Александър Беляев
Ариел (40)

Глава XL
„Непобедимият Биной“

Четфилд старши беше извънредно доволен от индийската находка. Планът на Григ беше напълно одобрен от шефа на цирковия тръст.

Абсолютно никой в Америка не трябваше да знае, че Биной-Бен-Ариел-Аврели Халтън е летящ човек. Наистина слуховете за него бяха стигнали и до Америка, но на новината се присмяха като на вестникарска уловка. По лице пък никой не познаваше Ариел.

Четфилд обясни на Ариел ролята му: той не трябва да дава вид, че умее да лети, но ползувайки се ловко от този необикновен дар, ще бие всички световни рекорди по бягане, плуване, скачане с препятствия, в състезанията на акробатите.

Обучението на Ариел, наблюдавано от Григ и Четфилдовци, продължи доста дълго. За Ариел, разбира се, не представляваше никакво затруднение да прескача препятствия на всякаква височина, да прелита под купола на цирка от трапец на трапец през цялата арена.

Сложността на обучението се състоеше в това, както говореше опитният Григ, „да не премине границата на физически възможното за човека“. Трябва да се работи така, че публиката да види нещо зашеметяващо, но не невероятно. Трябваше да се действува предпазливо: при скачане например на височина Ариел трябва така да пресмята скока, че да превишава само с няколко сантиметра световните рекорди.

Четфилд и Григ тренираха Ариел на бягане с най-добрите бегачи. Обучението ставаше в безлюдна местност. Показваха му стиловете на различните школи, обучаваха го на всички хитрости, в присъствието на треньорите го караха да имитира умора, пресекливо дишане.

За поддържане интереса на публиката в някои бягания или плувания той трябваше да дава вид, че се задъхва, да допуска съперниците да го изпреварват, а после в последната минута да пристига пръв на финала. С една дума, той трябваше да постъпва като опитен състезател, който постепенно да показва превъзходството си в целия му блясък.

Цирковите номера се подготвяха в специално предназначен за това подвижен цирк. Четфилд-син се интересуваше особено от номерата с коне — трикове при пълен кариер, салтомортале. Ариел, разбира се, правеше същински чудеса и старият Григ, за неудоволствие на младия Четфилд трябваше да сдържа Ариел:

— Това вече е много! Не правете четворно салтомортале! — сърдито се намесваше той.

Докато траеше подготовката, Четфилд-син, без да жали парите на тръста — всичко ще се изплати стократно! — започна рекламна кампания, необикновена по мащабите си дори за Америка.

Още не видели Биной — „Световното чудо, намерено и дебрите на тайнствена Индия“, за него вече знаеха и от портретите във вестниците и списанията, от плакатите и афишите американците изучиха чертите на Ариел по-добре, отколкото лицето на президента.

Запалянковците вече го бълнуваха и на всяка цена искаха да го видят. Страстните комарджии се хващаха предварително на бас. Журналистите трупаха в пресата планини от всякакви сензационни съобщения за предстоящите прояви на „Непобедимия“.

„Биной Непобедимия“ — тази титла Ариел получи в аванс, още преди да се появи на терена. Но той веднага я заслужи, щом започнаха небивалите му триумфи.

Ариел побеждаваше един подир друг световните шампиони. Особено учудващо беше, че той поставяше нови световни рекорди в различните видове спорт. Буквално го носеха на ръце — в такива случаи той бързаше да придаде на тялото си нормално тегло.

Играта без загуби криеше и своите опасности. Запалените комарджии, като губеха, ръмжаха и приказваха, че това е ловка измама. Пък и все по-малко хора залагаха против него, разнообразните облози загубиха своята примамливост.

Четфилд и Григ решиха, че е настанал моментът да прибегнат към стария, изпитан цирков трик и с това още повече да повишат интереса към състезанията. Биной трябваше да „претърпи“ няколко поражения, след които, разбира се, следваха още по-блестящи победи.

Така минаваше времето. Ариел обиколи почти всички големи американски градове. Тръстът на Четфилдовцн натрупа небивали в историята на цирка печалби.

При тези успехи Четфилд-баща се вглеждаше все по-внимателно в Ариел и мислеше: „Сега той вече сигурно ще заговори за увеличаване на хонорара…“

Обаче Четфилд-баща се лъжеше, като мислеше, че Ариел е заразен от духа на печалбата. Щом той почна да печели повече пари, от Америка към далечното кътче в Индия потекоха парични преводи и колети. Този път не бяха забравени ни шаловете и гривните за Лолита, ни дрехите за Шарад, ни лулите и тютюна за Низмат. В своите триумфи Ариел никога не забравяше приятелите си. От време на време получаваше от тях писма, изпълнени с любов и благодарност. Низмат се съвземаше. Всички го очакваха. И Ариел беше готов неведнъж да зареже всичко и да отлети към къщурката сред банановите дървета. Той помагаше и на бедните циркови служещи. Славата и парите му даваха възможност да прояви напълно истинската си човешка сърдечност.