Александър Беляев
Ариел (5)

Глава V
По нов път

Когато на другата сутрин Ариел, след като се сбогува с Шарад, се яви при Хайд, той го посрещна в бял халат и бяла шапчица.

Влязоха в стая, прилична и на операционна, и на рентгенов кабинет, само че с по-сложна и необикновена апаратура.

Хайд заповяда на Ариел да се съблече и да легне на постланата с бяла мушама маса.

Както всякога Ариел се подчини безпрекословно. Предполагаше, че ще го потопят в хипнотичен сън, който умееше артистично да симулира. Но се излъга.

Хайд заповяда на Ариел да погълне размит във вода прашец и после извика:

— Уилям, маската!

Младият човек с бял халат и бяло калпаче постави върху лицето на Ариел маска с памук, от която излизаше силна неприятна миризма.

— Дишай по-дълбоко, Ариел, и брой високо! — заповяда Хайд.

— Едно… две… три… — започна Ариел.

Към края на втората десетица той почна да бърка броенето, да прави паузи и скоро загуби съзнание…

— Това е всичко — чу той, когато отново дойде на себе си и отвори очи. Повръщаше му се, главата му шумеше. Лежеше вече на пода в кабинета-лаборатория на Хайд. — Е, какво, зле ли се чувствуваш? Нищо, скоро ще ти мине. Полежи спокойно — каза Хайд.

Той лежеше на рогозката, вече полусъблечен, като всякога с червени от бетела устни, пушеше лула и си вееше с ветрилото.

След предупрежденията на Пирс Хайд реши да подготви внимателно Ариел за ролята на летящ човек.

И когато Ариел дойде напълно на себе си, Хайд му каза:

— Силен ли си, Ариел? Би ли могъл да вдигнеш такъв младеж като тебе?

— Не съм опитвал, но мисля, че бих могъл — отговори той след кратка пауза. Животът в „Дандарат“ го беше научил на внимателни отговори.

— Всеки здрав човек може да вдигне товар, равен на собственото му тегло и дори по-голям! Уилям! Поскачай със стола! — заповяда ученият на явилия се на повикването му Уилям.

Уилям, който беше вече подготвен за това, седна на виенския стол, обви с нозе неговите крачка, а с ръцете се хвана за гърба му и започна да подскача, движейки се по стаята със скокове, както правят децата.

Ариел гледаше с учудване галопиращия Уилям.

— Обърни внимание, Ариел, краката на Уилям не се докосват до пода. Уилям само с дърпане нагоре и напред движи стола и се повдига заедно с него във въздуха. При всяко дърпане той подскача заедно със стола най-много на четири-пет сантиметра и с толкова се придвижва напред. Но ако Уилям при същото тегло беше по-силен, навярно би подскачал по-високо и по-далече, нали? Колкото човек е по-силен, толкова по-високо и по-далече може да отиде. В туй няма нищо чудно и необикновено. Е, това е то. Започни сега, Ариел. Докато ти се намираше под упойка… докато спеше, аз вкарах, влях в твоето тяло… една течност, която увеличи много пъти твоята сила. И сега ти ще можеш да скачаш със стола по-добре от Уилям. Опитай! Ставай, сядай на стола и скачай като Уилям!

Уилям отстъпи мястото си на Ариел, като предварително привърза за обръча на стола връв, края на която държеше в ръка.

— Скачай, Ариел!

Ариел дръпна стола и неочаквано за себе си направи такъв скок, че щеше да удари главата си в тавана, ако не беше връвта. Но тази връв задържа полета по дъга и Ариел падна заедно със стола на пода, поваляйки и Уилям.

Хайд се разсмя високо, но изведнъж се навъси. Той явно се вълнуваше, дори престана да дъвче бетела.

— Не се ли удари, Ариел?

— Малко… Само коляното и лакътя — отговори Ариел, съвсем слисан от всичко станало.

— А какво чувствуваше, когато полетя?

— Аз… Нещо като че ли ме удари в главата и раменете… Нещо ме натискаше, само че не отвън, а отвътре…

— Така… Така… Това и трябваше да се очаква — промърмори Хайд. — Но нали не много силно? Не те заболя?

— Не. Само в първия момент. Аз много се учудих и дори се изплаших малко.

— И това не ти ли пречеше да мислиш? Не губеше ли съзнание, макар за миг?

— Не — отговори Ариел. — Струва ми се, че не.

