Александър Беляев
Ариел (12)

Глава XII
„Въздушни гратисчии“

Като се издигна над пазара, Ариел полетя към горичката. Слепите му очи биеха. Шарад опъваше ръцете си и затрудняваше полета. За да пори по-лесно въздуха, Ариел летеше, като се държеше почти хоризонтално, притискайки Шарад към гърдите си.

Ариел се стараеше да лети над гората и да избягва откритите места. Но гората скоро свърши. Почти до хоризонта се простираха ниви. Тук-там стърчаха фабрични комини.

Ариел и Шарад видяха как селяните, които работеха по нивите, вдигаха глави и оставаха с отворени от учудване уста, други падаха на земята или избягваха. Това много забавляваше Шарад. Той плезеше език, махаше с крака, но Ариел си мислеше само дали ще има сили да стигне до гората, която се виждаше в далечината.

Изведнъж Ариел чу зад себе си бръмчене на гигантска пчела. Като се огледа, той видя приближаващ се аероплан, който летеше доста ниско и не много бързо. Нима това е потеря? Ариел искаше вече да се спусне като камък на земята, но сетне помисли и реши, че Пирс няма да тръгне да ги преследва с аероплан. И как ще го хване във въздуха? Но самолетът би могъл да бъде разузнавач, пратен от Пирс. А ако хората от самолета почнат да стрелят?…

Докато Ариел мислеше, самолетът вече съвсем наближи. Летецът не можеше да не забележи Ариел и Шарад. И Ариел изведнъж реши да се издигне над самолета и да го пропусне под себе си.

Когато аеропланът минаваше под тях, Шарад викна:

— Дада, спусни се на крилото му!

Поради шума на мотора Ариел не чуваше гласа на Шарад, но и без това реши да се спусне на крилото. Там най-добре ще се укрие от изстрелите, ако хората стрелят по тях. Като ускори полета, Ариел се сниши към корпуса на аероплана, без да изпуска от ръцете си Шарад.

Чак след като Шарад се хвана за ръба, Ариел отслаби напрежението на ръцете си, а после и сам „седна мислено“ на крилото, от което аеропланът леко потрепна. Сега Ариел можеше да си отдъхне. Но от предпазливост той още един път „обезтегли“ тялото си и летейки над Шарад, се върза за него с кърпата. Сега те можеха да летят като „въздушни гратисчии“.

Шарад беше във възторг. Най-сетне има твърда опора под себе си. Наистина металическата повърхност беше нагрята от слънцето така, че пареше тялото, но с това неудобство можеха да се помирят. Важното е, че летяха на север, към Бенгалия, държейки курс край бреговете на Бенгалския залив. Отлично. Те можеха да отлетят далече, без да хабят сили. Вероятно това е пощенско-пътнически аероплан по линията Мадрас-Калкута.

Едно безпокоеше Ариел: какво ще правят пътниците, ако забележат него и Шарад? И той беше нащрек.

Беше минал вероятно към половин час, когато в края на дясното крило, до кабината, се показа една глава в пилотски шлем и очила. Ариел следеше с вълнение главата с шлема. Няма ли да се покаже ръка с револвер? Но главата скоро се скри под крилото и не се появи. Може би хората се съвещаваха. Летецът навярно беше усетил тласък и натежаване на аероплана.

На хоризонта се показа фар, кръглият купол на обсерваторията. Нещо твърде познато… И изведнъж Ариел извика — той позна Мадрас.

Ариел нямаше никакъв жизнен опит, никакви практически знания. Колко жестоко се излъга той! Аеропланът летеше не на север, а на юг — към Мадрас. Да, разбира се! Защото океанът е отляво. И как не съобрази!

Ариел хвана нищо неразбиращия Шарад и се спусна надолу. За щастие под тях имаше гъсти храсталаци бамбук и тръстика.

Оглушени от рева на мотора, те известно време не се чуваха един друг.

И чак когато шумът в ушите им утихна, Ариел обясни на Шарад защо така внезапно изоставиха аероплана.

— Сега ще постъпим по-умно. Ще дочакаме мъглата или да се смрачи и ще кацнем на аероплан, който ще полети на север. Друг път няма вече да сгреша.

Ядеше им се, но нали в „Дандарат“ бяха свикнали да гладуват! Шарад подъвка млади фиданки от тръстика. Страхувайки се да не попаднат в ръцете на враговете, те не излизаха от убежището си.

Привечер небето се покри с облаци. През нощта валя дъжд, а на сутринта падна гъста мъгла. И изведнъж в мъглата се чу шум на мотори. Вързани здраво с кърпата, Ариел и Шарад се издигнаха във въздуха. Не беше лесно и безопасно да се качат на крилото на аероплана в мъглата. Аеропланът едва не ги събори. Тогава Ариел се отметна настрана и изчака. Стана нужда да се понапрегнат, за да догонят аероплана.

Накрая сполучиха. Сега Ариел се спусна внимателно на крилото и то едва забележимо се наклони.

Летяха почти целия ден, измъчвани от жега, жажда и глад, но всеки час, всяка минута ги отнасяха все по-далеч от омразния „Дандарат“ и страшния Пирс.

Привечер се дигна буря. Аеропланът се гмуркаше във въздушните ями, издигаше се на гребена на въздушните вълни.

При един силен порив на вятъра Ариел и Шарад бяха съборени от крилото. Ариел нямаше сили да догони аероплана и те почнаха да се спускат към земята.

— Този път успяхме да отлетим далече, Шарад — каза Ариел.