Дандарат“.

Скоро Биной беше тържествено покръстен и получи още едно име — Бениамин, или както съкратено го наричаше пасторът, а подир него и леля Флорънс — Бен. Той продължаваше да живее у пастора, за да укрепи вярата си и я укрепи дотолкова, че насмалко не вкара в гроба своя наставник.