Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

Главата XXXVIII
„Всичко минава като сън“

Вечерта, в пламъците на залеза, се показаха мраморните златоглави грамади на Раджкумаровите дворци. Още като ги видя, сърцето на Ариел силно заби. Нали го интересуваше и съдбата на Шияма. Минавайки край дворците, той гледаше балконите и му се стори, че на един от тях вижда Шияма. Но това можеше да бъде и друга жена, която прилича на нея. Той би могъл да прелети разстоянието от автомобила до балкона за една минута, но Четфилд взе от него дума да не лети и Ариел се сдържа.

Ето и езерото, и горичката, а зад нея къщурката на Низмат. Вълнението на Ариел се усили. Още повече му се прииска да се издигне и да полети към приятелите си.

За да не пречат на свиждането, Григ заповяда на шофьора да спре колата до манговите дървета, от които някога Ариел береше плодове за Шарад.

Ариел излезе от колата и видя наблизо Шарад и Лолита. Като не можеше да се удържи, той се затича, едва докосвайки с крака земята. Григ каза на Четфилд.

— Погледнете как тича! Ние ще направим от него световен бегач.

Като видяха приближаващия се сахиб, седналите на стъпалата при входа Лолита и Шарад станаха. Те не познаха Ариел. И изведнъж Шарад закрещя: „Дада!“ — и хукна срещу приятеля си, но се спря смутен — Ариел беше облечен в прекрасен европейски костюм и носеше на главата си панамена шапка. Косите му бяха късо подстригани.

— Какво спря такъв? — със смях извика Ариел, прегърна и разцелува момчето, което го хвана за ръка. А Лолита, също познала вече Ариел, направи пронам[1], като се наведе до земята. Пред Ариел пак стоеше стената на преклонението!… Той искаше да прегърне Лолита, да й каже, че я обича и иска да му стане жена. Но този поклон скова движенията и мислите му.

— Здравей, Лолита!… Ето, виждаш ли, изпълних обещанието си!… — каза той смутено, като приближаваше до девойката. — Дойдох. А къде е Низмат?

— Той е много болен — отговори Лолита, гледайки възторжено Ариел.

Ариел бързо влезе в къщурката. В настъпващия здрач той видя Низмат, легнал на рогозката. Ариел поздрави стареца, в очите на когото блесна радост.

— Господарю! Ти ли си? Лолита беше права! Ти не можеш да умреш. И ти дойде при мене. Благодаря ти! — с усилие говореше той. — Виждаш, умирам…

— Няма да умреш, Низмат! — възрази Ариел и взе изсъхналата ръка на стареца.

— Всичко родено подлежи на смърт — спокойно отговори той. — Сухите цветя не трябва да помрачават погледа и тях ги изгарят…

Ариел почна да успокоява стареца. Не, Низмат скоро ще оздравее. Ариел ще изпрати доктор и Низмат, като събере сили, ще замине за Америка заедно с Лолита и Шарад. Ариел обича Лолита и иска тя да му бъде жена.

Низмат мислеше със затворени очи и бавно движеше ръце, като че отпъждаше нещо. После заговори. Той благодари на Ариел за високата чест. Съдбата на Лолита го безпокои много. Тя заявила, че за никого няма да се омъжи. Защото сляпата Тара казала, че ще прокълне сина си, ако се ожени за Лолита. И Лолита се отказала от Ишвар още по-рано. В отчаянието си Ишвар отишъл в града и не се върнал вече. Когато Низмат умре, какво ще стане с Лолита? Но боговете, полубоговете и сахибите не са годеници за бедните девойки.

— Сам Кришна би бил щастлив да има такава жена! — пламенно възрази Ариел.

Низмат едва се усмихна, притвори очи и като погледна Ариел, запита:

— Но ще бъде ли щастлива жената при такъв неравен брак?

Ариел се смути, а после почна горещо да доказва на Низмат, че е възможен такъв съюз.

Той обаче разбираше, че сега не ще може да отведе Лолита. Не бива да оставят Низмат сам или само с Шарад.

