Александър Беляев
Ариел (28)

Глава XXVIII
Той отлетя

Докараха Ариел в хотела на малкия градец, който се намираше на няколко мили от резиденцията на раджата, сложиха го на легло и пратиха за доктор.

Ариел бълнуваше. Джейн не се отлъчваше от брат си. Тя му даваше вода, мокреше с ароматен оцет челото му, гледаше измъченото му лице и мислеше: „Само да не умре!“.

„Само да не оживее!“ — молеше се Доталер.

Пирс си мислеше: „Сега вече няма да го изпусна от ръцете си!“.

Боден… Но Боден без кукумявкините очи на съдружника си беше съвсем отвикнал да разсъждава. „Само да се извлечеше от всичко полза… Но как?“

Като прегледа Ариел, лекарят каза на английски:

— Треска… Възможно е да е на нервна почва. Преживял е някакво голямо сътресение…

— И то много сериозно — обади се от ъгъла Пирс.

— Опасно ли е? — запита Джейн.

— Не, мис. Ако е на нервна почва, не е опасно, но…

Лекарят се смущаваше от кръвотечението от носа, ушите и устата, което, изглежда, е станало неотдавна у болния. За това той не можеше да даде обяснение, но се помъчи да не показва смущението си.

Като предписа лекарства, той побърза да си отиде.

Пирс не се отлъчваше от кревата на Ариел. И през цялото време се вслушваше в бълнуването му.

— Кинжал… Шияма… Тя се уби… Каква низост!… Лолита… Но аз мога да летя… Ние с тебе ще отлетим…

„Не бърбори ли той за онази девойка, която срещнахме на пътя?“ — мислеше Джейн.

Пирс се обърна към нея:

— Виждате ли, мис, вие сама сега можете да се убедите, че брат ви е душевноболен. Той си е въобразил, че може да лети като птица.

От гласа на Пирс Ариел трепна, по лицето му премина конвулсия, той отвори очи и в ужас извика:

— Пирс! Бхарава! Пак „Дандарат“ ли? — и отново загуби съзнание.

— За какво говори? Какво толкова го развълнува? — запита Джейн, изплашена от вика на брат си и от неговия вид. — Какво е това „Дандарат“?

— Хората при температура бърборят всякакви глупости, всичко, каквото им дойде в главата — отговори Пирс, като се отдръпна обаче от леглото. Той застана така, че Ариел да не може да го види.

Лекарят правилно определи болестта — Ариел имаше само силно нервно сътресение. И както понякога става в такива случаи, клинът беше избит с клин — гласът и видът на Пирс, мисълта, че той отново е попаднал в „Дандарат“, пробудиха у Ариел инстинкта за самосъхранение и прекъснаха бълнуващото му трескаво състояние. Той скоро дойде на себе си. Научен в „Дандарат“ да скрива мислите и чувствата си реши да не дава вид, че съзнанието му се е възвърнало и започна да симулира бълнуване, като незабелязано наблюдаваше околните.

Ариел забеляза миловидната девойка. „Болногледачка“ — помисли си. Като огледа незабелязано стаята, той с облекчение се убеди, че не се намира в „Дандарат“. Значи, още е възможно да избяга от Пирс, който беше успял да го проследи.

От съседната стая се чуваха нечии възбудени гласове. Доталер се беше счепкал с Боден заради Ариел. Пирс не изтрая и отиде при тях. Остана само девойката. Ако беше излязла и тя! Прозорецът е отворен, Пирс не се погрижи да го затвори, смятайки Ариел за тежко болен. Да се опита ли да отлети? Но ще има ли сили? Той е още много слаб, макар чашката силен бульон да го подкрепи. Какво обаче рискува? Нима сега не е в ръцете на Пирс?

Изведнъж Ариел се издигна над кревата в легнало положение, без да отхвърля завивките, с които беше покрит. Девойката извика от ужас. Описвайки по стаята дъга, Ариел излетя през прозореца.

Чули вика на Джейн, всички дотичаха в стаята.

— Той отлетя… Или и аз заболях и бълнувам?… Защото Аврели скочи от кревата и отлетя през прозореца…

Пирс хукна към прозореца и видя Ариел в синьото небе, високо над палмите.

— Този негодник пак ме надхитри! — бясно извика той.

— Значи, истина е? Боже мой! Но това е невероятно! Аврели лети? Моят брат Аврели Халтън да е летящ човек?

— Да, да, да! — закрещя Пирс в лицето на девойката. — Лети и отлита, дявол да го вземе! Аз го направих летящ човек, на своя глава, ако искате да знаете!…