Александър Беляев
Ариел (29)

Глава XXIX
Въздушен бой

Ариел летеше с такава бързина, че се задъхваше. Сетне хвана края на чаршафа и се уви плътно, за да не се надува и да не забавя полета му. Само при лакътя ъгълът на чарфаша трепкаше като бяло крило и жителите на затънтеното градче следяха с недоумение полета на невижданата бяла птица.

Долу се виждаха плоски покриви, тесни криви улици и градини, зад града — планина, обрасла с дървета, зад планината — пясъчна долина, а още по-далече тъмнееше зеленината на горите.

Измъкнал се от страшния плен, Ариел вече не мислеше накъде лети, не избираше посоката, само да отлети по-далече…

Отляво духна силен горещ вятър, който почна да отнася Ариел настрана, пречейки на полета му. Изведнъж той видя как иззад хоризонта, обвит в синя мъгла, се издигат кълба сиво-мъгливи облаци. Ще има буря. Ариел измени посоката и полетя още по-бързо.

Като летя около един час, той почувствува умора. Слънцето печеше немилостиво. Беше жаден и гладен.

Трябва да кацне и да отдъхне.

Той погледна надолу, избирайки място. Блестяха железопътни релси, сред високите червени тухлени сгради се издигаха фабрични комини, а около сградите личаха жалките бордеи на работническото селище. По-далече от хората!…

Безкрайни ниви, на хоризонта — тъмните петна на гората, сребърният завой на реката. Там!…

Нивите постепенно оставаха назад. Отпред се виждаха вече тръстиковите гъсталаци. Ами ако хората го забележат? Трябва да се спусне тук, да си избере уединено място.

Изведнъж над главата му се чу шум и глухо пляскане на крила. Ариел видя огромен орел, който летеше над него толкова ниско, че го облъхваше с вятър и го оглушаваше. Горящите му очи бяха устремени върху Ариел, кривият хищен клюн поотворен, извадени огромните нокти. Ариел се метна настрана, а орелът подир него.

Започна въздушен бой.

Орелът нападаше стремително, а човекът със същата стремителност се завардваше от ударите и като направи голям полукръг, се опита да хване птицата отгоре за крилата или шията. Орелът обаче също действуваше ловко. Един път орелът сполучи да одраска крака на Ариел. Разсърденият Ариел се изхитри и удари птицата с другия крак в гърба и тя се преметна във въздуха.

Трябваше да се изучат навиците и тактиката на врага.

Човекът скоро се убеди, че орелът най-лесно се спуща надолу, като прибира крилата си и много бързо лети по права линия, но по-трудно набира скорост при завоите, малко се забавя със своите огромни крила, а най-много време му трябва да премине във вертикален полет. Наистина всичко това става за няколко секунди и дори части от секундата, но и тези мигове могат да решат изхода на боя. Излизаше, че най-безопасно е да имаш предимство във височината. Почна състезание за височина.

Премятайки се, огромната птица и човекът се издигаха все по-високо и по-високо. Двамата взеха да се уморяват. За Ариел, и без това изморен, беше лошо. Колко пъти той се изплъзваше под самите нокти на орела и колко пъти със здравите си пера орелът го удряше болезнено по лицето!… Най-после така удари с крило Ариел по главата, че той за миг изгуби съзнание, но веднага излетя отгоре и хвана орела за шията. Орелът се метна над него, дори се преобърна във въздуха, мъчейки се да се освободи, но не сполучи. Изплашената птица полетя направо към планините, които се виждаха зад гората. Ариел се опита да управлява полета, като ту закриваше едното око на орела, ту обръщаше главата му. Орелът обаче не разбираше какво искат от него и започваше да се мята. И Ариел се отказа от своите опити.

На път към планините се виждаше река, където Ариел можеше да се напие с вода — това беше главното.

Спуснаха се на една горска поляна близо до реката. Ариел веднага излетя и се скри в тръстиките. Орелът, който рухна тежко в гъстата трева, лежа известно време с разперени крила, като отваряше и затваряше клюн и неподвижно гледаше пред себе си със замаяни очи. После посраменият цар на въздуха се размърда, сви крилете си, отново ги разтвори и полетя, съпровождан от погледа на Ариел.