Александър Беляев
Ариел (24)

Глава XXIV
Бурята се разрази

Като издебна момент, когато Ариел се намираше при Шияма, а раджата беше много раздразнен от нещо, Мохита с разни гримаси, лицемерни въздишки и недомлъвки пристъпи към въпроса.

Той никого не обвинява и нищо не доказва. Но дългът на верен роб го задължава да отвори очите на своя господар за неща, които на него, Мохита, не му харесват. Естествено във всичко това няма нищо лошо, но не бива и да се отминават такива факти.

Мохита почна да изброява фактите с предишните уговорки.

Отначало той разказа за Ариел — за подаръците, които беше правил на слугите, за подозрителните разговори с тях, за нощните полети. После предпазливо почна да говори и за поведението на раджината.

Като видя за пръв път Ариел, Шияма го намери за много красив. Нима тя не каза това? И тогава — каква грижа! — го запита не е ли гладен. Когато Ариел летеше в двореца и хвърляше отгоре цветя, най-хубавите рози падаха на коленете на Шияма. Знак на голямо уважение ли бе от страна на Ариел? Само на уважение ли? С какво чувство раджината улавяше тези рози и ги поднасяше към лицето си — май към устните си? За да ги целуне? С какъв възторг, с какво изражение на очите гледаше тя летящия младеж! Раджата не виждаше всичко това, защото беше заслепен от Ариел. Но очите на Мохита виждат всичко… А нима тя лично не подаде на Ариел цветче, когато той, този красив момък, излетя веднъж към купола на двореца? И Ариел запази цветчето на раджината.

Ариел твърде често е сред слугите: може би готви заговор, а раджината го покровителствува и — кой знае? — дали не участвува самата тя в този заговор, който може би заплашва живота на господаря?

Напоследък раджината и Ариел си устройват срещи, и то открито, като че ли да видят всички колко малко се грижи тя за своята чест и за доброто име на своя високопоставен съпруг. Ариел лети в зенана, затворен според закона за всеки външен човек.

Кръвта нахлу в главата на раджата. Тъмното му лице започна да става мораво.

— Това е лъжа! — изхриптя той. — Ти си играеш с главата си, Мохита!

Мохита падна по очи и извика:

— За честта на господаря на моята душа не ще пожаля главата си. Иди при раджината и сам ще се убедиш. Погледай как си гукат като влюбени гълъбчета или пък готвят черен заговор против тебе!

Раджата стана, залитащ от обхваналия го гняв. Лицето му се изкривяваше от спазми. Сега то беше страшно — сякаш скрити мълнии го осветяваха със синкав пламък. Разярен и жаден за мъст, той тръгна към женската половина на двореца. Мохита го последва.

Раджата подръпна завесата.

До прозореца откъм балкона седяха сред възглавници Шияма и Ариел. Пред тях на ниска лакирана масичка имаше златен поднос с плодове. Ариел разказваше нещо, а Шияма го гледаше в лицето и внимателно го слушаше.

Гърлен вик разтърси въздуха. Ариел и Шияма обърнаха изплашено глави към завесата и видяха раджата.

Раджата скочи като тигър срещу Ариел, повали го върху възглавниците и го хвана за гърлото. Шияма се хвърли към раджата. Мохита свирна — той беше подготвил всичко. Дотичаха слугите.

— Вържете това змийче и тази мърша! — заповяда раджата на слугите. — Ариел — в кулата, а тази негодница — в подземието.

Раджата искаше да каже обратното: „Ариел — в подземието, а Шияма — кръглата кула“, но в гнева си сбърка. Мохита разбра грешката му и искаше да го поправи.

— Вярно ли те разбрах, господарю?

Но раджата помисли, че Мохита иска да защити раджината, и викна:

— Не разсъждавай!

Мохита отстъпи назад и прехапа език.

Шияма се изправи. Тя беше бледа, очите й горяха от гняв.

— Нищожество! — извика тя, гледайки с презрение мъжа си. После притича до Мохита и го удари по бузата. — Негодник!…

Слугите стояха нерешителни и се страхуваха да се докоснат до раджината; част от тях, по знак на Мохита, тръгнаха към Ариел.

— Какво стоите? Кожата ви ще одера! — крещеше вбесеният раджа.

Като се подканяха един друг, слугите пристъпиха към раджината.

Шияма измъкна изпод халата си кинжал. Блесна стоманата.

— Аз ще се убия, ако някой се докосне до мене! — заплашително викна тя и насочи кинжала към гърдите си.

Слугите замряха.

Ариел не видя какво стана по-нататък. Той беше вече обкръжен. След като го вързаха, вдигнаха го и го понесоха.

Ариел не се противеше; той беше изумен от вътрешната сила, с която прозвуча протестът на Шияма, и сякаш се вцепени.

Хвърлиха го в кръглата кула. Вратата се затвори.

Известно време Ариел лежа на пода до прозореца, поразен от станалото. Вратът го болеше и главата му се мътеше.

Когато мислите му се проясниха малко, той започна да разсъждава. Вероятно Мохита го е следил и е донесъл на раджата за полетите му извън владенията на раджата. Но какво е виновна раджината?… В какво я подозираха? Ето как свърши животът му у раджата! И как е наказан за своята нерешителност! Трябваше отдавна да отлети от тази клетка.

Клетата добра, раджина! Нима и тя стана жертва на някакви гнусни подозрения и доноси? Не й дадоха дори да се оправдае. Да отлети ли? Желязната врата е затворена, на прозореца има дебела решетка…

Ариел виждаше част от парка, каменната ограда и зад тях, съвсем близко, пътя.

Някаква девойка стои на пътя до стената и внимателно оглежда двореца.

Ариел трепна, той позна Лолита.

Вестта, че Ариел се намира у раджата, беше стигнала до нея и тя понякога се промъкваше към двореца.

Тя успя да види, че Ариел лети над купола на двореца. От очите й не убягна как красивата жена му подаде цветче, когато той прелетя край прозореца, й сърцето й се сви.

Крайпътният прах ли ще мечтае за слънцето? Ариел, разбира се, е намерил в двореца достойно щастие!

Но плодовете манго, появили се неочаквано край Шарад, можеше да донесе само Ариел. Значи, той е прелетявал до тях. Значи, не ги е забравил! И Лолита много искаше да види макар отдалеч Ариел.

Сега в двореца ставаше нещо лошо — чуваха се възбудени викове, хората тичаха из двора и парка. Но Ариел не се виждаше. И Лолита искаше вече да си отиде, когато изведнъж чу гласа му.

— Лолита! Аз съм, Ариел! Ако се измъкна оттук, ще долетя при тебе!… Чакай ме! — Зад него заскърца ключалката на вратата и той побърза да наведе глава към пода.

Като чу думите на Ариел, Лолита се разтрепера.

Той беше зад решетката. Какво означаваше това?…