Александър Беляев
Ариел (35)

Глава XXXV
Делови разговор

Пастор Кингсли тържествуваше. Успехът на чудото надхвърли всичките му очаквания. Той извършваше всеки ден богослужения и малката църква не можеше да побере посетителите. Пасторът произнасяше красноречиви проповеди за силата на вярата, за могъществото на християнския бог, получил изведнъж надмощие над всички „езически“ богове.

Сега той покръстваше в християни десетки и стотици хора. Отчетът му придобиваше все по-блестящ вид.

Наистина енориашите слушаха проповедите не много внимателно. При всяко, богослужение те все с нетърпение очакваха появяването на чудотвореца. И Ариел след всяка проповед летеше пред изумените зрители.

Покръстените дотягаха на пастора с въпросите си как по-скоро да „се сдобият с вяра“, която прави чудеса, и защо никой друг освен Бен не ги прави? Пасторът разясняваше, колкото умееше, призоваваше към търпение, даваше съвети, състави дори нещо като ръководство за укрепване на вярата.

Хората бърбореха набързо заучените молитви, смисъла на които не разбираха, и мечтаеха какви чудеса ще направят, когато овладеят вярата. Трябва да се каже, че мнозинството не мечтаеше ни за преместване на планини, ни за спиране на слънцето, а само за нова къща, за ново сари, бивол, магаре, за всекидневната шепа ориз, за изцеление от болести и никой — за царството небесно.

На сеансите на чудесата, които трябваше да бъдат изнесени извън стените на църквата, защото тя не можеше да побере всички желаещи, почнаха да се появяват и европейци, отначало местни сахиби, а после и пристигнали чужденци.

Пасторът забеляза двама от тях с американски акцент, направи му впечатление изключителният интерес, който те проявяваха към Бен. „Вероятно са журналисти. Могат да развалят цялата работа“ — с опасение помисли пастор Кингсли. И безпокойството му не беше напразно.

И веднъж двамата се приближиха до Ариел. Без да обръща внимание на шума и глъчката на наобиколилата го тълпа, единият от тях каза на Ариел на английски:

— Няма ли да бъдете любезен, мистър, да ни отделите няколко минути за делови разговор?

За учудване на пастора Бен бързо отговори на най-чист английски език:

— На вашите услуги, господа! — И като излезе с тях от тълпата, се насочи към чакащия на пътя чудесен американски автомобил.

Пасторът видя как тримата седнаха в автомобила, но не заминаха, а почнаха да се съвещават. Когато разговорите свършиха, Ариел се сбогува и излезе.

— С кого разговаря? — запита пасторът Ариел, като се върнаха у дома.

— С двама пристигнали господа.

— Това видях. За какво беше разговорът ви?

— Интересуваха се от мене — отговори Ариел. — Аз ще трябва скоро да се разделя с вас, мистър Кингсли. Позволете ми да ви благодаря за приюта и за всички ваши грижи.

Пасторът помисли. Най-важното е направено, защото сам той скоро ще замине, и дори не е лошо, че Бен ще го остави по-рано.

— Няма какво, Бен, ти си свободен човек и можеш да разполагаш със себе си. Кога мислиш да заминеш?

— Утре. Ако намерите за нужно, мога за последен път да покажа чудото.

— Отлично, мое момче — ласкаво каза пасторът и побърза да съобщи на дъщеря си приятната за нея вест.

— Бен заминава.

— Ти, татко, винаги говориш неща, които ме разстройват!

Бащата погледна с недоумение дъщеря си и си помисли: „Жената всякога остава загадка за мъжа, дори ако ти е родна дъщеря!“