— Но ние пак ще поговорим за това — каза огорченият Ариел и излезе на верандата.

— Лолита — каза Ариел, като хвана ръката й, — аз ще изпратя доктор и дядо ще оздравее… Само не викайте знахаря. Той ще умори Низмат, както е уморил сина му. Аз трябва да отивам, но пак ще се върна, Лолита. Ще ви взема със себе си. Когато дядо оздравее, аз искам да ми станеш жена!

Той не откъсваше очи от бледото лице на Лолита. То беше прекрасно, но изразяваше по-скоро страдание и уплаха, отколкото радост, и това причиняваше остра болка на Ариел. Колко искаше да направи щастлива тази девойка!

— Защо мълчиш, Лолита?

— Не зная какво да отговоря, господарю мой.

— Но ти… обичаш ли ме?

Девойката стоеше с наведен поглед. Ръката й трепереше в ръката на Ариел.

— Тя през цялото време те чакаше, само за тебе говореше! — завика Шарад. — И ние ще дойдем! Всички заедно!

— Почакайте, сега ще се върна! — каза Ариел и бързо закрачи към автомобила.

— Извинете, господа, но вие, струва ми се, ми обещахте малко пари?… — започна смутено той. — Моят приятел, старият Низмат, е много болен, необходим му е лекар, лекарства…

Григ даде с удоволствие на Ариел няколко едри банкноти и му напомни, че трябва да побърза. Парите малко интересуваха сега Григ, важното е да се отведе Ариел. И ако за бедното индийско семейство това беше значителна сума, то за американския цирков тръст тя е съвсем нищожна.

Ариел взе парите с чувство на искрена благодарност.

„Колко съм глупав — мислеше той, като се връщаше. — Трябваше по-рано да взема от тях пари и да купя подаръци. На Низмат — лула и хубав тютюн, на Лолита — шал и гривна, а на Шарад — трикотажна раирана риза. Колко биха се зарадвали! Но аз ще им изпратя…“

— Ето, Низмат, вземи тези пари — каза той, като се върна при стареца. — Непременно извикай лекар. И по-добре се храни. Аз ще ви изпращам пари. Оздравявай по-скоро. Довиждане, Низмат!

— Благодаря. Прощавай! — отговори Низмат.

На входа Ариел приближи до Лолита и я целуна по челото.

— Прощавай, моя Лолита! Пази дядо и Шарад. Аз ще ви изпращам пари и колети, ще ви пиша писма и скоро ще се върна да ви взема.

Лолита каза като през сън, загледана в пространството:

— Аз ще те чакам, но сънищата минават… Всичко минава като сън… Майа!

Ариел я погледна с учудване, после се усмихна и извика:

— Това няма да мине като сън, скъпа! Чакай ме!

— Вземи ме със себе си, дада! — замоли се Шарад, като се умилкваше.

— Много ще се радвам, ако тръгнеш с мене, Шарад. Но на Лолита сигурно ще й бъде трудно сама с болния дядо, нали?

— Да, вярно е — с въздишка отговори Шарад. — Трябва да почакаме, докато дядо оздравее, и тогава всички ще дойдем при тебе.

— Аз сам ще долетя да ви взема.

Бавно, с тежко чувство се връщаше Ариел при автомобила.

Автомобилът изсвири и тръгна.

Ариел пътуваше дълбоко замислен. Защо ги остави? Защо отива в далечната, непозната Америка? Какво го чака там? Не беше ли по-добре да остане с Лолита, Шарад, Низмат?… Но той би станал отново беззащитен летящ човек, играчка на съдбата, плячка на злите хора. Би погубил и себе си, и Лолита. Не, той постъпва правилно! Отначало трябва да извоюва свободата си, да стъпи здраво на крака, да узнае всичко за себе си и тогава ще се свърже с приятелите си, за да не се раздели никога вече с тях.

А в ушите му все още звучаха загадъчните думи на Лолита:

„Сънищата минават… Всичко минава като сън… Майа!“

Бележки

[1] Пронам — приветствие на млад към по-стар.