— Отлично! — извика Хайд и промърмори: — Поне за мене. Пирс не ще бъде доволен от всичко, но това си е негова работа. А за това, че ти падна и се удари, е виновна връвта. Без нея обаче щеше да си строшиш главата в тавана. Ние вързахме връвта, понеже още не умееш да управляваш силата си. Слушай, Ариел, слушай внимателно. Сега ти умееш да правиш това, което не умее нито един човек. Ти можеш да летиш. И за да полетиш, трябва само да пожелаеш. Ти можеш да се издигаш, да летиш по-бързо или по-бавно, да се обръщаш на всички страни и да слизаш по свое желание. Трябва само да управляваш себе си, както управляваш тялото си, когато вървиш, ставаш, сядаш или лягаш. Разбираш ли? Я се опитай да поскачаш още със стола. И вече не го дърпай, а само си помисли, че трябва да се издигнеш, да летиш.

Ариел седна на стола, хвана се за гърба му и си помисли: „Сега ще се издигна!“. И той действително се издигна на височина един метър, прелетя по стаята и плавно се спусна до Хайд, като сам не вярваше на себе си.

— Браво! Бързо напредваш.

— А без стола мога ли да летя? — запита Ариел.

Хайд се разсмя, пръскайки червени слюнки.

— Разбира се! Ха-ха-ха! Ти мислеше, че столът е летателен апарат като метлата на вещиците ли? Сега ти стана летящ човек. Първият човек, който може да лети без всякакви механизми и крила. Гордей се!

Ариел стана от стола. „Ще се издигна!“ и той се издигна, увисвайки неподвижно във въздуха.

— Ха-ха-ха! Авантюрист! Шарлатанин? — Гърмеше Хайд и си спомняше за своите учени колеги, които не го признаваха. — Заповядайте да погледнете!

Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Бхарава, а иззад раменете му надничаше Фокс.

Пирс-Бхарава, като видя Ариел между пода и тавана, отвори широко уста и сякаш се вкамени, а Фокс сви болезнено сухите си устни и се огъна като въпросителна. Ариел се обръщаше плавно, спускаше се и отново се издигаше.

— Влизайте, господа! Какво спряхте? — тържествуващо ги повика Хайд.

Най-после Пирс дойде на себе си и хукна да затваря прозореца, мърморейки: „Каква непредвидливост!“. После се завъртя около Ариел, клатейки глава.

— Поздравявам ви, колега! — процеди Фокс, като се приближи до Хайд и изкриви уста в усмивка.

— Е, какво? По-добро ли е това от вашата муха? — запита Хайд, като хлопна фамилиарно Фокс по рамото така, че той политна.

Ариел се спусна на пода. А Бхарава-Пирс побърза към телефона, обади се на Браунлоу и го помоли да дойде незабавно при Хайд.

— Как се чувствуваш, когато летиш? — запита Бхарава Ариел.

— Добре. В началото малко неприятно… тялото… раменете…

— Така, така! Главата мъти ли се? Бъркат ли се мислите?

— Не.

— Умствените способности на Ариел не са нарушени, уви… Хм… Да, да! — каза Хайд.

Пирс го погледна многозначително.

Скоро се появиха мистър Браунлоу и мисис Дрейдън.

Караха Ариел да се издига към тавана, да лети из стаята стоешком, лежешком, „рибешката“, както каза мисис Дрейдън, да се преобръща, да прави разни фигури от висшия пилотаж. Мисис Дрейдън ежеминутно ахкаше ту от страх за Ариел, ту от възхищение. И викаше:

— Прелестно! Чудно! Очарователно!

Браунлоу потриваше с доволен вид ръце и поощряваше Ариел за все по-нови въздушни номера.

— Та вие ще го измъчите! — извика добродушно Хайд и заповяда на Ариел да се спусне на пода.

Всички освен Хайд седнаха и Бхарава, като се обърна към Ариел, произнесе реч, както всякога високопарна, изобилствуваща с цитати и източни метафори.

Той пак говори за великата чест, с която е удостоен Ариел, като е станал едва ли не син на Индра, бога на небето и атмосферата, и брат на Марута, бога на ветровете, за могъществото, което е придобил, но и за голямата отговорност. Бхарава внушаваше на Ариел, устремил върху му хипнотичния си поглед, безпрекословно, абсолютно покорство и го заплашваше със страшни наказания за най-малко непослушание.

— Ако пък си намислил да отлетиш, то помни, че те чака такава ужасна, мъчителна, страшна смърт, от каквато досега не е умирал нито един човек. Където и да отлетиш, във високите планини, в тъмните джунгли, в дивите пустини или дори на края на света, помни, ние ще те намерим навсякъде, защото нашата власт е безгранична. И тогава… — Бхарава почна да рисува картините на всевъзможни изтезания и мъчения така цветисто, че мисис Дрейдън взе да се гърчи и да ахка. — И още помни: нито на един човек не трябва да показваш, че можеш да летиш, да се издигаш макар на един сантиметър от пода без наша заповед. Не лети дори когато си сам в стаята!

И Бхарава почна да прави жестове с ръце, които вероятно трябваше да затвърдят внушението. После вече с обикновения си глас той каза строго:

— Сега можеш да си отидеш. Помни винаги думите ми!

Ариел се поклони и се запъти към вратата, стараейки се да стъпва както обикновено, защото на всяка крачка се опасяваше да не излети. „Аз трябва да вървя, да вървя, а не да летя!“ — мислено си повтаряше той.

Когато Ариел излезе, Пирс го изпроводи с подозрителен поглед през незатворената врата. После въздъхна с облекчение и каза, сякаш отговаряйки на собствените си мисли:

— Не, той няма да отлети! Като всички възпитаници на „Дандарат“ ние сме го направили абсолютно безволев.

— Все пак несправедливо беше да се пуска Ариел сам — забеляза Браунлоу.

— Вие какво, с верижка ли сега ще го държите и отпускате като привързан балон? — насмешливо запита Хайд.

— Можеше да се изпрати с придружител, който да го държи за ръка — възрази Браунлоу. — И после да се постави под ключ в стая без прозорци.

— А ако и с придружител отлети? — насмешливо запита Хайд. Дрейдън извика от учудване, а Браунлоу вдигна вежди.

— Възможно ли е това?

— Напълно — отговори Хайд, — ако придружителят не е по-тежък от Ариел.

— Още едно усложнение! — извика Браунлоу.

— За всичко това трябваше да се помисли по-рано. Аз извърших своята работа, а как вие ще пазите и показвате вашия Индра, не е вече моя грижа — заяви Хайд.

— Мистър Браунлоу — намеси се Пирс, — вашите опасения са съвсем неоснователни. Ариел отдавна вече е вързан със здрава верижка: той е не само безволев, но и се намира в постоянен хипнотичен транс. Аз така често му внушавах под хипноза пълна покорност, че сега той възприема всяка моя заповед като неотменима и не ще я наруши дори под страх от смърт. Това е по-сигурно от железните окови. Аз поемам цялата отговорност върху себе си.

Браунлоу промълви, вдигайки рамене:

— Нека бъде така!

Хайд заговори за възнаграждението и почна шумно да се пазари с Пирс. Те така спореха, че мисис Дрейдън, от страх да не я хване мигрената, стана. След нея стана и Браунлоу.

— Ние с вас пак ще си поговорим, мистър! — каза Пирс на Хайд, изпращайки гостите.

Те излязоха от дома — Пирс с Браунлоу, а Фокс с мисис Дрейдън.

Тя разпитваше Фокс по какъв начин е успял, „този магьосник Хайд“ да създаде летящ човек и без да изслушва отговорите му, го прекъсваше с нови въпроси:

— А животните могат ли да станат летящи? Котката например — питаше тя.

— Да, аз сам видях как летеше куче, после жаба…

— Изумително! Аз непременно ще поръчам на мистър Хайд да превърне моето котенце Кюин в летящо. Вечерно време то ще изгонва прилепите от верандата, от които аз страшно се страхувам и които ми развалят най-доброто време на денонощието. Защото в тази Индия, в Мадрас, човек живее само вечер. Колко възхитително ще бъде!

И понеже мисис Дрейдън беше не само окултистка, но и поетеса, то, като повдигна безцветните си очи към небето, почна да импровизира:

По небето летеше прилеп,

подир него летеше котка.

Между Пирс и Браунлоу се водеше разговор в друга насока.

Пирс питаше Браунлоу ще създават ли с помощта на Хайд други летящи хора, или Ариел ще остане единственият. И в последния случай, за да не примамят враговете на Хайд, не следва ли да вземат съответни мерки?…

„Дали да не убием Хайд?“ — с половин дума разбра Браунлоу, помисли и каза:

— Засега трябва да вземем мерки той да не ни напусне. Други летящи хора няма да правим. Но с Ариел може да се случи нещо. Хайд ще ни бъде нужен още. Следете само да бъде изолиран от външния свят. Ясно ли е?

Пирс кимна с глава и отговори:

— Ще бъде изпълнено.